Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.435, ал.2, предложение последно от ГПК. Постъпила е жалба от длъжника по ИЗП.Д.№*0166 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. №728, с район на действие района на ВТОС, против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 04.03.2013 година, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение. Моли обжалваното постановление да бъде отменено и да бъде редуциран адвокатския хонорар до минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са доводи за направеното искане. Не е постъпило възражение в срока по чл.436, ал.3 от ГПК от взискателя по изпълнително дело. ЧСИ излага в писмените си обяснения доводи за неоснователност на жалбата. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на ЧСИ и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима и неоснователна. Относно процесуалната допустимост на жалбата. Подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и против действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване. Атакуваният акте от категорията действия, подлежащи на обжалване от длъжника по изпълнението. Аргумент чл.435, ал.2, предложение последно от ГПК. Относно основателността на жалбата. Жалбата е неоснователна. Съображенията са следните: ЧСИ нее намалил размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, съобразявайки се с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и липсата на „прекомерност”. Крайният извод на ЧСИ е, че няма основание за уважаване на направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав стига до същия краен извод, до който е стигнал съдебният изпълнител. При направено искане по реда и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, решаващият орган - съдебен изпълнител или съд, следва съобразявайки се както с минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с конкретната фактическа и правна сложност на делото, да направи извод налице ли е „прекомерност” по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Всеки решаващ съд е овластен да извърши тази преценка по вътрешно убеждение, съобразявайки се с посочените критерии Þ преди всичко с факта дали е налице „прекомерност”.Това е основният критерий, визиран с посочената правна норма, който трябва да обоснове намаляване на размера. Извършвайки посочената дейност настоящият състав счита, че не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, която да води до намаляване на размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното не следва да се намалява размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед разпоредбата на чл.437, ал.4, изречение второ от ГПК решението не подлежи на обжалване. Водим от горното по реда на чл.437 от ГПК и на основание чл.78, ал.5 от ГПК окръжният съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА, подадена против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 04.03.2013 година, постановенопо ИЗП.Д.№*0166 по описа на ЧИС Дияна Колева, рег. №728, с район на действие района на ВТОС, с което ЧСИе отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |