Решение по дело №1771/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 795
Дата: 20 юни 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120201771
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

795

 

20.06.2019 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 12.06.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1771 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от П.А.П., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №19-0769-000350/28.03.2019 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 и чл.185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) за нарушения на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП на жалбоподателя са наложени 2 административни наказания по вид „глоба” в размер от 50.00 лева, респективно – 20 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, както и на процесуалните правила. Посочва се, че в обжалваното НП неправилно са посочени законовите разпоредби, които да са нарушени виновно. Посочва се още, че визираната от страна на наказващия орган санкционна норма е неприложима за конкретния казус и деянието е неправилно квалифицирано. Твърди се, че е наложено административно наказание за деяние, което не е Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. Не се взема становище по подадената жалба.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.04.2019 г., видно от приложената към него разписка (л.14 от делото), а жалбата е била подадена в съда на 25.04.2019 г. с вх.№18335/25.04.2019 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят П.П. е правоспособен водач на МПС от 06.09.1990 г., като с течение на времето има придобити следните категории: B, М и AM. От 24.08.1999 г. до 19.03.2014 г. спрямо него има влезли в сила 9 наказателни постановления за 12 нарушения на ЗДвП. От 17.04.2013 г. до 20.12.2017 г. е глобен 5 пъти с фишове за 5 нарушения на ЗДвП.

            На 09.01.2019 г. в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас е постъпила молба вх.№769000-405/2019 г. от инж.И.Г.– Началник отдел „Безопасност и организация на движението“ към Община Бургас (л.41 от делото). Към молбата имало приложен CD-R със снимков и видео материал, от който било видно, че на 22.12.2018 г. около 11:19 часа водача на лек автомобил марка „Renault” модел “Megane” с рег.№ *******е допуснал ПТП с материални щети на кръстовище, образувано от улиците „Б.“ и улица „Ц.С. *“ в гр.Бургас. От писмото става ясно, че материалните щети са нанесени по един брой метален стълб, собственост на Община Бургас. Посочва се и че водачът е напуснал ПТП.

            В хода на извършената от пътните полицаи проверка било установено, че собственик на процесния лек автомобил е С.Д.П. с адрес: гр.Бургас, улица „Б.“ №**. На 14.01.2019 г. тя попълнила декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 ЗДвП, като посочила, че на 22.12.2018 г. около 11:19 часа процесния лек автомобил е бил управляван от съпруга ѝ П.А.П. – настоящ жалбоподател (л.39 от делото). На същата дата жалбоподателя попълнил идентична декларация (л.38 от делото), в която посочил, че на 22.12.2018 г. около 11:19 часа процесния лек автомобил бил управляван лично от него. Написал и сведение (л.40 от делото), в което посочил, че на посочените дата и час е извършил маневра на заден ход и е блъснал метален стълб, на който имало закачен метален знак. Посочил, че в резултат на сблъсъка е изкривил знака, след което излязъл от автомобила и успял да го изправи. Посочил е най-сетне, че не знаел, че трябвало да уведоми контролните органи. 

            В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.А.Р.Р. (по това време младши автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт №19-0769-000350/14.01.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №967780 със свидетел К.М.Ч.. В цифров вид вменените на жалбоподателя нарушения били по чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП, а в словесен за това, че на 22.12.2019 г. около 11:20 часа в гр.Бургас на кръстовище, образувано от улиците „Б.“ и улица „Ц.С. *“ при маневра с процесния лек автомобил на заден ход блъснал метален стълб със закачен на него пътен знак Г-15, като нанесъл материални щети и напуснал мястото, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието. На същата дата и място на П.П. бил връчен препис от АУАН, без да посочи възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

            На 28.03.2019 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 17.04.2019 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е почти идентично с това, отразено в АУАН. В АУАН се посочва, че водачът напуснал мястото, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, а в НП – че е напуснал мястото, без да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП.

На 25.04.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№18335/25.04.2019 г. в Районен съд - Бургас постъпила процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

            Както бе посочено по-горе, изрично и самостоятелно жалбоподателят, а преди това и неговата съпруга, са попълнили две декларации по чл.188 ЗДвП, от съдържанието на които е видно, че на процесните дата и час автомобилът е бил управляван от него. В тези декларации е предвидена наказателната отговорност по чл.313 НК. Отделно от това, самостоятелно жалбоподателя е попълнил сведение, в което сам е разказал как е възникнало ПТП; че е напуснал произшествието и че не е знаел, че за възникналото ПТП трябвало да уведоми контролните органи. С оглед на тези негови признания по време на предсъдебната фаза на процеса А.Р. му е съставил АУАН, с което и по силата на чл.36, ал.1 ЗАНН е дало началото на административнонаказателното производство.

           Съгласно чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и съотнесено към настоящия случай, всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да причинява имуществени вреди. Не се спори, че жалбоподателят, като водач на процесното МПС, е бил участник в движението по пътищата.

            Съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Не се спори, че настоящото ПТП е само с причинени имуществени вреди. При това положение напускането на местопроизшествието може да се възприеме само като липса на оказване на съдействие за установяване вредите от произшествието. Допуснатата грешка в описанието на това нарушение в АУАН е преодоляна в НП по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН.

            Противно на посоченото в жалбата, санкциите са определени правилно и на основание правилните разпоредби. Безспорно жалбоподателят е участник в ПТП и е имал задължението да окаже съдействие за установяване на вредите от възникналото произшествие. Ето защо и санкционната разпоредба е чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП. Наложените две административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са в предвидените минимални размери и са кумулативно наложими, поради което не съществува правна възможност да бъдат изменени в посока на намаляване или избор кое да бъде отменено. По отношение на второто административно наказание, следва да се посочи, че то е с фиксирани размери, поради което не съществува възможност за изменение в посока на намаляване.

 

            Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай. Предвид посоченото дотук настоящия състав не намира основание за наличие на хипотезата на чл.28 ЗАНН, т.е. настоящия случай не е въобще маловажен.

            С оглед посоченото дотук съдът намира, намира че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0769-000350/28.03.2019 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Бургас,

с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 и чл.185 от Закона за движението по пътищата за нарушения на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от Закона за движението по пътищата,

на П.А.П., ЕГН ********** с адрес: ***

са наложени 2 административни наказания по вид „глоба” в общ размер от 70.00 лева или 50.00 лева, респективно – 20 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд