№ 245
гр. гр. Димитровград, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20235610100195 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.79 вр.чл.258 от ЗЗД- за заплащане на дължимо
възнаграждение по договор за изработка.
Ищецът „**“ООД твърди в искова молба, че на 09.03.2020г. ответника „М.о.“ЕООД
му възложил изработването на „нов брезент“ за един товарен автомобил. Шофьорът на
ответното дружество пристигнал в цеха на ищеца с товарния автомобил, върху който
трябвало да бъде изработена конструкцията. Така още на същия ден- 09.03.2020г. върху
товарния автомобил било изработено уговореното от възложителя, като изработката била
приета от ответника, а шофьора с товарния автомобил си заминал. По Договора за изработка
била издадена фактура №1192/09.03.2020г. за сумата от 672 лева с ДДС, която била връчена
на ответника чрез неговия шофьор, т.е. получена веднага след завършването и предаването
на уговорената изработка- на 09.03.2020г. Тъй като задължението по фактурата не било
платено, при размяна на бизнес кореспонденция между фирмите, на ответното дружество
била изпратена молба за потвърждение на дължими суми- салдо за 2020г. В следствие на
това, с електронна поща от 09.02.2021г. постъпило Потвърждение за дължими суми /салдо
за 2020г./ от 09.02.2021г. за сумата от 672 лева по горепосочената фактура, издадено от
ответното дружество. Независимо от това, ответникът отново не изпълнил задължението си,
поради което на 15.06.2021г. до него по имейл било изпратено ново напомнително писмо за
дължимите суми за плащане. В последствие, с имейл от 27.09.2021г. била изпратена Покана
за доброволно плащане като на ответника бил даден срок до 08.10.2021г. да заплати
задължението си, но това отново не било сторено. Заявява, че налице бил фактическия
състав на чл.258 и сл. от ЗЗД- договор за изработка. Създаден бил трудов резултат в
съответствие с уговореното, който бил получен и приет от ответника на основание чл.264 от
ЗЗД. Изработката била приета без забележки, възражения или недостатъци, като нямало
1
отклонения от поръчката. Ответникът, от своя страна, признал задължението си за плащане
и получаване на фактурата, както и че е в забава с изпращането на потвърждението за
дължимите суми от 09.02.2021г. В тази връзка той дължал и обезщетение за забавено
плащане за периода от 09.10.2021г. до 15.02.2023г. в размер на 93,63 лева. Иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
672 лева главница- дължимо възнаграждение по договор за изработка и обезщетение за
забава за периода от 09.10.2021г. до 15.02.2023г. в размер на 93,63 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.02.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът „М.о.“ЕООД не е представил в срок отговор на исковата молба. Редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото съдебно
заседание. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при наличие на
направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не
мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи от фактура
№1192/09.03.2020г. за сумата от 672 лева; бизнес кореспонденция с ответното дружество,
справка за изчисляване на мораторна лихва, извлечение от търговския регистър за актуално
състояние на ищеца и ответника, удостоверение за банкова сметка на ищеца.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от
ГПК, поради което следва да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи
изцяло предявения от ищеца иск.
С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело –51,55 лева- държавна такса за
предявения иск, 620 лева- адвокатско възнаграждение по настоящото дело и 150 лева-
адвокатско възнаграждение във връзка с допуснатото обезпечение на иска. Поради
изложеното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.о.“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.София,
***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на „**“ООД, с ЕИК **, със седалище
и адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от управителя **, сумата от
672 лева /шестстотин седемдесет и два лева/ главница- дължимо възнаграждение по договор
2
за изработка от 09.03.2020г. и обезщетение за забава в размер на 93,63 лева, считано от
09.10.2021г. до 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „М.о.“ЕООД, с ЕИК **, да заплати на „**“ООД, с ЕИК **, сумата в
размер на 821,55 лева /осемстотин двадесет и един лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
3