№ 2604
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100509938 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от "Изотсервиз" АД срещу
решение № 11807/16.06.2024г., постановено по гр. д. № 8938/2023г. на СРС, 51
с-в.
С цитираното обжалваното решение е отхвърлен предявеният от
„Изотсервиз“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 44, срещу останалите собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес гр. София, ул. ****, Корпус I, представлявани от
управителя В.К.В., иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна, като
незаконосъобразни, на решенията, взети от Общото събрание на етажните
собственици от сградата в режим на ЕС на 24.01.2023 г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми,
дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд
споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо
да ги повтаря.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно решение №
39/19.02.2013г. по гр. д. № 657/2012г. ГК 1 ГО на ВКС решенията на общото
събрание на етажната собственост могат да бъдат нищожни или
незаконосъобразни, като съдът по конкретното дело преценява кой порок е
налице. И в двата случая обаче съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1
от ЗУЕС искът е за отмяна на порочното решение /нищожно или
незаконосъобразно/.
Съгласно приетото в решение № 28 от 06.06.2017г. по гр. д. №
2887/2016г. на ВКС, II ГО „разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗУЕС предоставя
възможност на „всеки собственик” да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание. В понятието „всеки собственик” следва да се
включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на
събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му“.
В настоящия случай, видно от представения нотариален акт, се
установява, че ищецът е собственик, поради което е правно легитимиран да
води настоящите искове.
При предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС преценката за
2
законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до
изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи
самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото
събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът
дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този
смисъл е практиката на ВКС – Решение № 58 от 25.03.2014г. по гр.д.№
5704/2013г. на ВКС, І г.о. Недопустимо е след изтичане на преклузивния срок
по чл.40, ал.2 от ЗУЕС да се релевират нови основания за порочност на
оспорените решения, взети на ОС на ЕС, включително и чрез поясняване и
допълване на исковата молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК.
Право на етажните собственици в сградата в режим на етажна
собственост е да участват в управлението на етажната собственост – чл.5, ал.1,
т.2 ЗУЕС. Те могат да упражнят това право лично, при участие в провеждане
на общите събрания и гласуване при вземането на решения, както и чрез
пълномощник. Разпоредбите на ЗУЕС относно участието на пълномощник
при формирането на волята на етажен собственик при вземането на решения
на ОС, имат императивен характер, като тяхното нарушение води до
незаконосъобразно формиране на кворума при вземане на решенията, а от там
и незаконосъобразност на самите взети решения. Най-общо при прочита на
чл.14 ЗУЕС, могат да се обособят „две групи” пълномощници с оглед
изискуемата от закона форма на пълномощното. Първата група лица, които
могат да бъдат пълномощници – чл.14, ал.1 ЗУЕС, са пълнолетни членове на
домакинството, вписани в книгата на етажната собственост, както и друг
собственик. За тези лица законът предвижда възможност да бъдат
упълномощени с пълномощно в обикновена писмена форма. Другата група
лица, които могат да бъдат пълномощници съгласно чл.14, ал.3 ЗУЕС, са
други лица, извън лимитативно посочените в разпоредбата на чл.14, ал.1
ЗУЕС, за валидното упълномощаване на които законът предвижда писмена
форма с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, както и адвокат –
с обикновено писмено пълномощно. Следва да се отбележи, че и в двата вида
случаи не е необходимо упълномощаването за участие в общото събрание да е
изрично. Достатъчно е етажният собственик да е овластил пълномощника
общо да извършва действията по обикновено управление по отношение на
притежаваните от него общи части от сградата. Това упълномощаване
включва приемането на всички мерки, насочени към запазването и
3
охраняването на правата на упълномощителя. В този смисъл решение
№54/27.04.2015 г., постановено по гр. д. № 5237 по описа за 2014 г. на ВКС, I
г.о.
Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗУЕС собственик или ползвател, който не може да
участва в общото събрание, може да упълномощи писмено друго лице, което
да го представлява, с нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено
пълномощно. По силата на чл. 14, ал. 2 ЗУЕС, когато в етажната собственост
собственици са юридически лица, упълномощаването се извършва от
управителните им органи. Следователно, когато етажен собственик се
представлява от трето за етажната собственост лице, както е в настоящия
случай, то последното трябва да бъде упълномощено с пълномощно с
нотариална заверка на подписа, каквото не се изиска когато е упълномощен
друг етажен собственик или адвокат.
В случая, в исковата молба е посочено, че пълномощник на ищеца не е
бил допуснат до участие в общо събрание и е отказано да се приемат
представените пълномощни. Това оплакване се поддържа и във въззивната
жалба. В представения пред СРС списък на етажните собственици – л. 23 от
делото на СРС, взели участие в общото събрание, са отразени имената на
лицата, които са участвали лично или като пълномощници/представители. В
представения списък не е отразено да е присъствал представител на
въззивника. От показанията на разпитаните пред СРС свидетели се
установява, че са дошли двама представители на „Изотсервиз“ АД, но същите
не са били допуснати до участие в общото събрание. Спорния въпрос е дали
същите са представили нотариално заверени пълномощни, каквото е
законовото изискване, поради което и незаконосъобразно не са били
допуснати или дадените им пълномощни не са били нотариално заверени. В
тази връзка във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилна
интерпретация на свидетелските показания.
Гласните доказателства се преценяват от съда по вътрешно убеждение,
при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на
свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото (решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. №
3244/2016 г., IV г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове).
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
4
на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото.
Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и
доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват
заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Съдът
не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи
аргументи защо ги изключва от доказателствения материал, защо не ги
кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено
(решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., IV г.о. на ВКС). Съдът не
може да преиначава свидетелските показания или да обсъжда избирателно
само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора
факти /решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на Четвърто ГО на
ВКС/. Съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно
и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи
добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви обстоятелства
свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на развитието на
правоотношенията между страните се отнася той, като има предвид, че
заинтересоваността на свидетеля и неговата предубеденост може да се отрази
както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за
тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда,
като това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради
което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в
каква степен /решение № 312/11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г. на Четвърто
ГО на ВКС/. В този смисъл и решение № 141 от 11.10.2019 г. по гр. д. №
3719/2018 г., Г.К., I Г.О. на ВКС.
Във връзка с така изложеното, въззивният съд изцяло кредитира
показанията на св. М. П. и И.Г.. Същите са ясни, логични и последователни.
Свидетелите посочва, че на общото събрание са дошли двама души, които са
казали, че са от „Изотсервиз“. Св. П. посочва, че били попитани от
протоколчика дали имат нотариално заверени пълномощни, на което те
отговорили, че не са знаели, че трябва да имат нотариална заверка и напуснали
събранието.
От друга страна, съдът не кредитира показанията на св. Г.Т., в частта, в
която посочва, че са им били предадени нотариално заверени пълномощни.
Показанията на този свидетел, преценени по реда на чл. 172 ГПК, водят до
възможна заинтересованост от изхода на спора. Свидетелят е един от
5
акционерите на „Изотсервиз“ АД. Тези изводи на съда не се променят от
представените пред СРС нотариално заверени пълномощни. Същите са
заверени в деня на общото събрание – 24.01.2023г., което не може да установи,
че заверката е станала преди часа на насроченото общо събрание, а не след
него. Отделно от това свидетелят посочва, че са пътували от София за
Пловдив в деня на общото събрание сутринта. Следва да се има предвид и, че
още с отговора ответникът е оспорил наличието на нотариално заверени
пълномощни, като е посочил и, че представените такива са заверени след
напускане на лицата от общото събрание. В тази връзка въззивникът не е
ангажирал никакви доказателства освен гласни доказателства, като в тази част
съдът не кредитира показанията на разпитания на ищеца свидетел поради
изложеното по - горе.
Ето защо, неоснователни са изложените във въззивната жалба
оплаквания за неправилна интерпретация на свидетелските показания, както и
че не е налице оспорване на нотариално заверените пълномощни. След като
не се установява пълномощните да са били нотариално заверени, без значение
дали същите са приложени към протокола от общото събрание. Още повече,
че в него се вписват лицата, които са взели участие в събранието. В случая, с
оглед липсата на пълномощни в изискуемата от закона форма, същите не са
могли да участват в събранието, макар че от събраните гласни доказателства
се установява, че на представителите на въззивника е било разрешено да
присъстват. Без значение е и дали свидетелите са видели пълномощните, при
положение, че се установява, че представителите на въззивника са казали, че
не са нотариално заверени.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за неспазено
изискване на чл. 17, ал. 6 ЗУЕС. Съгласно чл. 17 ЗУЕС когато сборът от
процентите на идеалните части на собствениците в общите части на сградата
не е равен на 100, същите се определят по реда на ал. 4, а именно като
съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите
помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички
самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така
полученото число се преобразува в проценти. Съгласно чл. 17, ал. 6 ЗУЕС така
определените идеални части се одобряват с решение на общото събрание с
мнозинство не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в сградата
или във входа. Видно от представения списък, общият процент идеални части
6
е изчислен на 100.24 %. Правилно СРС е взел предвид представените и приети
по делото нотариални актове, установяващи собствеността върху придобитите
обекти в сградата от отделните собственици и прилежащите към същите
идеални части от общите части на сградата, както и начина на вписването им в
придобивните актове, като е приел, че в случая посоченият общ сбор на
идеалните части се дължи на аритметично изчисляване и на неточност,
вследствие от закръгляване, предвид това, че в нотариалните актове
притежаваните идеални части се изписват до третия знак след десетичната
запетая, а в присъствения списък същите се изписват до втория знак. С оглед
на изложеното, правилни са изводите на РС, че не се налага свикване на Общо
събрание за определяне на идеални части по реда на чл. 17 ЗУЕС. Дори обаче
това да беше така, до достигане на окончателно разрешение по чл. 17, ал. 6
ЗУЕС, не е налице пречка за провеждане на законосъобразно общо събрание, с
кворум по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС.
Неоснователни на следващо място са и оплакванията за липса на всички
изискуеми реквизити. Видно от представения на л. 23 от делото на СРС
списък са вписани идеалните части от общите части на сградата, които
притежава всеки от етажните собственици.
В исковата молба липсва оспорване, че не са посочени номерата на
самостоятелните обекти и че не е отразено кой как е гласувал, поради което
тези възражения не следва да се обсъждат. Въпреки това, за пълнота на
изложението, следва да се посочи, че макар и действително не е посочено
поотделно кой как е гласувал, на всяко от решенията е отразено, че е взето с
кворум от 100 %, тоест всички присъстващи са гласували „за“.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.
7
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11807/16.06.2024г., постановено по гр. д.
№ 8938/2023г. на СРС, 51 с-в.
ОСЪЖДА „Изотсервиз“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 44, да заплати на
Етажна собственост с административен адрес гр. София, ул. ****, Корпус I, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1200 лв.,
представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8