Решение по дело №396/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20197140700396
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

514/24.10.2019 г., гр. Монтана

В  името на народа

            Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито  заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета  година, в състав:  

 

                                                                Административен съдия: Мария Ницова

при секретаря Лазарова

като разгледа докладваното  от  съдия Ницова адм. дело № 396  по описа за 2019 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.211 Закон за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ във вр. с чл.145 и сл. Административнопроцесуален кодекс/АПК/.

            Образувано е по жалба от Б.Д.Л. ***, против заповед № 301з-2250/30.07.2019 г. на директора на ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.204, т.3, във вр. с чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.второ и от ЗМВР,  на оспорващия Л.  - държавен служител младши автоконтрольор І степен в група“Охрана на обществения ред“ на сектор “Охранителна полиция“ на РУ Лом при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е за нарушения, извършени от Л. на 29.08.2018 г.  при отработване на ПТП,  като не е използвал безжичен микрофон №1, с който е оборудван служебен автомобил  с рег.№ СВ 9930 КА и за това, че на 07.02.2019 г. е съставил два АУАН по чл.638, ал.3 от КЗ и по чл.147, ал.1, чл.100, ал.1, т.2 и чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушения от 29.08.2018 г.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа искането за неговата отмяна. В съдебно заседание пълномощника на оспорващия адв. Ф*** поддържа жалбата  и моли да бъде отменен оспореният административен акт при доводи развити в същата и в депозирано писмени бележки.

            Ответникът, чрез юрк.Димитрова оспорва жалбата, подробно съображения излага в писмена защита. 

            Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните  съображения:

            Предмет на спора е законосъобразността на заповед № 301з-2250/30.07.2019 г. на директора на ОД на МВР Монтана, с която основание чл.204, т.3, във вр. с чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.второ и от ЗМВР,  на оспорващия Л.  - държавен служител младши автоконтрольор І степен в група“Охрана на обществения ред“ на сектор “Охранителна полиция“ на РУ Лом при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на административния акт е посочено, че оспорващият виновно е нарушил служебната дисциплина, като се твърди, че е извършил две нарушения: 1. „..  На 29.08.2019 г. ….при отработване на ПТП и контакт с граждани, не е използвал безжичен микрофон №1, с които е оборудван автомобил с рег.№ СВ 99 30 КА,  при което не са спазени изискванията  на т.6.1 от раздел ІІ “Работа със системите и тактика за контрол на Указанията за работа на полицейските служители със система за видео наблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-1155/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи….дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, предложение второ от ЗМВР „ неизпълнение на заповеди“, се предвижда налагане на  дисциплинарно наказание“порицание“..“ 2.“..На 07.02.2019 г….е съставил 2 броя АУАН по чл.638 , ал.3 от КЗ и по чл.147, ал.1, чл.100, ал.1, т.2 и чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП за констатирани нарушения на 29.08.2018 г….Двата съставени АУАН си противоречат – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР“ неизпълнение на служебни задължения“, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност се предвижда налагане на дисциплинарно  наказание „ писмено предупреждение“. „ Съгласно чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР “ На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания..“. ..следва да се наложи дисциплинарно наказание “порицание“.

            Заповедта е връчена на оспорващия на 01.08.2019 г., което се установява от подписа на лицето положен върху нея /л.33 от делото/, жалбата с вх.№ 1619/12.08.2019 г. е подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.

            Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установени следните факти, въз основа на които извежда своите правни изводи по същество на спора:

            По аргумент от разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповед на служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.  В настоящото производство  са представени доказателства за правомощията на органа издал оспорената заповед, съгласно удостоверение № УРИ 301р-13175/24.06.2019 г., със заповед № 8121К-10054/12.06.2019 г. на Министъра на вътрешните работи Пламен Йорданов Томов е назначен за директор на ОД на МВР Монтана, тоест в случая оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

