№ 2316
гр. Варна, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Т. К.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Т. К. Гражданско дело № 20223110103170 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от “*“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. *, срещу „*“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 327
ал.1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за следните парични суми: сумата от 1274,65лв.,
представляваща незаплатена продажната цена на доставени стоки –пластмаса,
по фактура № */31.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 15.12.2021 г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 307,33лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата от 1274,65лв. за периода от 01.08.2019 г. до 15.12.2021 г.;
сумата от 16384,19лв., представляваща незаплатена продажната цена на
доставени стоки –пластмаса и капачки, по фактура № */07.08.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 15.12.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 3918,55лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 16384,19лв. за периода
от 08.08.2019 г. до 15.12.2021 г.; за които суми е издадена по реда на чл. 410
от ГПК заповед за изпълнение №7102/16.12.2021 г. по ч.гр.д. № 17910/2021 г.
по описа на ВРС, 50 състав.
Твърди се в исковата молба, че страните по делото са в трайни
търговски отношения. Сочи се, че на 31.07.2019 г. е извършена доставка на
суровина, за която била предадена на ответника на същата дата и подписана
кантарна бележка. За осъществената доставка била издадена фактура от
31.07.2019г., която не била заплатена от ответника. Сочи се, че в периода от
01.08.2019 г. до 07.08.2019 г. доставял и предавал стоки на ответника, за
които била издадена фактура от 07.08.2019 г.. Твърди се, че за всички стоки
1
има издадена кантарна бележка, подписана от насрещната страна за
извършената доставка. Фактурите били осчетоводени от ищеца. Настоява се,
че ответникът не е погасил задълженията си, поради което е изпаднал в забава
от датата, следваща датата на падежа на всяка фактура. Предвид липсата на
плащане се инвокирал интереса на ищеца от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение и поради постъпилото възражение
предявява настоящия иск. По тези съображения моли за уважаване на
исковите претенции и присъждане на разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален
представител и се моли за уважаването му. Настоява се, че искът е доказан по
основание и размер, като ответникът не е установил възраженията си.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който се оспорват исковете по основание и размер. Сочи се,
че страните били в трайни търговски взаимоотношения до 2020 г., като
уговрките между тях включвало доставка на отпадъци за рециклиране на
пластмаса и пластмасови изделия, за което се издавало фактура. Уговорили,
че след като бъде отделена суровината, отпадъчната част не следва да
надвишава 15% от общото количество приет отпадък. Сочи се, че от
издадените два броя фактури и данните от книгата на ответника за
оползотворяване на отпадъци се установявало много по-голям размер от 15%.
Твърди се, че за периода от 07.2019-08.2019 г. са приети отпадъци, като
несъответствието възлизало на 30% от количсвото на приетата за третиране
отпадъци от мека пластмаса и 40% - твърда пластмаса, негоден продукт,
който не може да бъде рециклиран. Релевира се възражение за некачествено
изпълнение от ищеца, поради което намира, че неправилно са определени
претендираните от него суми, като следва да бъдат намалени, съобразявайки
размера на неизползваемата суровина, надвишаваща договорените между
страните стойности. Сочи се, че ответникът е издал фактура, с която е
приспаднал количеството некачествен материал и е уведомил ответника.
Отделно се, сочи, че ищецът едностранно и необосновано е завишил цената
на доставените суровини, които не били приети от ответника. Твърди се, че
кантарните бележки са подписани от едно и също лице, тъй като Ивайло
Стоев е бил управител и на двете дружества страни по спора, като се
настоява, че същите са лишени от доказателствена стойност, създадени за
целите на процеса и антидатирани.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
представител. Депозирана е писмена молба, с която искът се оспорва като
неоснователен и се моли за отхвърлянето му. Депозирана е писмена защита, в
която са изложени подробни съображения по същество на спора. Настоява се,
че отпадъкът, който не подлежи на рециклиране, получен след обработване на
доставения материал е в много по-голям размер от уговорените 15 %.
Намира, че последното се потвърждава и от свидетелските показания. По
същество се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
2
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните счита за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. № 17910/2021 г. по описа на
ВРС, 50 състав, срещу ответника е издадена заповед №7102/16.12.2021 г за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от ответникът, поради което са дадени
указания за предявяване на иска на заявителя.
От представените по делото фактури се установява наличие на трайни
търговски взаимоотношения между страните по продажба и доставка на
нехранителни стоки – твърда и мека пластмаса и капачки.
Видно от представените кантарни бележки за процесния период
доставените стоки са приети от служител на ответното дружество, като е
поставен подпис и печат на „*" ООД.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
заключение съдът намира за безпристрастно и компетентно дадено, се
установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на
ищеца и ответника, вписани са в дневниците за покупки и продажби на двете
дружества, както и по същите е упражнено правото за приспадане на данъчен
кредит от ответната страна. Установява се, че към 15.12.2021г. (датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК) задължението на „*“ ООД към „*"
ЕООД възлиза на: по ф. №*/31.07.2019г. - 1265,87лв. главница, 108,35 лв.
лихви за забава за периода от 31.07.2019г. до 31.05.2020г. върху главница от
1274,65 лв. и 197,98 лв. лихва за забава върху главница от 1265,87 лв. за
периода от 01.06.2020г. до 15.12.2021г. (на 31.05.2020г. е взета операция по
прихващане на насрещно задължение по ф-*/11.10.2018г. в размер на 8,78
лв.); По ф. №*/07.08.2019г. - 16 384,19 лв. главница и 3 923,42 лв. лихви за
забава от 07.08.2019г. до 15.12.2021г. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че при проверка на документите не е констатирана отразяване на
намаление или отстъпка, поради некачествен материал в счетоводството на
ответника, като фактурите са отразявани като доставки.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
един свидетел – Георги Ангелов Ганчев и от които показания се установява,
че е работил и двете дружества, страни по делото. Сочи се, че при масовото
производството загубата възлизала на около 10 % при третиране на
материала, тъй като имало отпадъци, които се изхвърлят от пластмасата.
Разказва, че те се изхвърляли и се отбивало от цената, ако се установи, че има
много отпадъци. При доставка с ищеца никога не виждал да се прави отбив,
което било невъзможно. Свидетелят нямал достъп до фактурите, не е
участвал при приемане и предаване на материала. Присъствал при отделяне
на материала, направил визуален контрол при доставката и преценил, че има
загуба над 30 %.
Предвид така установеното, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл.422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр. чл. 327 ТЗ. Същите са допустими
с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. № 17910/2021 г. по описа на ВРС.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: ищецът следва да
3
докаже наличието на валидно договорно отношение между него и ответника
по спора, както и собственото си изпълнение за предаване на стоката по
количество и стойност, предмет на договора, както и поставяне на ответника в
забава. При установяване на сочените обстоятелства ответникът следва да
докаже правоизключващи и правопогасяващи възражения /плащане и др./, в
т.ч. че неподлежащия на рециклиране отпадък надвишава постигнатите от
страните договорки от 15%.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч.
приетата по делото ССчЕ се установява наличието на трайни търговски
взаимоотношения между страните, в рамките на които са се развили и
процесните сделки, които са индивидуализрани по страни, предмет и цена,
видно от съдържането на приобщените фактури, кантарни бележки и
ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпита на
свидетеля Ганчев.
Съгласно трайно установената съдебна практика фактурата може да
се приеме като доказателство, установяващо договор за търговска продажба
на движими вещи, в случаите, когато съдържа необходими елементи от
съдържанието на сделката. Вписването на фактурата в дневниците за
продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в
справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с
нея са обстоятелства, релевантни към възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е съставена /в този смисъл Решение №
96/26.11.2009 год. по т.д. № 380/2008 год. на ВКС, I т.о., Решение №
46/27.03.2009 год. по т.д. № 546/2008 год. на ВКС, II т.о и др./
В случая представените по делото фактури ф. №*/31.07.2019г. и ф.
№*/07.08.2019г., както се установи от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза са отразени в счетоводството и от ответното дружество, а сумите
по тях са включени регистрите му за покупки по ДДС. По същите ответникът
е ползвал и данъчен кредит. В случай, че е имал възражения по тези сделки,
поради некачествена стока или липса на представителна власт за лицата-
получатели, то ответника е следвало да ги изложи незабавно. Фактът, че е
осчетоводил фактурите, без да изложи никакви възражения, следва да се
тълкува като неизгодно за него обстоятелство – признание, че стоките
/процесната пластмаса/ по фактурите са реално получени от купувача.
В допълнение на изложеното редовно водените счетоводни книги на
страните се ползват с доказателствена сила относно отразените в тях
обстоятелства, което е установено от изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Осчетоводяването на процесните фактури доказва
възникването на валидно продажбено отношение.
Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на процесните
фактури, поради което задължението по тях е дължимо. Не се установиха
възраженията на ответника, че следва да се извърши отбив от цената за
процесните доставки. От показанията на свидетеля Ганчев не се установява по
категоричен начин, че в процесния период именно за процесните фактури е
4
налице загуба, която да доведе до отбив в цената. Същият не разполага със
специални знания да констатира размера на некачествения материал, като
предполагаемото посочено число от 30 % не може да се кредитира като
достоверно. Още повече, се установи, че при развитие на отношенията между
дружествата не е правен отбив от цената до посочения размер от 10 %, както
се твърди от ответната страна, като са фактурирани доставените количества.
От друга страна, както се коментира по-горе , доставените количества
пластмаса са осчетоводявани и по тях е ползван в цялост данъчен кредит, като
липсват каквито и да е данни за възражения от търговеца за некачествена
стока. Последното се потвърждава и от изслушаното в съдебно заседание
заключение на вещото лице, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са
основателни до следните суми: по ф. №*/31.07.2019г. - 1265,87лв. главница,
тъй като съобразно заключението по ССчЕ на 31.05.2020г. е взета операция по
прихващане на насрещно задължение по ф-ра №*/11.10.2018г. в размер на
8,78 лв. За основателна се преценява и аксесорната претенция за мораторна
лихва в общ размер на 306,33 лв., от която 108,35 лв. лихви за забава за
периода от 31.07.2019г. до 31.05.2020г. върху главница от 1274,65 лв. и
197,98 лв. лихва за забава върху главница от 1265,87 лв. за периода от
01.06.2020г. до 15.12.2021г. За разликата до предявените суми от 1274,65 лв.
и мораторна лихва до предявения размер от 307,33 лв. исковете следва да се
отхвърлят.
Искът за заплащане на сумата от 16384,19 лв. главница по ф.
№*/07.08.2019г. и 3 918,55 лв. лихви за забава от 08.08.2019г. до 15.12.2021г.
са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.
Върху процесните суми за главници следва да се присъди и законната
лихва от датата на заявлението /15.12.2021 г./ до окончателно изплащане на
задължението.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 .год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Срещу
адовкатското възнаграждение е депозирано възражение за прекомерност,
което е неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение е в
минималния по Наредба №1/2004 г. размер с ДДС в редакцията към датата на
депозиране на заявлението, което е дължимо. Ето защо съобразно уважената
част от исковете разноските в заповедното производство възлизат общо на
1860,82лева /1861,65х21874,94/21884,72/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство за държавна такса, ССЧЕ и адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на ответника срещу адвокатското
възнаграждение се преценява за основателно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, тъй като същото надвишава предвидения в Наредба
5
№1/2004 г. минимален размер с ДДС в редакцията към датата на сключване
на договора за правна помощ /11.03.2022 г./ и следва да бъде редуцирано до
сумата от 1423,85 лв. На основание чл. 2, ал. 8 от Наредбата за сторените от
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди и претендираните
пътни разходи и престой извън населеното място /доказани от 1008,37лв./
С оглед уважената част от исковете същите възлизат в общ размер на
лева 3066 лева /3067,37х21874,94/21884,72/.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на ответника
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Същият претендира такива за адвокатско възнаграждение -3200лв., депозит за
ССЕ -300лв. и СТЕ -200лв. Разноските за СТЕ не са направен в разход в
производството, доколкото такава експертиза не е изготвена и
възнаграждение не е заплатено, поради което не следва да бъдат присъждани.
Сумата подлежи на възстановяване при поискване по реда на чл. 4б ЗДТ от
ответника. Срещу претендираното адвокатско възнаграждение е релевирано
възражение за прекомерност от ищцовата страна, което се преценява за
основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че следва да бъде редуцирано до предвидения в Наредба №1/2004 г.
минимален размер от 1423.85лв. Ето защо в тежест на ищеца следва да се
възложи сумата в общ размер на 0,77 лева/1723,85х9,78/21884,72/. В
заповедното производство не са представени доказателства за сторени
разноски, поради което не следва да се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че „*“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. *, дължи на “*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 1265,87лв. /хиляда двеста
шестдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
незаплатена продажната цена на доставени стоки –пластмаса, по фактура №
*/31.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението – 15.12.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както
и сумата от 306,33 лв. /триста и шест лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1274,65лв. за периода
от 01.08.2019 г. до 15.12.2021 г.; сумата от 16384,19лв. /шестнадесет хиляди
триста осемдесет и четири лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
незаплатена продажната цена на доставени стоки –пластмаса и капачки, по
фактура № */07.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението – 15.12.2021 г. до окончателното плащане на задължението,
както и сумата от 3918,55лв. /три хиляди деветстотин и осемнадесет лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата
от 16384,19лв. за периода от 08.08.2019 г. до 15.12.2021 г.; за които суми е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №7102/16.12.2021
6
г. по ч.гр.д. № 17910/2021 г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание
чл.422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр. чл. 327 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 1265,87 лв. до претендираната
сума от 1274,65лв., представляваща незаплатена продажната цена на
доставени стоки –пластмаса, по фактура № */31.07.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 15.12.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, както и за иска за разликата над
присъдената сума от 306,33 лв. до претендираната сума от 307,33лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1274,65лв. за периода
от 01.08.2019 г. до 15.12.2021 г
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
да заплати на “*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
сумата от 1860,82 лева /хиляда осемстотин и шестдесет лева и осемдесет и
две стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство, както и сумата от 3066 лева /три хиляди шестдесет и шест
лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
*, да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ,
сумата от 0,77 лева /седемдесет и седем стотинки/, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7