№ 1318
гр. Варна, 19.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20233100500926 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивната страна А. Х. А., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. Е. С., редовно упълномощена
и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Н. Ж. В., редовно уведомена от предходно
съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Д. К., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Ж. Б. Б., редовно призован, депозирал заключение след
срока по чл. 199 от ГПК, явява се лично.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпилa молба с вх. № 160221/27.06.2023г. от адв.
Е. С. в качеството и на процесуален представител на А. Х. А., с която
́
1
представя удостоверение за наследници с изх. № АУ056913МЛ/26.06.2023г.,
издадено от Район „Младост“ при Община Варна.
АДВ. К.: Запознах се, да се приеме.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
представеното от въззивната страна удостоверение за наследници с изх. №
АУ056913МЛ/26.06.2023г., издадено от Район „Младост“ при Община Варна.
СЪДЪТ докладва постъпилото на 11.09.2023г. заключение на вещото
лице Ж. Б. Б. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, констатира, че
същото е постъпило извън законоустановения срок по смисъла на чл. 199 от
ГПК.
АДВ. С.: Не възразявам да се изслуша заключението.
АДВ. К.: Не възразявам да се изслуша СТЕ.
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното
в срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
Вещото лице Ж. Б. Б., 77г., българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Поддържам писменото заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: За изготвяне на заключението съм използвал
всички материали по делото, както и направих оглед на място. Има извадки от
съответните планове, има окомерна скица, всички данни по делото съм
ползвал. СО „Т.“ се образува през 2000г., до тогава територията, обхваната от
селищното образувание е земеделска земя. Селищното образувание
2
обединява четири подместности. Обединената м. „М.“ включва „К.“, „С.“ и
други две. Към 1992г. не е имало план за земеразделяне, защото 2000г. излиза
КВС. През 1999г. е земеразделянето, малко по-късно става обединяване на
КВС с горските терени. Преди това никакви планове не е имало. Стар имот №
63 е записан като изоставена орна земя в регистъра. Границите на имот №
1573 може да се видят на скица № 4, щрихован е, за да се види кой е. Петте
кадастрални единици са означени като бели петна, защото това не е план на
селищното образувание, а е план на землището. Там населеното място си има
околовръстен полигон, отделните селищни образувания си имат околовръстен
полигон и вътре е бяло петно. КВС е неотносим по делото, няма общо със
спора. И в момента тези терени съществуват като бели петна. КВС от 2000г. е
неотносим по отношение на спора. Имотите са означени като бели петна,
когато е създаден планът през 2000г. Не мога да отговоря защо част от
територията на „Т.“ е останала извън кадастралния план. Има план на
страрите имотни граници и той е достатъчен този план, за да се направи
ПНИ. Той е достатъчен заедно с другата съставка на помощния план с
ползвателските имоти. Моята задача е да установя и опиша промените на
ПНИ, а какво ги е наложило не мога да отговоря. Отговорил съм на въпросите
за идентичност на имотите, така както ми е поставена задачата. Имотът, за
който ПНИ е претърпял две промени, е отразен на скица № 4 и № 5, новите
имоти са на скица № 6.
АДВ. С.: Въпросът ми е има ли идентичност между възстановения имот
на наследниците на М. по ПНИ, който преди промените е с № 1573, и имота
на М. Й. - наследодателка на ответната страна, придобила с констативен
нотариален акт през 1953г. имот, представляващ нива от 7 дка в м. „К.“.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. С. като неотносим.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Не е идентичен имотът на праводателите на А. А.
с този придобит от нея нито по имена на съседи, нито по площ. Не мога да
кажа дали е възможно от 1966 г. до 2005 г. да са същите имена на съседите,
които са били записани тогава в нотариалния акт към момента на замяната.
От наличните документи не може да се направи извод за идентичност, тъй
като съвпадат само по местност и землище. По окомерна скица от 2005 г. от
Община А. на л. 9 от първоинстанционното дело на изток има дере до имота.
3
Обозначението горе е за ограда, долу е за малък скат. На север има скат, и на
място го има, на изток има голям скат, част от дере. На запад е равна земя,
леко наклонена, но в хоризонталната си част теренът е равен, няма дере.
