РЕШЕНИЕ
№ 1241
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330201641 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № К-0051327 от 20.12.2021 г.,
издадено Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на
потребителите (КЗП), с което на „Т.“ ЕАД, понастоящем /„Й.“ ЕАД/, с ЕИК
*** на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500 лева за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Жалбоподателят „Т.“ ЕАД обжалва наказателното постановление и
формулира претенция за отмяната му като незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на материалния закон и
административнопроизводствените правила, по подробно изложени в жалбата
съображения. Редовно призован, в съдебно заседание не се представлява от
процесуален представител. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – КЗП ПЛОВДИВ, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против "Т.“ ЕАД,
1
понастоящем /„Й.“ ЕАД/, за това че, на 16.04.2020г. потребителят В. В. Л.
закупил от търговеца мобилен телефон „Samsung Galaxy A71 128GB Dual
Black“ с IMEI ***. Поради повреда на телефона на 24.08.2021г. потребителят
предявил рекламация пред търговеца в търговския му обект в гр. Х. При
приемането на стоката служител на търговеца издал документ - Протокол за
приемане на устройство № ********* от 24.08.2021г. Видно от същия, при
приемане па телефона била описана следната повреда: „Проблем със
зареждане“, ..Започва да зарежда и спира“, а като особени белези на телефона
при приемането било описано: „Следи от употреба, драскотини“, а в графа
Забележка било посочено: „Запазен“. При приемането на телефона на
24.08.2021г. рекламацията била вписана в регистъра за предявени
рекламации, поддържан от търговеца на електронен носител на същата дата.
т.е. 24.08.2021г. под номер ********* и телефонът бил насочен към сервиз на
търговеца. Видно от приложения към преписката Сервизен протокол №
********* и № ********** от 03.09.2021 г.. служител на търговеца е признал
гаранцията на телефона, като е дал следното описание на повредата: ,,CP-Low
Authonomy/Charging. В графа „Забележки" при приемане на телефона в
сервиза е описано: „драскотини, ожулвания“. В заключението било записано
следното: „Samsung Galaxy А71 неотремонтиран поради механична повреда
на дисплея, цена на евентуален ремонт 180 лева с ДДС“. Въз основа на това
заключение търговецът е отказал извършването на гаранционен ремонт на
телефона и на 14.09.2021г. е поканил потребителят да му върне телефона,
като е съставил Акт за удовлетворяване на рекламация, свързана с
горепосочените номера на рекламацията и на сервизен протокол.
Потребителят отказал да подпише този документ и не взел телефона си, тъй
като бил спукан дисплеят на телефона. Приложено към становището си по
жалбата потребителят е представил фотоснимка на телефона, от която е
видно, че телефонът е със спукан дисплей. Вследствие на това постъпила
жалба в РД Пловдив с вх.№ П-03-1181/27.09.2021 г. от потребителя В. В. Л.
На основание гореописаното контролните органи установили, че при
приемане на телефона за сервизно обслужване нямало данни да е отбелязан
спукан дисплей или друга механична повреда, освен следи от употреба на
дисплея. Така според проверяващите Търговецът „.Т.“’ ЕАД не е привел
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на
един месец от предявяването на рекламацията - 24.08.2021 г. от потребителя.
За горните констатации свидетелят Й. ИВ. Ц. съставил АУАН с № К-
0051327 от 16.11.2021г., с който било констатирано извършване от търговеца
на нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Актът бил съставен в присъствието на
двама свидетели и представител на дружеството-жалбоподател. Връчен бил
на последния, който посочил, че ще представи възражения, но такива не били
депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН.
За вмененото нарушение и въз основа на съставения АУАН било
издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
2
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Й.И. Ц., в качеството на
актосъставител, и от останалите събрани доказателства, сред които АУАН,
протокол № *********/24.08.2021г., сервизен протокол
**********/03.09.2021г., снимка, пълномощни, констативен протокол № К-
01324284/16.11.2021 г., констативен протокол № К-2691489/11.10.2021г.
разпечатка от електронна система за жалби и рекламации, акт за
удовлетворяване на рекламация, копие на жалба с вх. № П-03-1181/27.09.2021
г., копие на договор за лизинг от 16.04.2020 г., заповеди, разписки.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят Ц. потвърждава
авторството на акта и поддържа констатациите в него. В допълнение сочи, че
при извършена проверка той лично е констатирал, че в приемо-предавателния
протокол, с който е бил приет процесният мобилен апарат не е била записана
повреда „спукан дисплей“, а впоследствие била издадена сервизна карта, в
която била посочена такава повреда, която търговецът използвал като
основание да откаже гаранционен ремонт на устройството.
Показанията на свидетеля съдът намира за правдиви, логични и
последователни и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което следва и да им се довери, а приложените
писмени доказателства съдът кредитира в цялост поради тяхната обективност
и безпротиворечивост. Същите не са оспорени от страните.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП (в
редакция към момента на нарушението и приключване на съдебното
следствие), съгласно който, когато потребителската стока не съответства на
договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с
договора за продажба, което следва да се извърши в рамките на един месец,
считано от предявяването на рекламацията от потребителя съгласно чл.113,
ал.2 ЗЗП.
В настоящия случай безспорно от събраните гласни и писмени
доказателства се установи, че търговецът не е изпълнил административното
си задължение да преведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба, в рамките на едномесечния срок, считано от предявяване на
рекламацията от потребителя, предявена на дата 24.08.2021 г., като към датата
на проверката на 11.10.2021 г. телефонът не е бил приведен в съответствие с
договора за продажба, а едномесечният законоустановен срок е изтекъл на
24.09.2021 г. Това се установява от протокол № *********/24.08.2021г., от
който е видно, че телефонът е бил приет без повреда на дисплея, а такава е
посочена впоследствие, като с това административноказаващия орган е
изпълнил задължението си да докаже нарушението, а именно, че потребителя
не е предал веща с посочената повреда и е следвало рекламацията да бъде
удовлетворена от търговеца, което не било сторено от него в
регламентирания едномесечен срок, с което жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
3
Следва да се уточни, че продажбата на телефона на лизинг не изключва
отговорността на търговеца с аргумент от дефиницията за стока по смисъла
на §13, т. 13 от ДР към ЗЗП и значението на потребителската цел, при което
качеството на жалбоподателя - лизингодател, не променя характера на
предоставената стока като потребителска стока по смисъла на ЗЗП. Така
решение№ 1200 от 28.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 1214/2018 г. на XXIII
състав на Административен съд - Пловдив. По дефиниция с изплащането на
дължимите вноски лизингополучателя придобива правото да получи
собствеността върху лизинговата вещ именно поради изплащане на цената й.
В крайна сметка отношенията са между търговец и потребител по смисъла на
дефинициите по §13, т. 1 и 2 от ДР към ЗЗП и търговецът сключва договори с
потребители като основна част от неговата търговска дейност, поради която
причина следва да бъдат приложени и правилата по ЗЗП.
Не се споделя и възражението на жалбоподателя, че в НП и АУАН не са
посочени ясно основни факти при описанието на обстоятелствата около
нарушението, а именно датата и мястото на нарушението.
Актовете на производството съдържат категорично и точно посочване,
че проверката е извършена в магазин на „...“ в гр. Х., обл. П., ул. „...“ №...,
където е и констатирано самото нарушение, описано в констативен протокол,
който е посочен в НП. Същевременно съставеният протокол не е част от
минимално необходимото съдържание на акта и постановлението, а е част от
доказателствата по преписката. Затова и същият може да не присъства при
описанието на нарушението. Достатъчно е установените с него данни да са
описани от фактическа страна, какъвто е и настоящия случай.
Състава на съда намира, че не е налице и допуснато нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП, доколкото в санкционния акт се
съдържа подробно описание на фактите, обуславящи съставомерността на
санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административно-
наказателен състав - посочено е, че дружеството е в нарушение, считано от
25.09.2021 г., доколкото към тази дата е изтекъл едномесечният срок от
датата на предявяване на рекламацията, в рамките на който процесната
потребителска стока е следвало, но не е била приведена в съответствие с
договора за продажба.
За пълнота следва се отбележи, че отмяната на чл. 113, ал. 1 и чл. 222а,
от ЗЗП (ДВ бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 1.01.2022 г.), в случая не води до
основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на
нарушителя в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като по правилото на чл.
34, ал. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги
и за продажба на стоки (обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 1.01.2022
г.) търговецът носи задължение при предявена рекламация да извърши
ремонт или замяната на стоките безплатно в рамките на разумен срок,
считано от уведомяването му от потребителя за несъответствието и без
значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на
4
стоките и целта, за която са били необходими на потребителя. За
неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция по чл. 70
от същия закон - за физически лица - глоба в размер от 500 до 2500 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер
от 500 до 3000 лв. Тоест в случая не са налице по – благоприятни разпоредби
за нарушителя, които да изключват съставомерността на деянието или
неговата наказуемост. Промяната третира единствено елемент от фактическия
състава на вмененото правило за поведение, без да засяга санкционната норма
като предпоставка за приложимост на реда по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Този ред
не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват
бланкетната санкционна норма. За отговорността на дееца има значение само
и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието
(арг. от Постановление № 1 от 17.01.83 г. по н. д. 8/82 г. на Пл. на ВС). Иначе
казано, фактическата обстановка, при която е извършено процесното деяние,
отнесена към настъпилата законодателна промяна, не обосновава извод за
наличие на по-благоприятен правен режим като предпоставка за отпадане на
административнонаказателната отговорност на дееца, нито сочи недоказаност
на деянието.
Доколкото се ангажира отговорност на юридическо лице, каквото е
дружеството-жалбоподател, то и въпросът за вината не следва да бъде
изследван, тъй като отговорността е обективна и безвиновна и дружеството
отговаря независимо от проявата или отсъствието на вина у някои от
служителите му или представителните му органи.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 222а от ЗЗП (в редакцията му към момента на
извършване на нарушението и приключване на съдебното следствие), която
предвижда, че за нарушение на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 от ЗЗП на виновните
лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Съдът намира така определена санкция в размер в определения минимум, а
именно в размер на 500 лв., за обосновано определена и справедлива, като
отговаря на целите по чл. 12 и критериите чл. 27 от ЗАНН. Не се ангажираха
доказателства от страна на АНО за наличие на такива отегчаващи
отговорността обстоятелства на дружеството-жалбоподател, които да
обуславят санкция в различен от минималния размер. Така че не може да се
направи извод за незаконосъобразно поведение от страна на нарушителя,
което да обоснове по-високо наказание.
Конкретният случай не може да бъде определен като маловажен по
смисъсла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива степен на обществена
опасност по-ниска от типичната в сравнение с такава за други нарушения от
същия вид.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
5
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, като същите съдържат
законово определените реквизити.
Предвид всичко изложено наказателно постановление № К-0051327 от
20.12.2021 г., издадено Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при
Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Т.“ ЕАД,
понастоящем /„Й.“ ЕАД/, с ЕИК *** на основание чл. 222а от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 113, ал. 1 от
ЗЗП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, доколкото от
въззивамата страна не е направено искане за присъждане на разноски и не са
представени писмени доказателства за осъществена юрисконсултска защита,
съдът не следва да се произнася по тях. Предвид потвърждаването на
обжалваното НП, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0051327 от
20.12.2021 г., издадено Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при
Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Т.“ ЕАД,
понастоящем /„Й.“ ЕАД/, с ЕИК *** на основание чл. 222а от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 113, ал. 1 от
ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6