Р Е Ш Е Н И Е
№
184/20.11.2018г ***
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски
окръжен съд Наказателна колегия
на
дванадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година
В
публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН И.
Секретар:
Павлина Костова
като
разгледа докладваното от съдия Господинова
ВНЧХ
дело № 744 по описа за 2018 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 126 от 27.07.2018 г., постановена по НЧХД № 6290/2017 г.***
е признал подсъдимия И.И.А., ЕГН **********, за виновен в това, че на
29.06.2017 г.***, в Приморски парк, на територията на общински плувен комплекс
„Флора“, след входа, в близост до малкия басейн, публично е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Т.Я.Я., ЕГН **********, в нейно
присъствие, наричайки я “дебела свиня”,
поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК, го
осъдил на глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и обществено порицание,
като на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение на
посочените дата и място публично да е казал на частната тъжителка думата “смотанячка”.
Със същия съдебен акт БРС е признал подсъдимия И.И.А., ЕГН **********,
за невиновен в това, че на 29.06.2017 г., около 15:30 часа, в реална съвкупност
с деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, в гр.Бургас, в
Приморски парк, на територията на общински плувен комплекс „Флора“, след входа,
в близост до малкия басейн, е разгласил публично за Т.Я.Я., ЕГН **********, в
качеството й на длъжностно лице позорно обстоятелство, а именно “Ти нямаш работа тук, ти си никоя тук!“,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. чл.
147, ал. 1 НК.
Съдът е признал подсъдимия И.И.А., ЕГН **********, за
виновен в това, че на 29.06.2017 г.***, в Приморски парк, пред входа на
общински плувен комплекс „Флора“, до алеята на парка, нанесъл на Т.Я.Я., ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на лявата скула
и драскотина към ъгъла на лява долна челюст, довели до болка и страдание без
разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК го
осъдил на лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът е определил на подсъдимия И.И.А., ЕГН **********, едно общо наказание в
размер на най-тежкото от определените за отделните престъпления, а именно шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Към определеното общо наказание, на основание чл. 25
ал. 1, вр. чл. 23 ал. 2 от НК, първоинстанционният съд е присъединил и
наложеното на подсъдимия И.И.А. наказание обществено порицание, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата по Радиоцентъра в гр.Бургас.
С Присъдата Районен съд – Бургас е осъдил подсъдимия И.И.А.,
ЕГН **********, да заплати на тъжителката Т.Я.Я., ЕГН **********, сумата от
500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, произходящи от непозволено увреждане – деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждане до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска в
останалата част до предявения размер от 1 000 (хиляда) лева като недоказан.
Със същия съдебен акт БРС е отхвърлил предявения от Т.Я.Я.
против подсъдимия И.И.А. граждански иск за сумата от 1 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК, като неоснователен.
Бургаският районен съд осъдил подсъдимия И.И.А., ЕГН **********,
да заплати на тъжителката Т.Я.Я., ЕГН **********, сумата от 2 500 (две хиляди и
петстотин) лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
произходящи от непозволено увреждане – деянието по чл. 130 ал. 2 от НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане до
окончателното й изплащане.
Накрая районният съд осъдил подсъдимия И.И.А. да
заплати в полза на Държавата по сметка на БРС държавна такса, съобразно
уважената част от гражданските искове, в размер на 120.00 лева, както и
направените от частната тъжителка Т.Я.Я. разноски по делото.
Недоволен от така постановената присъда на БРС,
подсъдимият А. чрез своя защитник я обжалва в срок по реда на въззивното
обжалване пред Окръжен съд - Бургас. В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост на фактическите
констатации, противоречие с материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Прави се искане присъдата на БРС да бъде отменена и
вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по предявените му обвинения по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 130, ал. 2 от НК, както и да бъдат отхвърлени изцяло
предявените граждански искове.
Подсъдимият И.А.
– редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Упълномощеният му защитник – адв.С.К. от БАК, излага аргументи в подкрепа на
тезата, че районният съд е тълкувал превратно доказателствената съвкупност,
както и за липса на отговор относно възраженията на защитата, с които
обосновава искането си за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Частният тъжител Т.Я. се явява в съдебно заседание
пред въззивната инстанция лично и с упълномощен повереник - адв.Н.А. от БАК,
който изразява позиция за неоснователност на жалбата. Намира
първоинстанционната присъда за обоснована и законосъобразна и пледира за
нейното потвърждаване. Прави искане за присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски.
Бургаският
окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията,
посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313
и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, изяснил е обстоятелствата по делото, въз основа на което е
направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и правна
квалификация на деянието.
По делото се установи
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.А. работи като треньор към Спортен клуб
„*********“ – Бургас,
а тъжителката Т.Я. като селекционер в Плувен клуб „****“ – Бургас. Двамата се познавали по повод тяхната
работа. Между плувните клубове „***“ и „***“ съществували конфликти, като причината за тях били
спортните постижения на участниците им. Стигнало се и до взаимно премахване на
рекламни материали от тези два клуба на входа на общинския плувен комплекс
„Флора“.
На 29.06.2017 г. за времето от 08:00 часа до 17:00
часа, тъжителката Я., в качеството на селекционер, била на работа на открития
басейн на територията на общински плувен комплекс „Флора“, находящ се в
Приморски парк в гр.Бургас. Около 15:30 часа Т.Я. се намирала в близост до
малкия басейн, заедно със свидетелките С. Г. и М. В. Л., чиито деца
се учели да плуват под ръководството на треньорите от Плувен клуб „***“. В този момент към тях се приближил подс.А., който
започнал да крещи и да обижда тъжителката, като я нарекъл „дебеля свиня“ и “Ти нямаш
работа тук, ти не си никоя тук“ и започнал да гони намиращите се в басейна
деца. Двете свидетелки изкарали децата си от басейна и попитали Я. кой е този
човек и защо се държи с нея така. Тя им обяснила, че това е треньор в плувен
клуб „*****“ в
гр.Бургас и се казва И..
Около 20:00 часа тъжителката тръгнала да се прибира към дома си. Когато
била пред входа на Плувния комплекс „Флора“, пред нея се изправил подс.И.А..
Той отново отправил обидни думи към тъжителката, след което я ударил с ръка в
областта на лицето отляво. Хванал двете й ръце и започнал да я рита по краката.
След това я хванал за врата и я задърпал в посока входа на басейна, по рампата,
предназначена за хора в неравностойно положение. Тъжителката Я. започнала да
крещи и се хванала за парапета, като му се противопоставяла на бутането.
Виковете й привлекли стоящият с гръб към двамата свидетел К. М., който по
това време бил на работа като спасител в Плувния комплекс „Флора“ в Приморски
парк в гр.Бургас, втора смяна за времето от 14:00 часа до 22:00 часа. Когато се
обърнал към тъжителката и подсъдимия видял как последният държал с дясната си
ръка ръката на Я. и крещял, че е скъсала плакат на СП „***“ - Бургас. Свидетелят М. веднага застанал между двамата с цел да прекрати
конфликта. Свидетелят Ж. М., който в този момент излизал от намиращото се в
близост заведение „Г.“, за да
проведе телефонен разговор, също чул виковете и възприел подсъдимият да удря с
ръце и крака тъжителката, а последната правела опити да се отскубне от него.
Движенията и на двамата били хаотични. Подсъдимият дърпал тъжителката, държейки
я за врата, докато й крещял. След намесата на свидетеля М., конфликтът бил преустановен. Тъжителката Я. се
обадила на телефон 112, за да сигнализира за случая, след което подала жалба в
V-то РУ на МВР – Бургас. Уведомила също старши треньора и пълномощника на
Плувен клуб „***“ -
свидетелката С. С., която от своя страна се обадила на управителя на
Общинския плувен комплекс „Флора“ – свидетеля В. П..
На следващия ден – 30.06.2017 г., съдебен лекар
прегледал пострадалата Я. и установил кръвонасядане и драскотина по лицето.
Резултатите при прегледа били отразени в съдебномедицинско удостоверение №
132/2017 г., заключението по което сочи, че уврежданията е възможно да са
получени по време и начин, както е съобщено от тъжителката, а именно от
действието на твърд тъп и остроръбест предмет. Посочено е също, че описаните
увреждания са причинили болки и страдание на Я..
В изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
по писмени данни вещото лице допълва, че твърдият тъп предмет би могъл да бъде
ръката или крака на човек, а остроръбести предмети обикновено са ноктите на
човек. Установеното кръвонасядане по лява скула на тъжителката около 1 см.,би
могло според експерта да бъде причинено при удар с ръка, а драскотината от 1 мм
в областта на левия долночелюстен ъгъл - от нокти. Тези увреждания са причинили
на пострадалата болки и страдание, без разстройство на здравето, които
отзвучават в рамките на 5-7 дни без особено лечение.
На 03.07.2017 г. подс.А. посетил отделението по
„Съдебна медицина“ при МБАЛ - Бургас, където бил прегледан от съдебен лекар.
При прегледа са установени драскотини в областта на дясна предлакетница.
Резултатите при прегледа били отразени в съдебномедицинско удостоверение №
97/2017 г., заключението по което сочи, че уврежданията е възможно да са
получени по време и начин, както е съобщено от подсъдимия, а именно при
одраскване с ръбести предмети, възможно е и нокти. Посочено е също, че
уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Фактическата обстановка по спора е правилно установена
и изведена от събраните доказателства, които са прецизно анализирани.
Процесуалната дейност на първата инстанция по събиране и проверка на
доказателствата не може да бъде упрекната в нарушение на принципните правила на
чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, вменяващи задължения на решаващия орган за
обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. БРС е изпълнил
задължението си да оцени събраните доказателствени източници съобразно
изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му убеждение
относно релевантните въпроси. Фактическите положения са изведени в резултат на
задълбочен анализ, като при оценката на доказателствения материал не са
допуснати логически грешки. Поради това, въззивната съдебна инстанция изцяло
възприе фактическата обстановка, установена от първостепенния съд.
Въз основа на правилно установените фактически
обстоятелства първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни
правни изводи относно престъпната деятелност на подсъдимия И.А., като правилно
е квалифицирал деянията по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по
чл. 130, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Правните квалификации на деянията са
законосъобразни и не са налице основания за тяхното изменение.
Относно обвинението по чл. 148, ал. 1, т.
1, вр. чл. 146, ал. 1 НК:
Обосновано при съпоставка с останалите доказателствени
източници, БРС е подходил с доверие и е кредитирал показанията на свидетелите М. В.Л. и С. Г., доколкото същите са обективни, пресъздават в детайли
обстоятелствата, свързани с развитието на инцидента, удостоверяват в
хронологична последователност неправомерните проявни форми на поведение на
подсъдимия. Случилото се на инкриминираната дата е възприето от свидетелите
пряко и непосредствено и консолидира извода на съда за доказаност по несъмнен
начин на обстоятелствата, изложени при описание на горната фактическа
обстановка. И двете свидетелки са възприели поведението и изречените от
подсъдимия обидни думи. Освен това и двете са категорични, че тъжителката не е
провокирала, нито е отправяла обиди към подсъдимия. Ето защо и доколкото
възпроизведените от свидетелите фактически обстоятелства не се опровергават от
останалите, събрани по делото доказателства, правилно районният съд е
кредитирал същите в процеса на изграждане на своите изводи по фактите.
Обясненията на подсъдимия като израз, от една страна,
на процесуалното му право на защита и от друга – като доказателствено средство,
след анализ и съпоставка с останалите гласни и писмени доказателства по делото,
правилно БРС не е кредитирал. В обясненията си пред първоинстанционния съд,
подс.А. категорично отрича да е извършил деянията, в които е обвинен. Твърди,
че на процесните дата и час не се е намирал на територията на плувния комплекс
и не се е срещал с тъжителката. Същия ден е имал тренировка с група деца от
16:00 до 17:00 часа, но е пристигнал на басейна 5 минути преди това. Тези
негови обяснения обаче не намират подкрепа в доказателствените източници по
делото. Въпреки заявеното от св.М. М. „По
принцип И. идваше точно навреме за тренировките, не е идвал по-рано“, свидетелят
не си спомня на инкриминираната дата кога точно е дошъл подсъдимият, нито
децата за тренировката от 16:00 часа. Същото обстоятелство се стреми да
опровергае и св.Т. И. – родител
на едно от децата, тренирани от подсъдимия, като заявява. С твърдението си, че
на инкриминираната дата: „И. дойде
две-три минути преди часа на тренировката.“, очевидно цели да обезпечи
защитната теза на подс.А.. Правилно районният съд не е кредитирал показанията
на тази свидетелка не само в тази част, а и в частта, касаеща обвинението по
чл. 130 ал. 2 от НК, тъй като същите противоречат на останалите, събрани по
делото доказателства. Показанията на разпитания по делото свидетел К. М. също не
потвърждават версията на подсъдимия, тъй като са налице противоречия относно
обстоятелството видял ли е на 29.06.2017 г. през деня в общински плувен
комплекс „Флора“ подсъдимия, или не. Вярно е, че в съдебно заседание пред
районния съд св.К. М. заявява: „Аз
лично през деня не съм видял Т. и И..“, но в самото начало на разпита си
същият посочва: „През този ден видях И.
за първи път към обяд. Видях И. само, когато минаваше по средата на самия
басейн, но дали е тренирал не мога да кажа.“. Предвид на това, показанията
на св.М. в тази част
не следва да бъдат кредитирани,тъй като са противоречиви.
Въз основа на установените по делото факти от
кредитираните доказателства, районният съд е извършил прецизен правен анализ за
наличието на съставомерните признаци от обективната и субективната страна на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, който изцяло
се споделя от настоящия съдебен състав.
В случая безспорно е установено, че на инкриминираните
дата и място подс.И.А. е казал нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителката Т.Я., а именно думите: “дебела
свиня”, които несъмнено имат унизителен характер, доколкото според
общоутвърдените разбирания и възгледи в обществото, са натоварени с негативна
семантика. Употребеният израз, поради съдържанието и значението си, е обективно
годен да засегне чувството за чест на тъжителката, положителната й самооценката
и признатото на всеки човек право да бъде третиран с уважение. Обидата е
изречена в присъствието на пострадалата, която я е възприела непосредствено и
веднага след нейното артикулиране, поради което общественоопасният съставомерен
резултат, изразен в накърняване на честта на тъжителката е настъпил незабавно.
Установено е от обективна страна още, че казаното от
подсъдимия е било възприето веднага и от присъстващите на мястото свидетелки В. Л. и Г., с което е изпълнен обективният елемент „публично
нанесена обида“ по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя и извода
досежно субективната страна на описаното деяние. Поведението на подсъдимия е
подчинено на единствената цел да изрази в присъствието на тъжителката
негативното си отношение към нейната личност, като е съзнавал, че изречените
публично обидни думи неминуемо ще бъдат възприети от тъжителката и от всички
други, намиращи се в близост лица.
Обосновано съдът е приел за недоказано обвинението
срещу подс.А., касаещо думата „смотанячка”,
тъй като от събраните от БРС доказателства, липсват такива, които да сочат, че
същата е изречена от подсъдимия. С
факта на недоказано авторство на употребената дума, законосъобразно съдът е
приел, че по това обвинение подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и
оправдан.
Относно обвинението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не се доказва на
инкриминираната дата подс.А. да е разгласил за Т.Я. в качеството й на
длъжностно лице, публично, позорно обстоятелство, а именно: „Ти нямаш работа тук, ти си никоя тук”.
Клеветата се определя като умишлено разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено
от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Това позорно
обстоятелство следва да е неистинско, в противен случай деецът не се
наказва, защото верността му винаги изключва наказуемостта на деянието. Безспорно казаното от подсъдимия е невярно,
тъй като тъжителката работи в ПК „***“ – Бургас и
през лятото работното й място е в общински плувен комплекс „Флора“.
Въззивният съд изцяло се солидаризира с извода на
първостепенния съд, че инкриминираният израз "Ти нямаш работа тук, ти си никоя тук." не съдържа
каквито и да било твърдения за конкретни фактически обстоятелства, които биха
могли да бъдат квалифицирани като позорни. Многократно в своите решения ВКС е
имал възможност да отбележи, че за съставомерността на деянието като клевета се
изисква авторът на изявлението да навежда твърдения, съдържащи в себе си
информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, които
именно да имат своя позорящ характер (Р-87-71-ІІ н.о.; Р-70-09-І н.о.,
Р-80-98-ІІ н.о., Р-210-13-III н.о., Р-104-13-III н.о. и др.). Аргументирайки
теза, че инкриминираният израз не съдържа фактическо твърдение, а съставлява оценъчно такова, при липса на
позоряща семантика на изречените думи, правилно районният съд е приел в
мотивите си, че самият израз не разгласява позорно обстоятелство, което да е от
естество да засегне честта и доброто име на тъжителката в обществото. В този
смисъл е и практиката на ЕСПЧ, който в своите решения прави разграничение между
фактическо твърдение и оценъчно съждение. Първото се основава на факти, които
могат да бъдат доказани. Оценъчните съждения като мнения и коментари се считат
за неподлежащи на доказване (Дишан и други срещу Австрия, 2002, Лингенс срещу
Австрия, 1986).