Разликата в площта на имота на продавачите на А. А. и нейния аз не знам
откъде се получава, само я констатирам. Аз не знам къде е показала тя
границите на имота на правоспособното лице, което е отишло в последствие
да го заснеме. Фирмата е правила заснемане по задание на А. А.. Имотът е
показан от нея, експертът не може да види тези граници, които са му
показани, няма ги на място, те са показани от този, който го е завел, той е
показал границите. Всички скици вече са цифрови и всяка точка от
щрихованото и претендирано вече е с реални координати. Сега вече мога да
изкарам всички гранични точки на процесната 850 кв.м. площ и да ги заснема
на място. Не съм имал за задача да измервач имотът на място. Аз на място не
мога да го установя, формата е неправилна и съм го записал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебно-
техническата експертиза адекватно отговаря на поставените на вещото лице
задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено като
писмено доказателство по делото.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице Ж. Б. Б. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
СЪДЪТ докладва справка – декларация на вещото лице Ж. Б. Б..
СЪДЪТ намира, че искането на вещото лице за увеличаване на
депозита за изготвената и приета в днешно съдебно заседание СТЕ е
основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещото лице Ж. Б. Б. от 600 лева на
4
1 000 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Ж. Б. Б. в размер на
първоначално определения депозит от 600 лева. /Издаде се 1 бр. РКО/
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в едноседмичен срок, считано от
датата на съдебното заседание, да довнесат депозит за изготвената експертиза
от по 200 /двеста/ лева всяка.
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителен РКО на вещото лице Ж. Б. Б. за сумата
от 400 лева след внасяне на депозит от страните.
АДВ. С.: Констатациите и изводите на вещото лице по поставения
въпрос № 4 и приетото от него, че не може да се твърди идентичност между
имота на праводателите на моята доверителка и нейния имот, който тя е
закупила през 2005 г., са самоволни според мен, защото въпросът не е разбран
правилно. Независимо от това какво се заявява в днешно съдебно заседание,
този въпрос следва да се тълкува като „Налице ли е идентичност между
имотите на праводателите на ищцата и нейния по документите, от една
страна, и имотите на ответницата, от друга страна, по документите, които са
представени по делото?“ В първата си част въпросът се отнася до имота в
единствено число, а във втората си част е поставен като „тези имоти на
ответницата“. Тези граматически положения водят до извода, който аз
заявявам. При така поставения въпрос вещото лице е следвало да изследва
идентичността между имотите на двете страни. Със същата логика, с която е
изследвал идентичността между имота на праводателите на моята
доверителка и нейния имот, е трябвало да изследва имота по опис-
декларацията от 1956г., когато имотът според тях е внесен в ТКЗС и имотът,
който е записан в констативния нотариален акт на М. Й. от 1953 г. Моля в
тази част заключението да не се кредитира, тъй като е некоректно и според
мен експертът е излязъл извън рамките на поставения въпрос. Ако обаче не
съм права в тълкуването на поставения въпрос, то моля да приемете писмено
доказателство. Правя искане и моля да приемете писмо до М.Д.И., което е от
20.01.1993 г. и с което се заявява, че има план за земеразделяне за тези земи,
които подлежат на възстановяване към онзи момент. Моля да бъде задължена
5
Общинска служба „Земеделие“ - А. да представи по делото протоколи с №
12/22.07.1992г., № 1/04.12.1992г. и № 1/23.12.1992г. Моля да допуснете до
разпит А. И.Е. във връзка с наследяването, за което сме представили
удостоверение за наследници, по реда на служебното призоваване, за да
отговори на въпроси, свързани с точното местоположение и граници на имота
на нейните родители, дадени по замяна през 1966г., защото не сме съгласни с
тази констатация на вещото лице, че идентичност няма между тези имоти.
Това е писмо, което се намира в преписката на А., но липсва в делото, не е
изпратено от комисията. Ако е необходимо, моля да ме снабдите със съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдя с този документ от А., за да го
представя.
АДВ. К.: В това писмо се говори в бъдеще време и това не означава, че
към настоящия момент, когато е изпратено това писмо през 1993г., е имало
план за земеразделяне. Пише: „Ще се възстановяват чрез план за
земеразделяне.“ Дали има план или няма, вече е късно да се повдига този
въпрос при положение, че още в първа инстанция цялата преписка по
възстановяване на земите на моята доверителка беше приложена. Не съм
съгласна да се правят нови изводи, на стр. 12 от заключението пише за
сравняваните имоти. За втори път сме в Окръжен съд, тези въпроси са били
изследвани от вещите лица в първа инстанция, считам, че е недопустимо да
се отлага делото с нови искания, особено за свидетелски показания на
праводателката на ищцата, за да установяваме какви граници има. Моля да се
цени експертизата.
АДВ. С.: Въпросът за идентичност между двата имота - на
праводателите на моята доверителка и придобития от нея през 2005г., не би
следва въобще да се поставя за разглеждане в днешно съдебно заседание, но
аз съм провокирана от заключението на вещото лице. Не би следвало да се
поставя този въпрос, защото още първоинстанционният съд е приел в
решението си, че е изяснено по делото на база обективното заключение на
вещото лице, което е изготвило към онзи момент съдебно-техническата
експертиза, че е налице идентичност на процесната реална част от 850 кв.м, за
която част ищцата твърди, че и принадлежи с акта за продажба от 2005г. Този
́
въпрос в първоинстанционния съд е изяснен, той не е поставян въобще на
вниманието нито на Окръжния съд, постановил обжалваното пред ВКС
решение, нито е поставен от ВКС с указанията, с които е изпратено неговото
6
решение, нито е поставен от настоящия състав, той не би следвало да
подлежи на преценка и изследване в момента. Всички доказателства, за които
моля да приемете и да допуснете като искания, са свързани именно с тази
идентичност, която е констатирало вещото лице, между тези конкретни два
имота, затова съм настоявала да ми бъде позволено да докажа, че вещото
лице не е право. Не е правилна експертизата му в тази част.
АДВ. К.: През цялото време се говори за идентичност на имота от 2005
г., няма идентичност между описания в нотариалния акт имот от 1966 г. и
описания в нотариалния акт при продажбата от 2005г. Това е проблемът, нито
по граници, нито по квадратура, нито по форма, единствено има една площ.
Естествено през 2005г. има някакви имена. Те са отишли на място, показали
са нещо, премерили са 800 кв.м. Тогава не са издавани скици, това е окомерна
скица, имаше забрана докато излезе ПНИ да се издават скици. Тази скица е
издадена по втория начин.
СЪДЪТ като взе предвид представеното писмено доказателство от
въззивника и направените допълнителни доказателствени искания, като
съобрази, че същите са неотносими към предмета на правния спор, намира, че
следва да бъдат оставени без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, направени от
въззивната страна, както следва: за прилагане като писмено доказателство по
делото на писмо с изх. № 40/20.01.1993г. от Общинска поземлена комисия -
А., за задължаване на Общинска служба „Земеделие“ – А. да представи
протоколи с № 12/22.07.1992г., № 1/04.12.1992г. и № 1/23.12.1992г., за
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с писмо с изх. №
40/20.01.1993г. от Общинска поземлена комисия – А., както и за допускане на
гласни доказателства чрез разпит на А. И.Е..
АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
7
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Считам, че старият имот от 7 дка, който е придобила М. Й.
през 1953г. по обстоятелствена проверка, не е внасян изобщо в ТКЗС и не е
подлежал на възстановяване. Развила съм подробни съображения за това във
въззивната жалба и доколкото си спомням в касационната жалба. С опис-
декларация от 1956г. нейният мъж внася някакви имоти, които са описани в
декларацията, включително имот, който се намира в м. „К.“, но този имот не е
доказано идентичен с имота, който е придобила М. Й. през 1953г. Имотът не е
следвало да се възстановява и защото е бил заменен срещу имот на
праводателите на ищцата до законодателната промяна, извършена през 1997г.
Реституционният закон е предвиждал, че дори лицата да са притежавали
имотите преди замяната, те нямат качество на правоимащи по смисъла на чл.
