№ 1226
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110164702 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на /ФИРМА/ спрямо П. Х. Б., съответно за сумата в размер на 261,01 лв.–
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.11.2021г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в
****************************, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.07.2023г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 44,57 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.07.2021г. до 03.07.2023 г., сумата в размер на 1,00 лв. за лихва, начислена
върху главница за дялово разпределение, за периода от 30.11.2021г. до 21.06.2023 г., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
02.08.2023г., издадена в производството по ч.гр.д. № 39921/2023 г. по описа на СРС, 45-ти
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество. Твърди, че в имота не е доставяна топлоенергия в претендирания
1
размер. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за откриване на партида на името
на ответника. В представения списък към Протокола от ОС на ЕС никъде не фигурирало
името на ответника. Оспорват се представените извлечения от сметки. Оспорва акцесорните
искове.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът П. Х. Б., редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат Г., назначен за особен представител на ответника, който поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 39921/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при
дадени указания на съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.
По делото е приет Нотариален акт за собственост върху процесния имот, като даден
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по реда на ЗТСУ в полза
на лицето М. Х. Т.. Видно е от представената справка по НБД, че М. Т. е починала на
21.04.2015г., като след смъртта си е наследена по правилата на чл. 8 от ЗН от единствения си
наследник по закон – сестра й П. Х. Б.. Приета е по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ,
фигурираща от дата 04.03.1998г., като за декларатор е посочена покойната М. Т..
Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи в
бл.1, вх.А в ж.к. ***, обективирано в протокол от 21.10.2015г. е взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/. Към протокола е
приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение. За ап.24 списъка е подписан от М. Х. Т.. Решението на ОС не е оспорено по
съответния ред, относно неговата незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички
етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и
правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Няма данни да е
сключен въз основа на решението договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ между ЕС и третото лице – помагач. По делото е приет договор при общи
условия за извършване на услугата „дялово разпределение“ от 03.06.2020г., сключен между
ищцовото дружество и /ФИРМА/.
Установява се от изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съотносима на приложените по делото писмени доказателства, че
третото лице – помагач е извършвало разпределение на топлинна енергия в блока след
2
реален ежемесечен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имота. Установява се, че в рамките на процесния период – 01.11.2021г. до
30.04.2022г. ФДР е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени
документи за отчет. По данни на ФДР в имота е имало монтирани 3 отоплителни тела и
съответно са монтирани три топлоразпределители с дистанционен отчет, съответно
констатирано е, че в имота се ползва топла вода и е монтиран водомер за топла вода.
Експертизата е установила, че общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за
измерване средство в рамките на процесния период, съгласно изискванията на Закона за
измерванията. По отношение на перо сградна инсталация, вещото лице е констатирало, че
процесният имот с абонатен номер ******* има отопляем обем по проект от 185 м3,
съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 16.03.1987г., като за
периода от 01.11.2021г. до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61,т.6.1.1 от
Наредбата за топлоснабдяването и е разпределено пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект на сградата.
Установява се от изслушаната по делото ССчЕ, че за процесния период е начислена
сума за отопление на имота от 251,87 лева, от които сумата от 188,00 лева по перо сградна
инсталация, 7,16 лева за отопление на имота и 56,71 лева за БГВ. Установено е плащане на
21.06.2023г. по част от процесните фактури, което е взето предвид от ищеца при предявяване
на исковете. Не е извършено изравняване, тъй като топлинната енергия е изчислена въз
основа на ежемесечни отчети, като сумата за главница за отопление на имота вещото лице е
изчислило в размер на 251,87 лева и сумата от 9,14 лева, представляваща главница за такса
за дялово разпределение. Според заключението мораторната лихва върху главницата е в
размер на 42,40 лева, за периода от 16.07.2021г. до 03.07.2023г., като вещото лице е
посочило, че в сумата за лихва са включени и лихви върху погасени главници, за периода от
м.05.2021г. до м.10.2021г., видно от таблица № 2 и № 3, и то върху такива, както за дялово
разпределение, така и за топлинна енергия.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР,
и тези, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед
процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключенията
по СТЕ и ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР.Съдържанието на ОУ е типизирано, без
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия., за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така
представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е
наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в
ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответницата е законен наследник на М. Т..