Въззивният съд изцяло споделя и извода на БРС, че
съдържанието на инкриминирания израз не сочи и на признаците на престъплението
обида, тъй като не съдържа неприлични, вулгарни или цинични думи. Подобен израз
не води до накърняване на честта и достойнството на адресата.
Не е налице и качеството „длъжностно лице“ за
тъжителката по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК,безспорно установено в
първоинстанционното производство..
Относно присъствието на тъжителката, въззивният съд
счита, че това обстоятелство не влияе на съставомерността на деянието.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на част от
задължителните елементи от състава на престъплението, в извършването на което е
обвинен А., единствено възможен според настоящия съдебен състав е изводът за
невиновност на подсъдимия, поради което в
съответствие със закона и основавайки се на събрания по делото доказателствен
материал, районният съд правилно е оправдал подсъдимия по така повдигнатото му
обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1,
предл. първо от НК.
Относно обвинението по чл. 130, ал. 2 от НК:
Доказателствата по делото и в частност гласните такива (показанията на
свидетелите-очевидци К. М. и Ж. М.) еднозначно установяват обстановката на инкриминираната дата и
действията на лицата, участници в конфликта. Фактическите обстоятелства, за
които същите свидетелстват, сочат на противоправно поведение, проявено от подсъдимия,
който е извършил активни действия, насочени към телесната цялост на ответната
страна в конфликта. Правилно районният съд при формиране на своите изводи се е
доверил и е кредитирал в пълнота показанията на двамата свидетели, доколкото
същите се явяват логични, последователни, непротиворечиви по отношение на
фактите, необходими за правилното решаване на настоящото дело.
Съдът намира, че заявеното от свидетелите М. и М. кореспондира с
показанията на свидетелите М. В. Л. и С. Г., които детайлно описват мястото и времето на инцидента, на който са
станали непосредствени очевидци, както и участниците в него и действията на
всеки един от тях. Предвид наличието на противоречие относно обстоятелството от
коя страна на лицето подсъдимият е нанесъл удари на тъжителката и как е
изглеждала Я. на следващия ден, правилно в тази им част съдът не ги е кредитирал
като достоверни, тъй като не се подкрепят от останалия доказателствен материал.
Макар и косвено, в подкрепа на фактите, твърдени от тъжителката, са и
показанията на св.С. С., на която Я. се обадила след инцидента и е разказала за конфликта с
подсъдимия. Пресъздавайки информацията, която е получила от тъжителката, св.С. възпроизвежда и
личните си възприятия за състоянието, в което се е намирала Я. ден след
инкриминираната дата,като в този смисъл правилно първостепенният съд е
кредитирал тези показания като достоверни, макар и косвени такива.
Показанията на св.В. М., В. Б. и В. П. не допринасят особено за
разкриване на обективната истина, тъй като същите нямат преки впечатления от
случилото се на инкриминираната дата. Свидетелят М. не е видял
физическо съприкосновение между страните, единствено е чул да се карат на висок
тон. Свидетелката Б. този ден си е тръгнала от работа в 19:30 часа и на следващия ден
научила за инцидента от св.К. М.. Свидетелят П. разбрал за случилото се на 29.06.2017 г. вечерта от телефонен разговор
със св.С. С.. По същество, фрагментарния характер на тези
доказателствени източници и съдържанието на същите само доизяснява цялостното
поетапно развитие на конфликта и насочва към изводи за поведението на
участниците преди ,по време и след него.
Внимателно са анализирани и показанията на св.А. Д., която също е
очевидец на инцидента между подсъдимия и частната тъжителка, но пресъздава
фактическа обстановка, различна от описаната в тъжбата и разказана от горепосочените
свидетели. С твърдението си, че на инкриминираната дата между подсъдимия и
тъжителката не е имало друго освен разговор, при който последната се развикала,
че я нападат, очевидно цели да обезпечи защитната теза на подс.А.. Правилно
районният съд не е кредитирал като достоверни и показанията на св.Т. И. в частта, в
която твърди, че на следващия ден – 30.06.2017 г., подс.А. закъснял и съобщил,
че е ходил да се снабди с медицинско удостоверение. Видно от представеното и
прието от съда СМУ № 97/03.07.2017 г. подсъдимият е освидетелстван от съдебен
лекар четири дни след инцидента. Показанията
на двете свидетелки се опровергават от наличния доказателствен материал,
възприет от съда като достоверен и относим към предмета на делото.
Относно показанията на св.Х. Г., правилно,
оценявайки същите, районният съд е приел, че посредством тях не се установяват
значими за правилното решаване на делото факти предвид, че възприятията на
свидетелката касаят твърдения за съществуването на проблемни взаимоотношения между
св.С. и плувните
клубове в гр.Бургас.
Показанията на св.Я. А. касаят
преди всичко последващ инкриминираното деяние момент. Същият се обадил по
телефона на св.Ж. М., за да преосмисли дадените пред съда показания, които
според него били неистински, и го предупредил, че може да отговаря за
лъжесвидетелстване.
Преценявайки обясненията, дадени от подсъдимия, в
светлината на всички други доказателствени средства, възпроизвеждащи релевантни
за делото фактически данни, правилно районният съд е достигнал до извод за
тяхната достоверност относно времето, мястото, наличието на спор между него и
частната тъжителка и причината за този инцидент. Само в тази част обясненията
на подсъдимия са последователни и обективни, съответстващи на останалите
разпитани по делото свидетели. В частта, в която отрича да е предприемал
действия, с които да увреди здравето на частната тъжителка, същите са
недостоверни. По делото не се събраха необходимите неоспорими доказателства в подкрепа
на това негово твърдение, поради което мотивирано
БРС е оценил тези обяснения като израз на възприетата от подсъдимия защитна
позиция, опровергаваща се от показанията на свидетелите М., М., В. Л. и Г. и кореспондиращите
с тях данни от заключението от извършената по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, установяващи по
несъмнен начин наличие на телесно увреждане на частната тъжителка, неговия
характер и механизъм на причиняване. Ето
защо, доколкото по делото не са събрани други данни, опровергаващи застъпените
в медицинската документация изводи и при наличните по делото категорични данни,
установени посредством разпита на горепосочените свидетели за механизма на
получените наранявания, обосновани се явяват изводите на БРС за съставомерност
на извършеното от подсъдимия А. деяние по текста на чл. 130 ал. 2 от НК.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че
повдигнатите срещу подсъдимия А. обвинения по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от НК и по чл. 130, ал. 2 от НК са доказани по несъмнен и
категоричен начин, поради което правилно БРС го е признал за виновен. Не са
налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова, с която същият да бъде оправдан,предвид което искането на защитата в тази
насока следва да бъде оставено без уважение като неоснователно и необосновано.
По делото е събран достатъчен обем доказателствен материал ,от който може да се
направи категоричен и обоснован извод за осъществени две съставомерни
деяния от подсъдимия А., както от обективна така и от
субективна страна. Неоснователни са формално изложените твърдения
във въззвината жалба, без налична конкретика ,че материалният закон е приложен неправилно
и било налице превратно тълкуване на
доказателствата от страна на решаващият съд. Не се констатира от второстепенния
съд да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
проведеното наказателно производство. Още повече,че липсват конкретни твърдения
от защитата в тази насока,за да може съдът подробно да коментира изложени
възражения. Поради това въззивната инстанция няма основание за отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимия .
За извършеното престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК законът предвижда наказание глоба
от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
Предвид невъзможността при множество престъпления да
се приложи чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия, правилно БРС е наложил предвидените в
условия на кумулативност в чл. 148 от НК наказания глоба и обществено
порицание.
При определяне размера на
наказанието глоба, правилно районният съд е съобразил
тежестта на извършеното деяние, подбудите за осъществяването му, необремененото
съдебно минало на подс.А., обстоятелството, че последният не представлява
личност с висока степен на обществена опасност и няма данни за други
противообществени прояви, трудовата и семейната му ангажираност. Всички тези
обстоятелства са мотивирали първоинстанционния съд да определи минималния
размер на наказанието глоба от 3 000 лева.
Преценката
на БРС по индивидуализация на наказателната репресия е правилна. Така отмерена
санкцията се явява съответна за постигане целите на генералната и на специална превенции. БОС не намира
основание за изменение на присъдата в тази й част.
На следващо място, изложените от БРС съображения за
наличие на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност
на подсъдимия за причинените от деянието по чл. 146, ал. 1 НК неимуществени
вреди на тъжителката, изцяло се споделят от настоящата инстанция. При така
установеното наличие на предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД -
виновно противоправно поведение, претърпяна вреда, причинна връзка между
деянието и увреждането, въззивният съд намира, че справедлив еквивалент на
претърпените от тъжителката неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД е сумата от 500 лева, съобразявайки се с конкретните обстоятелства на
причиняване на вредите, които е предназначен да обезщети. В останалата си част,
искът се явява неоснователен. Присъденото от районния съд обезщетение е
съобразено с всички обстоятелства по делото и отговаря на критерия за
справедливост.
Предвид оправдателната част на присъдата за
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че предявеният
от тъжителката Я. граждански иск срещу подс.А. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от това престъпление като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Въззивният съд не споделя изводите на БРС относно вида
и размера на наложеното наказание за престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК и
присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД. Счита същите за необосновано завишени
и несъответни на обществената опасност на подсъдимия и последиците от деянието
за пострадалата.
За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева. В атакуваният съдебен акт БРС е приел,че
наказанието следва да се индивидуализира при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, чрез приложение на максималния размер на най-тежкото
наказание.Тези доводи са необосновани и несправедливи,като съдът не е взел
предвид вида и характера на претърпените телесни увреждания,които са в
изключително минимална степен ,т.е не е взел предвид настъпилия вредоносен
резултат ,а е акцентирал на личностови моментни характерни черти на подсъдимия
/упорит,невъздържан и дързък/,които в никакъв случай не могат да обективират
извод за личност със завишена степен на обществена опасност ,поради липса на
доказателства за други подобни прояви,сочещи на упорита изява на противоправно
поведение от страна на А. . Предвид горното ,настоящият съдебен състав при
определяне вида и размера на наказанието, взе предвид ниската степен на
обществена опасност на деянието, предвид вида и механизма на нанасяне на
телесното увреждане, както и конкретните по интензитет болки, търпени от
пострадалата и ниската степен на обществена опасност на личността на дееца.
Имайки предвид данните за личността на подсъдимия –
същият не представлява личност с висока степен на обществена опасност, няма данни за други противообществени прояви,
чистото му съдебно минало, семейната и трудова ангажираност, както и ниската
степен на засягане на телесната неприкосновеност на тъжителката, БОС възприе,
че за постигане целите на чл. 36 от НК, съответно на извършеното
деяние се явява наказание пробация с налагане на първите две
пробационни мерки по чл. 42а, ал.
1, т. 1 и т. 2 НК малко
над минималния им законов размер за срок
от по седем месеца за всяка от тях: „задължителна регистрация по настоящ адрес“
при периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“. Съдът счита, че
неправилно и необосновано първоинстанционният съд е наложил най-тежко
предвиденото наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при наличие
на три алтернативни наказания, още повече, игнорирайки несправедливо ниската
степен на обществена опасност както на дееца, така и на деянието,както и леката степен на телесна увреда на
пострадалата. Въпреки , че
поведението на подсъдимия е укоримо в пълна степен тъй като си е позволил
да посяга на жена ,следва да се
отчете от друга страна и характера и
вида на причиненото телесно увреждане, което е минимално такова и безспорно не е
довело до съществени телесни болки,а приоритетно до страдание и физически дискомфорт от случилото се. Въззивната инстанция
намира,че целите на чл.57 от НК могат да бъдат постигнати и с налагане на
второто по тежест алтернативно наказание предвидено в санкционната част на
нормата на чл.130 ал.2 НК ,като наложените пробационни мерки в достатъчна
степен ще превъзпитат дееца към правомерно поведение .
На основание чл. 23 ал. 1 от НК въззивната инстанция
определи едно общо наказание в размер на най-тежкото от така наложените, а
именно пробация в посочения по-горе размер, към което присъедини и наказанието
обществено порицание. БОС счита, че така определеното наказание в достатъчна
степен ще превъзпита подсъдимия А. да се въздържа занапред от противоправно
поведение, както и ще окаже предупредителен ефект върху гражданите да избягват
решаване на спорове по този начин.
По основателността и размера на предявения граждански
иск БРС правилно е приел, че същият е доказан по своето правно основание - чл.
45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия А.,
тъжителката Я. е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление. Размерът на предявената и
уважена от БРС претенция обаче, според
настоящата въззивна инстанция е несправедливо завишен.
Категорично, с оглед събраните по делото
доказателства се установява, че вследствие на нанесеното й телесно увреждане,
пострадалата Я. е претърпяла болки и страдание. Липсват представени
доказателства за изживени психически травми и стрес, за което тъжителката претендира обезщетение в размер
на 1000 лв. в тъжбата
си. Характерът и интензитетът на телесните увреждания с оглед отразеното в
съдебномедицинското заключение, както и в заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, не обосновават присъдения от БРС размер от 2 500
лева. Претърпяната болка, вследствие на увреждането е краткотрайна и не
надхвърля обичайните за този вид телесни повреди последици. Според вещото лице,
причинените на пострадалата увреждания отзвучават в рамките на 5-7 дни, без
особено лечение. Извън данните, отразени в медицинското удостоверение, по
делото не са представени други доказателства, обосноваващи размера на
претенцията за настъпил психически стрес. От друга страна в присъдата БРС
определя обезщетение за претърпени болки и страдания в размер на 2500 лв. ,при
положение, че искът за
претърпените болки и страдания видно от тъжбата
е в размер на 1500 лв.,а останалите претендирани 1000 лв. са за
претърпени психически травми- емоционална болка и психически стрес , които допълнителни последици подлежат на доказване
,тъй като те не са пряка последица от телесното увреждане,т.е. съдът се е
произнесъл свръхпетитум, при
констатирано противоречие в тази насока между присъдата и мотивите. Констатира
се , че в
присъдата категорично съдът е определил обезщетение в размер на 2500 лв.
за получените физически болки и страдания, докато в мотивите е акцентирал , че тази сума
включва обезвреда и за причинено
унижение /т.е за предполагаемо психическо изживяване/ , още повече , че това не подлежи
на обезвреда в настоящия наказателен процес . Ето защо, настоящата
инстанция намира, че справедлив за репариране на понесените от пострадалата
болки и страдания се явява обезщетение в размер от 1 000 лева, който е
достатъчен да обезщети претърпените от Я. болки и страдания, които са в
причинноследствена връзка от виновното поведение на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат и които се присъждат по справедливост. Това налага
изменяване на присъдата в нейната гражданско-осъдителна част, както и
намаляване размера на присъдената държавна такса.
Законосъобразно в тежест на подсъдимия са възложени
направените от тъжителката разноски по делото. В тежест на подсъдимия А. следва
да се възложат и направените от Т.Я. разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция в размер на 835 лв. /осемстотин тридесет и пет лева/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, във вр.
чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 126 от 27.07.2018 г.,
постановена по НЧХД № 6290/2017 г.***,като ОТМЕНЯ наложеното на И.И.А., ЕГН **********
на основание чл.130 ал.2 НК наказание Лишаване от свобода за срок от шест
месеца,както и приложението на чл.23 ал.1 от НК ,като:
ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН ********** на основание
чл. 130 ал. 2 НК на наказание ПРОБАЦИЯ,
включващо следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА;
На основание чл. 23 ал. 1 НК определя на подсъдимия И.И.А., ЕГН **********, , едно общо
наказание измежду наложените му в размер на най-тежкото от тях, а именно пробация, включваща мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК,както следва.
- задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА;
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23
ал. 2 от НК към наложеното общо най-тежко наказание и наказанието обществено
порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Радиоцентъра в
гр.Бургас.
НАМАЛЯВА размера на
присъденото на Т.Я.Я., ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал.
2 от НК от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева на 1 000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва считано
от датата на увреждането - 29.06.2017г, до окончателното изплащане на
сумата,като отхвърля гражданския иск над сумата от 1 000 лв /хиляда лева/
като недоказан.
НАМАЛЯВА размера на дължимата държавна такса върху уважената част от
гражданските искове, като ОСЪЖДА подсъдимият И.И.А., ЕГН **********, да заплати
държавна такса в размер на 60 (шестдесет) лева върху уважената част от
гражданските искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимия И.И.А., ЕГН **********, да заплати на частната тъжителка Т.Я.Я., ЕГН
**********, направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер на 835.00 (осемстотин тридесет и пет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: