ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Габрово 19.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:В.ГЕНЖОВА
КР.ГОЛЕМАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.ч.гр.д.№ 101/2019г. по описа на ГОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.248
и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. И.С.,
пълномощник на Д.Х.Ш. против определение № 438/22.01.2018 г. ,постановено по
гр.д. № 480/2018 г. по описа на Габровски районен съд.
В жалбата се твърди, че определението било
неправилно, необосновано и немотивирано. Нямало законова норма, задължаваща
адвоката да представи договор за правна помощ при предоставяне на безплатна
помощ по трудов спор и представянето на такъв не било задължителен елемент при
присъждане на разноски. Адвокатът положил своя труд, поради което му се дължи
възнаграждение. Освен това неправилно било определено възнаграждението на
юрисконсулта на ответника по делото. За база била взет първоначално предявения
размер на иска, без да бъде отчетено направеното намаляване на цената на
претенцията в хода на производството.
Иска се да бъде отменено обжалваното
определение и да бъде постановено друго, с което на адв. С. да бъде присъдено
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА, като бъде съобразено извършеното
изменение на иска чрез намаляването му по размер, както и да бъде намалено
присъденото юрисконсултско възнаграждение, съобразно цената на иска, след
изменението.
Ответникът по молбата не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и
доказателствата по делото, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на
жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основанелна.
С решение № 368/22.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 480/2018 г. по описа на Районен съд Габрово са уважени частично
предявените искове за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд и мораторна лихва за забава.
С исковата молба е представено пълномощно, с
което ищецът Д.Ш. упълномощава адв. С. да го представлява по делото. Договор за
правна помощ не е представен, а и няма твърдения, че такъв е сключван в писмена
форма. В последното съдебно заседания адв. С. е заявил, че е защитавал ищеца
безплатно и е поискал да му бъде определено възнаграждение на основание чл.38
ал.2 ЗА.
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване
на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата /ЗА/. Поначало
законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да
бъде уговорено с договор – чл. 36, ал. 2 ЗА, но това не е императивно изискване
– договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение – чл. 36, ал. 3 ЗА. За разлика
от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена
форма /а устно само по изключение – чл. 25, ал. 1 ЗА/, за договора между
адвокат и клиент не е предвидена писма фирма. Съгласието е валидно и ако не е
оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 ЗА е сключен писмено и дали
доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е
задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли
е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то.
Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат
и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен
по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. При
липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му,
то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от
адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за
минималните адвокатски възнаграждения. В тази
хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на
справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди
възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата
изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да
бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. Единствено това е
възможно в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗА, съгласно която на съда е предоставена
тази възможност.
По въпросите за дължимостта и присъждането на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е формирана трайна и
безпротиворечива съдебна практика, обективирана в Определение № 528 от
20.06.2012 г. по ч. т. № 195/2012 г. на ВКС, II т.о., Определение № 515 от
02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т.о., Определение № 308 от
04.07.2018 г. по ч. т. д. № 852/2018 г. на ВКС, I т.о. и др., която се споделя
от настоящия състав и която е в смисъл, че дори когато размерът на
възнаграждението не е изрично уговорен в договора за процесуално
представителство и защита, кумулативното прилагане на разпоредбите на чл. 36 и
чл. 38 от ЗА не води до неоснователност на искането за присъждането му, и това
е така, защото минималният размер, определим съобразно Наредбата, се гарантира
винаги, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд, дори при
липса на договор (чл. 36, ал.3 ЗА), като в хипотезите на чл. 38 от ЗА
предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяване
на позитивно за страната, представлявана безплатно от адвокат, решение (чл. 38,
ал.2 ЗА вр. с чл. 78, ал.1 и 3 от ГПК). Интересите на противната страна не се
явяват накърнени, тъй като наличието на изрично договорено възнаграждение би
било в неин ущърб само когато същото е било договорено в размер, прекомерно
надхвърлящ минимално гарантирания от Наредбата.
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2
ЗА е правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилото
на чл. 78 ГПК.
В този смисъл липсата на договор за правна помощ с
уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на
правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика
от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната
разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Предвид
изложеното, съдът приема, че в настоящия случай в полза на процесуалния
представител на ищеца – адв. С. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗА.
При определяне
размера на дължимото възнаграждение, съдът намира, че изчисленията следва да
бъдат извършени на база на първоначално посоченият от ищеца размер на
исковете.Това е така, тъй като изменението на исковете чрез намаляване на
размера на претендираното вземане, какъвто е настоящият случай, по съществото
си е съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения
размер и съответно води до прекратяване на производството в тази му част, за
която на основание чл.78 ал.4 ГПК, ответникът
има право на съответните разноски. Поради това при пълно или частично уважаване
на намалените по реда на чл.214 ГПК искове, на ищеца следва да се присъдят
разноски, съобразно уважената част от първоначално предявените размери на
исковете.
Предвид изложеното,
съобразно уважената част на исковете на адв. С. се дължи възнаграждение в
размер на 101 лв., до който молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Молбата е
неоснователна досежно размера на присъденото юрисконсултско
възнаграждение.Определената от съда сума в размер на 300 лв. е намалена
съобразно отхвърлената част на исковете на база размера на първоначално
предявените искове до 233 лв., поради което в тази му част определението е
правилно и законосъобразно.
На основание
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №
438/22.01.2019 г., постановено по гр.д. № 480/2018 г. по описа на Районен съд
гр. Габрово вместо което ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение №
368/22.11.2018 г., постановено по гр. № 480/2018 г. в частта за разноските
както следва:
ОСЪЖДА ОД на МВР – ГАБРОВО ЕИК129009799 гр. Габрово,ул.
Орловска № 50 да заплати на адв. И.С. ***, служебен адрес гр. Габрово, ул. Юри
Венелин № 8 адвокатско възнаграждение в размер на 101 лв. / сто и един лв./ на
основание чл.38 ал.2 ЗА.
В останалата част
отхвърля жалбата.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: