№ 641
гр. Варна, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500823 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1656/13.03.2024 г. по описа на РС-
Д. подадена от Б. В., гражданин на Р.Т., родена на ********* г. в Б. чрез
процесуален представител адв. Г. П. от АК-Р., срещу решение №
*********** г., постановено по гр. д. № ******** г. по описа на РС-Д., с
което РС-Д. е отхвърлил молбата на Б. В., с правно основание чл. 542 от ГПК,
вр. чл. 38, ал. 4 от ЗГР, за признаване за установено по отношение на Община
В.Д., че бащата на молителката Р.Х.А. /с турски имена Р. В./, е роден на
********** г. в с. О., общ. В.Д., обл. В. /старо име с. С./.
Въззивникът – Б. В. счита първоинстанционното решение за неправилно.
Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което
искът й да бъде уважен.
В срока по чл. 263 от ГПК заинтересованите страни - ТО-Д. при РП-В. и
Община В.Д. не са подали отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание Б. В., редовно призована, не се явява, не се
1
представлява. Постъпила е молба входящ № 13193/27.05.2024г. подадена от
процесуалния й представител адв. Г. П., с която заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли за уважаване на исковата претенция.
В открито съдебно заседание заинтересованата страна – Община В.Д.,
редовно призована не изпраща представител.
В открито съдебно заседание контролиращата страна – Окръжна
прокуратура, чрез процесуалния си представител прокурор М.С. моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-В. е образувано по молба на Б. В., гражданин
на Р.Т., родена на ********* г. в Б. с турска л. к. № ***********, с правно
основание чл. 542 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 4 от ЗГР. Б. В. моли съда да бъде
установен фактът, че баща й - Р.Х.А. /с турски имена Р. В./, е роден на
********** г. в с. О. /със старо име с. С./, общ. В.Д., обл. В. и да разпореди да
бъде издаден нов акт за раждане. В молбата се твърди, че бащата на
молителката и семейството му са се изселили от Република България в Р.Т.,
като във всички турски граждански регистри, като място на раждане на Р.Х.А.
е вписано с. С., което впоследствие е преименувано на с. О.. Заявява, че от
Община В.Д., след обстойна проверка в наличните регистри по гражданско
състояние, не е бил открит акт за раждане на лицето Р.Х.А..
Молителката твърди, че е заинтересована да се снабди с акт за раждане
на своя наследодател от общ. В.Д., тъй като последният й е необходим за
процедура за установяване наличие или липса на българско гражданство,
поради което за нея се поражда правен интерес от предявяване на настоящия
иск с правно основание чл. 542 ГПК, чл. 38, ал. 4 от ЗГР.
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, заинтересованите страни
Община В.Д. и ТО – Д. – РП – В. не депозират отговор на исковата молба.
С определение № 1640/26.04.2024 г. ОС-В. е оставил без движение
исковата молба на Б. В., като е дал указания в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да посочи: бил ли е издаван някога акт за
раждане на Р.Х.А.; ако е бил издаван такъв, от кого, кога и къде е бил
издаден; ако не е бил издаван акт за раждане на Р.Х.А., какви са причините,
поради които не е бил издаван; какви са причините, поради които е
невъзможно да бъде съставен акт за раждане на Р.Х.А.; да посочи
информация /имена, гражданство, националност, място и дата на раждане,
място и дата на смърт, документи за самоличност/ за родителите на Р.Х.А..
В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба, подадена от Б.
В., чрез процесуалния й представител, в която посочва, че няма информация
за горните обстоятелства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
В препис от гражданска регистрация, в превод от турски на български
език е отразено, че Р. Х. В., мъж, с идентификационен номер ************ е
бил роден на ********** г. в С.. Същият е семеен, сключил е брак на
********* г. и е починал на ********* г. В графа събития е посочено, че Р. В.
е дошъл в Турция на ********* г.
От препис на удостоверение за идентичност на имената, преведено от
2
турски на български език става видно, че на Р. В., с номер на турска лична
карта: ************ не може да бъде издадено удостоверение за идентичност
на имената. Посочено е, че докато е бил български гражданин и е
кандидатствал за получаване на турско гражданство, в досието му за
гражданство е липсвал документ показващ предишните му име и фамилия,
поради което не може да бъде изготвено удостоверение за идентичност на
имената му.
В декларация за гражданство, е отразено, че Х. А. е роден в село С.,
съпругата му се казва Н. Р., а синът му се казва Р. Х.. Предишното им
гражданство е българско, майчиният им език е турски, мястото им на идване е
от В., през ********* г., като са се заселили свободно.
От акт за смърт, преведен от турски на български език става видно, че Р.
В., роден на ********** г. в С., с лична карта номер ************ е починал
на ********* г. в Ш..
