Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260468 20.10.2020г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд шестнадесети граждански състав
На първи октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при секретар Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело
№ 2225 по описа на Бургаски районен съд
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на Църковното настоятелство при храм “Света Богородица”, гр.
Бургас, ул. ”Лермонтов” № 5, ЕИК *********, представляван от председателя на
същото настоятелство, ставрофорен иконом Б. И. Б., ЕГН **********,***, чрез
своя пълномощник адвокат Г.К. *** против А.Е.Х., ЕГН **********,***. Ищецът
претендира опразване и връщане на нает от ответника недвижим имот,
представляващ стая с площ от 13 /тринадесет/ кв.м. и съвместно ползване с други
наематели на малък салон, бокс кухня, коридор и сервиз на втория етаж от
сградата, находяща се в гр. Бургас на ул. ***. Твърди се, че между страните е
бил сключен договор за наем на 01.04.2018г., който е прекратен, съгласно чл. 5,
б. а от договора, поради което ответникът – наемател е длъжен да върне наетата
вещ на наемодателя. Виновното неизпълнение на поетите от ответника задължения
по договора за наем е въведено като основание за предсрочното му прекратяване. Претендира разноски.
Предявената претенция е с правно основание
чл. 233, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответната страна. Отговор е постъпил след изтичане на срока,
в който иска се оспорва. Оспорва правото на собственост на ищеца върху
процесния имот. Съобщава за предходни наемни отношения между страните и
извършени от него ремонтни дейности тогава. Сочи, че е бил лишен от достъп от
помощно помещение, което е изпълнявало функцията на бокс кухня, с което е била
нарушена основна клауза от договора – т.1 от раздел I, където е изброено
детайлно отдаденото под наем. Въпреки изложеното наемната цена не е била
актуализирана, с оглед на което е било и изпратеното предложение за намаляне на
цената. Сочи, че наемът е заплащан не само по банков път, но и на каса в
църковния храм. Намира, че не
са налице основания за прекратяване на сключения между страните наемен договор. С тези мотиви моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ищецът
поддържа иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ответникът
оспорва иска. Сочи, че никъде в договора не е записано, че автоматично ще се
прекратява, касае се за срочен договор. За да направи заявление за прекратяване
на договора, наемодателят трябва да е изправна страна. В случая има
неизпълнение на основно задължение на наемодателя – да осигури достъп до
наетите помещения. Налице е плащане на непълния размер на наема, но това не е
основание за прекратяване на договора.
Съдът,
като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За
да бъдe уважен предявеният иск за опразване на наетото помещение, ищецът трябва да докаже при
условията на пълно и главно доказване сключването на наемен договор с ответника, неговото прекратяване и ползването на имота от
последния след прекратяване на договора. Съгласно
разпоредбата на чл. 233 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта. Договорът за наем е неформален и
консенсуален и е породил своето действие със съвпадане на насрещните
волеизявления на страните досежно тези условия на сделката, които са елементи
от нейното същественото съдържание, а именно наемната цена и вещта. По делото е
безспорно установено, че между страните е възникнала облигационна връзка. Представен е договор за наем,
сключен между страните на 01.04.2018г. със срок на действие 3 години, считано
от 01.04.2018г., с който е уговорена месечна наемна цена в размер на 180 лева,
платими авансово до 12 число на месеца. В чл. 5, б. а е уговорено, че при
закъснение на плащането с повече от един месец, договорът се счита за прекратен
по вина на наемателя. Като съобрази всички договорености между страните по
отношение на очертания предмет на договора и след извършено тълкуване на
договорките, съдът приема, че основание за прекратяване на договора е забава в
плащането с повече от месец на цялата месечна наемна вноска, но не и на
частични размери. Съгласно предизвестие изх. № 26/19.11.2019г. във връзка с
договор за наем, наемодателят е уведомил наемателя, че е неизправен в
плащанията си за месеците септември, октомври и ноември 2019г. и му е
предоставил допълнителен срок до 30.11.2019г. за плащане на дължимия наем за
тези месеци в общ размер на 540 лева, като го предупреждава, че в противен
случай ще счита договора за прекратен на основание чл. 5, б. а.
Твърденията са, че поради неплащане
на наемни вноски са настъпили предпоставките за прекратяване на договора. Ищецът
счита, че по отношение плащането за месец септември 2019г. е налице основанието
за прекратяване на договора, тъй като плащане е осъществено на 30 октомври
2019г., т.е. закъснението е повече от месец. От друга страна с твърдението, че
от месец септември до месец февруари наемателят не е заплащал уговорената
наемна цена 180 лева, а 150 лева месечно, което за шест месеца дава разликата
180 лева отново счита, че са налице предпоставките на чл. 5, б. а от
договора. Аналогично се твърди и за
следващото шестмесечие.
Безспорно се установява от
представените доказателства и от двете страни, че плащанията от месец септември
до месец февруари са по банков път в размер на 150 лева месечно, като плащането
за месец септември действително е направено на 30.10.2019г., а част от
плащанията са от Сдружение ***. Доколкото в договора няма
изискване наемът да бъде заплащан на касата в църковния храм, а в исковата
молба се признава, че плащането е извършвано по банкова сметка ***, то
плащането е надлежно. Ирелевантно е също, че не всички платежи изхождат от
лична сметка на ответника, доколкото от основанието на плащането ясно се вижда,
че се погасява негово задължение. От доказателствата по делото се установява,
че наемната цена за месец септември не е заплатена своевременно, а чак на
30.10.2019г. В този смисъл предпоставките за прекратяване на наемния договор,
съгласно уговорката в чл. 5, ал. а от договора би била налице, ако наемодателят
сам не беше предоставил допълнителен срок и възможност за заплащане на тази
вноска до 30.11.2019г. в предизвестието във връзка с договора за наем отправено
до наемателя. Предвид това изявление на наемодателя плащането за месец
септември следва да се счете за отсрочено и заплатено в указания в
предизвестието срок. По отношение на частичните плащания в следващото
шестмесечие и констатираната разлика в края на периода на дължимите 1080 лева и
общо заплатените 900 лева, т.е. разлика от 180 лева, независимо, че сумата
математически отговаря на една месечна наемна вноска, то в действителност не
представлява месечен наем за конкретен месец, плащането за който е забавено.
Уговорката в чл. 5, б. а от договора е, че при закъснение на плащането с повече
от един месец, договорът се счита за прекратен по вина на наемателя. При тази
клауза, съдът приема, че основание за прекратяване на договора е забава в
плащането с повече от месец на цялата месечна наемна вноска, но не и на
частични размери. При тези данни настоящият състав приема, че не са настъпили
предпоставки за прекратяване на договора по вина на наемателя.
Уважаването на иска за
освобождаването на наетия имот, с правно основание чл. 233 от ЗЗД, е
предпоставено от наличието на следното условие – изтичане на уговорения с
договора срок, респ. прекратяването на договора. Настоящия
състав намира, че по делото не е установен фактът на
прекратяване на наемния договор, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Църковното настоятелство при храм “Света Богородица”, гр. Бургас, ул.
”Лермонтов” № 5, ЕИК *********, представляван от председателя на същото
настоятелство, ставрофорен иконом Б. И. Б., ЕГН **********,***, чрез своя
пълномощник адвокат Г.К. *** против
А.Е.Х., ЕГН **********,***, иск за осъждане на ответника да опразни наетия
недвижим имот, представляващ стая с площ от 13 /тринадесет/ кв.м. и съвместно
ползване с други наематели на малък салон, бокс кухня, коридор и сервиз на
втория етаж от сградата, находяща се в гр. Бургас на ул. ***.
ОСЪЖДА Църковното настоятелство при храм
“Света Богородица”, гр. Бургас, ул. ”Лермонтов” № 5, ЕИК *********,
представляван от председателя на същото настоятелство, ставрофорен иконом Б. И.
Б., ЕГН **********,***, чрез своя пълномощник адвокат Г.К. ***, да заплати на А.Е.Х.,
ЕГН **********,***, сумата от 100 лева /сто лева/ –
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