Решение по дело №1507/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 613
Дата: 19 юни 2023 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20232120201507
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 613
гр. Бургас, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120201507 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М. С. Т. с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 22-3292-000226/22.03.2023г., издадено от Началник сектор в
ОДМВР-Бургас 04 РУ на МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, за което се изтъкват нарушения при издаване на АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган – Началник сектор в ОД МВР-Бургас, Четвърто РУ,
надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.12.2022г., около 18:30ч г. е съставен на жалбоподателя АУАН с бланков №115811, за
това, че на посочената дата е управлявал лек автомобил *** „***“ с рег.№ *** в гр.Бургас,
к.с ,, ***‘‘ по ул. ,, ***‘‘ в посока от бл. ** към бл. 16, собственост на Р.С. Т.а с ЕГН:
**********. Посочено е, че автомобилът е регистриран на територията на Република
България и не е бил спрян от движение, и че същия няма сключен договор за задължителна
застраховка ,, Гражданска отговорност ‘‘ на автомобилистите, валидна към момента на
извършване на проверката (19.12.2022 г.). На жалбоподателя била наложена ПАМ –
временно отнемане на СУМПС до предоставяне на сключена валидна застраховка, която Т.
1
представил още същия ден.
За извършеното нарушение свидетелят М. Т. на длъжност полицейски инспектор при 04 РУ
към ОД МВР-Бургас, съставил на жалбоподателя АУАН. Актът бил връчен лично на водача,
който вписал, че няма възражения, но в срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН представил такива. В
тях посочил, че допуснатото нарушение се дължи на факта, че през целия ден
жалбоподателят бил трудово ангажиран и полагал грижи за непълнолетните си деца.
Посочва, че предходната застраховка на автомобила е изтекла на 18.12.2022, в 23:59 ч.,
няколко часа преди установяване на нарушението. Също така завява, че като съсобственик
със съпругата му сключвал навреме задължителната застраховка ,, Гражданска отговорност
на автомобилистите ‘‘.
Във връзка с постъпилото възражение била извършена проверка, при която били изготвени
докладни записки от полицейските служители, констатирали нарушението. В заключение
АНО възприел, че издадения АУАН е законосъобразен.
С оглед на така установеното сезиран с преписката и след преценка на материалите по нея,
АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ при което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – С.М. – Началник
сектор в ОДМВР-Бургас, 04 РУ (Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР
на л.45-46 от делото), а АУАН е съставен от компетентен орган (Заповед №251з-
804/23.02.2022г. на Директора на ОД МВР-Бургас л.33-44 от делото). АНП е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Независимо от посоченото обаче, настоящият съдебен състав намира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за
установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той
законосъобразен. Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити са с императивен
характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с АУАН №115811/19.12.2022г.
намира, че същият не отговаря на тези изисквания. В обстоятелствената част на АУАН е
изписано нарушението, констатирано от св. Т.. Така описаното нарушение, обаче не е било
квалифицирано като такова по чл. 638, ал.3 от КЗ. В случая не е била посочена
материалноправната или санкционната норма, която се твърди, че жалбоподателя е
2
нарушил. По делото са приложени две копия на посочения АУАН, като в представения от
жалбоподателя АУАН (л.11 от делото), липсва посочване на нарушената законова
разпоредба, а в представения АУАН от АНО (л.27 от делото) е посочена разпоредбата на чл.
638, ал.3 от КЗ. Това несъответствие в двете копия на АУАН, води до извода, че нарушената
законова разпоредба е била дописана в един по-късен момент. Актът е бил връчен на
жалбоподателя в деня на установяване на нарушението, веднага след констатирането му от
контролните органи, поради това съдът приема, че в акт не е била вписана законовата
разпоредба, която е нарушена.
Едва с наказателното постановление е вменена вина за извършване на нарушение по чл. 638,
ал.3 от КЗ, което също представлява съществено процесуално нарушение. Действително
нормата на чл. 638, ал.3 от КЗ не е посочена в АУАН. При това положение
незаконосъобразно е едва с наказателното постановление да се дава правна квалификация на
извършеното административно нарушение, което е нарушило правото на защита на
наказаното лице. Този порок на АУАН не може да бъде отстранен по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, т. к. не става въпрос за нередовност в акта, а за липса изобщо в АУАН на реквизита
по чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е динамичен
фактически състав. Процесуалните права и задължения се пораждат от предходно
процесуално действие и са насочени към предприемане на последващо процесуално
действие. Съдът намира, че изискването на закона е гаранция за достоверността на
констатациите на актосъставителя и нарушението му води до незаконосъобразност на
издаденото въз основа на такъв акт НП.
От другата стана следва да бъде посочено също, че съгласно чл. 638, ал.3 от КЗ- Лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Изпълнителното деяние
посочено в разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ визира управление на МПС, във връзка с
чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Субект на това нарушение може да бъде
единствено лицето, за което разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ създава права - т. е. това
управляващо МПС-то трето лице, което не е собственик на същото. В атакуваното НП е
посочено, че жалбоподателя управлява лек автомобил *** „***“ с рег.№ *** в гр.Бургас,
собственост на Р.С. Т.а с ЕГН: **********. От събраните по делото доказателства се
установява, обаче че жалбоподателят се явява съсобственик на управляваното МПС. По
делото са приложени доказателства на наличие на брак между жалбоподателя М. Т. и Р. Т.а,
както и договор за покупко-продажба на лекия автомобил, от който е видно, че е придобит
по време на брака. Съгласно чл. 21. ал.1 СК, вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име са придобити. В случая независимо, че в договора за покупко-продажба на
автомобила е посочено само името на Р. Т.а, то същия попада в обхвата на семейната
имуществена общност и съответно жалбоподателя е съсобственик на посочения по-горе
автомобил. Такова възражение е направено и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но наказващия
3
орган не е разпоредил извършването на по-обстойна проверка. Т.е АНО е можел да изследва
въпроса със собствеността на автомобила още преди да издаде обжалваното НП, съответно
да приложи разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т.1 от КЗ, а не чл. 638, ал.3 от КЗ.
Неспазването на изискванията на административнонаказателното производство води до
незаконосъобразност на НП и е формална предпоставка за отмяна на процесното НП,
защото опорочава изцяло производството по ангажиране на административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, Т.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-3292-000226/22.03.2023г. на Началник сектор в
ОДМВР-Бургас, 04 РУ на МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на М. С. Т. с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4