От отговор на Община В.Д. с входящ № 364/17.01.2024 г. става видно,
че в наличните в архив регистри по гражданско състояние, съдържащи актове
за раждане за **** г. не се съдържа акт за раждане на лице Р.Х.А., роден на
********** г. в село О., обл. В. /старо име с. С./.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно
указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно
следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-В. намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата
форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно
упражняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 542 от ГПК, когато законът предвижда, че
известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ,
съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено
образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил
съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или
изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи
права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта
и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният
документ.
В Решение № 15/03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3377/2014 г., на ВКС е
посочено, че производството по чл. 542 ГПК намира приложение само по
отношение на юридически факти с правно значение, за които е задължително
съставянето на официални свидетелствуващи документи, ако те не са
съставени и не могат да бъдат съставени, или макар да са съставени са
3
унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени от
органа, компетентен да издава такъв документ. Актовете за гражданско
състояние са официални писмени документи, които удостоверяват
настъпването на определени юридически факти - раждане, брак, смърт на
физическите лица. Когато документът не е съставен, производството по чл.
542 ГПК е допустимо за установяването на тези факти, чиято правна
значимост не зависи от съставянето на документ за тях, защото той има
спрямо тях само доказателствено значение - раждане или смърт. Когато
документът за факта е бил съставен, но впоследствие изгубен или унищожен,
производството за установяване на факти може да се използва за
установяване, както на факти, за които документът има само доказателствено
значение (раждане, смърт), така и на факти, спрямо които той е условие за
валидност - сключването на брак. Производството по чл. 542 ГПК е
недопустимо, ако законът предвижда друг ред за установяване на съответния
факт.
В настоящия случай молителката Б. В. е заявила, че няма информация за
обстоятелствата: бил ли е издаван някога акт за раждане на Р.Х.А.; ако е бил
издаван такъв, от кого, кога и къде е бил издаден; ако не е бил издаван акт за
раждане на Р.Х.А., какви са причините, поради които не е бил издаван; какви
са причините, поради които е невъзможно да бъде съставен акт за раждане на
Р.Х.А.; да посочи информация /имена, гражданство, националност, място и
дата на раждане, място и дата на смърт, документи за самоличност/ за
родителите на Р.Х.А..
От отговор на Община В.Д. с входящ № 364/17.01.2024 г. става видно,
че в наличните в архив регистри по гражданско състояние, съдържащи актове
за раждане за **** г. не се съдържа акт за раждане на лице Р.Х.А., роден на
********** г. в село О., обл. В. /старо име с. С./. Съдът приема, че по
отношение на Р.Х.А. не е бил съставян акт за раждане.
Действително, от препис на гражданска регистрация, в превод от турски
на български език и от акт за смърт, преведен от турски на български език
става видно, че в посочените документи е отразено, че Р. В. е роден на
********** г. в С.. Действително старото име на село О., общ. В.Д. е село С..
Но следва да се има предвид, че гражданската регистрация е изготвена по
данни на лицето, а актът за смърт и посоченото в него място и дата на
раждане са въз основа на данните от гражданската регистрация.
Следователно данните за дата и място на раждане произтичат от самото лице
Р. В., а не от официален източник. Отделно от горното от препис на
удостоверение за идентичност на имената, преведено от турски на български
език става видно, че на Р. В., с номер на турска лична карта: ************ не
може да бъде издадено удостоверение за идентичност на имената. Посочено
е, че докато е бил български гражданин и е кандидатствал за получаване на
турско гражданство, в досието му за гражданство е липсвал документ
показващ предишните му име и фамилия, поради което не може да бъде
изготвено удостоверение за идентичност на имената му. Следователно по
делото не е доказано по безспорен начин, че Р. В. и Р.Х.А. са едно и също
лице.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установи по
безспорен начин, че Р.Х.А. /с турски имена Р. В./, е роден на ********** г. в
с. О., общ. В.Д., обл. В. /старо име с. С./.Крайният извод на ОС-В. съвпада с
4
този на РС-В., следователно обжалваното първоинстанционно решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските.
На основание чл. 541 от ГПК, разноските по охранителните
производства, каквото е и настоящото, са за сметка на молителя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № *********** г. постановено по гр. д.
№ ******** г. по описа на РС-Д., 1-ви граждански състав, с което РС-В. е
отхвърлил молбата на Б. В., гражданин на Р.Т., турска л. к. № ***********,
родена на 09. 10. 1967 г. в Б. с правно основание чл. 542 от ГПК, чл. 38, ал. 4
от ЗГР, за признаване за установено по отношение на Община В.Д., че бащата
на молителката Р.Х.А. /с турски имена Р. В./, е роден на ********** г. в с. О.,
общ. В.Д., обл. В. /старо име с. С./.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5