Решение по дело №157/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по повод на изпратено от АС – София – град по подсъдност адм. дело № 1981/2025 г. по описа на АС – София – град. В последния съд делото е образувано по жалба от И. Я. И. от гр.Русе, чрез адв.-пълномощник Ю. Ю. С. от АК - София, срещу Решение №1040-21-39 от 23.01.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ – София - град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № О-21-999-00-********** от 24.09.2024 г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ – София - град. С Разпореждане О-21-999-00-**********/24.09.2024 г. е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20242897612. С жалбата се излага становище за незаконосъобразност на оспорваното решение поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36. ал.1 от АПК, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е бил в самоотлъчка и декларираните от осигурителя данни са неверни. Иска се от съда да отмени оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ – София - град, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорения административен акт за законосъобразно издаден. Подробните си съображения за това излага в писмена защита. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Съгласно трудов договор от 28.06.2024 г., представен от осигурителя, И. Я. И. е назначен на работа на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 70, ал. 1 от КТ на длъжност "шофьор на товарен автомобил международни превози" при пълно работно време, считано от 01.07.2024 г. Трудовият договор е връчен и подписан от лицето и осигурителя на 28.06.2024 г. Трудовото правоотношение на лицето не е прекратено.

На 02.09.2024 г. е издаден Болничен лист № Е20241829333 за временна нетрудоспособност на жалбоподателя за периода 02.09.2024 г. - 15.09.2024 г.

На 17.09.2024 г. е издаден Болничен лист № Е20242897612 за временна нетрудоспособност на жалбоподателя за периода 17.09.2024 г. - 30.09.2024 г.

Съгласно реда, разписан в чл. 8 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), от осигурителя „С.“ ЕООД е било представено в ТП на НОИ София удостоверение-приложение № 9 към болничен лист № Е20242897612, издаден на И. Я. И. с посочена причина за временната неработоспособност "общо заболяване" с период от 17.09.2024 г. до 30.09.2024 г. (вкл.). Подадените в Удостоверение - Приложение № 9 към БЛ от осигурителят, пред когото е предявен БЛ данни са, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето не е осигурено за съответния риск - раздел I, т. 1. Посочено е, че към деня на настъпване на временната неработоспособност/ трудоустрояването лицето няма 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство - раздел I, т. 2. В т. 9 са попълнени 0 - работни дни (включително работни дни, за които осигурителят изплаща възнаграждение).

На 18.10.2024 г. с вх. № Р14-21-000-00-********** осигурителят е представил с код „Корекция“ удостоверение - приложение № 9 към болничен лист № Е20242897612 за периода от 17.09.2024 г. до 30.09.2024 г., където в т. 8, е декларирал, че осигуряването на лицето е прекъснато, считано от 30.08.2024 г., като данните в т.1, че към деня на настъпване на неработоспособността лицето не е осигурено за съответния риск не е променено /л. 85, гръб от делото на АС – София –град/.

По повод на жалба на И. И. е било разпоредено да се извърши проверка при осигурителя и да се установи упражнявало ли е лицето трудова дейност преди настъпване на временната неработоспособност по болничния лист от 17.09.2024 г. и има ли прекъсване на осигуряването преди началото й /л. 75 от делото на АС – София - град/.

В изготвения Констативен протокол КП-5-21-01757199/15.11.2024 г. /л. 73 от делото на АС – София - град/ е констатирано, че при извършената проверка на представената присъствена форма (форма 76) за м. 08.2024 г. и м. 09.2024 г. на И. Я. И. се установява, че същият реално не е полагал труд през м. 08.2024 г. и м. 09.2024 г, а именно:

- м. 08.2024 г. - 01 и 02 - самоотлъчка, от 05 до 09 вкл. - отработени дни, от 12 до 16 вкл. - отработени дни, 19 - самоотлъчка, от 20 до 23 вкл. - отработени дни, от 26 до 29 вкл. - отработени дни и 30 - самоотлъчка.

- м. 09.2024 г. - от 02 до 05 вкл. - работни дни във временна неработоспособност, от 09 до 13 вкл. - работни дни във временна неработоспособност, 16 - самоотлъчка, от 17 до 20 вкл. - работни дни във временна неработоспособност, от 24 до 27 вкл. - работни дни във временна неработоспособност и 30 работни дни във временна неработоспособност.