Действително по делото е видно, че партидата се води още на името на М. Т., че
представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ е от 1998г. и като собственик/ползвател е
посочена М. Т., но по силата на наследствено правоприемство ответницата е собственик на
процесния имот. Няма данни които да сочат, че същата се е разпоредила с имота, или е
отдала същия за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което
3
ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР №
2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./., както и
Наредба № Е-РД-04/12.03.2020г., относима за кратък период с оглед рамката на процесния
период. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно
чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната
енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Установи
се по делото, че за заплащане са определени суми по перо сградна инсталация, която е
дължима по посочените по-горе разпоредби, дори и в имота да няма реално потребление на
топлинна енергия за отопление на имота.
Водомерите за гореща вода, както и разпределителите са средства за дялово
разпределение на топлина енергия. Фактурирането на сумите за топла вода се извършва от
ищеца по прогнозно месечно потребление на топла вода в имота, определена от фирмата за
дялово разпределение, въз основа на средно месечен разход между две отчитания. В
настоящият случай са извършвани ежемесечни реални отчети, поради което не е налице
изравняване.
По изложеното съдът намира, доколкото по делото е налице реален ежемесечен отчет,
обосноваващо извод, че в имота реално се полза топлинна енергия за отопление и БГВ, че
главният иск е доказан по основание. По размер обаче съдът намира, че иска следва да бъде
уважен до размера на сумата от 251,87 лева, представляваща главница за процесния период
за доставена топлинна енергия в имота. Това е така, тъй като се установи, че в общата сума
за главница за доставена топлинна енергия е включена и сума за дялово разпределение, която
не е заявена като основание още със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Следователно този иск следва да бъде отхвърлен за сумата от 9,14 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 251,87 лева до размера на общо предявената от 261,01 лева.
Иска за мораторна лихва, начислена върху вече платена главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 1,00 лева, за периода от 30.11.2021г. до 21.06.2023г. следва да
бъде отхвърлен изцяло. Това е така, тъй като в ОУ от 2016г. не е уреден срок за заплащане на
това задължение, поради което ответникът изпада в забава след покана на основание чл. 84,
ал.2 от ЗЗД. Ищецът не е представил покана, връчена на ответника, поради което не може да
се направи извод, че го е поставил в забава по отношение дължимостта на задължението.
Иска за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, съдът намира, че
следва да отхвърли изцяло. По делото се установи, че в сумата за лихва, претендирана като
такава само върху главницата за отопление на имота, при все че по делото се установи че е
начислена и върху главница за такси за дялово разпределение, са включени суми за лихви
върху погасени главници, за периода от м.05.2021г. до м.10.2021г., видно от таблица № 2 и №
3, и то върху такива, както за дялово разпределение, така и за топлинна енергия. В
настоящото производство следва да се установи размера на лихвата, начислена единствено
върху процесната главница. Факта, че в общата сума е включена начислена лихва върху
главници, които не са предмет на делото, поради и което не подлежат на установяване по
размер, формира извод в съда, че иска за мораторна лихва не е установен по размер. Не е
заявен отделен иск за установяване дължимостта на суми за лихва върху конкретно посочена
и платена главница. Такъв е заявен само за сумата от 1,00 лева, начислена лихва върху
платена главница за дялово разпределение, но не и върху платени суми за главница за
4
отопление на имота, за предходен период. По изложеното независимо, че с клаузата на чл.
33, ал. 1 от ОУ от 2014 г., действаща през процесния период в горепосочените ОУ е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ в 45 дневен срок от датата
на възникване на задължението и с посочените договорни клаузи е регламентиран падежът
за изпълнение на задължението за плащане на стойността на топлинна енергия, съдът
приема, че иска за лихва върху главницата за отопление на имота не е установен безспорно
по размер, поради и което подлежи на отхвърляне.
Искане за присъждане на разноски е заявил ищецът. При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Така на ищеца в заповедното производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер
на 61,62 лева, с оглед уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е
заплатил разноски, като следва: 25,00 лева за държавна такса, 400,00 лева за депозит за
особен представител, 650,00 лева за изготвяне на експертизи, като на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Или на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 1047,47
лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************* срещу П. Х. Б., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че П. Х. Б. дължи на /ФИРМА/,
сумата в размер на 251,87 лв. /двеста петдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия, през периода от
01.11.2021г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в
****************************, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.07.2023г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за отопление на имота за сумата от 9,14 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 251,87 лева до размера на общо
предявената от 261,01 лева, както и иска за сумата в размер на 44,57 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.07.2021г. до
03.07.2023 г. и иска за сумата в размер на 1,00 лв. за лихва, начислена върху главница за
дялово разпределение, за периода от 30.11.2021г. до 21.06.2023 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.08.2023г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 39921/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА П. Х. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
*************, сумата от 61,62 лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Х. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
*************, сумата от 1047,47 лева, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
5
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца /ФИРМА/ – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6