            Административното производство е във връзка с писмо рег.№ 7855р-7559/12.09.2018 г. до директора на ОД на МВР Монтана от директора на дирекция “Вътрешна сигурност“/л.69 и сл.от делото/, което касае наличието на пътя извънгабаритна машина – комбайн, за което Л. е дал сведение на 19.10.2018 г./л.75 от делото/. В отговор на това писмо, след извършена проверка, е изпратено писмо рег.№ УРИ301р-22869/14.11.2018 г., с което директорът на ОД на МВР е уведомил директора на дирекция “Вътрешна сигурност“, че няма данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на служителите на РУ Лом Л. и С*** /л.82-83 от делото/. В последващо писмо от директора на дирекция “Вътрешна сигурност“, рег.№ 7855р-10695/18.12.2018 г.,  същият повторно указва на директора на ОД на МВР Монтана“..може да се направи обосновано предположение, че назначената от Вас комисия, не е извършила възложената проверка в цялост с прикриване на действията и/или бездействията на полицейските служители от РУ Лом, като отново се твърди участие на земеделската техника при ПТП и се указва „ че по отношение на виновните длъжностни лица бъдат предприети дисциплинарни действия,….да ни представите фотокопия на заповедите за наложени дисциплинарни наказания..“/л.94 от делото/. Допълнително е извършена проверка във връзка с тези указания, за което е депозирана докладна записка рег.№ УРИ 301р-254/04.01.2019 г. от началник сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР Монтана/л.85 и 86 от делото/. С писмо рег.№ УРИ 301р-6347/25.03.2019 г. отново е уведомен директора на дирекция “Вътрешна сигурност“ за предприетите действия/л.84 от делото/.  В отговор на което директорът на дирекция “Вътрешна сигурност“ е изпратил писмо с рег.№ 7855р-2963/01.04.2019г., в което настоятелно сочи, че от видиозаписа е видно, че „комбайна е станал причина за ПТП, както и че съставените на 07.02.2019 г. два АУАН си противоречат….С оглед горепосоченото, може да се направи обосновано предположение, че служител от състава на РУ Лом, разпоредил съставянето на АУАН, извън законоустановения за това  срок, е допуснал нарушение на разпоредбите на  ЗАНН – чл.34.“, като отново се настоява за предприети дисциплинарни действия от Ваша страна/л. 57 и 58 от делото/. В изпълнение на тези указания от директора на дирекция “Вътрешна сигурност“, директорът на ОД на МВР издал заповед № 301р-1107/09.04.2019 г., с която разпоредил „ извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от служители на ОД на МВР Монтана“/л.56 от делото/. С докладна записка рег.№ 301р-8985/24.04.2019 г.от комисар Х*** , докладва, че при преглед на видеофайловете е установено, че при отработване на въпросното ПТП на 28.08.2018 г., мл.автоконтрольор Л. не е използвал микрофон №1, инсталиран в служебното МПС с рег.№ СВ 9930 КА/ л.55 от делото/. С писмо рег.№ УРИ 301р- 8989/24.04.2019 г., като председател на комисията, назначена със заповед № 301р-1107/09.04.2019 г., комисар Х*** предлага да бъде удължен срокът за възложената проверка./л.59 от делото/. Приложени са сведения от Б.Д.Л. № УРИ 301р-8804/23.04.2019 г.; от В*** П*** С*** с № УРИ 301-8803/23.04.2019 г.,  от К*** Б*** Ц*** с № УРИ 301р-8805/23.04.2019 г.; от О*** Т*** И*** с № 301р-8807/23.04.2019 г.; от К*** Н*** К*** № УРИ 301р-8982/24.04.2019 г./л.50-54 от делото/. След което от директора на ОД на МВР Монтана  е издадена допълнена заповед № 301р-1594/23.05.2019 г., в която за първи път се сочи, че мл.автоконтрольор Л. не е използвал безжичен микрофон , с който е оборудван служебен автомобил с рег.№ СВ 99930КА/л.64и 65 от делото/. За работата на назначената комисия със заповед № 301р-1107/09.04.2019 г. на директора на ОД на МВР Монтана, без да е ясно за кое ПТП се касае, комисията е изготвена докладна записка с № УРИ 301р-10548/20.05.2019 г./л.60-63 от делото/. В която за мл.автоконтрольор Л.  са посочени две нарушения:  не е използвал безжичен микрофон, с който е оборудван служебен с рег.№ СВ 9930КА, за се предвижда дисциплинарно наказание “порицание“ и за това, че е състави два АУАН по чл.638, ал.3 КЗ и по чл.147, ал.1, чл.100, ал.1, т.2 и чл.100, ал.2т.3 от ЗДвП за констатирани нарушения на 29.08.2018 г., за което се предвижда дисциплинарно наказание“писмено предупреждение“. Относно проверката е изготвена и справка  рег.№ 301р-11394/31.05.2019 г./л.39-49 от делото/. Със справката е запознат мл.автоконтрольор Б.Л. на 04.06.2019 г., като на същата дата е поканен да даде писмени обяснения, за нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР/л.38 от делото/, след което  същият е изслушан на 09.07.2019 г.- протокол № УРИ301р-14341/л.34-37 от делото/. След което е издадена и оспорваната в настоящото производство заповед № 301з-2250/30.07.2019 г. от директора на ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.204, т.3, във вр. с чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.второ и от ЗМВР,  на оспорващия Л.  - държавен служител младши автоконтрольор І степен в група“Охрана на обществения ред“ на сектор “Охранителна полиция“ на РУ Лом при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

            Настоящата съдебна инстанция приема, че основателно оспорващият поддържа, че административният акт е незаконосъобразен. Споделя довода, че  при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени административнопроизводствените правила и противоречие  с материалноправните разпоредби, неяснота в описанието на разпоредбите, които са нарушени, несъответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при вътрешни или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретния случай по делото липсват доказателства, от които  безспорно да се установи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са спазени тези императивни правила, които са гаранция за законосъобразно протичане на дисциплинарното производство и гаранция за надлежно упражняване на правото на защита на служителя по отношение на които се води дисциплинарното производство, тоест следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

            Настоящият съдебен състав намира, че при така установените факти и обстоятелства, наложеното наказание е постановено в разрез с разпоредбите на закона.

            В оспорената заповед, се сочи, че производството е по заповед № 301з-1107/09.04.2019 г. на директора на ОД на МВР Монтана, с която е възложена проверка на определена комисия срещу служители на ОД на МВР Монтана, в частност младши инспектор Б.Д.Л., което не се потвърждава от съдържанието на посочената заповед от 09.04.2019 г. От заповедта въобще не става ясно нито за кои нарушения, нито кога са извършени, нито за кое ПТП, нито за кои служители следва да бъдат проверени. Предвид което неясно как комисията е решила, че същата касае нарушения във връзка с ПТП, станало на 29.08.2018 г., още повече, че в докладна записка  рег.№ 301р-8895/24.04.2019 г. се твърди, че са прегледани видеофайлове за 28.08.2018 г./л.55 от делото/.

            В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите В*** С*** , която е присъствала при отработване на ПТП на 29.08.2018 г. и Е*** В*** К*** – полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУ Лом, непосредствен ръководител на мл.автоконтрольор Л.. Като от показанията им се установи, че на 29.08.2018 г. е станало ПТП, при обработването на което не е имало твърдения и  данни за участие на селскостопанската техника- комбайн в ПТП-то, поради което същото не е проверено от служителите на РУ Лом. Относно допълнително съставените на 07.02.2019 г. два АУАН на водача на този комбайн, то изрично се сочи, че това е станало по устното разпореждане на началник групата Б*** Б*** , във връзка с проверката, която е разпоредена от директора на дирекция“Вътрешна сигурност“, впоследствие и със заповед на директора на ОД на МВР Монтана. В хода на производството се установи, че в писмо рег.№ 7855р-7559/12.09.2018 г. на директора на дирекция“Вътрешна сигурност“ се сочи за АУАН по ЗДвП и КЗ/л.69 от делото/, а от свидетелските показания на полицейски инспектор“Пътен контрол“ РУ Лом К*** , се потвърждава, че в РУ Лом е била възприета практика при установяване на такива нарушения да се съставят два АУАН, един по КЗ и един по ЗДвП, във връзка с последващо прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.  

            В преписката е приложен протокол № УРИ 301р-14341/09.07.2019 г., при което е записано, че Л. е обяснил, че поддържа написаните сведения по преписката/ л.34-37 от делото/. В случая не е ясно кои сведения поддържа Л., предвид факта, че същият два пъти е давал сведения на 19.10.2018 г. и на 23.04.2019 г./ л.75 и л.50 от делото/. Като видно от представените доказателства и от тези сведения/обяснения, Л. към момента на даване на сведения не е уведомен и не  му е станало известно, за твърдяното нарушение установено в хода на проверките, а именно,  че „ не е използвал безжичен микрофон № 1 с който е оборудван служебния автомобил.“ Което го е лишило от възможност да разбере в какво се състои нарушението му и да защити правата си.

             Относно първото нарушение, безспорно в производството се  установява, че при отработване на ПТП на 29.08.2018 г.,  а не както е посочено в докладна записка № 301р-8985/24.04.2019 г./л.55 от делото/ на 28.08.2018 г., поради значително задръстване на пътя, изпратените служители на РУ Лом са предприели бързи и неотложни действия за да възстановят движението. Не е безспорно установено дали мл.автоконтрольор Л. е ползвал безжичния микрофон и защо липса запис от същия, още повече, че за това нарушение се твърди едва при повторната проверка, същото се сочи едва в докладната от 24.04.2019г., като се твърди, че е извършено на 28.08.2018 г., за което въобще не са искани обяснения от лицето за случая. Предвид което за съда в случая не е безспорно установено дали Л. не е ползвал безжичен микрофон №1, с който е оборудван служебния автомобил.

            Относно второто въведено нарушение относно издадени 2 АУАН на 07.02.2019 г., безспорно се установява, че същите са съставени по устно разпореждане на  началник група РУ Лом Б*** Б*** , т.е. в изпълнение на заповед на  ръководител в РУ Лом, ОД на МВР Монтана, както и в унисон с дадените указания от дирекция „Вътрешна сигурност“  и въведената в РУ Лом практика в подобни случаи, за съставяне на два АУАН по КЗ и по ЗДвП. Поради което така въведеното нарушение не може да се вмени във вина на наказаното лице мл.автоконтрольор Л..

             При така установените факти и обстоятелства безспорно при издаване на административния акт не е спазена и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, ако въобще е имало и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, като липса излагане на каквито и да е мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, респективно дисциплинарнонаказващият орган не е посочил защо налага дисциплинарно наказание „порицание“, в какво конкретно се изразява вмененото му нарушение по чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, това предвид посочените две нарушения – едното, че  не е използвал безжичен микрофон, с който е оборудван служебния автомобил, а второто, че едва след пет месеца съставил 2 АУАН, които си противоречат..“. При липсата на мотиви и доказателства по делото, от които да се извлече безспорно основанието за налагане на дисциплинарно наказание, предвидено в материалния закон, следва да се приеме, че в случая дисциплинарното наказание е наложено в противоречие и с целта на закона, тъй като във всички случай следва дисциплинарното наказание да е съобразено с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и с личността на извършителя.

            За пълнотата следва да се посочи, че административният орган, при указана тежест на основание чл.170, ал.1  и чл.171 , ал.4 от АПК, не е ангажирал по делото годни доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушение. В случая в тежест на дисциплинарния орган е да установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно нарушение, така и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали дисциплинарнонаказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че „ на 29.08.2018 г. Л. ....не е спазил изискванията на т.6.1 от раздел ІІ “Работа със системите и тактика за контрол на Указанията за работа на полицейските служители със система за видео наблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-1155/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи“ Назначените в наряд служители да използват безжичните микрофони, както следва а/ водачът на автомобила – микрофон №1“. Като в производството не е  безспорно установено на първо място Л. да е водач на автомобила, както на какво се  дължи липсата на запис, дали на факта, че той не е използвал микрофона или на друга причина, техническа например. В показанията си свидетелят С*** твърди, че смята, че Л. е  бил с микрофон, но не може да каже защо липса запис от същия. Твърди, че двамата заедно са отработили ПТП и не е имало данни въпросният комбайн да има отношение към станалото ПТП, затова не са проверявали същото. Очевидно при първоначалните проверки този въпрос не е бил  установен и проверяван, а едва след  настоятелната преписка с дирекция“Вътрешна сигурност“, допълнително е прието като установено това нарушение, за което въобще своевременно не са събрани доказателства и не са взети обяснения от  Л.. След като това не е сторено, следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено без да е изяснена безспорно фактическата обстановка, както и вината на дисциплинарнонаказаното лице.

            Във връзка с второто вменено нарушение, в производството безспорно се установи, че двата АУАН са издадени едва на 07.02.2019 г., след изрично устно разпореждане на началник група“Охранителна полиция“ в РУ Лом Б*** Б*** , в хода на извършаните проверки, настоятелно разпоредени от дирекция “Вътрешна сигурност“, т.е. същите са съставени в изпълнение на устна заповед на ръководител в РУ Лом, предвид което мл.автоконтрольор Л. не следва да носи отговорност за изпълнение на заповед на началник група“Охранителна полиция“ РУ Лом.

            Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че не констатира твърдяното в жалбата нарушение, касаещо включването на гл. инспектор Е*** И*** в състава на дисциплинарно разследващия орган. Предложението на този член от комисията, за образуване на проверка, съвсем не влече след себе си заинтересованост, още повече в заповедта не е ясно за коя проверка става дума. Същевременно в това предложение са посочени имената и на други лица, различни от оспорващия, а материалите, ведно с предложението са изпратени на началника на РУ Лом, за извършване на проверка и преценка дали са налице данни за извършени дисциплинарни нарушения. Не може да се приеме за основателно твърдението да натиск от страна на дирекция „Вътрешна сигурност“ върху наказващия орган - директора на ОД на МВР Монтана, като изискването, на тази дирекция, за извършване на пълна и обективна проверка по съответен случай, няма характер на натиск, а е свързано с необходимостта от изпълнение на вменени служебни задължения.

            Предвид  всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № 301з-2250/30.07.2019 г. на  директора на ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.204, т.3, във вр. с чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.второ и от ЗМВР,  на оспорващия Л.  - държавен служител младши автоконтрольор І степен в група“Охрана на обществения ред“ на сектор “Охранителна полиция“ на РУ Лом при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта,   е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

            Поради това и на основание чл.172, ал.2 АПК, настоящият съдебен състав

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ заповед № 301з - 2250/30.07.2019 г. на директора на ОД на МВР Монтана.

            Решението не подлежи на  касационно оспорване съгласно разпоредбата на   чл.211 ЗМВР.                                                                                  

        

                                                                                     Административен съдия: