П Р О Т О К О Л
Година, 21.02.2019 град П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ФЕВРУАРИ две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Т.С.Д.
2. Д.И.Д.
Секретар:
П. П.
Прокурор:
ИСКРА ГАНЕВА
Сложи за разглеждане
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД
№ 1065 по описа за 2018 година
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ K.-K. В.И., редовно
призован, се явява лично и с адвокат Н.С. с пълномощно от днес.
Явява се определения за резервен
защитник адвокат П.И. от Плевенска адвокатска колегия.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Плевен,
редовно призована, се явява прокурор ИСКРА ГАНЕВА.
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
АДВ.И.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ K.-K. В.И.: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ намира, че
са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ОТКРИВА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ за
обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ
разяснява на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на съдебния състав и на секретаря.
АДВ.С.: Нямам искания за отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
АДВ.И.: Нямам искания за отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
ПОДСЪДИМИЯТ K.-K. В.И.: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
прокурора и секретаря.
Съдът намира, че следва да се пристъпи към обсъждане
на въпросите по чл.248, ал.1, т.1-т.8 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към обсъждане на въпросите по чл.248,
ал.1, т.1 – т.8 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на Окръжен
съд – Плевен. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила на досъдебното производство, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия. Вярно е, че в решението на въззивната инстанция е констатирано
нарушение, приравнено до липса на мотиви на предходния състав на Окръжен съд –
Плевен, което се свежда до осъждане на подсъдимия за сума, предмет на
престъплението, в размер по-голям от действително установените причинени вреди
и придобити доходи в резултат на престъпна дейност. Същинското производство в
наказателния процес по сега действащия закон, е съдебната фаза на наказателното
производство. В тази съдебна фаза се събират всички относими към предмета на доказване
доказателства и прокурорът е оправомощен да изменя обвинението. Поради това
считам, че е безсмислено връщането на делото на фаза досъдебно производство,
тъй като там нито са извършени някакви съществени процесуални нарушения, нито
пък са събрани по някакъв незаконен ред доказателства, които да са възприети или
да могат да се възприемат от съда, нито пък към настоящия момент, с оглед
отдалечеността на деянието като време биха могли да се съберат такива. Поради
това считам, че констатираните от въззивната съдебна инстанция процесуални
нарушения, могат да се отстранят в хода на съдебното производство по делото. С
това няма да бъдат накърнени правата на подсъдимия и ще се изясни по безспорен
и несъмнен начин обективната истина по делото. С нищо няма да допринесе, нито за
съхраняване на неговите права, нито за установяване на обективната истина в
процеса, връщането на делото на досъдебното производство, тъй като не би могло
да се извърши нищо по-различно от това, което би могло да се случи и в съдебна
фаза, която е и същинската фаза на процеса. Досъдебното производство има само подготвителна
задача и подготвителен характер. Налице са и другите основания за разглеждане
на делото и за насрочване на делото по същество, поради което предлагам да
насрочите разглеждане на делото по същество, където прокуратурата ще има възможност
да направи изменение на обвинението.
АДВ.С.: Уважаеми г-н председател,
уважаеми съдебни заседатели, съгласен съм с прокурора, че делото е подсъдно на
настоящия съд, че на този етап няма основание за спиране или прекратяване на
наказателното производство. По т.3 от чл.248, ал.1 от НПК, не съм съгласен с
прокурора, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо нарушение
на процесуалните правила. Аз лично няма да си позволя лукса да критикувам или
пък да давам мнение, относно дейността на Апелативен съд – Велико Търново, но ще
кажа това, което аз съм видял, а именно, че обвинителния акт не отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК. Няма спор, че обвинителният акт по принцип
очертава фактически и правни рамки на обвинението, като той е единство между
обстоятелствена и заключителна част. Според тълкувателно Решение №2/2002 година,
фактическото обвинение трябва да има и отражение в обстоятелствената част, т.е.
ясно, пълно и безпротиворечиво описание на всички факти, които трябва да
определят предмет на доказване от гледна точка на извършено престъпление и участието
на обвиняемия в него. Обвинителният акт поставя основните рамки на процеса на
доказване и границите, в които се осъществява правото на защита на обвиняемия.
Доколкото в настоящия случай става въпрос за пране на пари, държане и
разпореждане с пари, придобити в резултат на престъпление, то следва да бъде
посочено какви конкретни суми, в резултат на кое конкретно престъпление, от
кого конкретно и по какъв начин са усвоени или вкарани по някакъв начин в
стопански оборот. Ако пък се твърди, че са придобити в резултат на
административно нарушение, отново трябва да бъде посочено за какво конкретно
административно нарушение става въпрос. Нормата на чл.246, ал.2 от НПК е много
конкретна. Тя казва: в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва
престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на
извършването му, пострадало лице, размерът на вредите, пълни данни за личността
на обвиняемия, налице ли са условия за прилагане на чл.53 от НК, обстоятелства
които смекчават или отегчават отговорността на обвиняемия, доказателствени
материали от които се установява посоченото. В заключителната част на обвинителния
акт се посочват данни за самоличността, правната квалификация на деянието, има
ли основание за прилагане на чл.53 от НК, има ли основание за трансфер на
наказателното производство, дата и място на съставяне на обвинителния акт и
името на съставителя. Настоящият обвинителен акт, моля да го погледнете много
внимателно. Считам, че не е съобразен с тази норма. Прокуратурата е подходила
творчески и вместо да следва реда, посочен в НПК, а именно най-напред да посочи
извършеното престъпление, време и място, начин на извършване и т.н. и едва
накрая да посочи данни за самоличност на обвиняемия, е започнала с изброяване
на присъди. Те са в началната част на обвинителния акт. Самите присъди от друга
страна, също не са изписани коректно, т.е. повечето от тях. Не са посочени нито
имената на пострадалите, нито размера на причинената вреда, т.е. с какво се е
облагодетелствал обвиняемият, какви конкретни суми се предполага, че е изпрал
по някакъв начин. Тази подредба аз считам, че не е направена с цел обвиняемият
да разбере същността на обвинението, за да осигури адекватно защитата си, а е с
цел изначално обвиняемият да бъде заклеймен от всеки, който чете обвинителния
акт като лош човек, включително и съда. Всички знаем, че при грешен обвинителен
акт, не са един или два случая, когато се достига до съдебни грешки и връщане
на делото от нула. Следвайки този подход, в обвинителния акт не е посочено
какъв е предмета на престъплението, по какъв начин са придобити суми, от кое
конкретно престъпление, в коя конкретно сметка са постъпили, както и кой кога
се е разпоредил с тях, нито пък как е установено, че към момента на получаване
на разпореждане с тези парични суми, обвиняемият е съзнавал, или поне
предполагал законния произход на средствата. Това са все факти, които прокурорът
е длъжен да посочи. В обвинителния акт е посочено, че И. имал 18 сметки в седем
търговски банки и са изброени. Твърди се, че по сметките си И. държал
155 776,94 лева и е използвал 155 210,01
лева. От начина на изписване на присъдите, не става ясен точния размер на
вредата от всяко престъпление. Обаче когато съберем сумите, които се посочени в
присъдите, се получава сума от 83 956 лева. Поглеждаме таблиците от
обвинителния акт, правим съпоставяне с изброените малко по-рано в същия
обвинителен акт цифри и виждаме, че там като сравним имената и направим сбор на
цифри, се получава още по-малка сума, а именно 37 652 лева, която пък сума
е различна от другите две. Никъде в обвинителния акт не е посочено каква е
връзката между парите по сметките на И. и сумите, посочени във влезлите в сила
присъди. Посочено е, че са прехвърлени суми по вътрешнобанкови сметки, но не
каква е връзката между сумите, които са прехвърлени и престъпленията, за които И.
е съден. Няма посочена връзка между суми по сметки и някакво друго
предполагаемо престъпление или административно нарушение. Твърди се в началото,
че има 18 сметки в седем търговски банки, които са изброени, като в 12 от
сметките, ползвани от него, сумите значително надвишават декларираните от него
доходи. Следва изброяване на сметки в банки с посочени дати на откриване и
закриване и наличните по тях суми, като за по-голяма част от сметките, както
казах, не е посочен източник каква е връзката между него и обвиняемия, нито пък
основанията, за да бъдат преведени тези суми и връзката им с престъпленията.
Следва ново изброяване на сметките и представяне в табличен вид. В табличен вид
вече, банките от седем стават четири – „П***“, „О**“, „У****“ АД и „Е****“. При
изброяване на сметки в обвинителния акт обаче, има дублиране по номерация, т.е.
сметките от 12 стават 11. В обвинителния акт на страница 3 отгоре е посочена
разплащателна сметка в евро № 1425037***, открита на 28.05.2002 година и
закрита на 14.08.2003 година, като средствата по нея са прехвърлени в друга
сметка на лицето без да е посочена отново коя е конкретната. На същата страница
отдолу, е посочена същата сметка в евро, като е наречена вече не разплащателна,
а картова сметка, което предполагам че трябва да бъде дебитна карта, но е
открита вече на 21.05.2002 година и не е закрита. Посочена е някаква наличност
към 31.12.2009 година. Същата сметка обаче отсъства в табличен вид малко
по-късно в обвинителния акт. В заключителната част на обвинителния акт са
посочени две сметки в „Е****“, а именно № **** и № ****. Тези две сметки
липсват в изброяването на сметките в началната част на обвинителния акт. В
началото на обвинителния акт инкриминирания период е от 2002 година до 2008
година, без да е посочена конкретна дата, а в края на обвинителния акт вече е
посочено от 18.01.2002 година до 30.08.2008 година, в който период моя
подзащитен има открити банкови сметки. Видно от извлечението на финансовите
операции, извършвани в различни банки, пак в този обвинителен акт установявам,
че началната дата на периода действително е 18.01.2002 година, по сметка №1125037***
в „У****“, но крайната дата за периода, никъде няма 30.08.2008 година. В извлечението
от всички банки такава дата няма, а последния превод или по-точно вноска на
пари е от 08.10.2007 година, видно от сметка в „П***“ АД. Тоест ако говорим за
каквито и да било финансови операции, това трябва да бъде края на периода. Трябва
да обърнем внимание, че точно в тази банка няма никаква индикация за каквато и
да било връзка между посоченото престъпление в обвинителния акт от Окръжна
прокуратура Плевен и парите в сметката. Ако пък погледнем банките, за които се
твърди, че пострадалите от престъплението са внасяли конкретни суми, тогава
крайният период вече идва 27.12.2006 година в „О**“ АД, където е посочено, че
са внесени пари от „Д*******” АД. Но и тук отново не е ясно какво е основанието
за извършения превод. Това са все неясноти, които пречат на подзащитния да разбере
обвинението и да организира пълноценно защитата си. Началният и краен период на
извършените финансови операции има съществено правно значение, както за
отстояване на твърдение „престъпен умисъл“, така и за евентуално наложено
наказание на подсъдимия, а така също и относно това, дали не е изтекъл
давностния срок за наказателно преследване. Това е така, тъй като с първата
присъда от 22.11.2007 година, а последната трансакция в посочените банкови
сметки е 08.10.2007 година. Както посочих, няма никаква връзка между тази
трансакция и посоченото от прокуратурата престъпление. Освен това, в обвинителния
акт би следвало да бъдат посочени пълни данни за личността на обвиняемия. В
този обвинителен акт има някакви посочени данни, но първо са непълни, второ са и
неверни. Посочено е също, че са извършени множество престъпления, за които е
осъден, т.е. според прокурора има и други престъпления, за които И. не е осъден,
но не е посочено конкретно какви са те. Естествено би трябвало и да се
съобразим със значението за презумпцията за невиновност, съгласно чл.16 от НПК.
В обвинителния акт освен това, няма посочени снижаващи вината обстоятелства,
посочени са само предишни осъждания. Явно затова са изнесени в началото на
обвинителния акт, доколкото все пак бе проведено едно съдебно следствие пред
първа инстанция и бяха отбелязани. В обвинителния акт е посочено, че И. се
признава за виновен, но не дава обяснения, което е тотално невярно, доколкото
той не е отговарял на никакви въпроси за вината. В този смисъл, считам че има
много неясноти, явно с цел да се прикрият пороци на обвинителния акт и в разрез
с разпоредбите на НПК е започнато с повърхностно изброяване на присъди,
изброяване на сметки в банки, които са подредени по определен ред, по начин,
който е трудно да бъде анализиран. В този смисъл, считам че обвинителния акт не
отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и би следвало да бъде върнат на етап
досъдебно производство – действия на прокурора след приключване на разследване,
за изготвяне на коректен обвинителен акт, за да можем все пак да се подготвим и
да се защитим пълноценно. Безпредметно е да отговарям на следващите въпроси по
чл.248 от НПК. След като смятам, че обвинителния акт не отговаря на
изискванията на НПК, няма как да има основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила, при закрити врати, или пък произнасяне по каквато и да е
мярка за неотклонение на този етап или събиране на доказателства и т.н. В този
смисъл, считам че настоящото съдебно производство следва да бъде върнато на
прокурора на етап „действия на прокурора след завършване на разследването“, за
изготвяне на коректен обвинителен акт и едва след това, да се срещнем тук и да
започнем събирането на доказателствата и защитата по делото.
АДВ.И.: Уважаеми г-н председател, считам
че колегата С. беше достатъчно обстоятелствен. Поддържам неговото становище и
аргументите, които изложи. Следва да бъде уважено така направеното от него
искане пред вас.
ПОДСЪДИМИЯТ K.-K. В.И.: Поддържам
казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Няма какво да
допълня към изразеното становище. В обвинителния акт е очертан предмета
на доказване, има и достатъчно константна практика, че не е необходимо да е
налице строго преповтаряне на предмета на престъплението с действия по
разпореждане, идентични по размер и по време. Константната практика е, че не е
необходимо съвпадение между точния размер на предмета на престъплението и
предмета на последващо разпореждане или каквото и да е действие от обхвата на
чл.253 от НПК. В крайна сметка, считам че няма да изтече давностния срок, както
и да продължи делото. Не споделям мнението, че ще изтече давностния срок.
РЕПЛИКА на АДВ.С.: Аз не съм казал,
че в настоящия случай ще изтече. Казах, че ако се коригира и се прецизира
обвинението, може да се окаже с такова нещо, не че в настоящия случай ще
изтече. Моля да бъде отбелязано в протокола, че коректен и законосъобразен
обвинителен акт не го иска защитата, а го изисква закона. Извън протокола ви
казах, че защитата иска делото да продължи. Ако искате, насрочвайте съдебно
заседание, защитата това иска, но понеже закона ме задължава, че трябва в
разпоредително заседание да заявя това, което аз съм видял като грешки и
по-нататък не мога да го кажа, затова го казвам сега. Иначе няма проблем да насрочим
съдебно заседание, да започнем делото по общия ред и докъдето стигнем.
ПРОКУРОРЪТ: В крайна сметка и за
процесуална чистота, аз предлагам да върнете делото, с оглед и указанията на
апелативния съд, колкото и да ги считам като неотносими към тази фаза на
процеса.
СЪДЪТ се
оттегля на съвещание.
Съдът след
съвещание, като взе предвид становището на страните и материалите по делото,
намира следното:
Делото е
подсъдно на Окръжен съд град Плевен и към настоящия момент не са налице
основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
Настоящият
съдебен състав счита обаче, че направеното искане от страна на процесуалния представител на
подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора е основателно и следва да бъде уважено. На досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи основание за прекратяване на наказателното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на констатираните нередности.
Прокурорът е
посочил в обвинителния акт, че в хода на разследването е установено, че сумите
внасяни, държани и ползвани от K.-K. В.И. в откритите от него сметки, не са
придобити от законен източник и заключил, че това обосновава единствения
възможен извод, че същите са придобити от него чрез тежки умишлени
престъпления, за част от които е осъден в слезлите в сила присъди.
Чрез
престъпленията, за които подсъдимият е бил осъден с посочените в обвинителния акт
общо 7 броя влезли в сила присъди, са придобити по престъпен начин парични
средства в общ размер на 90 495,18 лева. В същото време, според повдигнатото с
обвинителния акт обвинение на подсъдимия за престъпление по чл.253 ал.4 вр. с
ал.2 пр.1 пр.3 пр.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 и ал.3 от НК, през
инкриминирания период – 18.02.2002 година – 30.08.2008 година, той е придобил и
държал по открити банкови сметки парични средства в лева и валута на обща
стойност 155 776,94 лева и използвал имущество – парични средства по откритите
банкови сметки в лева и валута – долари и евро, на обща стойност 155 210,01 лева,
за които знаел, че са придобити чрез тежки умишлени престъпления по чл.209 ал.1
от НК; чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК; чл.210 ал.1
т.2 и т.5 вр. с чл.209 от НК; чл.210 ал.1 т.3 вр. с чл.209 ал.1 от НК; чл.206
ал.1 от НК; чл.212 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. Размерът на предмета на
престъплението по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.253 ал.4 вр. с
ал.2 пр.1 пр.3 пр.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 и ал.3 от НК, надвишава
значително размера на придобитото имущество чрез престъпленията, за които
подсъдимият е бил осъден с влезлите в сила присъди посочени в обвинителния акт,
като тази разлика е в размер на 65 281,76 лева. От съдържанието на обвинителния
акт може да се извлече, че според прокурора това имущество в размер на 65
281,76 лева е било придобито от подсъдимия чрез тежки умишлени престъпления по
чл.209, ал.1 от НК; чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК; чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. с чл.209 от НК; чл.210, ал.1, т.3 вр. с чл.209,
ал.1 от НК; чл.206, ал.1 от НК; чл.212, ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за които
към момента на съставянето на акта подсъдимият не е бил осъден с влязла в сила
присъди. Относно тази предикатна дейност, в обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено само, че през инкриминирания период срещу K.K.И. (включително
под името К. Р.) е имало образувани общо 14 досъдебни производства за извършени
престъпления по посочените текстове от НК. Извън деянията, за които подсъдимият
е бил осъден в посочените 7 бр. влезли в сила съдебни актове, в обстоятелствената
част на обвинителния акт не е посочено и описано дори в обобщен вид, нито едно
друго конкретно предикатно деяние, с което да е било придобито имущество, което
в последствие да е било предмет на престъплението по чл.253, ал.4, вр. с ал.2, пр.1,
пр.3, пр.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 и ал.3 от НК, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия. В този си вид обстоятелствената част на обвинителния
акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като предмета за
доказване не е определен по начин, който да позволява на подсъдимия да разбере
обвинението и да организира защитата си. По този начин правото на защита на
подсъдимия е било накърнено в значителна степен, поради което допуснатото
процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт е съществено по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
По
изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД №1065/2018 година по описа на Окръжен съд – град Плевен.
ВРЪЩА делото на
Окръжна прокуратура град Плевен за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, посочени в обстоятелствената част на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протестиране в седмодневен срок от днес по реда на Глава XXII от НПК пред Апелативен съд – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно
заседание, което приключи в 11:36 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: