Р Е Ш Е Н И Е
№168
гр.***,
10.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ки
окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и десета година,
Председател:
Калина Димитрова,
Членове:
Снежина Колева и Атанас Каменски,
прокурор
Милена Любенова, секретар А.Н.,
в.н.о.х.д.№449/2010г. на ДОС, докладвано от съдия
Каменски
С присъда №23/04.08.2010г.
по н.о.х.д.№909/2010г. РС-гр.*** е признал Д.В. и К.Т. за виновни в това, че на
01.04.2009г. в гр.***, в съучастие като съизвършители, чрез използване на
специален начин-особена ловкост, отнели от владението на Г.Г., без негово
съгласие, чужди движими вещи на стойност 80лв, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд отнетите вещи са били заместени, поради което и на основание чл.197, т.3,
във в-ка с чл.196, ал.1, т.4, пр.ІІІ, във в-ка с чл.194, ал.1, във в-ка с
чл.20, ал.2, чл.55, ал.1, т.2, б.»б» и чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК на всеки
от подсъдимите е наложена пробация за срок от шест месеца с мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес-с явяване и подписване два пъти седмично, както и
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Присъдата е
обжалвана от подсъдимите с оплаквания за неправилно прилагане на материалния
закон. Пледира се за отхвърляне на предложената квалификация «специален начин»,
определяне на случая като маловажен, оправдаване на жалбоподателите по реда на
чл.9 от НК или с препращане на материалите за решаване по реда на чл.218б от НК.
Представителят
на ОП-гр.*** пледира за преквалифициране на извършеното като престъпление по
чл.197, т.1, във в-ка с чл.194, ал.1 от НК.
След като
обсъди и прецени материалите по делото съдът намира за установено от фактическа
страна:
На
31.03.2009г. двамата подсъдими и техният приятел Г.Т.посетили бар «Лотус» в гр.***,
където работела приятелката на Т.-свидетелката И. Момчетата седнали в горния
край на заведението, тъй като около 23:00 часа барът за долната част бил
затворен. Възползвайки се от това Т. взел бутилка уиски «Дъмпъл» от
неохранявания рафт, скрил я в тоалетната и я показал на В., като му обяснил за
извършеното, а малко по-късно по описания начин пренесъл и втора бутилка уиски.
При затваряне на заведението В. подал през прозореца на тоалетната бутилките на
чакащия отвън Т., след което си тръгнали и заедно изпили алкохола в дома на
първия подсъдим.
Така
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, неоспорвана от
защитата, изцяло се кредитира и от настоящия състав. В подкрепа на изложеното
са обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Г.и И., резултатите
от дактилоскопната експертиза. Според ОЕ стойността на отнетото е възлизала на
80лв. С разписка от 11.12.2009г. сумата е била възстановена на пострадалия Г.,
след като обвинителния акт срещу подсъдимите бил внесен в РС-гр.*** на
06.11.2009г.
Видно от
изложените фактически констатации, на 01.04.2009г. в гр.***, в съучастие помежду
си като съизвършители, Д.В. и К.Т. са отнели от владението на Г.Г., без негово
съгласие, чужди движими вещи на стойност 80лв, заместени до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния. С оглед данните за личността на
двете момчета, ниската стойност на отнетото и фактическата липса на щети
посегателството може категорично да бъде определено като маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК.
От
субективна страна-налице е общност на умисъла при форма на вината-пряк умисъл.
Подсъдимите са съзнавали естеството на извършваното, предвиждали са последиците
от действията си и пряко са целили процесния резултат посредством задружните си
действия. Безспорно установено е и намерението за противозаконно придсвояване
на отнетото имущество.
С оглед
изложеното настоящият състав намира за доказано, че с горното си деяние В. и Т.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл.197, т.2, във
в-ка с чл.194, ал.3 и чл.20, ал.2 от НК. В случая очевидно липсва каквото и да
било фактическо основание осъщественото посегателство да бъде разглеждано като извършено
по специален начин. В подбрания метод няма нищо необичайно, липсва проява на някакви
особени, неприсъщи на нормалните индивиди, физически способности, които да
насочват към инкриминираната от обвинението особена ловкост. Това налага
подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани досежно този
квалифициращ признак, както и във връзка с отказа на първоинстанционния съд да
признае маловажността на случилото се.
По
отношение претенциите на защитата относно приложимостта на чл.218б от НК следва
да се отбележи, че по аргумент от чл.250, алт. чл.289 от НПК, въпросната
разпоредба е приложима единствено и само в рамките на досъдебното производство
и доколкото е изпълнен изцяло възведения от нормата фактически състав. В случая
един от най-съществените елементи-възстановяването на вредите, е осъществено
едва към 11.12.2009г, след като обвинителния акт срещу подсъдимите бил внесен в
РС-гр.*** на 06.11.2009г. и е било образувано н.о.х.дело.
Извършеното
посегателство не може да бъде и принизявано и до приложното поле на чл.9, ал.2
от НК. В случая е налице съучастие между две лица с очевидни признаци на
предварителен сговор и разпределяне на ролите, дръзко дублиране на отнемането,
а самата кражба в значителна степен е била улеснена от познанството на Т. със
служителка на заведението и злоупотребата с доверието на персонала. В този аспект,
макар и маловажно, посегателството остава общественоопасно-в степен, определима
като ниска, но очевидно не и незначителна.
Предвид
изложените констатации и съображения поднадзорната присъда следва да бъде
изменена, като подсъдимите следва да бъдат признати за невиновни и оправдани по
първоначалното обвинение и съответно санкционирани по силата на разпоредбата на
чл.197, т.2, във в-ка с чл.194, ал.3 и чл.20, ал.2 от НК, предвиждаща пробация
или глоба. Така установените санкции, наред със съдебния статус на
извършителите и репарирането на щетите налагат освобождаването на извършителите
от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК и санкционирането им с
административно наказание. С оглед констатираното и от първоинстанционния съд
наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият състав
приема, че глобите следва да се индивидуализират в размер на действалия към
посегателството законоустановен минимум от петстотин лева.
Воден от
изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и т.4 от НПК съдът
Р Е Ш И:
Изменя
присъда
№23/04.08.2010г. по н.о.х.д.№909/2010г. на РС-гр.***, с която и на основание
чл.197, т.3, във в-ка с чл.196, ал.1, т.4, пр.ІІІ, във в-ка с чл.194, ал.1, във
в-ка с чл.20, ал.2, чл.55, ал.1, т.2, б.»б» и чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК на Д.В.
и К.Т. е наложена пробация за срок от шест месеца с мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес-с явяване и подписване два пъти седмично, както и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, като преквалифицира
извършеното в престъпление по чл.197, т.2, във в-ка с чл.194, ал.3 и чл.20,
ал.2 от НК, признавайки подсъдимите за невиновни и оправдавайки ги по
първоначално повдигнатото обвинение.
На основание чл.78А, във в-ка с чл.2, ал.2 от НК освобождава Д.Г.В. с ЕГН:********** и К.В.Т.
с ЕГН:********** от наказателна отговорност и налага на всеки от тях
административно наказание глоба в размер на петстотин лева.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: .
Членове:
……………. …………….