Р Е Ш Е Н И Е
№
751/14.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на четиринадесети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Антоанета Метанова и участието
на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Шотева КАД № 278
по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 284 и чл. 285 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС) и е образувано по касационна жалба на Г.А.С., ЕГН **********
чрез адв. М. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София срещу
Решение № 939/16.12.2021 г. постановено по адм. дело № 721/2021 г. по
описа на Административен съд - Пазарджик, относно неблагоприятната за всеки от
тях част.
В касационната жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, поради необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно в частите,
в които ГДИН е осъдена. В условията на алтернативност се иска да бъде намален
размерът на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната жалба на Г.А.С. се
твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно в оспорената
част и постановяването на ново решение, с което да бъде уважен искът в цялост.
В съдебно заседание Г.А.С., редовно
призован, явява се лично поддържа касационната жалба и иска присъждане на
обезщетение в претендирания в първоинстанционното производство размер.
В съдебно заседание Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – представлявана от юрк. Р., счита исковата претенция за
неоснователна и недоказана. Иска отмяна на решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на касационните жалби. Счита решението на Административен съд –
Пазарджик за правилно, обосновано и законосъобразно.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните, прие за установено следното:
Касационните жалби са
подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от
надлежни страни,
поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество
жалбата на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е неоснователна, а тази на Г.А.С. – частично основателна.
С решението си Административен съд - Пазарджик – VI състав е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София да заплати на Г.А.С., сумата в размер на 300,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой
в Затвора гр. София за период – 03.08.2017 г. до 22.12.2017 г. и 10.04.2018 г.
до 04.05.2018 г. за неосигуряване на жилищна площ от 4 кв.м., и сумата
в размер на 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр. Пазарджик за
периода от 04.05.2018 г. до 14.04.2020 г. (като
се изключи времето на изтърпяване на дисциплинарно наказание, общо за срок от 2
месеца) за неосигуряване на жилищна площ от 4 кв.м, ведно със законната лихва
от 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и е
отхвърлил като неоснователен за разликата над 300,00 лева до пълния предявен
размер от 3 000,00 лева предявения иск от Г.А.С. против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за същия период 03.08.2017 г. до 04.05.2018 г. в Затвора гр.
София. и е отхвърлил като неоснователен за разликата над 1 000,00 лева до пълния
предявен размер от 15 000,00 лева предявения иск от Г.А.С.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за период 04.05.2018 г. до 24.06.2021 г. в Затвора гр.
Пазарджик.
Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съдебен състав е приел за установено следното:
Лишеният от свобода Г.А.С. е пребивавал в Затвора - София от 03.08.2017 г. до 04.05.2018 г., а в Затвора -
Пазарджик от 04.05.2018 г., и към настоящия
момент.
Съгласно представена
справка от Затвора гр. София с вх. № 8989 от 01.11.2021 г. се установява, че
ищецът е бил в приемно отделение 8 гр. за период от 03.08.2017г. до 10.08.2017г.; след което от 10.08.2017г. в 13
гр.; от 28.11.2017г. - 11 гр.; от 22.12.2017г. до преместването му на
04.05.2018г в Затвора гр. Пазарджик - 4 гр.
Г.А.С. е пребивавал в
СБАЛЛС в периода от 22.12.17 г. до 10.04.18 г., което е болнично заведение и там лицата се настаняват диференцирано.
Спалните помещения в СБАЛЛС са оборудвани с легла, маса, столове, шкафове и
мивка. Спалните помещения разполагат със самостоятелни прозорци, осигуряващи
приток на естествена светлина и проветряване. Отоплението е от ТЕЦ и парова
централа; помещението е електроснабдено. През зимните месеци се поддържа
температура от минимум 18 градуса, съгласно изискванията. В санитарния възел е
подсигурена постоянно течаща студена и топла вода.
Съгласно представена от
началник на Затвора гр. Пазарджик Справка за Г.А.С. е видно, че той изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затвора гр. Пазарджик в период от 04.05.18 г. до настоящия момент,
като са посочени периодите за всяко отделение в Затвора гр. Пазарджик на
пребиваване, липсват данни с колко души е пребивавал в сътоветните помещения.
Не може да се представят данни за помещенията, тъй като всички са след
реконструкция. За времето от 11.05.2018 г.-07.06.7018 г. е бил в 6 отд.; от 08.06.2018г.
до 12.06.7018 г. е бил в 7 отд.; 13.06.2018 г. - 17.07.2018г. е в 6 отд. ; от 18.07.2019г. - 09.01.2019 г. е
в 7 отд.; от 10.01.2019г. до 13.04.2020г. е в 6 отд.; от 14.04.2020 г. -
14.03.2021 г. е бил в 4 отд.; за период от
15.03.2020 г. -24.06.2021г. е бил в 9 отд.; В
справката се посочва, че от началото на 2018г. се е осъществил основен ремонт и
реконструкция в Затвора гр. Пазарджик. В 6-то отделение всяко
помещение е с тоалетна, мивка и достъп до течаща студена вода, с оборудване –
стол, маса, шкафче; има общ санитарен възел на
коридора на отделението, включващ тоалетни, големи мивки с течаща
студена вода и бойлер с топла вода ежедневно. Къпането се осъществяваше в
отделни помещения, два пъти седмично по утвърден график. Всички спални
помещения са с ПВЦ прозорци, осигуряващи достатъчно дневна светлина и
изкуствено осветление през тъмната част на денонощието. Отоплението е чрез
парно на газ.
В справката се посочва,
че 7-мо отделение е със сходни
условия с 6-то отделение, където ищецът е от 08.06.2018г.-13.06.2018г. и
18.07.2018г.-10.01.2019г.
От 14.04.2020г. ищецът е
настанен в 4-то отделение, където са спазени всички изисквания за 4 кв.м. Капацитетът на
спалните помещения е от 2 до 6 легла, с размери на всяко 70/190 см., шкафче,
маса, табуретки, санитарен възел, тоалетна, батерия, душ слушалка. Подът е с
теракот, фаянс в банята, ПВЦ дограми, боядисани светли стени, достъп до течаща
вода и топла вода за къпане два пъти в седмицата по график. Отоплението е на
парно на газ и алуминиеви радиатори, с достатъчно дневна светлина. Всяко
помещение е с достъп до кабелна телевизия, която не се заплаща.
От 15.03.2021г. С. е
настанен в 9-то отделение при същите условия.
Видно от справките С. е
наказван 12 пъти – шест от които е „изолиране в наказателна килия“. Представен
е в графичен вид всеки период за изтърпяване на това дисциплинарно наказание,
като е бил в НК № 102, 103, 201, 202. Винаги е изтърпявал сам наказанието.
Килия 102, където е бил 5 денонощия е без санитарен възел, обзаведена с двойна
вишка, метална маса. Преди закуска, обед, вечеря е осигурявано 30 минути време
за личен тоалет. Ползва се 2 пъти седмично баня по график. Достъпът до санитарен
възел се осигурява от постови полицаи при изявено желание 24 часа в денонощие
чрез звуков и светлинен бутон, инсталиран в помещението. Има прозорец,
осигуряващ чист въздух и светлина в наказателните килии, престой на открито с
времетраене 1 час и 10 минути.
Наказателни килии № 103,
201, 202 са в напълно обновени отделения, със санитарен възел, течаща топла и
студена вода, къпане 2 пъти седмично по график, с маси, шкафче, столове, ПВС
дограма и прозорци, проветряване и осигурена дневна светлина, теракот на пода,
фаянс, боядисани в светло стени, мивки, тоалетни чиния, душ слушалка, парно на
газ, алуминиеви радиатори.
Към справките са
приложени договори за дезинсекция и дератизация на ГДИН с дружество изпълнител.
Представен е план за
присъдата на Г.А.С. от 11.05.2018 г. и от 18.11.2020 г.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Въз
основа на тези факти, първоинстанционният
съд е констатирал, че в
очертания от касатора предмет на иска се претендират неимуществени
вреди, причинени от незаконсъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация в Затвора гр. София и Затвора гр. Пазарджик.
За процесните периоди - 03.08.2017г. до 24.06.2021г., първоинстанционният
съд е приел, че помещенията, които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му
наказание, са били дезинфекцирани, извършена е дератизация и дезинсекция. Приема, че администрацията на
Затворите в гр. Пазарджик и София не е извършила незаконосъобразно бездействие
по осигуряване на чистота и хигиена в местата за лишаване от свобода. Приел е, че за всички периоди на пребиваване на Г.С. в Затвора гр. София и Затвора гр.
Пазарджик помещаваните помещения са обзаведени с отделни легла, шкафчета за лични вещи, маса, табуретки,
столове, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване.
Приел е, през целия процесен период спалните
помещения са със санитарен възел, мивки, тоалетни, бани, осигурено е ползването
на топла вода по график. При изтърпяване на наказанието „Изолиране в наказателна килия“, също е
осигурен санитарен възел към помещението. Единствено за 5 дни при изтърпяване в
НК № 102, е нямало санитарен възел, но администрацията е осигуряване ползването
на такъв по 24 часа в денонощието.
Съдът е приел че с Г.С. през време на пребиваването в
Затвора гр. Пазарджик се води социалната дейност и възпитателната работа и
твърденията в исковата молба в тази насока са приети
за неоснователни.
Първоинстанционният
съд в решението си приема исковата претенция за частично основателна по отношение на твърденията за пренаселеност в килиите за част от
процесните периоди.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал
е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата
на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята
ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури,
от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен
над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се
има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани.
Правилен е изводът на решаващия съд, изведен от установената
по делото фактическа обстановка, че с оглед събрания доказателствен материал по
делото, исковете с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явяват частнично основателни, а именно по отношение на твърденията за пренаселеност в килиите за част от процесните
периоди.
Въпреки това релевираното в
касационата жалба на Г.А.С. възражение досежно
размера на присъденото му обезщетение се явява основателно. Настоящата
касационна инстанция намира паричната компенсация, като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, определена от първоинстанционния съд, за занижена
в сравнение
с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл.
41 от Конвенцията в подобни случаи. Настоящата съдебна инстанция
намира за справедлив размер на обезщетението, претендирано от Г.А.С., от 4,00 евро на ден.
С оглед на това определеното за
периода от 03.08.2017 г. до 22.12.2017 г. и от 10.04.2018 г. до
04.05.2018 г. обезщетение в размер на 300,00 лв. следва да бъде увеличено
на 1306,00 лв., а обезщетението за периода от 04.05.2018 г. до 14.04.2020 г.
(без в този период да се включва времето на изтърпяване на дисциплинарно
наказание) в размер на 1000,00 лв., следва да бъде увеличено на 5 132,00
лв. За разликата над 1306,00 лева до пълния предявен размер от 3000,00 лева
предявения иск от Г.А.С. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди за периода от 03.08.2017 г. до
04.05.2018 г., в Затвора гр. София и за разликата на 5 132,00 лева до
пълния предявен размер от 15 000 лева предявения иск от Г.А.С. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периода от 04.05.2018 г. до 24.06.2021 г., в
Затвора гр. Пазарджик следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото, юрисконсултско възнаграждение
на процесуалния представител на касатора – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София, не се дължи.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, X – състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 939/16.12.2021 г., постановено по
адм. дело № 721/2021 г. по описа на
Административен съд –
Пазарджик в частта, в която отхвърля
иска на Г.А.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София за сумата в размер над 300 (триста) лева до 1 306 /хиляда триста и шест/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на
престой в Затвора гр. София за период – 03.08.2017 г. до 22.12.2017 г. и 10.04.2018 г. до 04.05.2018 г. за неосигуряване на
жилищна площ от 4 кв.м., и за сумата в размер над 1000 (хиляда) лева до 5 132,00 (пет
хиляди сто тридесет и два) лева , представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой в Затвора
Пазарджик за периода от 04.05.2018 г. до 14.04.2020 г. (като се изключи времето на изтърпяване на дисциплинарно наказание, общо за
срок от 2 месеца) за неосигуряване на жилищна площ от 4 кв. м, ведно със законната
лихва от 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата./ Ищецат следва да получи сума в размер на 6438лв./
ОСТАВЯ В СИЛА решението
в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.