№ 3356
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110202749 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. Г., ЕГН **********, чрез адв. С.Б. от САК, против
наказателно постановление № 164/16.11.2021 г., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – София-град, с което на жалбоподателя на
основание чл. 128, ал. 1, т. 1 от Закона за храните (ЗХ) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, предл.
последно от ЗХ.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон, тъй като отговорност следва да носи
дружеството, стопанисващо и управляващо магазина, описанието на нарушението е
непълно, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице, деянието е
несъставомерно, евентуално – случаят е маловажен, с оглед на всичко което се иска отмяна
на процесното НП и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. С.Б., упълномощен защитник, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Претендира адвокатско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност.
Въззиваемата страна – директорът на ОДБХ – София-град, редовно призован, се
представлява от юрк. Б., като същата пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно поради безспорно доказано нарушение. Моли
да ѝ бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
На 05.07.2021 г., в следния обект: магазин за хранителни стоки с рег. № *********, УР
№ 01401/06.07.2011 г., находящ се в /АДРЕС/, стопанисван от „М.“ ООД, ЕИК ХХХХ,
служители при ОДБХ – София-град, в т.ч. и свид. д-р Ф.К. – главен инспектор в отдел
„Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – София-град, извършили проверка по
спазване на законодателството в областта на безопасността на храните. По време на
1
проверката в обекта била заварена жалбоподателката, която изпълнявала длъжността
продавач-консултант, като в хода на същата било установено, че на стелажи в търговската
зала на обекта се предлагат пакетирани храни с изтекъл срок на годност в общо количество
от 0,820 кг, както следва:
1. 2 бр. руло с пълнеж с аромат на ванилия от по 200 гр., най-добър до 01.07.2021 г.;
2. 4 бр. индийско орехче от по 5 гр, L1089, най-добър до 07.05.2021 г.;
3. 2 бр. картофен чипс с вкус на диви гъби и сметана от по 140 гр, със срок на годност
28.06.2021 г.;
4. 4 бр. фъстъковка с мед от по 30 гр, най-добър до 21.06.2021 г.
За установеното нарушение бил съставен констативен протокол № 0010915/05.07.2021
г., в присъствието на жалбоподателката, за което обстоятелство същата е удостоверила със
своя подпис, в който било подробно описано нарушението, както и разпореждане за
насрочване № 0000558/05.07.2021 г., в който също подробно било описано нарушението и
копие от което било връчено на жалбоподателката.
Междувременно в ОДБХ – София-град била представена длъжностна характеристика
за длъжността продавач-консултант при „М.“ ООД от 16.07.2020 г., разписана от
жалбоподателката Съгласно т. 2.7 от характеристиката, същата има задължение да следи за
годността на предлаганите в обекта хранителни стоки.
За така констатираното нарушение на чл. 4, ал. 1, предл. последно от ЗХ на 15.07.2021
г. свид. К. съставила АУАН № 0000222/90 срещу жалбоподателката в нейно присъствие.
АУАН бил връчен лично на същата дата. В срока по чл. 44 от ЗАНН не били депозирани
възражения.
Въз основа на посочения АУАН, на 16.11.2021 г. директорът на ОДБХ – София-град
издал обжалваното НП № 164/16.11.2021 г., с което на жалбоподателката била наложена
„глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, предл. последно от
ЗХ.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства – констативен протокол № 0010915/05.07.2021 г., разпореждане за насрочване
№ 0000558/05.07.2021 г., покана от 05.07.2021 г., длъжностна характеристика за длъжността
продавач-консултант при „М.“ ООД, заповед № ВР-6/28.06.2021 г. и заповед № ОСПХ-
3328/29.10.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ; както и от показанията на
разпитания актосъставител д-р Ф.П. К..
Показанията на свид. К. съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. При
проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с
установените в акта фактически положения. Показанията са подробни и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се
подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници.
Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и
приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски
показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
2
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН, и НП са издадени
от лица, притежаващи материална и териториална компетентност, съгласно чл. 138, ал. 1, т.
1 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗХ и приобщените по делото заповед № ВР-6/28.06.2021 г. и
заповед № ОСПХ-3328/29.10.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Доколкото е въведено възражение
за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН следва да бъде отбелязано, че
действително административнонаказателното производство е формално такова и всеки един
съставен акт в рамките на това производство трябва да съдържа конкретно посочени
реквизити. Това изискване, обаче, не следва да се абсолютизира. Съгласно Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, запазило силата си и до днес, „мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до
страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта.
Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено
нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е
потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери
законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред“. Щом в административното
производство е допустимо мотивите на един акт да се съдържат в друг, предхождащ първия
акт, то и позоваването на този първи акт е достатъчно, за да се приеме, че последващият акт
е мотивиран – в този смисъл и Решение № 6096 от 05.11.2020 г. по КНАД № 4938/2020 г. по
описа на АССГ, IV касационен състав. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че би било проява на излишен формализъм застъпването на твърдението, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателката и същата не може да разбере за какво
бива санкционирана, доколкото е присъствала по време на извършване на проверката от
контролните органи и при съставянето на констативен протокол № 0010915/05.07.2021 г. и
разпореждане за насрочване № 0000558/05.07.2021 г., в които е подробно описано кои
продукти са с изтекъл срок на годност, като описанието е пренесено в последствие по
идентичен начин и в процесното НП. В този смисъл, възражението на жалбоподателката
съдът намира за неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗХ, храната трябва да е годна за консумация от хора по
отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и
3
състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве.
В процесния случай от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свид.
К., както и от писмените – констативен протокол № 0010915/05.07.2021 г. и разпореждане за
насрочване № 0000558/05.07.2021 г., категорично се доказа, че в магазин за хранителни
стоки с рег. № *********, УР № 01401/06.07.2011 г., находящ се в /АДРЕС/, стопанисван от
„М.“ ООД, ЕИК ХХХХ, са предлагани за продажба храни с изтекъл срок на годност, именно:
2 бр. руло с пълнеж с аромат на ванилия от по 200 гр., най-добър до 01.07.2021 г.; 4 бр.
индийско орехче от по 5 гр, L1089, най-добър до 07.05.2021 г.; 2 бр. картофен чипс с вкус на
диви гъби и сметана от по 140 гр, със срок на годност 28.06.2021 г.; 4 бр. фъстъковка с мед
от по 30 гр, най-добър до 21.06.2021 г., с което се явява осъществен съставът на вмененото
нарушение на законодателството в областта на безопасността на храните, доколкото храни с
изтекъл срок на годност представляват опасност за човешкото здраве, с оглед на което
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката за нарушение на чл. 4, ал. 1, предл. последно от ЗХ. Нарушението е
формално, на просто извършване, при което настъпването на вредоносни последици не е
елемент от осъществяването на фактическия му състав.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката, а не на дружеството, стопанисващо обекта, доколкото съгласно т. 2.7 от
приложената длъжностна характеристика, в качеството си на продавач-консултант при „М.“
ООД, именно М. Н. Г. е длъжна да следи за годността на предлаганите в магазина стоки, с
което същата се явява субект на извършеното нарушение. С оглед на това щом като за нея е
съществувало задължението да следи за годността на предлаганите стоки и като не го е
извършила, а в търговското помещение се е предлагала храна, негодна за консумация (т.е. не
в срок на годност), която представлява опасност за човешкото здраве, именно М. Н. Г. е
извършила нарушение на чл. 4, ал. 1, предл. последно от ЗХ. От субективна страна деянието
е извършено виновно, тъй като жалбоподателката е съзнавала, че предлаганите храни, за
които има задължение да следи за годността им, с оглед изтеклия им срок на годност се
явяват опасни за човешкото здраве.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от ЗХ се налага глоба в размер от 2000 до
4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което наруши разпоредбата на чл.
4, ал. 1 от ЗХ. Съдът намира, че наложеното наказание е законосъобразно, тъй като
административнонаказващият орган е наложил наказание в минималния установен от закона
размер, а именно 2000 лв., което е съответно на обстоятелството, че е налице първо
констатирано нарушение на жалбоподателя.
Същевременно процесното нарушение не може да бъде третирано като маловажно,
доколкото съдът намира, че същото разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид. При преценката си съдът отчете характера и вида на засегнатите
обществени отношения, както и степента на тяхното засягане и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Изискванията за безопасност към храните са свързани със защита
основно благо – човешкия живот и здраве, като количеството на предлаганите храни и
техният вид правят невъзможно квалифицирането на настоящия случай като маловажен.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалб. М. Н. Г. е
ангажирана правилно. Поради тези причини наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото жалб. Г. няма право на разноски, но
административнонаказващият орган има право и своевременно претендира такива за
адвокатско възнаграждение, на което бе направено възражение за прекомерност, като
настоящата инстанция намира последното за основателно. С оглед изложеното на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на ОБДХ – София-град сумата от 370 лв.
за адвокатско възнаграждение.
4
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 164/16.11.2021 г., издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София-град, с което на М. Н.
Г., ЕГН **********, на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 от ЗХ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, предл.
последно от ЗХ, като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН М. Н. Г., ЕГН **********, да заплати
на Областна дирекция по безопасност на храните – София-град сумата от 370 (триста и
седемдесет) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5