Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6205 по описа за 2018г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът
“Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Г.
Антов и Тервел Янчев Кънчев, твърди, че на 21.03.2015г. е бил сключен
между „АксесФайнанс“
ООД – като кредитор и ответника – като кредитополучател, договор за кредит
„Бяла карта“ с № 429221, по силата, на който първия предоставил на втория
сумата от 100.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Подписвайки договора ответникът
удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуални
договор и Общите условия към него, както и че е получил от кредитодателя
Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Заедно с
подписването на договора за кредит, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеркарт
Файнанс“ АД /картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния
размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на
договора за кредит, което представлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение №
2 към договора за кредит – Условия за ползване на международна кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа
за дължимите такси за ползване на същата кредитна карта. С анекси към договор
за кредит „Бяла карта“ с № 429221от 24.09.2015г., 18.06.2016г. и 26.10.2016г.
кредитния лимит по кредитната карта бил увеличен съответно на 200.00 лева, на
400.00 лева и на 550.00 лева. Страните уговорили, че върху усвоения размер на
кредита, кредитополучателят дължи дневен лихвен процент, инкорпориран в
договора, представляващ договорна лихва, която в случая е 42.10 лева за периода
от 24.03.2015г. до 06.08.2017г., когато е настъпила предсрочната изискуемост на
вземанията по договора. Договорено било и в случай, че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на договора,
страните са договорили задължение на кредитополучателят да предостави на
кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за
което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със
срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение
за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на
задължението, на 6-то число на месеца, за който не е погасено до 5-то число на
следващия месец. На това основание, на ответника била начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 149.27 лева за периода от
06.04.2015г. до 06.08.2017г. В договора за кредит се предвижда, че в случай, че
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в 3-дневния
срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената
по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят
дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер
на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на
120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. На това основание на ответникът
са начислени разходи за събиране и такса за събиране на просрочено задължение в
размер на 200.00 лева. В договора било уговорено и, че в случай, че кредитополучателят
не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като поне в един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за
кредит става автоматично предсрочно изискуемо, без ответникът да е нужно да
бъде уведомяван за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично на 06.08.2017г. На 14.02.2018г. било подписано Приложение
№ 1 към Рамков договор за цесия от 11.11.2016г., сключен между „АксесФайнанс“
ООД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория
вземанията си по договор за кредит „Бяла карта“ № 429221/21.03.2015г., заедно с
всички привилегии и обезпечения. С изрично пълномощно „АксесФайнанс“ ООД е
упълномощило “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД в качеството си
на цесионер по рамковия договор за цесия, да уведоми длъжниците за извършената
цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД към
исковата молба е представено уведомление от ищцовото дружество до ответника с
искане да му бъде връчено заедно с преписа на исковата молба и доказателствата
към нея. Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ 3065/2018г. по описа на РРС и издадена заповед по чл.410 от ГПК. Ответникът
не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е счетена за връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от
549.82 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №
429221/21.03.2015г.; 42.10 лева, представляваща договорна лихва за периода
24.03.2015г. до 06.08.2017г.; 149.27 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 06.04.2015г. до 06.08.2017г. и 200.00
лева – такса разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
10.05.2018г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3065/2018г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът В.К.В., призован по
регистрираните му постоянен и настоя адрес, не е открит. Назначения му особен
представител оспорва изцяло предявения иск.Твърди, че цесията не е редовно
съобщена от предишния кредитор на ответника, поради което ищецът няма
качеството на кредитор спрямо него, както и че договорът за кредит съдържа
неравноправни клаузи, които накърняват добрите нрави, относно формирането на
лихвите и таксите, за което развива в отговора си съображения. Твърди и че не е
доказано ответникът да е потребил някакви парични суми от кредитната карта,
както и че вземанията по договора не са предсрочно изискуеми, тъй като такава
не е била обявена по договорения от страните ред.
От събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2015г. е бил сключен между „Аксес Файнанс“ ООД – като кредитор и ответника – като
кредитополучател, договор за кредит „Бяла карта“ с № 429221, по силата, на
който първия предоставил на втория сумата от 100.00 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се
задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. С анекси
към договора за кредит „Бяла карта“ с № 429221 от 24.09.2015г., 18.06.2016г. и
26.10.2016г. кредитния лимит по кредитната карта бил увеличен съответно на
200.00 лева, на 400.00 лева и на 550.00 лева. Страните уговорили, че върху
усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължи дневен лихвен процент,
инкорпориран в договора, представляващ договорна лихва, която в случая е 42.10
лева за периода от 24.03.2015г. до 06.08.2017г., когато е настъпила
предсрочната изискуемост на вземанията по договора. Договорено било и в случай,
че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора, страните са договорили задължение на кредитополучателят
да предостави на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко
отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, за който не е
погасено до 5-то число на следващия месец. На това основание, на ответника била
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 149.27
лева за периода от 06.04.2015г. до 06.08.2017г. В договора за кредит се
предвижда, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение
на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя
както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава
за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на
сумите, както и такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. На това
основание на ответникът са начислени разходи за събиране и такса за събиране на
просрочено задължение в размер на 200.00 лева. В договора било уговорено и, че
в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си
кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като поне в един месец
да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му
задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, без
ответникът да е нужно да бъде уведомяван за това обстоятелство. В случая ищецът
твърди, че предсрочната изискуемост е била настъпила автоматично на
06.08.2017г.
На 14.02.2018г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за цесия
от 11.11.2016г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ищцовото дружество, по
силата на което първия прехвърлил на втория вземанията си срещу ответника по Договор за кредит „Бяла карта“ с №
429221, заедно с всички привилегии и обезпечения. С изрично пълномощно
„АксесФайнанс“ ООД е упълномощило “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД в качеството си на цесионер по рамковия договор за цесия, да уведоми
длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД към исковата молба е представено уведомление от ищцовото
дружество до ответника с искане да му бъде връчено заедно с преписа на исковата
молба и доказателствата към нея. По делото не са представени доказателства дали
това уведомление е връчено на ответника и кога, а дори и доказателства да е
правен опит уведомлението да се връчи на длъжника.
За дължими суми
по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3065/2018г. по описа на
РРС и издадена заповедза изпълнение на парично задължение, ноответникът не е
бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е счетена за връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът
намира, че предявения иск се явява изцяло неоснователен, тъй като ищеца няма качеството на
кредитор спрямо ответника, защото той не е бил надлежно уведомен за извършената
цесия и тя не е породила действие спрямо него.
Във формираната с редица решения на ВКС задължителна практика /вж. решение
№ 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г., I т.о., ТК; решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.дело
№ 2352/2013г., II т.о., ТК; решение № 123
от 24.06.2009г. на ВКС по т.дело № 12/2009г., II т.о., ТК и други/, безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходяща от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърляне
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В съдебната практика
също се приема и че съобщаването на цесията по начало следва да се извърши от
стария кредитор, но последния може да упълномощи новия кредитор да съобщи
цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда действие.
В случая по делото е представено изрично пълномощно „АксесФайнанс“ ООД, с
което е упълномощило “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД в
качеството си на цесионер по рамковия договор за цесия, да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. Към исковата молба е
представено уведомление от ищеца до ответника, с което първия уведомява втория
за извършената цесия на вземанията по договора. По делото не са представени
доказателства дали това уведомление е връчено на ответника и кога, а дори и
доказателства да е правен опит уведомлението да се връчи на длъжника, на
съобщен от него адрес или регистриран постоянен и настоящ такъв.
За да породи действие цесията спрямо ответника – длъжник е следвало
уведомлението за цесията да му се връчи лично, като съобщение за цесия връчено
на особен представител не поражда действие. В случая ответникът – длъжник не е
открит и му е бил назначен особен представител по реда на чл.47 от ГПК.
Особеният представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и
той не може да приема материалноправни изявления, каквото е съобщаването за
цесията. Това следва от разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК, който изисква за
действия представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да
разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение е че договорът за цесия
представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е
част от възникването на това право и също изисква изрично упълномощаване, за да
може това съобщение да бъде получено.
Съгласно чл.29, ал.5 от ГПК особеният представител може да извършва
действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда,
пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен
представител са необходими две неща – изрично съгласие на особения представител
да приеме това съобщаване /което ще е с оглед възможността на особения
представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия/ и
одобрение на съда. Нито един от тези два факта не е налице. Приложимостта на
правилата на чл.29 от ГПК към процесуалното представителство по чл.47, ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по
тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК.
Изложеното по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива ще бъде
освободен от задължение. Означава само, че такова задължение не може да бъде
прехвърлено и ще може да се събира само от първоначалния кредитор, който „е
длъжен“ на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД да съобщи на длъжника цесията. Правото
на един кредитор да прехвърли вземането си е обусловено от възможността му да
съобщи това прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от
ищеца, тъй като не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си
и съобщаване на цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира, поради
което искът му е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. В
този смисъл е и Решение № 74 от 27.07.2017г. на Апелативен съд – гр.Бургас по
в.търг.дело № 154/2017г.
Поради отхвърляне изцяло на иска, направените по делото разноски остават в
тежест на ищеца.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, ЕИК *********, представлявано от Росен Г.
Антов и Тервел Янчев Кънчев, против В.К.В., с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен иск, че дължи сумите от 549.82 лева
/петстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
дължима главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 429221/21.03.2015г.; 42.10 лева
/четиридесет и два лева и десет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода 24.03.2015г. до 06.08.2017г.; 149.27 лева /сто четиридесет и девет лева
и двадесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 06.04.2015г. до 06.08.2017г. и 200.00
/двеста/ лева – такса разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
10.05.2018г. до окончателното й изплащане и направените разноски по заповедното
производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1735/11.05.2018г. по ч.гр.дело № 3065/2018г. по
описа на РРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Препис от решението да се изпрати на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: