МОТИВИ към НОХД 589/19
Производството е образувано
въз основа на внесен обвинителен акт от РП Пазарджик.
Обвинението
е против Е.М.Л. *** за това, че на 24.01.2019 г. в гр. Пазарджик се е заканил с
убийство на длъжностно лице при изпълнение на службата му - мл. инспектор, ст.
полицай в РУ - Пазарджик С.В.К. с думите „..ще те застрелям! Теб ще те утрепя
като оня в Кърджали/“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, предложение 1, във връзка
с ал. 2, предложение 1, във връзка с ал. 1 от НК.
Предвид непосредствените впечатления на
Съда при участието на подсъдимия в процеса и цялостното му поведение ( вкл. и
по време на дадените от него обяснения) не
се прецени основание са психично изследване относно годността за участие в
процеса, тъй като поведението бе социално приемливо и не се отклоняваше от
установените норми и правила. Тъкмо обратното - подсъдимият адекватно и
целенасочено, подредено участваше в процеса.
Като
частен обвинител се конституира пострадалия С.В.К..
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за
признаване на обвиняемия за виновен по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал.3 вр. Ал.1 от НК, като му се наложи съответното наказание.
Частният обвинител настоява за осъдителна присъда
Защитникът поставя въпроса за мотива на
дееца за вменените му закани и оспорва
доказаността те да са били от такова естество, че да предизвикат основателен
страх за осъществяването им.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки
се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Свидетелите С.К. и колегата му св. Д.М.
били дежурен патрул за времето от 18.00 ч. на 23.01.2019 г. до 06.00. на
24.01.2019 г. и за района на кв. Изток в гр. Пазарджик. Около 23.30 ч. двамата
били изпратени от св. С.Г. - дежурен служител в ОДЧ - Пазарджик - да посетят
сигнал за нанесен побой над лице на ул. „Спартак“.
След като пристигнали на място, не установили такова лице. В това време
дежурният офицер ги уведомил, че същото лице било подало още два подобни
сигнала като сочел различни адреси - на ул. „Ч.“ и на ул. „М.“.Св. К. и св. М.
отишли и на тези два адреса, но отново не установили такова бито лице.
Тогава тръгнали на обход по ул. „М.“ и на ул. „П.Д. П.“ видели няколко
лица, които стояли на пътя и махали с ръце. Сред тях бил и подс. Е.Л..
След като спрели автомобила, подъсдиимят обяснил на полицаите, че той е
подавал сигналите на тел. 112, тъй като е бил бит, бил агресивен и питал защо
са се забавили.
Св. К. установил самоличността на Л. по представената лична карта и го
попитал дал дали познава лицето, което го е било, на което получил отговор от Л.
, че го знае само по физиономия. Л. отвел служителите на полицията до едно
заведение в къща на ул. „М.“, но то било затворено и нямало с кого да
разговарят по случая.
Св. К. казал на Л., че може да подаде жалба и да се снабди със СМУ, след
което заедно със св. М. си тръгнали и продължили с обхода в района.
Около 00.20 ч. на 24.01.2019 г. на паркинг на ул. „М.“ **К. и М. спрели за
проверка движещ се лек автомобил, проверили самоличността на водача - св.Т. Л.Х.
и повикали колеги от СПП при ОД МВР Пазарджик, за да вземат отношение.
През това време от автомобила слезли две жени и Л.. Още със слизането си последният
започнал да се държи агресивно със свидетелите К. и М., питал ги защо не
работят по случая, за да установят кой го е бил, а спирали неговия племенник;
казвал, че щял да пуска жалби срещу тях, да извика телевизии; извадил телефона
си и се опитал да ги заснеме. Св. К. му казал, че няма право да ги снима без
тяхно съгласие, при което Л. започнал да говори още по-силно и да крещи. Подсъдимият
не изпълнил отправеното устно разпореждане да престане, тъй като нарушава
обществения ред и продължил да обижда служителите, говорел им, че тази проверка
ще има последствие за тях, че ще ги изгони от работата и че живял в Пазарджик,
защото бил убил някой в гр. Кърджали, но „негов непълнолетен племенник поел
вината“.
Тогава св. К. му поставил белезници и го настанил на задните седалки в
патрулния автомобил, за да бъде задържан за нарушаване на обществения ред. В
автомобила Л. продължил да буйства, ритал вратата с крак и се блъскал с тялото
си в седалките и вратата. Когато служителите на КАТ приключили с проверката на
водача, св. К. и св. М. транспортирали Л. за преглед до ЦСМП, тъй като твърдял,
че бил болен. Докато бил откарван към болницата, Л. изведнъж се навел напред и
казал на св. К. ,аз съм болен, няма да ми дадат много години и няма какво да
губя, но теб щете запомня и ще те застрелям! Теб ще те утрепя като оня в
Кърджали! Ти ще видиш!“
Тези думи били възприети от св. К. като отправена заплаха, която авторът й
реално има намерение да изпълни.
След като бил доведен в РУ на МВР - Пазарджик, св. К. разказал на св. С.Г.
за случая и че е бил заплашен в автомобила от обв. Л., че „ще го утрепе“.
Докато се оформяла заповедта за задържане ( л. 9 ) Л. на няколко пъти
заявил на св. К., че няма да го забрави и че ще го помни цял живот и че той
няма да е все полицай.
На Л. били съставени актове и издадени НП за нарушения на обществения ред и
неизпълнение на полицейски разпореждания.
При тези данни по делото е прието с обвинителния документ, че на процесната
подсъдимият е осъществил закана словесно закана с убийство на длъжностно лице
при изпълнение на службата му с думите „..ще те застрелям! Теб ще те утрепя
като оня в Кърджали/“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му , за което е предаден на съд за престъпление по чл. 144, ал.
3, предложение 1, във връзка с ал. 2, предложение 1, във връзка с ал. 1 от НК.
Проведеното по делото съдебно
следствие установи несъмнено всички инкриминираните обстоятелства. Неговото
спиране се наложи поради констатираното паралелно административно-наказателно
обвинение с влязло в сила НП 255/01,04,19г. на кмета на Община Пазарджик л.
105), което бе отменено по съответния ред ( с решение на АС Пазарджик
712/30,10,2019 по кахд 832/19 - л. 121 и сл. , в сила от същата дата) и
разглеждането на делото и следствието - възобновени.
Основен източник на информация за правно-релевантните факти са показанията
на пострадалия. При депозирането им в съдебната фаза, липсата на ясни спомени
за конкретни обстоятелства ( напълно логично обяснима с изтеклия период от
време от датата на деянието) доведе до интегриране на показанията и от ДСП. Така,
при наличната съпоставка на заявените в двете фази на процеса обстоятелства
относно инкриминираните факти, се обоснова изводът за достатъчно съответствие,
налична логична и хронологична последователност, достатъчно обстоятелственост,
които предопределиха и достоверността на тези твърдения. От друга страна и
досежно конкретни обстоятелства, те са напълно потвърдени от показанията на св.
М. и св. Г. и от приложените към ДСП - АУАН на л. 5 и 6,
заповед за задържане на л. 9, данни на л. 47 от ЕЕНСП 112.
Така, кредитирайки по изложените съображения показанията на пострадалия,
Съдът оцени като недостоверни твърденията на подсъдимия с които отрича да е
отправял процесната закана и заявява, че сам е бил обект на физическа агресия (
като последното не е предмет на настоящото разследване, а на отделно
наказателно производство) .
Освен това като нелогични се прецениха твърденията му, че полицаите взели телефона му, за да
изтрият записа, но същевременно останали безразлични към записите и снимките,
направени от Х., чиито телефон не взели . От друга страна, показанията на Л. са
в противоречие с тези на неговия племенник Х., защото подсъдимият твърди, че и Х.
снимал, което последният отрича: „ Моят племенник и той снима, неговите снимки
си стоят на телефона…., полицаите не са се опитвали да му вземат телефона“-(л.
58, гърба)“, а Х. :“аз не съм снимал нито един път“ ( л. 62).
В основната си част показанията на Х.
и тези на съжителката на подсъдимия св. М. са повлияни от връзката им с
подсъдимия , като те основно съдържат твърдения за физическо насилие върху него
, което, както се посочи, е предмет на друго наказателно производство. Що се отнася до липсата от тях на твърдения
за отправената закана, те не са и присъствали в обстановката, в която тя е била
изречена - патрулния автомобил, в който подсъдимят бил прибран и с който бил
откаран в Управлението.
Лансираните по споделените горе причини показания на пострадалия изясниха и
съдържанието на конкретно изречената спрямо него от подсъдимия закана, която е дословно
заявена при разпита на пострадалия в ДСП - л. 18, ДСП. Този разпит е проведен в деня, следващ инцидента и поради това е
напълно логично, че той съдържа с
достатъчна конкретика релевантните обстоятелства, респ. конкретно изречените
думи от подсъдимия спрямо пострадалия; като е изяснена и обстановката, в която
е сторено това - в полицейския автомобил, с който задържаният подсъдим бил
откарван и в който на предна седалка като водач бил пострадалия , а на предна
дясна- св. М., възприел също заканата и споделил, че при изричането й се
обърнал назад към подсъдимия , който гледал към К.. М. също възпроизвежда ( но
не дословно, със свои думи) заканата, като тя и така представя същия начин на
изпълнение - „застреля“ ( л.61, гърба), което в достатъчна степен подкрепя
показанията на пострадалия.
Несъмнено е, че изявлението на подсъдимия „аз съм болен, няма да ми дадат
много години и няма какво да губя, но теб щете запомня и ще те застрелям! Теб
ще те утрепя като оня в Кърджали! Ти ще видиш!“
съдържа отправена с думи закана за убийство, като е посочен от автора на
заканата и конкретния способ за умъртвяване на пострадалия, което подсилва заканата със
заявено вече конкретно решение и намерение за изпълнението й .
При горните данни, установено несъмнено е, че в обективно отношение
подсъдимият е осъществил на инкриминираната
дата вмененото му престъпление по
чл. 144, ал.3 вр. 1 НК. Начинът, по който е осъществена заканата - в патрулния
автомобил и споделеното преди това от подсъдимия досежно прикрито извършено от
него убийство сочат, че тя е обективно могла да възбуди и дори действително е
възбудила основателен страх от осъществяването й. Сериозен довод в тази посока
е и заявеният начин за умъртвяване , който, както се коментира, показва реално
намерение за изпълнение. С този извод се опровергават твърденията на защитника
за липса на този обективен елемент от състава на престъплението.
Установено е и не се спори, че към
на деянието пострадалият е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1 б.а
от НК и че тя е отправено по време на изпълнение на службата му ( виж и на л. 4
отразеното относно длъжностното качество в изготвената докладна записка, както
и същото в акта на л. 7 и 6 , ДСП ; докладната записка на л. 8 , заповедта на
л. 9, отразеното в книгата за постъпили сигнали - л. 12, ДСП; докладната записка
на л. 87 по НОХД).
В субективно отношение подсъдимият е
съзнавал и противоправния характер на деянието си. Предвиждал е и е целял
настъпването на обществено-опасните последици. Съзнавал е, че действията му и
думите спрямо пострадалия съставляват закана с убийство, която е могла да
възбуди основателен страх да осъществяването й. Подсъдимият е съзнавал и
качеството на пострадалия, тъй като именно в това си качество той се е отзовал
на първите сигнали на подсъдимия към тел. 112 и в това си качество е спрял за
проверка св. Х., по повод на която са е развил процесния инцидент, тъй като в
автомобила е бил и подсъдимият, който е реагирал против действията на
полицейските органи. .
Експертно установена е била годността на подсъдимия да участва в
разследването спрямо него. Основание за това изследване са дали представени по
делото медицински документи за психично заболяване, но заключението на
психиатъра по делото е ( л.73, ДСП) че подсъдимият не се води на диспансерен
учет, а неговото криминално минало сочи на възприет начин на живот и
изграждането му като престъпна личност, за която са чужди емпатията и зачитане
на установените норми и закони.
При горния анализ Съдът постанови
своята присъда, с която призна подсъдимия за виновен за това, че е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъпление по чл.144,
ал.З, във вр. с ал.2 вр. ал 1 от НК .
При определяне на вида и размера на полагащото се на подсъдимия наказание
за извършеното престъпление Съдът отчете високата степен на обществена опасност
на деянието и на дееца. Прецени и съдебния статус на лицето, който е значително
обременен и чиито предходни осъждания, въпреки настъпилата реабилитация следва
да се имат предвид като отегчаващи обстоятелства. ( л. 38, ДСП). Първото му
осъждане е било за хулиганство, в квалифициран случай. Негативно обременена е личността му и предвид
впечатленията от изслушания запис от тел. 112, който установява, че подсъдимият
е бил силно повлиян от алкохола и е ангажирал неколкократно органите на реда с
твърдяно от него и неустановено физическо посегателство ( виж на л. 49, 50,51,52 и 53 и 54 , ДСП конкретните
оплаквания и записа).
От друга страна процесната фактология сочи една ожесточена и крайно
недопустима агресия, тъй като заканата е отправена в полицейския автомобил, с
който вече задържаният й автор е отвеждан, за да бъде прегледан и след това
задържан за 24 часа. Преди да осъществи
тази форма на агресия, той е търсил неколкократно съдействието на полицията,
представяйки поводи, във връзка с които единственото несъмнено установено е
неговото алкохолно опиване.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете диагнозата на
подсъдимия( обсъдена и в експертизата), за която е събрана информация от обясненията
му и св. М..
Така се прецени , че напълно съответно и подходящо за постигане ( в личен и
обществен аспект) на поправителен и възпиращ ефект е наказанието една година лишаване от свобода, определено на основание чл. 54 и
36 от НК.
Констатираха се основания за приложение на чл. 66 от НК, предвид вида и размера
на наложеното наказание и липсата на осъждания ( настъпила реабилитация за
предходните). От друга страна, Съдът прецени, че нито за постигане на личната
превенция, нито за постигане на целения общопревантивен ефект , е наложително
реалното изтърпяване на наложеното наказание. Затова иизтърпяването му се
отложи за изпитателен срок от три години, като възпитателната работа по
отношение на условно осъдения се възложи на Наблюдателна комисия при Община
Пазарджик .
Постанови се СД диск, приложен л. 48 ДСП да се унищожи по съответния ред с
делото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК бе осъден подсъдимия да заплати разноски
по делото в размер на 320 лева - в полза на ОД МВР Пазарджик, а в полза на РС
Пазарджик - 20 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: