Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
град Добрич, 15.04.2020
година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Петър Монев
ЧЛЕНОВЕ : Калина
Димитрова
Милена
Хараламбиева
при участието на секретаря Анжела Никова и прокурор
Златко Тодоров разгледа докладваното от съдия Монев ВНАХД №33/2020г. по описа
на ДОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Е.И. *** в
качеството му на защитник на подс.С.А.С., с ЕГН ********** срещу Решение №88/01.11.2019г.,
постановено по НАХД №55/2019г., с което Районен съд-гр.Каварна е ПРИЗНАЛ
обвиняемия С.А.С., за виновен в това, че
на 14.04.2018г. в гр.Каварна, обл.Добрич, в качеството
си на длъжностно лице – старши полицай – водач на патрулен автомобил в група
„Охранителна полиция“ към РУ-гр.Каварна, във вреда на МВР съобщил лично в
разговор на Т. Б.И. от гр.К. информация, че е разпоредено установяване и
извършване на проверка на синът й А. В. А., която информация му е била поверена
и достъпна по служба / разпореждане на оперативен дежурен при РУ-Каварна/ и за
която знае, че представлява служебна тайна, поради което и
на основание чл.284 ал.I от НК във вр. с
чл.78а ал.I от НК го ОСВОБОДИЛ от
наказателна отговорност, като му НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000.00/хиляда/ лева.
Настоява се първоинстанционното решение да бъде
отменено да бъде постановено такова, с което подсъдимият да бъде признат за
невиновен.
Жалбата е
подадена в срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация и като
такава е ДОПУСТИМА, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съдебно заседание, проведено на 25.02.2020г. пред въззивната
инстанция процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на
посочените в нея основания.
Представителят на прокуратурата смята, че обжалваното
решение е правилно и в действителност подсъдимият е извършил вмененото му
престъпление по чл.248 ал.I от НК.
В последната си дума жалбоподателят заявява, че не е
имал за цел да разпространява служебна информация.
Добричкият окръжен съд, съобразявайки се с изложените
в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото
доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на
присъдата съгласно чл.314 ал.I от НПК, констатира следното:
Производството пред първата инстанция е образувано въз
основа на Постановление от 13.03.2019г. на РП-гр.Каварна, с което е предложено С.А.С.,
с ЕГН ********** *** да бъде признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.248 ал.I от НК и освободен от наказателна
отговорност за същото престъпление като му бъде наложено административно
наказание по реда на чл.78а ал.I от НК.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Към момента на извършване на деянието подсъдимият С.А.С.,
с ЕГН ********** *** работил като старши полицай – водач на патрулен автомобил
в „Охранителна полиция“, РУ Каварна, като през предходните години заемал
различни длъжности в структурата на РУ на МВР-гр.К..
Според длъжностната му характеристика наред със
задълженията по управление и поддръжка на служебния автомобил, имал и
задължения, свързани с пряката му полицейска работа – осигуряване на
обществения ред, оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения
на обслужваната територия.Съгласувано с ОР осъществявал и явен контрол над
престъпния контингент.Подсъдимият изпълнявал и конкретни задачи по издирване на
лица, вещи, МПС, обявени за издирване, както и други задачи, възлагани от служебното
ръководство в рамките на предоставените правомощия.Вменена му била също така и
отговорност за защита на класифицирана информация.
На 14.04.2018г. по утвърден седмичен график в часовете
между 08.00ч. до 20.00ч. подс.С. и мл.инспектор ООР – свид.Ц. Г. Ц., били
определени за патрулно-постова дейност при РУ К..Същите следвало да изпълняват
служебните си задължения със служебен автомобил с ДК №**** ХА/л.53 и л.58-59 от т.1 на ДП/.
На процесната дата – 14.04.2018г. около 13.10ч. по
разпореждане на Началник РУ-гр.К. – гл. инспектор В. Я., назначения автопатрул
следвало да установи и провери за наличие на наркотични вещества лицето А. В. А.в,
живущ ***, както и управлявания от него лек автомобил „Тико“.А. А. бил познат
на полицията като лице от криминалния контингент и поводът за проверката била
получена оперативна информация, че държи с цел разпространение наркотични
вещества.
При обход със служебния автомобил подс.С.С. се свързал
и срещнал със свид.Т. Б. И. – майка на А. А..Подсъдимият отдавна познавал
свидетелката, сина й и бившия й съпруг.При проведения личен разговор
подсъдимият съобщил на свидетелката за разпореждането на началника относно
предстоящата проверка на сина й А. В. А./л.72,
том.1 от ДП/.След получената информация свидетелката предприела мерки да
предупреди сина си за предстоящата проверка, в резултат на което Ангелов не бил
открит от органите на РУ Каварна/л.271,
т.1 от ДП/.
Съгласно заповед №8121з-878/24.07.2015г., изменена и
допълнена със заповед №8121з-1433/24.11.2017г. на министъра на МВР и приложен
списък на категориите информация в МВР, подлежаща на класификация като служебна
тайна, информацията, която подс.С.А.С. предоставил на свид.Т. И. попада в т.1
от Приложение №1, а именно – информация, свързана с лица, представляващи
интерес за органите на МВР, ако не подлежи на класификация като държавна тайна
– параграф 1, т.24 от ДР на ЗМВР.По смисъла на този параграф „служебна тайна“ е
информация, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнението на
функциите и задачите на министерството и с реализиране на правомощията на
органите му или е получена в резултат на тази дейност, нерегламентираният
достъп до която би е отразил негативно на интересите и сигурността на държавата,
на дейността на МВР, на неговите служители във връзка с изпълнението на
службата им или на трети лица.
Фактическата обстановка е установена по категоричен и безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Ц. Г. Ц., Т. Б. И., С. С. С., С. Й. С., В. К. Я. и В.А. В..
По реда на чл.159а от НПК са предоставени разпечатки
на мобилните телефони на подс.С.А.С. и на свид.Т. Б. И..По отношение движението
на служебния автомобил на процесната дата са изискани и приложени Пътен лист 1
и Пътен лист 2, които удостоверяват, че в 13.20:13ч. на 14.04.2018г. служебният
автомобил, управляван от подс.С.С.,*** – адрес в непосредствена близост с
местонахождението на свид.Т. И., която в съответния момент се намирала в
гостилница „Стони“, находяща се на ул.„Г. К.“ №21а в гр.К./л.92-95,т.1 от ДП/.
Правилно и обосновано въз основа на така изложената
фактическа обстановка РС-гр.Каварна е приел, че от обективна и субективна
страна подсъдимият С. с действията си на 14.04.2018г. е осъществил фактическия
състав на престъпление по чл.248 ал.I от НК.Изпълнителното
деяние е действие, осъществено в първата от формите, предвидени от законодателя
в хипотезата на правната норма – съобщаване на информация. В качеството си на
длъжностно лице-старши полицай, водач на патрулен автомобил в група
„Охранителна полиция“ към РУ К., във вреда на МВР, в личен разговор със свид.Т.
И. й предоставил информация, която представлява служебна тайна, а именно –
съобщил на свидетелката, че предстои проверка на сина й А. В. А..
От субективна страна подсъдимият извършил
престъплението при форма на вината пряк умисъл – подс.С.А.С. е осъзнавал, че
предоставя на трето лице информация, която му е поверена по служба и
представлява служебна тайна и е целял именно настъпване на общественоопасните
последици на деянието си – да предупреди свидетелката И. за предстоящата
проверка на сина й.
Несъмнено, с оглед дългогодишната служба на подсъдимия
в структурата на МВР Каварна, той отлично е съзнавал, че споделената със свид.Т.
И. информация относно сина й, представлява служебна тайна, която му е поверена
по служба и че разкриването й пред неоправомощено лице би нанесло вреда на
работата на органите на МВР К..
Несъстоятелни се явяват изложените от защитата на
подсъдимия доводи относно обстоятелството, че К. е малък град и всички се
познават.Това обстоятелство е ирелевантно по отношение вината на подсъдимия, тъй
като по никакъв начин не го освобождава от отговорността да спазва вменените му
по служба задължения вкл. задължението да не разкрива пред трети лица
информация, представляваща служебна тайна.
С оглед наличието на предпоставите по чл.78а от НК
районният съд правилно и законосъобразно е решил да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност като наложи административна санкция.Деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава осма, раздел шести от НК, не са налице причинени от
престъплението имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, за
извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две
години или пробация.
Въззивната инстанция намира, че наложеното
административно наказание е справедливо и в състояние да постигне целите на
наказателната репресия – да въздейства превъзпитателно върху подсъдимия и върху
другите членове на обществото към спазване на законите и добрите нрави.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира депозираната
жалба за неоснователна.
При цялостната проверка на обжалвания съдебен акт по
реда на чл.314 и следващите от НПК, не бяха установени съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до неговото изменение или отмяна,
следователно същият следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложените съображения и на основание
чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №88 от 01.11.2019г.,
постановено по НАХД №55/2019г. по описа на
Районен съд-гр.Каварна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: …………… ЧЛЕНОВЕ : 1………………
2………………