При извършена проверка на данните в „Регистъра на осигурените лица“, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. (в сила до 31.12.2019 г.), е установено, че са подадените данни за И. Я. И., както следва:

• за м. 08.2024 г. - осигурителен доход 763,36 лв. за 18 отработени дни в т. 16.1, първи ден в осигуряване 04.08.2024 г. и последен ден в осигуряване 18.08.202.4 г. (подпериод 4-18), първи ден в осигуряване 20.08.2024 г. и последен ден в осигуряване 29.08.2024 г. (подпериод 20-29)
• за м. 09.2024 г. - осигурителен доход 00,00 лв. за 0 отработени дни в т. 16.1, 18 дни с право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО в т. 16.2, първи ден в осигуряване 02.09.2024 г. и последен ден в осигуряване 15.09.2024 г. (подпериод 2-15), първи ден в осигуряване 17.09.2024 г. (подпериод 17-0).

Видно от фишове за изплатено трудово възнаграждение за периодите м. 08.2024 г. и м. 09.2024 г. на л. 53 – л. 54 от делото на АС – София - град е, че осигурителният доход и стаж на И. Я. И., е както следва:

- м. 08.2024 г. - с осигурителен доход 763,36 лв. за 18 отработени дни и 4 работни дни в самоотлъчка

- м. 09.2024 г. - с осигурителен доход 0,00 лв. за 0 отработени дни, 18 работни дни във временна неработоспособност и 1 работен ден в самоотлъчка.

С Разпореждане №О-21-999-00-********** от 24.09.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ София - град, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, на жалбоподателя е било отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20272897612. Отказът е обоснован с обстоятелството, че видно от подадените данни за осигуряване, декларирани в удостоверение приложение № 9 от работодателя, към настъпване на временната неработоспособност, лицето не е осигурено за съответния риск и не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО.

С жалба вх. № 9001-17-116 от 07.10.2024 г. И. е оспорил пред директора на ТП на НОИ - Русе Разпореждане № О-21-999-00-********** от 24.09.2024 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София - град, с искане разпореждането да бъде отменена. Жалбата е препратена за разглеждане в ТП на НОИ – София – град.

В хода на производството, с молба вх. № 1012-21-26/09.01.2025 г. И. Я. И. чрез своя пълномощник, е поискал спиране на производството по жалбата, тъй като по случая е била сезирана Изпълнителна агенция „Главна инспекция но труда“ (ИА ГИТ) за извършване на проверка иа „С.“ ЕООД за допуснато от него нарушение на трудовото законодателство като се твърди, че неоснователно 30.08.2024 г. е деклариран като ден в самоотлъчка.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 1040-21-39 от 23.01.2025 г., директора на Териториално поделение на НОИ – София - град, е разгледал жалбата срещу разпореждането с № О-21-999-00-********** от 24.09.2024 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София - град по реда на чл. 117 от КСО, като същата е оставена без уважение.

Според мотивите административният орган е приел, че при установените данни, след като И. е отсъствал от работа на 30.08.2024 г. без уважителни причини, то същият е нарушил трудовата дисциплина, затова от осигурителя за него са подадени данни за прекъсване на осигуряването поради самоотлъчка. Приел е, че жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице към датата на настъпване на временната неработоспособност на 17.09.2024 г., както и че по отношение на И. не е осъществен нормативно регламентираният правопораждащ фактически състав по чл. 40, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Посочил е, че с оглед на резултата от извършената проверка по разходите на ДОО при осигурителя се потвърждава коректността на подадената в удостоверение по приложение № 9 информация, че осигуряването на И. Я. И. е било прекъснато на 30.08.2024 г., поради което не е бил осигурено лице както към деня на настъпване на неработоспособността на 02.09.2024 г. (б.л. № Е20241820333), така и към 17.09.2024 г. ( б.л. № 20242897612), тъй като осигуряването му не е било възобновено, предвид че през м. 09.2024 г., няма отработен ден. В оспореното решение е указана законовата възможност, съгласно чл.40, ал.З от КСО за отмяна на постановения отказ и след влизането му в сила от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение.

Решението е изпратено на оспорващия и според известието за доставяне е връчено на 03.02.2025 г., а жалбата срещу решението е подадена пред АО на 17.02.2025 г.

