РЕШЕНИЕ
№ 872
гр. Бургас, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100501139 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“(АПИ), ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от председател на управителния
съвет чрез юрисконсулт Папизова при Областно пътно управление- Бургас със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Цариградска“ №30 срещу Решение №620 от 27.03.24г. по гр.д.№5043/23г. по описа на
БРС, с което Агенцията е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:гр.София,пл.“Позитано“5, сумата 1568,44лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422232302047 за
претърпени материални щети по л.а. „Ауди А8“ с рег.№*********, застрахован при ищеца по
договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на валидност от 27.06.22г. до 26.06.23г.,
причинени от попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на републикански път ІІ-73 при
движение в посока от юг на север преди разклона за с. Сигмен, ведно със законната лихва от
завеждането на делото(24.08.23г.) до окончателното изплащане на главницата, като на въззивника
са възложени и деловодните разноски на насрещната страна.
В жалбата решението се сочи за неправилно, като постановено при съществени нарушения
на процесуалния закон, неправилно приложение на материалния такъв и поради необоснованост.
Конкретно се твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото
доказателства за причинно-следствената връзка между състоянието на пътното платно и
настъпилите щети по застрахования автомобил.
Оспорват се в частност показанията на св. Пл.К., сочени за непълни и противоречиви
1
относно механизма на процесното ПТП(неориентирани за дата и място на събитието), както и се
поддържа, че съдът е игнорирал необосновано изводите на експерта за липса на причинно
следствена връзка между механизма на произшествието и претендираните по делото материални
увреждания. Сочи се и несъответствие между твърденията в исковата молба за мястото на
процесното ПТП и обясненията за него, дадени от свидетеля- водач на МПС, т.к. това имало
значение за извода дали е осъществено в зоната на действие на знак В26, налагащ ограничение на
скоростта до 60 км/ч. или не.Оспорва се доказаността на твърдяното ПТП, предвид посочената от
водача крайна точка на придвижване на автомобила-с. Бероново, община Сунгурларе(намиращо се
на приблизително 3 км. от мястото на ПТП) и с оглед това, че свидетелят не е установил щетата
веднага, а на другия ден. От показанията му и без да съобразява констатациите на експерта, които
му противоречат, съдът неправилно бил направил извода, че произшествието е настъпило извън
зоната на действие на горепосочения пътен знак, че водачът се е движил със съобразена за терена
скорост, като не е взето предвид и това, че се касае до шофиране в тъмната част на денонощието и
при валеж от дъжд. В този смисъл се оспорва като неправилен и изводът на съда за
неоснователност на направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача, без да се мотивира защо съдът не възприема заключението на
експерта в тази му част.
Оспорва се също наличието на противоправно деяние, което да е в пряка причинно –
следствена връзка с вредоносния резултат и да ангажира отговорността на АПИ за него.Възразява
се срещу обосноваността на експертното заключение в частта, обосноваваща изводите за влошено
състояние на пътния участък на налични към момента следи от извършени „кърпежи на
асфалтовата настилка в двете пътни ленти“.
Не е налично според страната и противозаконно бездействие от страна на Агенцията да
обозначи или огради пътна неравност, т.к. Законът за пътищата, подзаконовите нормативни актове
и техническите правила не поставят такива изисквания, доколкото поставянето на обозначения и
ограждения в тази връзка би представлявало опасност за движението.
В обобщение се моли за отмяна на съдебното решение, в което този съд приема за
съдържащо се и искането за постановяването на друго, отхвърлящо заявената претенция като
неоснователна. Дирят се разноските за производството, вкл. юрисконсултско възнаграждение и не
се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на жалбата , подаден от въззиваем ищец ЗЕАД чрез адв. М.
Събева от БАК, в който на първо място е направено възражение за недопустимостта на жалбата,
като се моли за прекратяването на производството поради неспазването на дадените от съда
указания за своевременно представяне на документ за внесена за производството държавна такса от
въззивника.
На следващо място се прави възражение за неоснователност на въведените с горната
оплаквания срещу постановеното от БРС решение.Сочи се, че въззивникът не е направил
конкретно оспорване на механизма на ПТП или на местоположението на пътната неравност в
отговора си пред РС, а доводите в тази насока,въведени едва с жалбата, са вече преклудирани.
Счита местоположението на пътния инцидент и разположението на неравността, причинила
увреждането за достатъчно добре установени от събраните в процеса доказателства и за изводими
при съвкупната им преценка от страна на съда.Излага съображения, обективно обясняващи
неточността на свидетелските показания с отдалечеността на събитието във времето, обосновава
2
претенцията си с наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за носенето на
отговорността на въззивника ответник спрямо застрахователя.Моли за потвърждаване на
обжалваното съдебно решение.Дири разноски за производството и не ангажира нови
доказателства.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и
допустима. В тази връзка БОС добавя, че по възражението за недопустимостта й поради
несвоевременно внесена държавна такса за инстанционен контрол, БОС вече се е произнесъл в
друго производство(ВЧГД 760/24г. по описа на БОС), с което е заявил становището си за
неправилност на разпореждането на РС, връщащо жалбата поради неизпълнение на указанията за
поправката й, като го е отменил.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното
решение.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
решението, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на
действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е било образувано по исковата молба на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ чрез адв. М.Събева за осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“да
му заплати сумата от 1568.44 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 470422232302047 за претърпени имуществени щети по застрахования при ищеца с договор за
застраховка „Каско Стандарт“ със срок на валидност 27.06.2022г. до 26.06.2023г. лек автомобил
„Ауди А8“ с рег. № ********.Щетите били причинени вследствие осъществено на 10.01.2023г. при
движение по републикански път II-73 в посока от юг на север преди разклона за с. Сигмен ПТП,
изразяващо се в попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка. Претендирана
е и законната лихва върху главницата от завеждане на делото – 24.08.2023г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изплатило сумата от 1568.44 лева
за ремонт на МПС, застраховано със застраховка „Каско“. Обезщетението било платено на
основание застрахователен договор, валиден от 27.06.2022г. до 25.06.2023г. за МПС „Ауди А8“, рег.
№ ******** заради ПТП, станало на 10.01.2023г., когато при движението си в дясна лента по
републикански път II-73 в посока от юг на север /от гр. Карнобат към с. Сигмен/, на около 50-70 м.
преди разклона за с. Сигмен (на локация с координати 42.685690, 26.966450), водачът на МПС
„Ауди А8“ с рег. № ******** - П. Ж. К. преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно. По сведения на водача, дупката била с остри ръбове и се намирала в дясна пътна
лента в посоката му на движение. Водачът не се движил с висока скорост, тъй като се готвил да
завива, но въпреки това не успял да избегне преминаването през нея и навлязъл в дупката с
десните автомобилни колела. В резултат от настъпилото ПТП на лекия автомобил били нанесени
щети, изразяващи се в увредени предна и задна дясна гума и увредени предна и задна дясна лята
джанта. Посочените обстоятелства около състоялото се произшествие били отразени надлежно в
Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“. Ищецът
твърди, че от реализираното ПТП са причинени материални щети на автомобила на обща стойност
1568.44 лева. Тези щети били заплатени от застрахователя, който на основание чл.410, ал.1 КЗ
претендира право на регрес срещу лицето, причинило щетите. В случая пътят е републикански ,
поради което АПИ се сочи за отговорен за увреждането, т.к. не е изпълнил задължението си за
3
поддържането и ремонта му, нито е сигнализирал пътната неравност, довела до настъпването на
ПТП.
Исковете са с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ,вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК , в който оспорва исковете. Сочи, че
няма данни за размерите на дупката, причинила инцидента - ширина, дълбочина и дължина. За
настъпилото ПТП не е съставен протокол от компетентните органи на МВР. Заявява, че не са
налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на АПИ за щетите, т.к. не са
установени по безспорен начин елементите на фактическия състав на деликта, осъществен от
прекия причинител на вредата, респективно от възложилия му извършването на работата, а именно:
липсва противоправно поведение /действие или бездействие/- АПИ е изпълнила задълженията си
по поддръжката на пътя, като я е възложила на трето лице („БГНОВА“ АД) с договор от
09.11.22г.Прехвърлила му е извършването на дейностите по зимна поддръжка и възстановителни
работи при аварийни ситуации по републиканските пътища на територията на Областно пътно
управление-Бургас(ОПУ-Бургас) и конкретно за м. декември 2022г. по силата на това договаряне е
отправила задание за изкърпването на настилката на процесния участък от пътя, освен това като
мярка за пътна безопасност е поставена вертикална сигнализация –пътен знак В26(забранено
движението със скорост над 60 км/ч) и знак В24(забранено изпреварването на МПС с изключение
на мотопеди и мотоциклети без кош) ; липсвала причинна връзка между поведението на
ответника и вредите,чието обезщетяване се дири; т.к. е изпълнил задълженията си за поддръжка
на пътното платно, ответникът се освобождавал и от вменяваната му от закона вина на деликвента;
нямало причинно - следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието
на пътното платно. Твърдението за наличие на необезопасена дупка не било доказано
;увреждането било резултат изцяло от поведението на водача на автомобила, който го управлявал в
противоречие с правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/при несъобразяване на скоростта на движение с предвидимите и
обективно съществуващи условия от пътната среда, за да има възможност да спре при наличие на
препятствие, водачът на автомобила бил нарушил задължението си да намали скоростта или да
спре управляваното МПС при възникване на опасност за движението, поради което неговото
поведение е противоправно и е основание за изключване изцяло отговорността на ответника.
Евентуално се моли съдът да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на автомобила. Молило се е искът да бъде отхвърлен.Поискано е
привличането на трето лице- помагач(ангажираното с поддръжката на пътя
дружество),конституирано от първата инстанция с определение от 30.10.2023г. като помагач на
страната на ответника.
Третото лице помагач на ответника „БГНОВА“АД не е заявило становище по делото и
не е ангажирало доказателства.
С обжалваното решение, след преценка на събраните по делото доказателства, БРС е
уважил исковете, както са предявени, отричайки основателността на защитните доводи на
ответника за пълното му освобождаване от отговорност, а също и за съпричиняване на
противоправния резултат от поведението на пострадалото лице.
Присъдени са и деловодните разноски на ищеца.
Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод на първата инстанция, при
следните съображения:
4
От фактическа страна няма спор за установените на база представените доказателства
релевантни за спора обстоятелства, че е била сключена застрахователна полица между ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Бургас относно л.а. „Ауди
А8“, с рег. № ******** по застраховка „Каско Стандарт“ с покритие „Пълно Каско“, за срок от една
година, за периода от 27.06.2022г. до 26.06.2023г.Твърдяното от ищеца ПТП се е случило на
10.01.2023г., при действието на застрахователния договор, в тъмната част от денонощието, около
21:00 часа в дъждовно време, когато разпитаният по делото водач на автомобил „Ауди А8“ с рег. №
********- П. Ж. К.- пътувал в посока от гр.Карнобат за с. Бероново по репуликански път II-73,
преди отбивката за с. Сигмен.Не се спори, че е шофирал със скорост около 60- 80 км/ч(както
заявява), тъй като лошото състояние на пътя, тъмнината и дъжда не позволявали придвижване с
по-висока скорост.Водачът влязъл в дупка от дясната страна пътя, покрита с вода и пропаднал в
нея с двете си десни гуми. К. не възприел дупката на пътя и не реагирал на същата, тъй като била
необозначена и пълна с вода. След пропадането не спрял колата, защото гумите не спаднали, а
сутринта на другия ден разбрал, че десните джанти са ударени и гуми са увредени,обадил се на
застрахователя, но не сигнализирал контролните органи за настъпилото произшествие. Джантите
били ремонтирани, а гумите – сменени, като застрахователят заплатил 70-80 процента от
стойността им. Предвид изминалото време свидетелят не можел да си спомни датата на
произшествието или сезона, нито каква е била интензивността на движението. Всеки ден пътувал
по този път, познавал го, но в тъмнината пак можело да се попадне в дупка.
Оспорват се от ответника поради липса на други доказателства освен самите тях,
показанията на горния свидетел за мястото, на което се е осъществило произшествието. В тази
връзка се опонира и че исковата молба определя като местопроизшествие дупка на пътя по
посоката на движение на автомобила(юг-север) на около 50-70 м. преди разклона за с. Сигмен, а
свидетелят посочил, че тази, в която е пропаднал била на разстояние 500м. преди същия разклон.
Възражението се обосновава с необходимостта от преценка дали да се съобразят ограниченията от
вертикалната сигнализация на пътя.
БОС не счита, че новият анализ на свидетелските показания променя фактическите изводи
на първата инстанция, изнесени в мотивите на съдебното решение.Съдът намира, че заявеното от
свидетеля като местонахождение на процесното ПТП в линейни метри, считано до разклона за с.
Сигмен не е от значение за установяването на действителното му осъществяване. На първо място,
защото възприятието е субективно, на следващо, защото е повлияно от отдалечеността на
събитието във времето, а на трето, защото пред застрахователя е било своевременно направено
уточнение на приблизителните координати на събитието и те са 42.685690, 26.966450 по картата
за страната на републикански път ІІ 73 преди разклона за с. Сигмен.
Същевременно в контекста на въведеното срещу твърдяното ПТП оплакване съдът
отбелязва, че безспорно за страните и видно от данните по делото(експертиза и ситуационна скица
на пътния участък- л.48 дело РС) на пътя преди разклона за с. Сигмен са поставени два
забранителни знака -В26 и В24, с които изпреварването на МПС е забранено и скоростта на
придвижване на МПС е ограничена до 60 км/ч., но в мотивите на БРС е изложена ключовата за
казуса констатация, че проверката на посочените от водача координати за мястото на
произшествието (42.685690,26.966450) установява там знак Ж6(обозначителна табела за с. Сигмен
и гр.Шумен, видна и от цитираната ситуационна скица), а двата ограничителни пътни знака са
поставени на известно разстояние след него- по посока на движението и точно този извод на
първата инстанция не е оспорен пред БОС.
5
Ето защо и предвид липсата на други доказателства за местонахождението на инцидента, то
следва да се възприеме както е било заявено от водача на пострадалото МПС пред застрахователя и
от последния пред съда, респективно е установено от първата инстанция в обжалваното решение.
БОС не намира за обосновани и възраженията на ответника, почерпени от констатациите
на експерта инж. Г. пред БРС, че е възможно ПТП да не се е осъществило на мястото, посочено в
исковата молба и заявено от пострадалия.
Това е така, защото доказателства за мястото на произшествието на пътя от Карнобат в
посока с.Сигмен има и те се извличат от данните, сведени от водача на автомобила. Те следва да
се кредитират, защото не са опровергани от останалите доказателства в процеса, нито им
противоречат.
Вещото лице, чиито констатации не са били оспорени от страните пред първа инстанция е
обяснило, че описаният по делото механизъм на ПТП и изложените в декларацията на водача
данни от произшествието си съответстват, като е изразил становище, че е“възможно механизмът на
увреждане да е именно такъв, какъвто водачът К. го представя“, но е допустим и друг,
пояснявайки, че може уврежданията на автомобила да са били получени „на друго място (път) и
при други обстоятелства“.Според БОС това съмнение отпада предвид показанията на свидетеля и
двете декларации, съставени под страх от наказателна отговорност и подадени пред
застрахователя за място на произшествието(на пътя от Карнобат- посока с. Сигмен) и за
претърпените от това вреди,попълнени от водача на пострадалото МПС и придружавалото го
лице- И.К., ведно с допълнителните уточнения за точното местоположение на произшествието по
картни координати.
БОС не споделя и оплакванията,че в случая липсвали предпоставките за носене на деликтна
отговорност, които да ангажират обективната безвиновна отговорност на АПИ.
Дали Агенцията е възложила по договор на трето лице да поддържа в изправност за
ползване по предназначение пътния участък, в който е осъществено процесното ПТП и дали е
подала адекватно задание за ремонт на настилката му, са обстоятелства, които не влияят върху
съществуването или размера на отговорността й, защото от значение за нея е само дали фактически
пътят е бил в нужното добро състояние за употребата му от МПС на датата на процесното ПТП.
Според чл.19, ал.1 от ЗДвП и съгласно ЗП, републиканските пътища се управляват от
Агенция "Пътна инфраструктура" и тя е задълженото за поддръжката и ремонта им юридическо
лице. Възлагането на произтичащите от правната норма нейни функции за реализация на друг
правен субект се урежда с договор, чието неизпълнение има за последица само възможността
изправната страна да търси от неизправната обезщетение за причиненото от това увреждане, но не
освобождава възложителя от отговорността му, произтичаща от закона.
В тази връзка и независимо от предприетите мерки за обезопасяването на пътния участък
към датата на произшествието, наличието на големи неравности на пътното платно, при това с
голяма честота, се установява както от експерта (вж. т.4 от заключението в РС-„районът преди и
след кръстовището за с.Сигмен е бил „осеян“ с дупки към момента на ПТП…“)така и от
показанията на свидетеля- водач на увредения автомобил пред първа инстанция.
Следователно пътят е бил в много лошо състояние, ерозирал и неподдържан при
осъществяването на процесното ПТП, от което следва, че АПИ е бездействала, когато е била
длъжна да прояви активност за възстановяването на този разрушена пътна настилка.
6
От свидетелските показания се установява също, че произшествието е станало в тъмната
част от денонощието при дъждовен валеж, като дупките и по- специално причинилата увреждането
такава са били пълни с вода, което прави невъзможно проследяването и съобразяването им.
Показанията на свидетеля пред БОС в тази връзка са, че е съобразил пътната обстановка и
е карал внимателно, за да предпази себе си и автомобила от нараняване, макар да познава добре
пътя, но пак е пропаднал в дупката,защото не я е установил- тя била покрита с вода, а при това
било тъмно.
По липсата на други доказателства за обратното, като няма данни за ограничения в
скоростта(движението е със скорост 60-80 км/ч, отчитаща характера на второкласния
извънградски път), съдът приема, че участието на водача на пострадалото МПС е било съобразено
с времето, осветяването, метеорологичните условия и маркировката на пътя, т.е. поведението му не
излиза извън указанията за безопасност на шофиране, визирани в ЗДвП.
Също така според чл. 6 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г., "Пътна полиция"не посещава
и не съставя документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато те
са причинени от пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход, какъвто случаят не е. Следователно за достоверността на заявеното по
делото ПТП не следва да се изисква съставянето на протокол от съответните държавни органи на
МВР, нито липсата на този документ може да се квалифицира като нарушение на задълженията на
водача на пострадалото МПС.
От горното БОС съобразява, че доводите за съпричиняване на вредата от произшествието,
респективно за пълно изключване отговорността на АПИ за последиците от него, посредством
поведението на водача на пострадалото МПС, са неоснователни.
Установени са също и щетите от произшествието по автомобила, както и плащането на
съответното застрахователно обезщетение, предмет на настоящия регресен иск. Застрахователят е
констатирал две увредени десни гуми, които е сменил и две увредени десни джанти на автомобила,
които е ремонтирал, на обща стойност от 1568,44 лв..
При тези данни БОС достига до изводите на първата инстанция по правото, а именно,
че са налице всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране на
отговорността на АПИ с щетите от конкретното произшествие, защото: е налице противоправното
й бездействие като институцията, на която е възложено управлението и поддръжката на
републиканските пътища и конкретно на процесния участък, намиращ се в много лошо физическо
състояние- разрушен и изронен; има настъпили от бездействието за ремонт на настилката
имуществени вреди; налице е и вината за деликта, осъществен от служителите на АПИ чрез
неизпълнение на задълженията им за правилно управление и поддръжка на пътя, вменени от
закона, т.к. се предполага от чл.45 ал.2 от ЗЗД и тази презумпция не е оборена в рамките на
настоящото производство.В следствие горното се поражда и обективната отговорност на
ответника-възложител, който не е осигурил чрез своите работници или чрез ангажирането на трето
лице, ефективната поддръжка на пътната настилка, при ползването на която е станало
произшествието, поради което и по силата на чл.49 от ЗЗД, би следвало да заплати произтеклата
щета.
Т.к. в случая застрахованият е удовлетворен за щетата по договора за „Каско Стандарт“ от
застрахователя, последният има правото да дири даденото при условието на регрес от
причинителя, по реда на чл.410 от КЗ.
7
Гореизложеното сочи заявената претенция за главница, за основателна.
С оглед това, че в процеса няма спор по цената на услугата, извършена за възстановяване
на ходовата част на пострадалото МПС, БОС изцяло възприема изводите на първата инстанция за
нейния размер, съобразени и с представените в процеса доказателства за платената по
застраховката сума.
При установената по делото необоснована забава за изплащане на исковата сума, се явява
основателен и искът за присъждане на законна лихва за забава върху нея, считано от подаването на
исковата молба, до окончателното й изплащане.
В този смисъл се е произнесъл също първоинстанционният съд.
Ето защо поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища по спора,
обжалваното решение на БРС следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ има право на сторените в настоящото производство деловодни
разноски, възлизащи на уговорено и заплатено в брой възнаграждение за процесуалното
представителство на страната от един адвокат, в размер на 450лв.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №620/27.03.24г. по гр.д.№5043/23г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *********, с адрес гр. София, бул.
“Македония“ 3, представлявана от инж. Ясен Йорданов да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.“Позитано“
5, представлявано от Недялко Димчев Чандъров и П. Ангелов Шинов, сумата от 450 лева
/четиристотин и петдесет лева/ съдебно - деловодни разноски, сторени за адвокатски хонорар по
ВГД 1139/24г. по описа на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8