№ 1734
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110203076 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Н. А. от с.***, ул.“***“ № 1 срещу
Наказателно постановление № 23-4332-030373/12.12.2023 г., издадено от
Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полоция“, с което на основание чл.
182, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
санкциониран с налагане на "глоба" в размер на 800 (осемстотин) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че на инкриминираната дата,
жалбоподателят не е управлявал лекия автомобил, тъй като бил предоставил
същия на друго лице –Николай Н. А., поради което моли съда да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като в дадения ход по
същество на делото пледира за отмяна на атакуваното НП, по съображенията,
изложени в жалбата.
Административно –наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съда са депозирани писмени бележки от гл.юрк.Борислав
1
Страхинов –пълномощник на АНО по хода и по същество на делото. В
същите се развиват аргументи за неоснователност на жалбата, поради което
се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да потвърди
издаденото НП, като правилно и законосъобразно. При такъв изход на делото
се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя
разноски, ако същите надвишават нормативно установения минимум.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.07.2023 г. в 11:30 ч. в гр. София, по бул. “Ботевградско шосе“ до
№ 330, с посока на движение от ул.“Кривински път“ към ул.“Околовръстен
път“ с автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол
„CORDON M2“ № MD1193 била засечена скорост на движение на МПС – лек
автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № СО 81 56 СК, собственост на И. Н.
А., от 81 км./ч., (след приспаднат толеранс от 3%) при ограничение на
скоростта от 50 км/ч. за населено място.
Нарушението било заснето в клип, за което била заведена преписка №
КЗ/1095-22892/2023 г.
Лекият автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № СО 81 56 СК бил
собственост на жалбоподателя И. Н. А.. Последният бил поканен да се яви в
ОПП- СДВР за съставяне на АУАН. На А. била предоставена декларация по
чл.188 от ЗДвП, при попълването на която същият отразил, че не може да
посочи на 11.07.2023 г. в 11:30 часа кое лице е управлявало автомобила му.
Въз основа на тези данни и събраните доказателства по преписката св.В.
Х. А. –мл.автоконтрольор при СДВР –ОПП съставил срещу жалбоподателя И.
Н. А. АУАН бл.№ 069114/10.11.2023 г. за извършено в условията на
системност нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка посочил, че
същото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, №
5440340, връчен на 22.03.2023 г. и влязъл в сила на 06.04.2023 г.; ЕФ, серия К,
№ 5339417, връчен на 22.03.2023 г. и влязъл в сила на 06.04.2023 г. В АУАН
актосъставителят е описал, че на инкриминираната дата неизвестен водач е
управлявал МПС, тъй като собственика му не може да посочи лицето, което е
управлявало личния му автомобил.
2
След като се запознал със съдържанието на АУАН и изготвения
снимков материал, жалбоподателят А. подписал акта с без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е било депозирано писмено
възражение срещу така съставения АУАН.
Въз основа на горепосочения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление № 23-4332-
030373/12.12.2023 г., с което при идентичност на описание на нарушението и
правната му квалификация на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на
800 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на
основание чл. 182, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 05.02.2024 г.
Изложената от съда фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН и от
гласните доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие показанията
на св.А., тъй като същите се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
От приложения към материалите на делото снимков материал, заснет с
мобилната система за видеоконтрол „CORDON M2“ № MD1193, който е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 11.07.2023 г., в 11:39:48 часа е
измерена скорост на движение от 84 км/ч., след приспаднат толеранс от 3%,
като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е
сниман регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
описан в АУАН и НП, собственост на жалбоподателя И. Н. А..
Към материалите на делото е приложен и протокол от 11.07.2023 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „CORDON
M2“ № MD1193 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване с № В-46. Периодичността на
3
последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната
система за видеоконтрол „CORDON M2“ № MD1193 е преминала проверка на
14.03.2023 г. От приложения по делото протокол № 019-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ е видно, че мобилната система за видеоконтрол
отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при
измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като
измерената скорост попада в обхвата на уреда.
От приобщената към материалите на делото справка за нарушител/водач
и приложените и цитирани по –горе копия от електронни фишове - серия К,
№ 5440340 и серия К, № 5339417 се установява, че същите са връчени на
жалбоподателя И. А. и са влезли в законна сила на 06.04.2023 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и срещу административно-наказателен акт, който подлежи
на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно ЗАНН, ЗДвП и приложените към материалите
на делото заповеди на министъра на вътрешните работи за определяне на
длъжностни лица да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН,
да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; в
предвидената от закона писмена форма и съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е
започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
4
ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Спазени са
изискванията на чл. 42 ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е
указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Спазени са и
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация.
В случая нарушението е установено от АТСС- мобилна система за
видеоконтрол „CORDON M2“ № MD1193, представляваща одобрен тип
средство за измерване. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата във вр.
с чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с приобщените
към материалите на делото делото протокол № 019-СГ-ИСИ/14.03.2023 г. на
БИМ и решение за одобрение на типа на уреда за измерване.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС от 11.07.2023 г., от който е видно, че същото се е намирало в служебен
автомобил с рег. № СВ 87 00 СХ, че се е извършвал контрол на посоченото
място –гр. София, бул.“Цариградско шосе“ № 330, като посоката на движение
на контролираните МПС е била от ул. “Кривински път“ към
ул.“Околовръстен път“, че режимът на измерване е бил стационарен, а
посоката на задействане-приближаващи автомобили, и че контролът се е
извършил за времето от 11:00 ч. до 13:00 ч.
5
По горните аргументи и предвид събраните по делото доказателства,
съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение е правилно
експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
НП, се е развило при спазване на установените процесуални правила.
Видно от приложената фотоснимка измерената скорост на движение на
автомобила е била 84 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което правилно в наказателното постановление
е отразена скорост от 81 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление е
съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 81
км./ч., т.е. отчетено е превишение от 31 км./ч., което обстоятелство е в полза
на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Видно от приложената към материалите на
делото декларация по чл.188 от ЗДвП, собственоръчно написана и подписана
от жалбоподателя, след запознаване с наказателната отговорност, която носи
по чл.313, ал.1 от НК, същият е декларирал, че не може да посочи лицето,
което на 11.07.2023 г. в 11:30 часа е управлявало лекия автомобил „Ситроен
Берлинго“.
Ето защо, съдът намира, че в конкретиката на настоящия казус правилно
е била ангажирана административно –наказателната отговорност на
жалбоподателя, като е осъществен от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
На следващо място, във връзка със сочената системност на извършване на
нарушението съдът намира следното:
Според легалното определение, въведено с § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП,
"системно"е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
6
същото по вид нарушение.
Съобразно приложената от АНО санкционна норма на чл. 182, ал. 5,
когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно
водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Логическият и граматически анализ на тези две правни норми,
разгледани поотделно и в съвкупност и съпоставени с разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, според настоящия съдебен състав, налагат еднозначен
извод, че санкцията по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП следва да намери приложение
единствено и само, когато водачът е извършил три или повече нарушения
по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 от ЗДвП, в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с които му е наложено наказание отново за
такова нарушение. Очевидно, идеята на законодателя е да бъдат наказани
значително по-строго водачи, които извършват нарушения по чл. 21 от ЗДвП,
при по-съществено превишаване на разрешената скорост на движение, при
това системно, а не всички такива нарушения. При извод в противен смисъл,
не намира логично обяснение факта, че законодателят е посочил в нормата
на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, при това изчерпателно, категория нарушения, при
които водачът подлежи на санкциониране в условията на системност. В
такава хипотеза, според настоящият съдебен състав и при сравнителен анализ
с подобни правни норми, законодателната техника би била различна,
например: "Когато нарушението по предходните алинеи е системно, водачът
се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. " Настоящата
редакция на нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП обаче не е такава, поради което,
при санкциониране за системност, не следва да бъдат вземани предвид
нарушения, различни от тези по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл.
182 от ЗДвП, независимо от това, дали са три или повече в едногодишния
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
такова нарушение.
Този извод, отнесен към конкретният случай указва, че за да бъде наказан
жалбоподателя по реда на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, следва да е установено, че
7
към датата на процесното нарушение -11.07.2023 г. той е наказван три или
повече пъти, с влезли в сила наказателни постановления или електронни
фишове за нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 от
ЗДвП и първият от тези актове е влязъл в сила не по-рано от 11.07.2022 г.
При внимателен прочит и анализ на приобщената от съда справка за
нарушителя се установява, че същият има множество нарушения на правилата
за движение по пътищата, включително и такива по чл. 21 от ЗДвП. В същото
време обаче в обжалваното НП са описани само два електронни фиша, влезли
в сила на 06.04.2023 г., като процесното нарушение е първо, извършено след
тази дата, т.е. то се явява в условията на повторност, а не на системност. В
случая обаче, в обжалваното НП не е описано, че нарушението е извършено в
условията на повторност, не е описано и от какво се обуславя същата –на коя
дата, какво нарушение е било извършено и каква санкция е била наложена на
нарушителя, за да доведе до налагане на санкция за повторно извършено
нарушение със завишен размер на глобата. Съдът не може да направи такава
квалификация, тъй като нарушителят не е бил запознат с тези факти и не се е
защитавал по отношение на тях, което от своя страна съществено накърнява
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е
било санкционирано.
От друга страна, както беше посочено и по-горе, съдът намира за
безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, тъй като на 11.07.2023 г. е управлявал процесното МПС, като е
превишил разрешената скорост за движение в населено място. При
еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на
обвинение за такова нарушение, НП следва да се измени, като се
преквалифицира нарушението по основния състав, като извършено без
квалифициращият му признак "системно", като в съответствие с това се
приложи и закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната норма
на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, относима в настоящият случай, с оглед
установеният размер на превишението на скоростта.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде изменено, като вместо чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП се
приложи относимата санкционна норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
С оглед изхода на правния спор, право на разноски има АНО, който
8
своевременно е поискал присъждането на такива, поради което и на
основание и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ в полза на СДВР следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр.ал.7,
т.1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-030373/12.12.2023 г.,
издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полоция“, с което на
основание чл. 182, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на И. Н. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 800 (осемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от шест месеца за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на
основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му НАЛАГА наказание "Глоба" в
размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА И. Н. А., ЕГН ********** да заплати на СДВР, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9