На 25.02.2025 г. е съставен АУАН № 23-2500091 на ИА ГИТ - Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ – София. От съдържанието на посочения АУАН се установява, че с оглед принципа установен в чл. 8, ал. 2 от КТ – добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното и документи за противното не са представени, е прието, че може да се направи извод, че работодателят е проявил порочно поведение като обективирал периода 30.08.2024 г. до 31.08.2024 г. като самоотлъчка /л.16 от делото/. АУАН е предявен на нарушителя, който е вписал че „възразява“. Няма данни по издадения на 25.02.2025 г. АУАН да е наложено административно наказание. Съставен е и Протокол за извършена проверка № ПР2504181/25.02.2025 г. на „С.“ ЕООД, като в същия не се коментират документи и обстоятелства относно оформянето на 30.08.2024 г. като ден в самоотлъчка /л.17 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ – София - град, който съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО е компетентния орган да разглежда жалби срещу разпореждания, с които се отказва изплащането на парични обезщетения по Глава IV, раздел I. Не е спорно по делото, че и самото разпореждане, с което е отказано изплащането на обезщетение за общо заболяване също е издадено от компетентен орган, а именно ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - София - град (съобразно изискването на чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО), за което са представени надлежни писмени доказателства – Заповед № 1015-21-79 от 03.02.2017 г., издадена на основание чл. 29, т. 1 от ПОДНОИ и чл. 40, ал. 3 от КСО от страна на директора на ТП на НОИ – София - град (л. 47 от делото).

При издаването на контролния административен акт, органът е съобразил изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото се съдържат мотиви, във връзка с потвърдения отказ, изяснена е фактическата обстановка и същата е подведена под конкретна правна норма, а именно тази на чл. 40, ал. 1 от КСО.

В производството по издаване на разпореждането и по осъществяване на административен контрол за неговата законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до ограничаване правото на защита на лицето и които да предполагат отмяната на издадения административен акт на това основание.

Спорът в настоящият случай се свежда до това, да се установи, дали са били налице предпоставките за отпускане на обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40 от КСО към датата на настъпване на осигурителния риск.

Правното основание за издаване на Разпореждане № О-21-999-00-********** от 24.09.2024 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи към ТП на НОИ - София - град са разпоредбите на чл. 40, ал. 3 от КСО, чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и чл. 40, ал. 1 от КСО.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО посочва, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От друга страна чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО посочва, че ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Според чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго оправомощено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ в срок от 10 работни дни от постъпване в НОИ на данни от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията съгласно приложения № 9-11.

Съгласно легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО на свой ред изрично определя момента, в който възниква осигуряването- денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат са осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

От съдържанието на цитираните разпоредби следва, че правото на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се предпоставя от наличието на три кумулативни условия, а именно: 1) лицето да е осигурено за социалния риск общо заболяване към момента на настъпване на осигурителното събитие; 2) да има най - малко 6 месеца осигурителен стаж; 3) да удостовери факта на право на отпуск поради временна нетрудоспособност с издаден болничен лист.

Съобразно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване, се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Този подзаконов нормативен акт е Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, чл. 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата.

Болничните листове, като първични медицински документи, удостоверяват състоянието на временна неработоспособност, неговата причина и продължителност. Те освобождават лицето от изпълнението на трудовите му задължения и служат пред осигурителния орган като основание за получаване на осигурителни плащания /парични обезщетения/. За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ Удостоверение по образец, съгласно Приложение № 9, с данни относно правото на парично обезщетение. В раздел I от Удостоверението се посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск /в случая общо заболяване и майчинство/, дали за него е налице изискуемият осигурителен стаж. От осигурителя се посочват и дните през периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи, т. е. дните, за които би следвало да се изплати парично обезщетение, поради факта, че лицето не е било работоспособно. Преценката на правото на парично обезщетение се извършва на база данните, съдържащи се в посочените по-горе източници на информация, включително въз основа на данните по Приложение № 9 към болничния лист, и данните, предоставени от НАП.

Видно от доказателствата по делото между „С.“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството на работодател и И. Я. И. в качеството на работник, е съществувало трудово правоотношение, като жалбоподателят е бил назначен при осигурителя на длъжност "шофьор на товарен автомобил международни превози".

В Раздел I, т. 1 от представеното в ТП на НОИ – София - град по реда на чл. 8 от НПОПДОО, от работодателя „С.“ ЕООД, в качеството му на осигурител, удостоверение-приложение № 9 към издадения на И. болничен лист № Е20272897612, е посочено, че към датата на настъпване на времената неработоспособност лицето не е осигурено за общо заболяване, като осигурителят е посочил, че считано от 30.08.2024 г. осигуряването на лицето е прекъснато, освен това в т. 2 е посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност/трудоустрояването лицето няма 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.

В отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец август 2024 г., за деня 30.08.2024 г. е отразена "самоотлъчка" /л. 56 от делото на АС – София – град/.

В отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец септември 2024 г., за деня 16.09.2024 г. е отразена "самоотлъчка" /л. 55 от делото на АС – София – град/.