10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, и тези имоти подлежат на възстановяване в полза на
лицата, които са ги получили по замяна от ТКЗС. Имотът е възстановен с три
решения на поземлена комисия - от 1992г., 1996г. и 1998г., което е
незаконосъобразно. Първото решение през 1992г. е постановено на основание
чл. 18 от Правилника за приложение на ЗСПЗЗ. В първоначалната му
редакция текстът постановява, че в решението на Поземлена комисия за
възстановяване право на собственост в съществуващи или възстановими
стари реални граници се описва размер, категория, местоположение на имота,
граници, съседи, както и ограниченията на собствеността, без да се изисква то
да е придружено със скица. Отделно от това, по делото има доказателства, от
които може да се направи извод, че към момента на това решение е имало
план за земеразделяне, следователно от тази гледна точка може да се приеме,
8
че постановеното решение през 1992 г. има конститутивно действие и с него
се легитимират наследниците на М. Й. като собственици на възстановения
имот, представляващ нива от 7 дка в м. „К.“. Всяко следващо решение след
това от 1992 г. е постановено при изчерпана материална компетентност на
административния орган. По заключението на вещото лице аз взех
отношение. Считам, че неправилно е изследвало идентичността между имота
на праводателите на ищцата и придобития от нея през 2005 г. По въпроса за
оригинерното придобивно основание, на което се позоваваме в условията на
евентуалност, в случай че не се уважи главният иск, моля да приемете, че А.
А. е придобила имота на основание давностно владение. Подробни
съображения по всички въпроси ще развия в писмени бележки. Моля да ни
присъдите разноски за първа и въззивна инстанция, на основание чл. 294, ал.
2 от ГПК разноските за водене на делото пред ВКС, както и за повторното
разглеждане на делото пред настоящата въззивна инстанция. Моля да уважите
исканията на моята доверителка. Моля да ми бъде предоставен срок за
представяне на писмени бележки.
АДВ. К.: В днешно съдебно заседание бе представено едно писмо от
1993г. Ако приемем, че в бъдеще ще се изготвя план за земеразделяне, няма
как решение от 1992г. да има конститутивно или каквото и да е действие. В
ЗСПЗЗ изрично се допуска възможността в рамките на едно административно
производство административният орган да постанови валиден повторен акт,
случаите са описани в чл. 14 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е Решение №
134/2018г. от 28.01.2019г. на ВКС по гр.д. № 3090/2017г., второ гр. отделение.
Твърдя, че моята доверителка е собственик на имота, поради правилно и
законно протекла реституционна процедура с възстановяване на имоти, които
са внесени от нейните праводатели в ТКЗС. Тъй като още от първа инстанция
постоянно нещо се обсъждаше, че не сме собственици, постарах се да изкарам
от архива опис-декларация, нотариални актове, бе приложена преписка от
ОСЗ-А. и в крайна сметка всички разпитани свидетели доказаха, че сме
правилно въведени, владеем мястото. Считам, че поради тази причина моята
доверителка е станала собственик след извършената делба на общия имот с
другите сънаследници и го владее на годно правно основание. Ясно е, че
давност не може да изискаме, тъй като ПНИ е едва от 2013г. До тогава не е
текла никаква давност, тъй като имотът не е индивидуализиран. Още веднъж
твърдя, че тази окомерна скица от 2005г., която е приложена по делото, е
9
издадена по друг начин, а не по законовия ред, тъй като докато не влезе в сила
ПНИ, не се издават скици, поради факта, че трябваше с ПНИ да се установи
дали имотите са с площ от 600 кв.м., 800 кв.м., съобразно пар. 4а и пар. 4б от
ЗСПЗЗ. Тогава част от имотите ставаха съсобствени с общината или с някой
друг и нямаше как да се извършват сделки. Считам, че неправилно е
извършена цялата сделка от 2005 г. и тя не произвела никакво действие
впоследствие, тъй като праводателите не са били собственици, един
несобственик не може да прехвърли повече права, отколкото има и поради
това те не могат да присъединят никакво давностно владение по същия пар. 4
от 2013 г. Моля да отхвърлите исковете, като ни присъдите разноски за ВКС
и за настоящото производство. Моля да ми бъде предоставен срок за
представяне на писмени бележки.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на въззивната
страна да представи писмени бележки в едноседмичен срок, а на
процесуалния представител на въззиваемата страна в десетдневен срок,
считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10