По същността си "Самоотлъчката" представлява наложено от практиката понятие за фактическо бездействие от страна на работника/служителя, съставляващо неявяване на работното място без уважителна причина. При "самоотлъчката" липсва реално полагане на труд, извършване на трудова дейност и изпълнение на служебните задължения. За да се приеме, че е налице "самоотлъчка", е достатъчно работникът/служителят да не се е явил на работа в рамките на установеното с трудовия договор работно време и неговото отсъствие да не е по уважителни причини, т. е отсъствието да не е документално обосновано чрез разрешен платен или неплатен отпуск или с болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски на работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения. И тъй като в случаите на "самоотлъчка" не се извършва трудова дейност, съответно не е престиран труд, и това бездействие не е на правно основание разрешен отпуск – неплатен до 30 дни, платен или по болест, или друго основание, то за този период не се изплаща трудово възнаграждение и съответно не се дължат и внасят осигурителни вноски.

При преценката за наличието на условията за възникването и съществуването на осигурителните права, извън компетентността и правомощията на длъжностните лица и на органите на НОИ е да извършват проверка за изясняване на релевиран от една от страните по трудовото правоотношение трудово-правен спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ. Аргумент за това са и нормите на чл. 54к от КСО и чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, които очертават реда, по който се отпускат и изчисляват паричните обезщетения.

Доколкото жалбоподателят не се е явил на работа при работодателя на 30.08.2024 г., както и на 16.09.2024 г. (денят предхождащ временната неработоспособност, установена с болничен лист с № Е20242897612 и невключен в периода, обхванат от болничен лист с № Е20241829333 - 02.09.2024 г. - 15.09.2024 г.), за да упражнява трудова дейност по трудов договор, то за същия не възниква основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и съответно за подаване на данни за осигуряване с декларация образец № 1 и данни за дължими осигурителни вноски с декларация образец № 6, съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 4 от КСО. След като лицето не се е явило на работа през сочения период, то същото е с прекъснати осигурителни права, макар трудовото правоотношение да не е прекратено.

Осигуряването се прекъсва при самоотлъчка (неявяване на работа), ползване на неплатен отпуск за повече от 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г. и 2021 г. - 60, респ. 90 работни дни), както и през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена.

Осигуряването на И. Я. И. е било прекъснато на 30.08.2024 г., поради което не е бил осигурено лице към деня на настъпване на неработоспособността на 17.09.2024 г., тъй като осигуряването му не е било възобновено, предвид че през м. 09.2024 г., няма отработен ден.

С оглед на гореизложеното и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че по отношение на И. И. не е осъществен нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по чл. 40, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност - към 17.09.2024 г. - началната дата на неработоспособността по болничен лист с № Е20242897612, издаден на 17.09.2024 г., жалбоподателят не е имал качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигуряването още на 30.08.2024 г.

С оглед заявената от осигурителя липса на осигуряване на И. считано от 30.08.2024 г. и към датата на настъпване на неработоспособността 17.09.2024 г., при прилагането на чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, според които разпоредби, ако лицето няма право на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ, ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София - град е бил длъжен да издаде разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по БЛ.

Следва да се отбележи, че при постановено разпореждане за отказ по реда на чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, това разпореждане може да бъде отменено, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ – чл. 40, ал. 3, изр. трето от КСО. Следователно ако до изтичане на тригодишната давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнася паричното обезщетение, бъдат представени нови доказателства, релевантни за съществуването на материалното право по чл. 40, ал. 1 от КСО, по предвидения в КСО ред може да се иска отмяна на разпореждането за отказ и съответно изплащане на дължимото се парично обезщетение.

Неоснователни и правно необосновани са доводите в жалбата, че административният орган не е изяснил правилно фактическата обстановка, с което е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото нормите на чл. 54к от КСО и чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО очертават реда, по който се отпускат и изчисляват паричните обезщетения, както се посочи и по-горе. Представените по делото доказателства за извършената от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област проверка, при която са издадени АУАН за допуснати нарушения на трудовото законодателство от осигурителя „С.“ ЕООД не доказват настъпване на обстоятелства, които да водят до промяна на осигурителния статус на жалбоподателя.

С оглед изложените обстоятелства, издаденото от страна на директора на ТП на НОИ – София - град решение се явява законосъобразно, а подадената срещу него жалба неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК своевременно направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като същото се определи от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Я. И., [ЕГН] с адрес гр. Русе, [улица]срещу Решение №1040-21-39 от 23.01.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № О-21-999-00-********** от 24.09.2024 г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ – София - град.

ОСЪЖДА И. Я. И., [ЕГН] с адрес гр. Русе, [улица]да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София - град съдебни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението съгласно чл. 119, пр. второ, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО е окончателно и не подлежи на обжалване.