Присъда по дело №260/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 4
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Емил Димитров Стоев
Дело: 20213300600260
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Разград, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов

Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
и прокурора Ив. Р. Р.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600260 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен
съд Разград в осъдителната част, по отношение на подсъдимите М. Р. АТ.
и П.Н. Т. и вместо нея постановява:
Признава подсъдимия М. Р. АТ., роден на 19.08.1989 г. в гр. Разград,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи като
управител на „АВТО РАЯ“ ЕООД-гр.Разград, неосъждан, ЕГН ********** за
невиновен в това, че на 25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като
съизвършител с ЕД. КР. ЕН., ЕГН ********** от гр. Разград и П. Н. Т., ЕГН
********** от гр. Разград, е причинил на Д. Абд. Д. от гр. Разград средна
телесна повреда, изразяваща се в тотална фрактура на коронката на зъб 22
(горен втори ляв резец) с травматичен пулпит; клинични данни за сътресение
на мозъка, довели до трайно затруднение на дъвкателната функция (фаза на
отхапване) за срок поне един месец, поради тоталната фрактура на коронката
на втори горен ляв резец с травматичен пулпит, като деянието е извършено по
хулигански подбуди и го оправдава по обвинението за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК.
Признава подсъдимия М. Р. АТ. ЕГН ********** за невиновен в това, че
на 25.05.2018 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с ЕД. КР. ЕН.,
1
ЕГН ********** от гр. Разград и П. Н. Т., ЕГН ********** от гр. Разград,
причинил на Р. Абд-У. Д. от гр.Разград лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания върху лява скула; върху и под дясна скула; до левия гръб на
гръдната кост; върху лявата лопатка; лява предмишница; обловато-по дясна
мишница и две на предмишницата; гърба на дланта на дясна ръка с оток на
това място; върху вътрешните глезени на двата крака; охлузвания върху гърба
на основните фаланги на 3-ти и 4-ти пръсти на лява ръка; драскотина на лява
предмишница, довели до болка и страдание на пострадалата без разстройство
на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди и го
оправдава по обвинението за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр.с
чл.130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Признава подсъдимия М. Р. АТ. ЕГН ********** за невиновен в това, че
на 25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с ЕД. КР. ЕН.,
ЕГН ********** от гр. Разград и П. Н. Т., ЕГН ********** от гр. Разград,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразявани явно неуважение към обществото, като на публично място - в
нощен клуб „Сохо“, а след това и пред заведението предизвикал скандал със
свидетелите Р. Абд. Д., Кр. Абд. Д. и Д. Абд. Д. като нанесъл побой над Р.
Абд. Д. от гр. Разград и Д. Абд. Д. от гр. Разград, отправил обидни думи по
отношение на Кр. Абд. Д. от гр. Разград и Р. Абд. Д. от гр. Разград, а именно
нарекъл ги „мърши и курви“ и го оправдава по обвинението за престъпление
по чл. 325, ал. 1 във вр.с чл. 20, ал. 2 НК.
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд
Разград в частта, с която на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено на
подсъдимия М. Р. АТ. ЕГН ********** едно общо наказание в размер на най-
тежкото от наложените, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на
ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ.
Признава подсъдимият П. Н. Т., роден на 29.11.1996 г. в гр. Разград,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан,
ЕГН ********** за невиновен в това, че на 25.05.2018 г., в гр. Разград, в
съучастие като съизвършител с Е. К. Е., ЕГН ********** от гр. Разград и
М. Р. АТ. ЕГН **********, от гр. Разград, причинил на Д. Абд. Д. от гр.
Разград средна телесна повреда, изразяваща се в тотална фрактура на
коронката на зъб 22 (горен втори ляв резец) с травматичен пулпит; клинични
данни за сътресение на мозъка, довели до трайно затруднение на
дъвкателната функция (фаза на отхапване) за срок поне един месец, поради
тоталната фрактура на коронката на втори горен ляв резец с травматичен
пулпит, като деянието е извършено по хулигански подбуди и го оправдава по
обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 във
вр.с чл. 20, ал. 2 НК.
Признава подсъдимия П. Н. Т. ЕГН ********** за невиновен в това, че
на 25.05.2018 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. АТ., ЕГН
********** от гр. Разград и ЕД. КР. ЕН., ЕГН ********** от гр. Разград,
причинил на Р. Абд. Д. от гр. Разград лека телесна повреда, изразяваща се в
2
кръвонасядания върху лява скула; върху и под дясна скула; до левия гръб на
гръдната кост; върху лявата лопатка; лява предмишница; обловато-по дясна
мишница и две на предмишницата; гърба на дланта на дясна ръка с оток на
това място; върху вътрешните глезени на двата крака; охлузвания върху гърба
на основните фаланги на 3-ти и 4-ти пръсти на лява ръка; драскотина на лява
предмишница, довели до болка и страдание на пострадалата без разстройство
на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди и го
оправдава по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.
130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Признава подсъдимия П. Н. Т. ЕГН ********** за невиновен в това, че
на 25.05.2018 г., в гр. Разград е причинил на Кр. Абд. Д. от гр. Разград лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана от външната страна
на пакетния израстък на лява ръка, кръвонасядания около външните ъгли на
двете очи; обловати във вътрешностраничната част на лява лакътна област; по
вътрешната повърхност на дясна мишница и по гръбна страна на горна трета
на същата предмишница; под двете коленни области с охлузвания върху тях;
широка драскотина по тръбната страна на лява мишница, довели до болка и
страдание на пострадалата без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди и го оправдава по обвинението за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 НК.
Признава подсъдимия П. Н. Т. ЕГН ********** за невиновен в това, че
на 25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. АТ.,
ЕГН ********** от гр. Разград и ЕД. КР. ЕН., ЕГН ********** от гр. Разград,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразявани явно неуважение към обществото, като на публично място - в
нощен клуб „Сохо“, а след това и пред заведението предизвикал скандал със
свидетелите Р. Абд. Д. от гр. Разград, Кр. Абд. Д. и Д. Абд. Д. като нанесъл
побой над Р. Абд. Д. от гр. Разград и Д. Абд. Д. от гр. Разград и отправил
обидни думи по отношение на Кр. Абд. Д. от гр. Разград и Р. Абд. Д. от гр.
Разград, а именно нарекъл ги „мърши и курви“ и го оправдава по
обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд
Разград в частта, с която на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено на
подсъдимия П. Н. Т. ЕГН ********** едно общо наказание в размер на най-
тежкото от наложените, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на
ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК
отлага изтърпяването на така определеното общо наказание в размер на ТРИ
ГОДИНИ.
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен
съд Разград в осъдителната част, по отношение на подсъдимия ЕД. КР.
ЕН., досежно обвиненията за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр.с чл.
130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 325, ал.1 във вр.с чл. 20, ал. 2 НК и
вместо нея постановява:
Признава подсъдимия ЕД. КР. ЕН. ЕГН ********** за невиновен в това,
че на 25.05.2018 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. АТ.,
3
ЕГН ********** от гр. Разград и П. Н. Т., ЕГН ********** от гр. Разград,
причинил на Р. Абд. Д. от гр. Разград лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания върху лява скула; върху и под дясна скула; до левия гръб на
гръдната кост; върху лявата лопатка; лява предмишница; обловато - по дясна
мишница и две на предмишницата; гърба на дланта на дясна ръка с оток на
това място; върху вътрешните глезени на двата крака; охлузвания върху гърба
на основните фаланги на 3-ти и 4-ти пръсти на лява ръка; драскотина на лява
предмишница, довели до болка и страдание на пострадалата без разстройство
на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди и го
оправдава по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.
130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Признава подсъдимия ЕД. КР. ЕН. ЕГН ********** за невиновен в това,
че на 25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. АТ.,
ЕГН ********** от гр. Разград и П. Н. Т., ЕГН ********** от гр. Разград,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразявани явно неуважение към обществото, като на публично място - в
нощен клуб „Сохо“, а след това и пред заведението предизвикал скандал със
свидетелите Р. Абд. Д. от гр. Разград, Кр. Абд. Д. и Д. Абд. Д. като нанесъл
побой над Р. Абд. Д. от гр. Разград и Д. Абд. Д. от гр. Разград и отправил
обидни думи по отношение на Кр. Абд. Д. от гр.Разград и Р. Абд. Д. от гр.
Разград, а именно нарекъл ги „мърши и курви“ и го оправдава по
обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр.с чл. 20, ал. 2 НК.
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд
Разград в частта, с която на основание чл. 23, ал. 1 НК, е определено на
подсъдимия ЕД. КР. ЕН. ЕГН ********** едно общо наказание в размер на
най-тежкото от наложените, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено
изтърпяването за изпитателен срок в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Изменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен
съд Разград в осъдителната част, по отношение на подсъдимия ЕД. КР. ЕН.,
относно престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал.1 във вр.с
чл. 20, ал. 2 от НК, прилага закон за по-леко наказуемо престъпление и
намалява наложено наказание, като:
Признава подсъдимия ЕД. КР. ЕН., роден на 27.03.1998 г. в гр. Разград,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан,
ЕГН ********** за виновен в това, че на 25.05.2018 г., в гр. Разград,
причинил на Д. Абд. Д. от гр. Разград средна телесна повреда, изразяваща се в
тотална фрактура на коронката на зъб 22 (горен втори ляв резец) с
травматичен пулпит; клинични данни за сътресение на мозъка, довели до
трайно затруднение на дъвкателната функция (фаза на отхапване) за срок
поне един месец, поради тоталната фрактура на коронката на втори горен ляв
резец с травматичен пулпит, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.
Намалява наложеното наказание от 3 години на 6 месеца лишаване от
свобода и определения, на основание чл. 66 НК, изпитателен срок от 4 години
4
на 3 години.
Признава подсъдимия ЕД. КР. ЕН., роден на 27.03.1998г. в гр. Разград,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан,
ЕГН ********** за невиновен в това, че е извършил деянието спрямо Д. Абд.
Д. по хулигански подбуди и в съучастие, като съизвършител, с М. Р. АТ., ЕГН
********** от гр. Разград и П. Н. Т., ЕГН ********** от гр. Разград и го
оправдава по квалификациите по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и по чл. 20, ал. 2 НК.
Потвърждава присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на
Районен съд Разград в частта, с която е признат за невиновен подсъдимият
ЕД. КР. ЕН., ЕГН ********** в това, че на 25.05.2018 г. в гр. Разград, в
съучастие като съизвършител с М. Р. АТ., ЕГН ********** от гр. Разград и П.
Н. Т., ЕГН ********** от гр. Разград, е причинил на Д. Абд. Д. от гр. Разград
средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние
с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, и
разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия,
поради изпадането в безсъзнателно състояние.
Потвърждава присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на
Районен съд Разград в частта, с която подсъдимият М. Р. АТ. ЕГН **********
е признат за невиновен в това, че на 25.05.2018 г. в гр. Разград, в съучастие
като съизвършител с ЕД. КР. ЕН., ЕГН ********** от гр. Разград и П. Н. Т.,
ЕГН ********** от гр. Разград, е причинил на Д. Абд. Д. от гр.Разград средна
телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние с пълно
откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, и разстройство на
здравето с временна опасност за живота на пострадалия, поради изпадането в
безсъзнателно състояние.
Потвърждава присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на
Районен съд Разград в частта, с която е признат за невиновен подсъдимия П.
Н. Т. ЕГН **********, по обвинението в това, че на 25.05.2018 г. в гр.
Разград, в съучастие като съизвършител с ЕД. КР. ЕН., ЕГН ********** от гр.
Разград и М. Р. АТ., ЕГН ********** от гр. Разград, е причинил на Д. Абд. Д.
от гр. Разград средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда -
травматична кома, и разстройство на здравето с временна опасност за живота
на пострадалия, поради изпадането в безсъзнателно състояние.
Отхвърля гражданските искове за имуществени и неимуществени вреди,
предявени от Д. Абд. Д. ЕГН ********** от гр. Разград против М. Р. АТ. и П.
Н. Т. като неоснователни и недоказани.
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд
Разград в частта, с която е постановено солидарно осъждане на подсъдимите
по гражданския иск.
Потвърждава присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на
Районен съд Разград в частта, с която е уважен гражданският иск срещу
подсъдимия ЕД. КР. ЕН. и е осъден да заплати на Д. Абд. Д. ЕГН **********
от гр. Разград 5000 лв. - обезщетение за причинените неимуществени вреди
5
от престъплението по чл. 129, ал. 1 НК и законната лихва върху тази сума,
считано от 25.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Потвърждава присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на
Районен съд Разград в частта, с която е отхвърлен предявеният граждански
иск за горницата до 40 000 лв. като неоснователен и недоказан.
Потвърждава присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на
Районен съд Разград в частта, с която е уважен гражданският иск срещу
подсъдимия ЕД. КР. ЕН. и е осъден да заплати на Д. Абд. Д. ЕГН **********
от гр. Разград 1219.20 лв. - обезщетение за причинените имуществени вреди
от престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и законната лихва
върху тази сума считано от 25.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд
Разград в частта, с която са осъдени подсъдимите М. Р. АТ. и П. Н. Т. да
заплатят разноски по производството и в частта, с която е постановено
солидарно осъждане.
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд
Разград в частта, с която са осъдени подсъдимите солидарно да заплатят на Р.
Абд. Д. ЕГН ЕГН ********** от гр. Разград сумата в размер на 1000 лв. -
обезщетение за причинените от престъплението по чл.131, ал.1, т. 12, вр. с
чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК, неимуществени вреди ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 25.05.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 500.00 лв. / петстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2 НК неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 25.05.2018 г. до окончателното й изплащане като вместо това
отхвърля предявените граждански искове от Р. Абд. Д. като неоснователни и
недоказани.
Потвърждава присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на
Районен съд Разград в частта, с която са отхвърлени предявените граждански
искове, съответно за горницата до 3000 лв. и до 2000 лв. като неоснователни и
недоказани.
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд
Разград в частта, с която ЕД. КР. ЕН., ЕГН ********** от гр. Разград и М. Р.
АТ., ЕГН ********** от гр. Разград и П. Н. Т. ЕГН **********, са осъдени
солидарно да заплатят на Кр. Абд. Д. ЕГН ********** от гр. Разград сумата в
размер на 1000.00 лв. / хиляда лева/, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр.
с чл. 20, ал. 2 НК, неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 25.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
500.00 лв. / петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените от
престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК неимуществени вреди
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.05.2018 г. до
окончателното й изплащане като вместо това отхвърля предявения
граждански иск от Кр. Абд. Д..
6
Потвърждава присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд Разград
в частта, с която са отхвърлени предявените от К. АбдУ. Д. граждански искове за горницата
до 3000 лв. и до 2000 лв. като неоснователни и недоказани.
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд
Разград в частта за разноските, с която подсъдимите ЕД. КР. ЕН., ЕГН
********** от гр. Разград и М. Р. АТ., ЕГН ********** от гр. Разград и П. Н.
Т. ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на Д. Абд. Д. ЕГН
**********, Р. Абд. Д. ЕГН ЕГН ********** и Кр. Абд. Д. ЕГН **********
сумата в размер на 1600.00 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща
разноски по водене на делото за адвокатско възнаграждение.
Осъжда ЕД. КР. ЕН. да заплати на Д. Абд. Д. ЕГН **********, сумата в
размер на 533 лв., представляваща разноски по водене на делото за
адвокатско възнаграждение.
Отменя присъда №24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд
Разград в частта за разноските, с която подсъдимите ЕД. КР. ЕН., М. Р. АТ.,
ЕГН ********** от гр. Разград и П. Н. Т. ЕГН ********** са осъдени
солидарно да заплатят по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 912.30 лв. -
разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр.
Разград, сумата 1308.77 лв. (хиляда триста и осем лева и 77ст.) лева,
представляваща разноски в съдебното производство, от които 368.77 лв. /
триста шестдесет и осем лева и 77 ст./ държавна такса върху уважените
граждански искове.
Осъжда подсъдимия ЕД. КР. ЕН. да заплати по сметка на ОД МВР гр.
Разград сумата 912.30 лв. - разноски на досъдебното производство, а по
сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 1190 лв. (хиляда сто и деветдесет)
лева, представляваща разноски в съдебното производство, от които 250 лв.
държавна такса върху уважените граждански искове.
Осъжда подсъдимия ЕД. КР. ЕН. да заплати по сметка на ОС Разград
сумата 2334,50 лв. – разноски във въззивното производство.
Осъжда ЕД. КР. ЕН. да заплати на Д. Абд. Д. ЕГН **********, сумата в
размер на 333 лв., представляваща разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7

Съдържание на мотивите

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. М.Е. –
повереник на частните обвинители и граждански ищци - Р.Д., К.Д. и Д.Д.,
адв. Й. – защитник на подсъдимия П.Н. Т., адв. С.С. – защитник на
подсъдимия ЕД. КР. ЕН. и на подсъдимия М. Р. АТ. против присъда
№24/10.06.2021 г. по нохд №164/2020 г. на Районен съд Разград.

Постъпила е жалба (вх. №261288/16.06.2021 г. на РС Разград) от адв. Й.
– защитник на подсъдимия П.Н. Т..
Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована,
постановена в противоречие със закона, при съществени процесуални
нарушения и наложеното наказание е несправедливо. Твърди се, че не е
участвал в побоя, което е видно от записите от охранителни камери. Искането
е за отмяна на присъдата.
Няма направени доказателствени искания.
Препис от жалбата е връчен на РП и на повереника на частните
обвинители и граждански ищци и не са постъпили писмени възражения по чл.
322 НПК.
В съдебно заседание защитникът адв. Й. поддържа жалбата. Заявява,
че присъдата е постановена от нередовен състав. Намира, че за П. Н. Т. е
безспорно доказано, че не е участвал в побоя, а напротив направил опит за
разтурване на скандала. Според защитника това е видно, както от
свидетелските показания, така и от разгледаните записи на които се вижда,
че същият не участва. Искането е да бъде оправдан, а гражданския иск да се
отхвърли.
Подсъдимия П.Т. поддържа казаното от защитника.
Упражнявайки правото да се изкаже последен заявява, че лично не е
участвал и нито го е удрял някой, нито той е удрял някого. Моли да бъде
отменена присъдата. Твърди, че се опитал да предотвратят това сбиване, но е
подсъдим.

Постъпила е жалба (вх. №261296/18.06.2021 г. на РС Разград) от адв.
С.С. – защитник на подсъдимия ЕД. КР. ЕН..
Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и
явно несправедлива. Според защитника фактическата обстановка не е
изяснена, обвинението е недоказано и изводите на съда не кореспондират с
показанията на свидетелите и останалите доказателства по делото.
Искането е за отмяна на присъдата, Призналне на подсъдимия за
невиновен и отхвърляне на гражданските искове.
Няма направени доказателствени искания.
Жалбоподателят е заявил, че след изготвяне на мотивите ще изложи
допълнителни съображения.
1
Препис от жалбата е връчен на РП и на повереника на частните
обвинители и граждански ищци на 24.08.2021 г. и не са постъпили писмени
възражения по чл. 322 НПК.
Постъпило е допълнително писмено изложение (вх.
№261640/03.09.2021 г. на РС Разград) за допълване на доводите, посочени в
жалбата от адв. Д.Д. – защитник на подс. Е.Е. и подс. М.А.. Според
защитника първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен
анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на
фактическите констатации и незаконосъобразност на правните изводи.
Развиват се доводи, че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй
като съдията не се е отвел от разглеждане на делото, след като прокурорът
правилно и мотивирано е поискал отвод на председателя на съдебния състав
поради това, че е разгледал НЧХД №838/2018 г. образувано по същите
материали на настоящото НОХД 164/20 г. и с определение от 26.02.2019 г.
прекратил делото и го изпратил на Районна прокуратура гр. Разград за
произнасяне.
Според адв. Д. са допуснати процесуални нарушение в хода на
съдебното следствие:
1. Съдът не е допуснал доказателственине искания на защитата за
приобщаване към делото на епикризата и медицинската документация на
името на подсъдимия Е.Е. и искането за назначаване на съдебно медицинска
експертиза по отношение на телесните повреди които са му нанесени.
2. Съдът не е допуснал да бъдат предявени и изгледани видеозаписите
иззети от заведението.
3. Не са проведени очни ставки, следствени експерименти, не са
предявени материалите от видеозаписите и снимките, с оглед изясняване на
противоречията и т.н.
Защитникът счита, че тъй като са налице противоречиви свидетелски
показания, а това противоречие не е проверено чрез процесуалните
възможности по чл. 143 от НПК, то е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила съгласно чл. 13 от НПК, тъй като не са взети всички
мерки за осигуряване разкриване обективната истина по делото.
Според адв. Д. съдът, в нарушение на процесуалното задължение по чл.
291, ал. 2 НПК, не е дал думата на подсъдимия А., в хода на съдебните прения
в съдебно заседание на 10.06.2021 г. с което е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на
защита на подсъдимия, което е основание за отмяна на присъдата.
Позовава се на нарушение на чл. 13 НПК, тъй като съдът не е взел
всички мерки за разкриване на обективната истина и обстоятелствата по
делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно, както и на чл. 6 от
Конвенцията за защита на правата и основните свободи, относно принципа на
невиновността.
2
В допълнителното изложение се съдържа оплакване и от анализа на
свидетелските показания. Според защитата едната група свидетели са
тримата пострадали, които са в родствена връзка братя и сестри и техни
приятели, като показанията им съдържат противоречия и свидетелите
изопачават истината, в полза на роднините и приятелите си. Другата група
свидетели, след които са длъжностни лица - полицаи са незаинтересовани и
безпристрастни и ясно пресъздават фактическата обстановка.
Според адв. Д. е налице неправилна квалификация на деянието, тъй като
няма нито субективни, нито обективни признаци за деяние по чл. 131, ал. 1, т.
12 НК - причиняване телесна повреда по хулигански подбуди.
Защитникът намира, че съда процесуално недопустимо е пренебрегнал
фактите за агресивност на двете сестри - Р. и К. и Д.Д., както и на брат им Д.
Д., а е видно, че те с поведението си, също са осъществили хулигански
действия и в присъствие на органите на полицията са отправяли и заплахи за
убийство, за палежи, за стрелба с „калашници“ към подсъдимите и
приятелите им, което е потвърдено от самите полицейски служители.
Пренебрегването на тези доказателства от съда е съществено нарушение на
процесуални правила и нарушение на правото на защита на подсъдимия,
както и нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ.
Адв. Д. намира, че не е установено, че подсъдимият е нанесъл удар, с
който е причинил средна телесна повреда, нито че е налице средна телесна
повреда. Изтъква противоречие в експертизата, тъй като са посочени
противоречиви диагнози – тотална фрактура и травматичен пулпит. Защитата
се позовава на непълнота на експертизата, тъй като не e е точно определен
характера на телесната повреда и не е посочено как е получена тотална
фрактура на 22 зъб.
Защитата изтъква и съмнение в безпристрастността на вещото лице, тъй
като Д.Д. е бил негов пациент.
Защитникът намира, че не е установено и кой и по какъв начин е нанесъл
леки телесни повреди на Р.Д.. Като охлузвания върху гърба на основните
фаланги на 3-ти и 4-ти пръсти на лява ръка е възможно да бъдат получени
вследствие от ударите, които Р.Д. е нанасяла, със свита ръка в юмрук, върху
подсъдимите.
Излага се становище, че гражданските искове са неоснователни.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият бъде оправдан. Алтернативно се иска връщане на делото на
прокурора.
Постъпила е жалба (вх. №261297/18.06.2021 г. на РС Разград) от адв.
С.С. – защитник на подсъдимия М. Р. АТ..
Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и
явно несправедлива. Според защитника фактическата обстановка не е
изяснена, обвинението е недоказано и изводите на съда не кореспондират с
показанията на свидетелите и останалите доказателства по делото.
3
Искането е за отмяна на присъдата, признаване на подсъдимия за
невиновен и отхвърляне на гражданските искове.
Няма доказателствени искания.
Жалбоподателят е заявил, че след изготвяне на мотивите ще изложи
допълнителни съображения.
Препис от жалбата е връчен на РП и на повереника на частните
обвинители и граждански ищци на 24.08.2021 г. и не са постъпили писмени
възражения по чл. 322 НПК.
Постъпило е допълнително писмено изложение (вх.
№261641/03.09.2021 г. на РС Разград) за допълване на доводите, посочени в
жалбата от адв. Д.Д. – защитник на подс. Е.Е. и подс. М.А.. Защитникът на
двамата подсъдими излага идентични доводи и становища в двете
допълнение на доводите във въззивните жалби на подс. Е. и подс. А..
В съдебно заседание адв. Д., като защитник на подс. А. и подс. Е.,
поддържа жалбите. Заявява, че са налице пропуски по провеждане на
следствието и на досъдебното производство, и в хода на наказателното
производство пред първоинстанционния съд, тъй като не са назначени
експертизи. Поддържа довода в жалбата, че атакуваната присъда е
постановена от незаконен състав на съда, тъй като по отношение на
председателя на съдебния състав е налице основание за отвод – участие в
качеството на докладчик в две съдебни заседания разглеждал по НЧХД
№838/2018 г.
Поддържа и твърденията за допуснати процесуални нарушения:
в съдебно заседание на 10.06.2021 г. съдът, в нарушение на
процесуалното задължение по чл. 291, ал. 2 НПК не е дал думата на
подсъдимите А. и Е.;
в хода на съдебното следствие и при постановяване на съдебния акт е
нарушен принципа на разкриване на обективната истина, залегнал в чл.
13 НПК, тъй като не е назначена СМЕ на подсъдимия Е.Е., не са
предявени видеозаписите, приложени в хода на ДП, не са изготвени
допълнителни видео експертизи;
първоинстанционният съд е формирал своето убеждение едностранно,
само на основание фактическата обстановка, описана в обв.акт и се е
предоверил на тезата на държавното обвинение;
РРС е кредитирал само доказателствата, които са за виновността на
въззивниците, а не и доказателствата, които са против виновността им;
РРС не е кредитирал показания на полицейските служители, въпреки че
са положили клетва за охрана на обществения ред, а кредитира само
показанията на свидетелите, които са заинтересована страна от изхода на
делото – в родствени връзки.
Адв. Д. посочва, че няма обективни и субективни признаци за деяние по
чл. 131, ал. 1, т. 12 - хулигански подбуди. Намира, че противоречи на
житейската логика, подсъдимият Е., който е с приятелката си, в същия
момент да обарва за дупето друга жена. Според защитата счупването на
4
коронката на зъба на св. Д. е възможно да е причинено при падането му върху
масите, когато се е опитал да нанесе удар с крак. Намира, че не е установен
механизма на причиняване на телесната повреда – счупване на коронката на
зъба. Адв. Д. заявва, че не са доказани и гражданските искове.
Искането на защитника адв. Д. е съдът да отмени първоинстанционната
присъда по НОХД №164/20 г., тъй като е постановена при допуснато
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и да постанови
нова присъда, с която Е.Е. и М.А. да бъдат признати за невиновни.
Алтернативно намира, че съдът следва да отмени присъдата и върне делото
на прокуратурата.

Подсъдимия Е. заявява, че поддържа казаното от защитника си.
Упражнявайки правото да се изкаже последен подс. Е. моли съда да
отмени присъдата.
Подсъдимия А. заявява, че поддържа казаното от защитника си.
Упражнявайки правото да се изкаже последен подс. А. моли съда да
отмени присъдата.

Постъпила е жалба (вх. №261329/25.06.2021 г. на РС Разград) от адв.
М.Е. – повереник на частните обвинители и граждански ищци - Р.Д., К.Д.
и Д.Д..
Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна в наказателната
част, тъй като наложените наказания са явно несправедливи, а в гражданската
част, тъй като размера на присъдените обезщетение за неимуществени вреди е
занижен.
Няма направени доказателствени искания.
Искането е за изменение на присъдата като се увеличат наложените
наказания и се уважат предявените искове в пълен размер.
В съдебно заседание адв. Е. моли съда да не уважава жалбите на
подсъдимите и уважи подадената от частните обвинители и граждански ищци
жалба. Претендира за присъждане на разноски.
Според повереника на частните обвинители поведението на подсъдимите
не е трайно, а постоянно се е променяло, съответно непосредствено след
инцидента в жалба от Е.Е. до РПУ /л. 33 ДП/, в обяснения пред РРС заявява:
„Танцувахме и А. ме буташе постоянно с лакът … Той ме погледна и направо
ме удари“. Изтъква, че защитата на подсъдимите е запозната със
видеозаписите по делото, на които настоява да се направи видеотехническа
експертиза. Докато неговите доверители били по-бавни в реакциите си,
защото е минал период от 4 години и те за първи път виждат тези кадри и им
е трудно да се ориентират. Вещото лице, което в началото твърдяло, че нищо
от тези записи не може да се види, сега по разказите на подсъдимите, един
вид официализира обясненията им. А показанията на частните обвинители не
5
намерили място в допълнителното заключение на вещото лице.
В писмото до съда от управителя на нощния клуб М. Д. К. (л. 267 от
НОХД №164/2020 г.) е посочено, че: „На 24/25.05.21018 г. самоличността на
лицето заемащо длъжност портиер /охрана/ е Б. Г. Б.. Същото лице в съдебно
заседание на 03.04.2021 г. (л. 373 от НОХД №164) заявява, че е видял някаква
ръка, която посяга към Е., но това не е вярно, тъй като е заявил, чедо 03 ч.
неговата работа е на входа и едва след този час влиза в заведението.
Инцидентът е приключил много преди 3 ч.
Според адв. Е. не следва да се зачита заключението на вещото лице по
видеотехническата експертиза, тъй като в първото заключение кадрите са
непоследователни и малко объркващи, а във второто съвсем объркващи,
защото във второто заключение вещото лице не посочва кой кадър от коя
камера е. В първото заключение в 0:33:27ч. вещото лице сочи, че №2 е ударен
с ръка в главата. До него №5 на стр.4 долу и на стр.5 горе в 0:33:32ч. №2 пада
назад, от което произлиза, че падането на №2 на Е., трае 5 секунди, 5 секунди
след удара той пада назад на земята, което е неправдоподобно. В 0:33:40 ч.,
вещото лице посочва, че №4 отправя удар с десен крак, след което пада назад
и се удря в масите зад него, като ги размества на стр.5 долу в дясно. Според
вещото лице излиза, че за 6 секунди Д.Д. два пъти се блъска и размества
масите. В 0:34:10 ч. вещото лице посочва, че охранителите извеждат П., който
вървял назад и паднал. След 14 секунди, в които е лежал, в 0:34:24 ч.
охранителите го изправят (стр. 8 от заключението). Повереникът на частните
обвинители поставя въпроса възможно ли е Д.Д., по негово време едно дете,
да е толкова агресивен и да причини такива вреди. Тогава той е бил на 15
години и 5 месеца. Според справката от училището през учебната 2017/2018 г.
той е бил висок 1,74 м. и е тежал 54 кг. Д.Д. е роден през 2002 г., брат му Д.
2001 г., а Е. е роден 1998 г., П. 1996 г., а М. 1989 г.
Според адв. Е. обясненията на подсъдимите не се подкрепят от
доказателствата по делото, поради което обвинението е доказано по несъмнен
и безспорен начин. Никой от двете компании не е познавал никого от другата
компания, което изключва категорично личния мотив. А умисълът на
подсъдимите бил да пренебрегнат правилата, да не спазват закона и да се
разпореждат в дискотеката, както намерят за добре.
По отношение на гражданския иск твърди, че доверителите му са
претърпели физически и психически травми, лечението на Д. продължава
повече от 2 години. Предлага на съда да измени присъдата и наложи на
тримата подсъдими наказание около средния размер, както и да уважи
предявените граждански искове в пълен размер. Претендира за сторените
разноски.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314
от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:

6
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лица, които са оправомощени, съгласно чл. 318,
ал. 3, 4, 5 и 6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград:
Признал подсъдимия ЕД. КР. ЕН., ЕГН ********** за виновен в това, че
на 25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. АТ.,
ЕГН ********** и П. Н. Т., ЕГН **********, е причинил на Д. Абд. Д. от гр.
Разград средна телесна повреда, изразяваща се в тотална фрактура на
коронката на зъб 22 (горен втори ляв резец) с травматичен пулпит; клинични
данни за сътресение на мозъка, довели до трайно затруднение на
дъвкателната функция (фаза на отхапване) за срок поне един месец, поради
тоталната фрактура на коронката на втори горен ляв резец с травматичен
пулпит, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК, поради
което и на основание член 54 и член 36 от НК му налага наказание лишаване
от свобода в размер три години, изтърпяването на което на основание член
66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок в размер на 4 години
Признал подсъдимия ЕД. КР. ЕН. ЕГН********** за невиновен в това на
25.05.2018 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. АТ., ЕГН
********** и П. Н. Т., ЕГН ********** причинил на Д. Абд. Д. от гр. Разград
средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние
с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, и
разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия,
поради изпадането в безсъзнателно състояние и го оправдава в тази част на
обвинението.
Признал подсъдимия ЕД. КР. ЕН. за виновен в това, че на 25.05.2018 г. в
гр. Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. АТ., ЕГН ********** и П.
Н. Т., ЕГН ********** причинил на Р. Абд. Д. от гр. Разград лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания върху лява скула; върху и под дясна
скула; до левия гръб на гръдната кост; върху лявата лопатка; лява
предмишница; обловато - по дясна мишница и две на предмишницата; гърба
на дланта на дясна ръка с оток на това място; върху вътрешните глезени на
двата крака; охлузвания върху гърба на основните фаланги на 3-ти и 4-ти
пръсти на лява ръка; драскотина на лява предмишница, довели до болка и
страдание на пострадалата без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание
чл. 54 и чл. 36 от НК му налага наказание една година лишаване от свобода,
изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил за
изпитателен срок в размер на три години.
Признал подсъдимия ЕД. КР. ЕН. ЕГН********** за виновен в това, че
на 25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. АТ.,
7
ЕГН ********** и П. Н. Т., ЕГН ********** извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразявани явно неуважение
към обществото, като на публично място - в нощен клуб „Сохо“, а след това и
пред заведението предизвикал скандал със свидетелите Р. Абд. Д., Кр. Абд. Д.
и Д. Абд. Д. като нанесъл побой над Р. Абд. Д. и Д. Абд. Д. и отправил
обидни думи по отношение на Кр. Абд. Д. и Р. Абд. Д., а именно нарекъл ги
„мърши и курви“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му налага наказание
лишаване от свобода в размер на една година, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок в размер на три
години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил на подсъдимия ЕД. КР. ЕН.
ЕГН********** общо наказание в размер на най-тежкото от наложените, а
именно лишаване от свобода в размер на три години, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването за изпитателен срок в размер на
четири години.
Признал подсъдимия М. Р. АТ., ЕГН ********** за виновен в това, че на
25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с ЕД. КР. ЕН.,
ЕГН ********** и П. Н. Т., ЕГН ********** причинил на Д. Абд. Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в тотална фрактура на коронката на зъб 22
(горен втори ляв резец) с травматичен пулпит; клинични данни за сътресение
на мозъка, довели до трайно затруднение на дъвкателната функция (фаза на
отхапване) за срок поне един месец, поради тоталната фрактура на коронката
на втори горен ляв резец с травматичен пулпит, като деянието е извършено по
хулигански подбуди -престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал.
1 във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание член 54 и член 36
от НК му налага наказание лишаване от свобода в размер на две години,
изтърпяването на което на основание член 66, ал. 1 от НК отложил за
изпитателен срок в размер на три години.
Признал подсъдимия М. Р. АТ. ЕГН ********** за невиновен в това, че
на 25.05.2018 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с ЕД. КР. ЕН.,
ЕГН ********** и П. Н. Т., ЕГН ********** причинил на Д. Абд. Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние с пълно
откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, и разстройство на
здравето с временна опасност за живота на пострадалия, поради изпадането в
безсъзнателно състояние и го оправдава в тази част на обвинението.
Признал подсъдимия М. Р. АТ. ЕГН ********** за виновен в това, че на
25.05.2018 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с ЕД. КР. ЕН., ЕГН
********** и П. Н. Т., ЕГН ********** причинил на Р. Абд-УлН. Д. лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания върху лява скула; върху и
под дясна скула; до левия гръб на гръдната кост; върху лявата лопатка; лява
предмишница; обловато-по дясна мишница и две на предмишницата; гърба на
дланта на дясна ръка с оток на това място; върху вътрешните глезени на двата
8
крака; охлузвания върху гърба на основните фаланги на 3-ти и 4-ти пръсти на
лява ръка; драскотина на лява предмишница, довели до болка и страдание на
пострадалата без разстройство на здравето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130,
ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36
от НК му налага наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за
изпитателен срок в размер на три години.
Признал подсъдимия М. Р. АТ. ЕГН ********** за виновен в това, че на
25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с ЕД. КР. ЕН.,
ЕГН ********** и П. Н. Т., ЕГН ********** извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразявани явно неуважение
към обществото, като на публично място - в нощен клуб „Сохо“, а след това и
пред заведението предизвикал скандал със свидетелите Р. Абд. Д., Кр. Абд. Д.
и Д. Абд. Д. като нанесъл побой над Р. Абд. Д. и Д. Абд. Д. и отправил
обидни думи по отношение на Кр. Абд. Д. и Р. Абд. Д., а именно нарекъл ги
„мърши и курви“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му налага наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца изтърпяването на което на
основание чл.66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок в размер на три
години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил на подсъдимия М. Р. АТ.
ЕГН ********** общо наказание в размер на най-тежкото от наложените, а
именно лишаване от свобода в размер на две години, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в
размер на три години.
Признал подсъдимия П. Н. Т., ЕГН ********** за виновен в това, че на
25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с ЕД. КР. ЕН.,
ЕГН ********** и М. Р. АТ. ЕГН ********** причинил на Д. Абд. Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в тотална фрактура на коронката на зъб 22
(горен втори ляв резец) с травматичен пулпит; клинични данни за сътресение
на мозъка, довели до трайно затруднение на дъвкателната функция (фаза на
отхапване) за срок поне един месец, поради тоталната фрактура на коронката
на втори горен ляв резец с травматичен пулпит, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание член 54 и член
36 от НК му налага наказание лишаване от свобода в размер на две години и
шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложил за изпитателен срок в размер на три години.
Признал за невиновен П. Н. Т. ЕГН **********, в това че в това на
25.05.2018 г. в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с ЕД. КР. ЕН., ЕГН
********** и М. Р. АТ., ЕГН ********** причинил на Д. Абд. Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние с пълно
9
откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, и разстройство на
здравето с временна опасност за живота на пострадалия, поради изпадането в
безсъзнателно състояние и го оправдава в тази част на обвинението.
Признал подсъдимия П. Н. Т. ЕГН ********** за виновен в това, че на
25.05.2018 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. АТ., ЕГН
********** и ЕД. КР. ЕН., ЕГН ********** причинил на Р. Абд. Д. лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания върху лява скула; върху и
под дясна скула; до левия гръб на гръдната кост; върху лявата лопатка; лява
предмишница; обловато - по дясна мишница и две на предмишницата; гърба
на дланта на дясна ръка с оток на това място; върху вътрешните глезени на
двата крака; охлузвания върху гърба на основните фаланги на 3-ти и 4-ти
пръсти на лява ръка; драскотина на лява предмишница, довели до болка и
страдание на пострадалата без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание
чл. 54 и чл. 36 от НК му налага наказание лишаване от свобода в размер на
десет месеца изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил
за изпитателен срок в размер на три години.
Признал подсъдимия П. Н. Т. ЕГН ********** за виновен в това, че на
25.05.2018 г., в гр. Разград е причинил на Кр. Абд. Д. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсноконтузна рана от външната страна на лакетния
израстък на лява ръка, кръвонасядания около външните ъгли на двете очи;
обловати във вътрешностраничната част на лява лакътна област; по
вътрешната повърхност на дясна мишница и по гръбна страна на горна трета
на същата предмишница; под двете коленни области с охлузвания върху тях;
широка драскотина по тръбната страна на лява мишница, довели до болка и
страдание на пострадалата без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди -престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
вр.с чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му
налага наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за
изпитателен срок в размер на три години.
Признал подсъдимия П. Н. Т. ЕГН ********** за виновен в това, че на
25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. АТ., ЕГН
********** и ЕД. КР. ЕН., ЕГН ********** извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразявани явно неуважение към
обществото, като на публично място - в нощен клуб „Сохо“, а след това и
пред заведението предизвикал скандал със свидетелите Р. Абд. Д., Кр. Абд. Д.
и Д. Абд. Д. като нанесъл побой над Р. Абд. Д. и Д. Абд. Д. и отправил
обидни думи по отношение на Кр. Абд. Д. и Р. Абд. Д., а именно нарекъл ги
„мърши и курви“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му налага наказание
лишаване от свобода в размер на десет месеца изтърпяването на което на
10
основание чл.66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок в размер на три
години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил на подсъдимия П. Н. Т. ЕГН
********** общо наказание в размер на най-тежкото от наложените, а
именно лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така определеното
общо наказание в размер на три години.
Осъдил подсъдимите солидарно да заплатят на Д. Абд. Д. сумата в
размер на 5 000 лв. - обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.05.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Отхвърлил предявения граждански иск за горницата до 40 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
Осъдил подсъдимите солидарно да заплатят на Д. Абд. Д. 1 219. 20 лв. -
обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 25.05.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Осъдил подсъдимите солидарно да заплатят на Р. Абд. Д. 1 000 лв. -
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с
чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, неимуществени вреди ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 25.05.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 500 лв. - обезщетение за причинените от
престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК неимуществени
вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.05.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Отхвърлил предявените граждански искове за горницата за горницата до
3 000 лв. и до 2 000 лв. като неоснователни и недоказани.
Осъдил подсъдимите солидарно да заплатят на Кр. Абд. Д. сумата в
размер на 1 000 лв. - обезщетение за причинените от престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, неимуществени
вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.05.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 500 лв. - обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК
неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от
25.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Отхвърлил предявените граждански искове за горницата, съответно до 3
000 лв. и до 2 000 лв. като неоснователни и недоказани.
Присъдени са разноски в тежест на подсъдимите.

11
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият ЕД. КР. ЕН. е български гражданин, роден на 27.03.1998 г.
в гр. Разград, със средно образование, неженен, работи, не е осъждан.
Подсъдимият М. Р. АТ. е български гражданин, роден на 19.08.1989 г. в
гр. Разград, със средно образование, неженен, работи, не е осъждан.
Подсъдимият П. Н. Т. е български гражданин, роден на 29.11.1996 г. в гр.
Разград, със средно образование, неженен, работи, не е осъждан.

През 2018 г. св. Д. Д., роден през 2001 г., бил ученик в Спортно училище
гр. Разград.
На 24.05.2018 г., вечерта св. Д. Д., празнувал завършването на средно
образование. За тържеството в Разград били и сестрите му Р.Д. и К.Д., както и
брат му – Д.Д., роден на 12.09.2002 г. Д.Д., според служебна бележка изх.
№78/10.02.2021 г. от Спортно училище Разград (л. 368 нохд №164/20 г.), през
2017/2018 г. е имал ръст 174 см. и тегло 54 кг.
Д. Д. бил със съучениците си в ресторант „Лес“ в гр. Разград, а след
полунощ отишъл в нощен клуб „Сохо“, където към неговата компания се
присъединили сестрите му и брат му. Д. Д. бил със свидетелите И., М., К., К.
И., С. и Б..
В същото заведение били и тримата подсъдими - ЕД. КР. ЕН., който бил с
приятелката си - св. Г. Д.а, П. Н. Т. и М. Р. АТ.. С тях били приятелите им -
свидетелите А. Х., който също празнувал завършването на средно
образование, М., И., Д.а, Й-, Х. и В. И.. Те били на маса, съседна на тази, на
която се намирали Д. Д. и компанията му, включително сестрите му Р. и К. и
брат му Д..
ЕД. КР. ЕН. бил разположен с гръб към масата на която била компанията
на Д. Д.. Зад Е. били разположени, прави на масата, Д.Д., от лявата му страна
Р.Д. и до нея К.Д..

В заведението имало система за видеонаблюдение и на записите били
вкопирани в кадър данни за дата, часово време и номер на камера за
видеонаблюдение.

Около 0, 32 ч. според часа, отразен на видеозаписите, св. Д. Д. излязъл
извън заведението, заедно със св. Е. И..

Св. Р.Д. възприела, че някой я опипва, но не реагирала и не се
противопоставила, за да не предизвика конфликт, нито съобщила на някого.
Тъй като подс. Е. стоял зад нея, решила че той я опипва.
Не се установява от събраните доказателства, че подс. Е. е бутал,
опипвал, „закачал“ св. Р.Д..
12

По времето, когато Д. Д. и Е. И. били напуснали заведението, св. Д.Д.,
неволно блъснал подс. Е.. Последният, около 00,33 часа, според вкопирания
на видеозаписите час, се обърнал към него и го предупредил да внимава, като
казал: „Стига си се бутал“. Св. Д.Д. отвърнал: „Няма проблеми“. При второ
съприкосновение, отново Е. се обърнал към Д.Д. и му казал: „Стига си се
бутал, циганин“, след което се обърнал към компанията си.
Д.Д. поискал да се доближи до подс. Е. и да иска обяснения от него, но
сестра му Р.Д. се опитала да го спре, хващайки го за ръката. Д.Д. избутал
ръката на сестра си и се обърнал към подс. Е., като двамата разговаряли,
напрежението между тях ескалирало до словесен конфликт. Св. Г. Д., за да
предотврати продължението на конфликта, се пресегнала през масата и
хванала за рамото подс. Е., който обърнат с гръб към свидетелката разговарял
със св. Д.Д.. Е. дръпнал рамото си от захвата на свидетелката и продължил да
говори със св. Д.Д..
Св. Д.Д., в 00.33.27 часа, според вкопирания на видеозаписите час, се
пресегнал и ударил в областта на главата подс. Е., който отвърнал на удара.
Възникнало бутане, блъскане и дърпане между лица от двете компании. Лица,
сред които и Р.Д., нанасяли удари по подс. Е., той се предпазвал с ръце. До
него бил подс. П.Т.. А подс. М. Е. бил от другата страна на масата, далеч от
стълкновението.
Подс. П.Т. държал св. А. Х. и го дърпал назад.
В този момент към мястото на конфликта се приближил охранител.
Д.Д. се опитал да нанесе удар с десния си крак, в резултат на което
паднал назад върху масите. След като се изправил, подс. П.Т. пуснал св. А. Х.
и хванал отзад през ръцете и тялото св. Д.Д.. Подс. М.А. стоял до него.
Р.Д. продължавала, през охранителите, да отправя удари с ръце към подс.
Е..
Подс. П.Т., около 00.33.51 часа, според вкопирания на видеозаписите час,
пуснал св. Д.Д. и го бутнал напред. Д. продължавал да извършва движения с
ръце.
Подс. М.А. по това време също стоял до подс. Т..
Св. К. К. се приближил към мястото на събитието.
Двама охранители спрели св. Р.Д. и св. К.Д., които стоели срещу подс.
П.Т..
Двама охранители, около 00.34.09 часа, според вкопирания на
видеозаписите час, извели подс. П.Т. към страничната врата на заведението.
Св. К. К. излязъл от основния вход на заведението, след което отново
влязъл вътре и се разминал със св. Д.Д., К.Д. и Р.Д., които излизали.
Св. В. И. около 00.34.49 ч. направила жест с ръка към св. А. Х. да тръгва
и заедно с другите лица от компанията на подсъдимите тръгнали, за да
излязат от заведението.
13
По същото време Д.Д., К.Д. и Р.Д. стояли на площадка в заведението, до
централния вход. Тримата разговаряли. След около минута към тях се
присъединила и св. Р. Б.. Дошъл и св. М. М.. Малко по-късно през входната
врата влезли св. Д. Д. и св. Е. И..
След като разбрал за станалото, Д. Д. поискал няколко пъти да влезе в
заведението, но Р.Д. го спирала настоятелно с ръце, дърпала го назад. Д. Д. се
измъкнал от захвата на Р.Д. и около 00.35.31 часа, според вкопирания на
видеозаписите час, влязъл в заведението. След него се опитал да тръгне и
Д.Д., но бил спрян от св. К.Д..
По това време св. А. Х. и св. В. И. минали покрай тях, отивайки към
изхода. След тях вървял и подс. М.А., който се качил по стъпалата,
преминавайки до Д.Д. и другите. След това и Г. Д.а излязла от заведението.
Д. Д., подс. М.А. и Д.Д., около 00.35.40 часа, според вкопирания на
видеозаписите час, заедно вървели към изхода. Малко след тях излезли Р.Д.,
К.Д., М. М., Р. Б., М. Х., Е. И., К. И.. След тях излезли и М. М. и М. М.а.
Навън между отново възникнал сблъсък между лица от компаниите на
подсъдимите и пострадалите. При сблъсъците св. К.Д. паднала на земята. При
възникналото спречкване св. Д.Д. бил бутнат на земята, а подс. Е.Е.,
излизайки от заведението и идвайки към него му нанесъл удар с крак по
главата. От нанесеният удар Д.Д. получил тотална фрактура на коронката на
зъб 22 /горен втори ляв резец/ с травматичен пулпит, което довело до трайно
затруднение на дъвкателната функнция /фаза на отхапване/ за срок поне един
месец. Св. К. видял Д.Д. на земята и се обадил на тел. 112 за линейка, но се
представил с чуждо име. След удара Д.Д. станал и потърсил подс. Е., за да му
поиска сметка.

Съдът приема за установено, че подс. Е. е нанесъл удар с крак на св. Д.Д.
и е разпознат от свидетелите и потърпевшия, тъй като за разлика от внезапно
възникналия скандал в заведението, съответно тъмнината, декоративното
осветление, силната музика, които пречат на свидетелите да имат ясни
възприятия, то навън при относително добра видимост са забелязали подс. Е.,
който се приближава сам към падналия св. Д.Д. и му нанася удар.
Извършеното от подсъдимия е самостоятелен акт, несвързан с действия,
извършени от други лица, които са нанасяли удари на пострадалия. Лицата,
нанесли удари на Д.Д. не са съзнавали, че извършват съвместна дейност с
подс. Е.. Той също се е намесил след като тези лица са преустановили
действията си спрямо Д.Д..
При опита да защитят Д.Д. и да отблъснат хората, с които влязъл в
конфликт (св. К.Д. и при падането си на земята) сестрите му получили
увреждания:
- Р.Д. кръвонасядания върху лявата скула; върху и под дясна скула; до
левия ръб на гръдна кост; върху лява лопатка; лява предмишница; обловато -
по дясна мишница и две на предмишницата; гърба на дланта на дясна ръка с
оток на това място; върху вътрешните глезени на двата крака; охлузвания
14
върху гърба на основните фаланги на Ш-ти и IV-и пръсти на лява ръка;
драскотина на лява предмишница.
- К.Д. разкъсно-контузна рана от външната страна на лакътния израстък
на лява ръка, кръвонасядания около външните ъгли на двете очи, обловати -
във вътрешностраничната част на лява лакътна област, по
вътрешностраничната повърхност на дясна мишница и по тръбната страна на
горна трета на същата предмишница, под двете коленни области с охлузвания
върху тях, широка драскотина по гръбната страна на лява мишница.
На място дошла линейка и служители на МВР – св. К., св. Р. и други. Д.Д.
продължил да вика и да се държи агресивно. Баща му, който пристигнал на
място, го убедил да се качи в линейката.
С протокол за доброволно предаване били приобщени към материалите
по ДП видеозаписи от охранителна камера на нощен круб „Сохо“ (л. 54, т. 2).
Обстоятелствата от предмета на доказване са установени от въззивния
съд, след самостоятелен доказателствен анализ, с допустими и относими
доказателствени средства и доказателства. Установява се по несъмнен начин,
приетата от въззивния съд фактическа обстановка.

Свидетелите дават следните показания:
Св. Д.Д. е дал показания на досъдебното производство на 09.11.2018 г. (л. 153), като
разпитът е извършен по реда на чл. 223 НПК, пред съдия от съответния първоинстанционен
съд. Д. твърди, че докато танцували, подс. Е. започнал да закача сестра му и „да я обарва“,
като казал, че е проститутка. Според свидетеля, когато Е. забелязал, че го вижда, му казал
„Какво гледаш?“ и го ударил с юмрук по лицето, а след това започнали и неговите приятели.
Сестрите му се опитвали да ги спрат, след това викнали охраната и охраната ги спряла.
Излезли навън, за да си тръгнат, но те излезли навън и пак почнали да ги бият. П. го душал.
М. го удрял по корема и лицето, друг го удрял по лицето. П. и М. най-много го удряли, след
това излязъл от заведението Е. и засилен го ритнал. Изпаднал в безсъзнание. В това време
брат му се опитвал да ги спре. Свидетелят твърди, че станал като бил в линейката. Стоял две
седмици в болница, разбрал че има счупен зъб. Твърди, че е счупен от удара с крак, който му
нанесъл подс. Е. пред заведението. Другите удари били по тялото му.

Пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 26.01.2021 г. (л. 184) св. Д.Д.
заявява, че станало едно „сбръчкване“. Той видял, че Е. обарва сестра му по задника, по
гърба, но си замълчал. Когато стоели гръб до гръб с Е., той се обърнал и му казал „По-
полека танцувай“ и докато св. Д. се обръщал към сестра си, за да каже, че няма проблем,
подс. Е. го ударил с юмрук в лицето, след което се намесила и неговата компания. П. и М.,
чиито имена дотогава не знаел, но след това научил, го удряли. Сестрите му се опитвали да
ги спрат. П. го вдигнал и го ударил в една маса. След това излезли навън. Дошъл и брат му
Д.. Но излязъл „един“, когото не помни отвътре и почнал боя. Излязла „компанията на Е.“ и
почнали да го удрят. П. го държал, а М. и другите го удряли, като подс. Е. не бил там по
това време. След това подс. Е. излязъл от заведението и му нанесъл удар с крак, след което
не помнел нищо. Заявява, че бил 4 дни в болницата, имал счупен зъб. Подс. Е. псувал него и
сестрите му. Другите също псували, но по-малко.
15

В съдебно заседание пред въззивния съд, на 25.01.2022 г. (л. 199) св. Д.Д. твърди, че
подс. Е. опипвал сестра му, но той нищо не казал. След това Е. му казал „Стига си се
бутал.“, но свидетеля не реагирал. После втори път станало „сбръчкване“ и Е. се обърнал
към него и казал „Стига си се бутал, циганин.“Сестра му К. забелязала, че нещо се случва и
се обърнала към него и попитала „Какво става?“ и тогава подс. Е. го ударил по лицето. След
това П. го хванал и го хвърлил на една маса, после го съборил на земята и започнали да го
ритат – най-много Е., П., М. и Й.. Д.Д. твърди, че не е посягал, но и да искал да посегне
нямало как, тъй като Е.Е. се скрил зад приятелите си и те всички започнали да удрят него.
Сестрите му се опитвали да го отърват и бутали нападателите. Като тръгнали да излизат
срещнали и брат му Д., заедно с тях излязъл и подс. А. и започнал да удря Д.Д. по тялото, по
лицето и започнал втори бой. Брат му Д. се опитвал да го дръпне. След това от заведението
излязъл П. и започнал да души Д.Д.. Излезли още хора да го удрят. Дошъл подс. Е. от
главния вход на заведението и го ритнал в главата, след което свидетеля изпаднал в
безсъзнание.
В съдебно заседание на 25.01.2022 г. са прочетени, по реда на чл. 281 НПК,
показанията на св. Д.Д. от ДП и той е заявил, че ги поддържа.

Св. Р.Д. е дала показания на 12.10.2018 г., на досъдебното производство, като разпитът
е извършен по реда на чл. 223 НПК, пред съдия от съответния първоинстанционен съд. Д.
твърди, че „едно момче“, което след това научила, че се казва Е., я бутнало по гърба, но тя
нищо не казала. След това още два пъти я бутнал и тя пак нищо не казала, тъй като не искала
„да стават проблеми“. След това Е. отишъл при брат Д., хванал го за ризата и казал:
„Внимавайте като играете“, на което брат отвърнал: „Няма проблеми“, но Е. го ударил с
юмрук по лицето. Д. от удара паднал назад, а тя го подпряла. След което дошъл П., когото
също не познавала преди това, хванала брат за шията и започнал да го души, а Е. и друго
момче, което не познавала започнали да удрят брат с юмруци. Тя и сестра К. издърпали
Д. и тримата излезли навън. Навън докато търси телефон да се обади на баща си, излезли 7-8
човека, сред които и тримата подсъдими и започнали да удрят брат им, а те се опитвали да
го отърват. П. започнал да души брат , а другите 7-8 човека продължавали да го удрят, след
което Д. паднал на земята, а Е. дошъл от заведението и го ритнал по главата. П. удрял брат
Д. и сестра . Докато тя се мъчела да ги отърве и нея ударил. М. също удрял сестра и брат
ѝ. Твърди, че Е. я ударил с юмрук.
Св. Р.Д. е разпитана и на 09.12.2019 г. (л. 147) в присъствие на повереника адв. Е.. В
този разпит твърди, че подс. Е. няколко пъти я закачил, като я хванал два пъти за кръста, а
третия път за дупето, но тя не искала да прави проблеми и замълчала – не казала нищо на
никого. След това Е. хванал брат Д. за ризата и му казал: „По-леко танцувайте“, той
отговорил „няма проблеми“ и тогава без никакъв повод подс. Е. му нанесъл удар с юмрук в
лицето и така започнал боя. Всички момчета се нахвърлили да удрят брат с юмруци и
ритници, а тя и сестра К. се опитвали да го отърват. П. душал брат , а другите, сред които
подс. Е. и подс. М. го удряли. Когато се опитали да изведат брат си Д., почнали да им
нанасят удари. Е. и П. я ударили с юмрук в лицето. Получила и други удари, но не видяла
кой ги нанася. След като излезли от заведението със сестра и брат и Д., Е., П., М. и други –
общо 8 човека излезли и докато търси телефона си, видяла че почнали да удрят брат и
сестра . П. държал брат Д., а Е., М. и други го удряли. М. ударил и сестра с юмруци и
16
ритници. Тя искала да отърве брат си, но започнали да удрят и нея. Брат паднал на земята
и се мъчел да се изправи и тогава Е. се засилил и го ритнал по главата. Групата биячи, сред
които М., Е., П. и Й. ги псували и обиждали.
При разпита в съдебно заседание на 26.01.2021 г. по нохд №164/20 г. св. Р.Д. твърди
подобни обстоятелства, но разказва и за срещата с брат Д. след инцидента в заведението.
Твърди, че Е. удрял брат Д., а М. ритал сестра . П. държал брат Д., а А., М. и още две
момчета го удряли с юмруци. Тя се опитвала да ги отблъсне, но някой я дърпал за косата, а
като се обърнала видяла брат си паднал на земята. Заявила, че не си спомня поради
изминалото време и че поддържа показанията си от ДП.
Св. К.Д. е дала показания на 12.10.2018 г., на досъдебното производство (л. 136), като
разпитът е извършен по реда на чл. 223 НПК, пред съдия от съответния първоинстанционен
съд. Д. твърди, че до тяхната маса в заведението имало друга компания, в която били
подсъдимите. К.Д. не ги познавала, но после научила имената им. Подс. Е. се „закачил“ със
сестра . По времето, когато брат Д. бил излязъл от заведението, видяла брат си Д. да
говори с подс. Е., близо до масите и Е. ударил с юмрук в лицето брат . Със сестра си
тръгнали да ги спират. Дошъл П. хванал брат и започнал да го души. „Избутали“ двамата
от брат и излезли навън. Охраната не се намесила докато били в заведението. Когато
излезли навън Е., П. и още „много момчета“, около 8, тръгнали след тях. Поискала помощ от
един от охранителите, но той казал, че не може да помогне. Момчетата удряли брат , там
била и сестра , по-късно дошъл и брат Д.. Започнали да ги спират. П. започнал да души
брат . М. удрял брат . Докато се опитва да ги спре свидетелката била съборена на земята и
ударена с ритник. Докато удряли брат той паднал по гръб на земята и докато се опитвал да
стане Е. го ритнал в главата и Д.Д. паднал и загубил съзнание. След което бил настанен в
болница и лежал 3 дни.
Св. К.Д. заявила, че Е., М. и П. не са я удряли. Е. и П. удряли сестра . Когато ги
спирали викали „мърши“, „курви“, „цигани“.
Баща им, когото извикали, дошъл накрая, когато дошла линейката.
Твърди, че не са отправяли обиди и заплахи.

Св. Р.Д. е разпитана и на 09.12.2019 г. (л. 140) в присъствие на повереника адв. Е.. В
този разпит твърди, че по време на инцидента били бити тя, сестра и брат Д.. Е. първи
ударил брат с юмрук по лицето, когато отишла да ги разтърве ударил и нея с юмруци и
шамари по лицето. П. нанесъл удари с ръце и крака и заведението и извън него. М. я
ударил с юмруци по лицето и стомаха. Обиждали ги.

Пред първоинстанционния съд св. К.Д. не се е явила. В съдебно заседание на
04.03.2021 г. са прочетени поазанията от ДП на л. 136-138.

В съдебно заседание на 25.01.2022 г. пред въззивния съд св. К.Д. заявила, че минали
доста години и предпочита да отговаря на въпроси. В заведението „Сохо“ Е., А. и П. били
зад тях. Е. се закачил със сестра . Свидетелката разбрала това, тъй като видяла, че Р.Д. се
обръща и му казва „По-полека“. Сестра казала на арабски „Този се закача“ и „Зад нас са“.
Втори път продължил и брат казал на подс. Е. „По-полека, не се блъскайте“. След което
17
подс. Е. ударил Д.Д.. Тя отишла между тях, за да ги разтърве и Едисла, П. и цялата компания
започнали и тях да бият. Удряли ги П., Е., М., А., Й.. П. хванал брат и другите започнали
да го удрят. Когато преустановили ударите (св. К.Д. заявява, че не знае защо са спрели и не
видяла някой да е помогнал) тримата – свидетелката, сестра и брат Д. излезли от
заведението. Когато излезли компанията на подсъдимите излезли след тях и продължили да
ги удрят. П. и М. ги удрял навсякъде, а Й. удрял сестра . А. удрял свидетелката. П. хванал
брат зад „едни решетки“ и го душал, а М., А. и Й. го удряли по стомаха и лицето. После
П. хвърлил брат на земята, а подс. Е. дошъл отстрани бягайки и го ритнал по главата. След
което брат ѝ загубил съзнание и извикали линейка, обадили се на баща си.
М., П. и Е. най-много я удряли и в дискотеката и извън нея.

Св. Д. Д. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г. (л. 217) и заявява, че след като
се върнал в заведението разбрал, че станал бой в дискотеката. Докато се опитвал да разбере
какво се случило, чул че псуват него и сестра му. Излезли навън, подс. А. отишъл при тях,
псувал брат ми и го ударил. Свидетелят не познавал подс. А., но тъй като след случай
разбрали кои са лицата, счел че е той. Станал бой пред дискотеката те се опитали „да ги
разтърват“, но не успели тъй като били много. Чувал как псуват сестрите му. Видял П. да
удря брат му, да го души, Е. и М. удряли сестрите му. Видял и П. да удря сестрите му. П.
държал брат му, а двама го удряли по стомаха. Не познавал лицата, които го удряли. П.
хвърлил брат му на земята и Е.Е. дошъл засилен и ритнал брат му в главата. След това подс.
Е. избягал, а брат му останал да лежи на земята и не мърдал. Брат му не бил адекватен.
Казал на полицаите, че са ритали брат му. След като пристигнал на място, баща му помолил
полицаите да вземат лични карти, защото ще пускат жалба, ако стане нещо с брат му и да
знаят кои са хората. След това разбрали, че са били П., М., Е., В. и много хора.

Св. Д. Д. е дал показания на 09.11.2018 г., на досъдебното производство (л. 159), като
разпитът е извършен по реда на чл. 223 НПК, пред съдия от съответния първоинстанционен
съд.
Д. твърди, че срещнал сестрите си и брат си, когато тръгнал да влиза в заведението.
Докато пита какво става излезли другите, които се били вътре – 8-9 човека. Познавал М., Е.
и П.. Тръгнали към тях и П. и М. започнали да обиждат сестрите му. П. хванал брат му и го
вдигнал, после го свалил. Той, М. и другите започнали да го налагат с ритници по тялото и
лицето. Те се опитвали да ги разтърват, но не се получило. Дошла охраната, св. Д. им казал
да видят какво става, но те си тръгнали. Брат му бил на земята, а М., П. и „още един“ го
удряли. Други удряли сестрите му, не били М. и П.. Тези които удряли брат му спрели,
когато дошли полицаите. Те тръгнали да помогнат на Д. да стане, но от дискотеката излязъл
Е., засилил се и ритнал брат му по лицето, в областта на челюстта. Д. изпаднал в
безсъзнание.
Св. Д. Д. твърди, че вътре в заведението Е. започнал да бута сестра му, докато танцува,
да я обарва, по задника, по тялото. Брат му попитал какво става и Е. го ударил по лицето.

Св. М. М. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г. (л. 222). Свидетелят твърди,
че видял как подс. Е. обарва Р.Д.. Д. му направил забележка и налетяли да го бият. Били
ударени двете сестри. Подс. Е. ударил с юмрук Д. в лицето. Не се сеща М. дали е ударил
18
някого. П. ударил двете сестри с юмрук по лицето и по тялото. Е. ударил и двете сестри с
юмрук по лицето и по тялото. Охраната се намесила. Тръгнали да излизат и в коридора на
дискотеката били отправени псувни от подсъдимите. Навън видял как П. вдига Д.Д. и го
тръшка на земята, а подс. Е., от входа на дискотеката, се засилил и с крак го ударил под
брадичката. Д.Д. изпаднал в безсъзнание. С Р. го вдигнали, дошла полиция.
Св. М. М. е дал показания на 13.11.2018 г., на досъдебното производство (л. 144), като
разпитът е извършен по реда на чл. 223 НПК, пред съдия от съответния първоинстанционен
съд.
Св. М. е заявил, че „компанията на Е.“ закачили, опипали сестрите на Д.. Малкият му
брат Д. започнал да се разправя, за да ги защити и тогава му се нахвърлили Е., П., М. и още
един, чиито имена не знае. Сестрите се намесили да ги разтърват и дошла охраната и „ги
изкарали“ навън. Не може да опише ударите, тъй като било бързо и не видял колко пъти и
къде го ударили.
Навън М. „пак налетял“, П. „хванал за гушата“ Д., вдигнал го и го треснал на земята и
подс. Е. го ударил с ритник в брадичката и Д. припаднал. Като дошла линейката лично го
вдигнал и „занесъл“ до нея.

Св. Ц. К. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г. (л. 224). Свидетелят твърди,
че усетил, че някой ударил масата и тя се ударила в него, започнали да падат столове. Видял,
че има „някаква разправия“ между тяхната компания и тази на подс. Е.. Вътре викали,
псували се, удряли се. След по-малко от минута дошла охраната и всички излезли навън.
Пред дискотеката имало страшно много хора, които викали, псували и по едно време станал
бой. Видя Д. на земята припаднал. Няколко човека го вдигнали и го сложили на парапета, за
да не стои на земята. Позвънил на тел. 112 за линейка.

Св. Ц. К. е дал показания на 13.12.2018 г., на досъдебното производство (л. 167).
Свидетелят заявява, че възникнало спречкване между Д. и друга компания в
заведението. „Е. и компания“ се скупчили около Д., Е. го ударил по лицето, другите го
дърпали и бутали. Д. се олюлял и паднал върху масата. Сестрите му се намесили, викали и
се опитвали да ги разтърват. Докато се бутат, дошла охраната и „изкарал“ всички навън. Той
също излязъл, за да разбере какво става. Когато излели една от сестрите го помолила да
донесе от дискотеката чантите и якетата им. Той отишъл взел вещите и ги дал на една от
сестрите. Видял, че Е. и компанията му викат срещу Д. и обиждат. Е., П., М. и още момчета
започнали да удрят Д., той се намесил, за да ги разтърве, но получил удар и се отдръпнал.
Когато се обърнал видял Д. „проснат на земята в несвяст“.

Св. Момчил С. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г. (л. 226). Свидетелят
твърди, че познава подсъдимите. Видял, че „момчетата от съседната маса“ „нещо
побутвали“ Р.Д., но не може да каже дали по гърба или по-надолу, нито кой го е правил. Д.
се обърнал да им каже да спрат да я бутат, при което отвърнали с враждебна реакция. П.
хванал Д. и го блъснал, той паднал до масата и последвали удари от тяхна страна, но не
помни от кого. Подс. Е. се опитал да удря Д., но „ударите поели сестрите“. Имало обиди и
псувни „от страна на подсъдимите, от тяхната маса“. Р. и К. минали над Д., за да го
предпазят. Изправили Д. и излезли навън. Св. С. останал в заведението, а когато излязъл
19
вече била дошла линейката.

Св. Момчил С. е дал показания на 05.08.2019 г., на досъдебното производство (л. 171).
Свидетелят твърди, че „момчетата от съседната маса … видимо по-възрастни от тях“
започнали да „се закачат“ със сестрите на Д.. Д. забелязал това и им направил забележка да
се отдръпнат към тяхната маса, при което те реагирали агресивно. П. хванал Д. и го блъснал.
Д. паднал на земята. П. и Е. удряли Д. с юмруци. Двете сестри застанали между Д. и
момчетата, за да не го удрят. „Момчетата от съседната маса“, които направили скандала,
псували, но св. С. не знае към кого били отправени псувните. Някой от тяхната маса „взел“
Д. и го „изкарали навън“. Когато свидетеля излязъл от заведението видял, че Д. е настанен в
линейка.

Св. Р. Б. е разпитана в съдебно заседание на 28.01.2021 г. (л. 228). Свидетелят твърди,
че подс. Е. започнал да опипва Р.Д. и Д. му казал да се отдръпне и да не я пипа. Подс. Е. се
ядосал и ударил с юмрук Д. в лицето. Д. паднал на земята, после дошъл П. „хванал Д. за
гушата“ и пак го хвърлил на земята. След това всички излезли навън, „за да изкарат“ Д.. На
сестрите нищо не били правили. Навън продължили да бият Д.. П. хванал Д. и казал на М. и
Е. да започнат да го удрят. М. и Е. удряли Д. с юмруци в стомаха. Д. паднал и „Е. се засили,
той идваше откъм „Сохо“ и срита Д. в главата“. Тогава Д. загубил съзнание. Извикали
линейка. Бащата на Д. казал на полицаите да приберат личните карти на всички. П., Е. и М.
обиждали Р. и К. наричали ги курви, проститутки. Навън П. държал Д., М. го удрял, през
това време дошъл Е., ритнал го и избягал.
Св. Р. Б. е дала показания на 05.08.2019 г., на досъдебното производство (л. 173).
Заявява, че „момчетата от съседната маса“ започнали да закачат Р. и К.. Д. забелязал това и
им направил забележка – да не правят така, да се дръпнат. Те реагирали агресвино, за
почнали да се блъскат. П. хванал Д. за раменете и го тръшнал на земята. Д. паднал и след
това се намесили, за да не го бият. Р. и К. застанали над него. П., Е. и М. започнали да
дърпат и удрят Р. и К.. Охраната забелязала какво става и се намесила, разтървала ги.
Излезли навън. А момчетата от другата маса – П., Е. и М. ги последвали. Навън П. хванал
Д., а М. го ударил по корема. Д. паднал на земята. Тогава Е. идвал, тичайки и ритнал Д. с
крак по главата. Д. изгубил съзнание.

Св. К. И. е дала показания на 05.08.2019 г., на досъдебното производство (л. 169).
Твърди, че „момчетата от съседната маса“, които не познавала, започнали да се бутат, Р. им
казала да се дръпнат, да няма бутаници, но те продължили, почнали да се бутат към тях, да
обиждат. Едно високо момче хванало Д., вдигнало го и после го бутнало. Д. паднал,
намесили се и други момчета. Р. и К. хванали Д. и излезли навън. След това излезли и
другите от компанията им. Другите момчета от съседната маса, като видели, че излизат,
тръгнали след тях. Започнали да удрят Д., ударили Р. и К.. Видяла Д. на земята в
безсъзнание.

Св. Милко Танев е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г. (л. 185). Твърди, че не
познава подсъдимите. Излязъл пред дискотеката видял много хора, чул викове крясъци.
Видял момче, седнало на земята, с кърпичка на носа и две момичета, които му казали, че
20
някой ударил брат им. Когато излязъл, дошла полицията.

Св. А. Х. е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г. (л. 186). Твърди, че отишъл в
заведението, заедно с подсъдимите и други, за да празнуват неговия бал. Видял подс. Е. да
се обръща и „да си казват нещо“ с Д., когото не познавал до този момент. След известно
време Е. пак се обърнал и „нещо си казали“ с Д. и Д. го ударил с юмрук. Той отишъл да ги
разтървава. Охраната дошла и ги разтървала. След това излезли навън. Видял М. на земята
около него били Д., сестрите му и други непознати и го ритали. Й. се опитвал да ги
разтървава. П. и Е. не ги видял. Св. Х. дърпал Д., за да ги разтърве. След 4-5 минути дошла
„патрулка“, той тръгнал към тях и видял Е. да излиза с приятелката си от главния вход на
дискотеката. Д. и сестрите му го видели и „налитали“ и се карали. Когато отишли при
полицаите спрели да го удрят.Продължили да заплашват. Полицаите им направили
забележка. След това се появил и П.. Дошла линейка и бащата на Д. го дърпал да се качи, а
Д. продължавал да ги псува.
На подс. Е. му било подуто окото, одран врата, по лицето на М. имало кръв.

Св. Г. Д.а е разпитана в съдебно заседание на 26.01.2021 г. (л. 187). Свидетелката
живеела на семейни начала с подс. Е.. Твърди, че в заведението Д.Д., когото познавала
блъскал подс. Е. умишлено и Е. се обърнал и го помолил да не се бута. След това Д. „пак се
бутал“ и когато Е. се обърнал, Д. го ударил поне два пъти. Компанията на Д. тръгнала към
тяхната компания и охраната се намесила. Хванала П. и го извела през задния вход.
Помислила, че извели Е. навън и излязла да го търси. Навън имало 20 човека, които се бият.
Видяла М. отдолу, а върху него Д. и двете му сестри. Е. го нямало и навън. По-късно видяла
от дискотеката да излиза Е.. Видяла, че има следи от удари и решила да го дръпне настрани,
за да не го бият. Дошла линейка и бащата на Д. и сестрите му искали да го вкарат в
линейката, а той не искал, скачал да се бие, викал. Подс. Е. имал „надуто“ по челото, по
лицето, одиране на врата, по гърба напанявания, по ръцете. Не се чувствал добре, било му
лошо, боляла го главата.

Св. Й. Й- е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г. (л. 189). Свидетелят
твърди, че е приятел с подсъдимите. Бил заведението заедно с тях, но му се обадили по
телефона и излязъл, за да говори. Докато бил навън от заведението излезли хора. По едно
време видял М. на земята и хора върху него. Някои от хората ги извеждала охраната. Видял
Г. да извежда Е.. След тях излязъл А.. Преди тях излязъл Д.. Видял сестрите като излизат да
„блъскат и ритат“ някакви хора. П. дошъл много след това, от задния вход, когато дошла
патрулката. Станали „крясъци, блъсканици“. Д., Д. и момичетата ругаели. Видял 5 човека
върху М. и се опитал да го издърпа, но получил удар по главата с чаша от едно момиче.
Блъснал я, хванал я за ръцете и попитал какви ги върши. Тя буйствала, продължила да
крущи и блъска. Д. бил върху М.. Полицаите проверили документите на всички. Когато
дошла линейката Д. крещял, обиждал, заплашвали и едвам бил вкаран от баща си.

Св. В. И. е разпитана в съдебно заседание на 26.01.2021 г. (л. 190). Свидетелят
твърди, че познава подсъдимите и имат приятелски отношения, покрай приятеля А.. До
масата им в „Сохо“ бил Д., който бутнал подс. Е. и нещо си казали. Е. се обърнал и Д. го
21
ударил два пъти по лицето. Дошла охраната и „дръпнала“ Е. и другите. Излезли с Г. Д.а да
търсят Е.. Навън видели М. на земята и „едната сестра“ отгоре му. След това Е. излязъл и
дошла полицията. Видяла кръв по лицето и ризата на М.. Д. бил навън през цялото време и
скачал, обиждал. П. дошъл „отзад“. Не забелязала нещо да е правил. М., П. и Е. не удряли
никого. В линейката се качили бащата и брата на Д., той бил на крака. Бузата на Е. била
подута, имал драскотини.
Св. В. И. е дала показания на 28.09.2018 г., на досъдебното производство (л. 134).
Заявява, че видяла, че непознато момче се бута в Е.. В момента, в който Е. се обърнал, за да
види какво става, непознатото момче го ударило с юмрук по главата. Компанията на
момчето се намесила и скочила върху Е.. Момчетата от нейната компания се намесили да ги
разтърват. Дошла и охраната, която извела всички навън. По едно време свидетелката,
заедно с М., Г., М., А. и Е. решили също да излязат. Навън видели компанията на
непознатото момче, които продължили да се разправят, да скачат, да ги заплашват. Дошъл
бащата на едно от момчетата от компанията и той се намесил. Е. бил много уплашен и
навън седял на страни.

Св. В. Х. е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г. (л. 191). Свидетелят твърди,
че познава подсъдимите. Бил навън пред „Сохо“ заедно с Р.. Чул шум „крякане“ и видял
като бият М.. Били го „накамарили“. Отишъл и го разтървал, имал кръв по лицето си, бил
одран. Не видял П. и Е.. Дошли полиция и линейка. Имало хора покрай линейката и
„някакви“ се псували. М. казал, че излязъл и „го подбрали“.

Св. К. К. е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г. (л. 192). Свидетелят твърди,
че познава подсъдимите. Бил на бара, на 4-5 метра от масата и видял едно момче да удря Е..
Тогава тръгнал към масата и докато стигне дошла охраната и тръгнала да „изкарва“ Е.,
момчето, което го ударило, както и останалите от компаниите. Когато успял да излезе от
заведението видял М. на земята и 2-3 върху него. Тръгнал да разтървава М., заедно с В..
След около 1 минута дошла линейка. Видял Д. до линейката. Не го вижда легнал, в
безпомощно състояние. Не е видял да е бит от П., М. или Е..

Св. Р. Захариев е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г. (л. 193). Свидетелят
твърди, че познава подсъдимите. С В. били навън и си говорели. Както си говорели станала
суматоха и 10 човека били върху М.. С В. тръгнали да го разтървават. „Извадили“ М.. Ризата
му била скъсана, нямал маратонка, бил надран по врата, устната сцепена. „Дръпнали“ М.
настрани и после дошла патрулката. На Д. нищо му нямало – постоянно скала. Нищо нямало
и на сестрите му.

Св. М. Галинов Х. е разпитан в съдебно заседание на 04.03..2021 г. (л. 290). Свидетелят
твърди, че познава подсъдимите, но не са му приятели. Отишъл на бара да си поръча водка
и видял някой да удря Е.. Охраната дошла и ги разтървала. Излязъл навън, за да отиде до
колата и да се обади на А., който го поканил на бал. Не успял да се обади. Охраната извела
момчето навън. Всички тръгнали да излизат. След около 5 минути ги видял навън. След това
дошли полицаите. Пред заведението хора викали, крещели. Не видял да нанасят удари.
Момчето се заканвало, че ще заколи Е.. По-късно дошла втора „патрулка“ и линейка.
22

Св. М. Х. е дал показания на 28.09.2018 г., на досъдебното производство (л. 128).
Заявява, че отишъл за водка и докато се връща видял, че едно момче се протегнало и
ударило Е. с юмрук по лицето. Е. залитнал и паднал върху масата. Момчетата от компанията
на непознатото момче скочили да бият Е.. Момчетата от неговата компания скочили да ги
разтървават. Охраната извела всички момчета навън, както и П.. След това излязъл навън, а
Е. излязъл чак след тях. Момчетата от другата компания викали, заплашвали, обиждали,
съборили М. на земята, ритали го, дърпали го. Когато Е. илязъл скачали и срещу него,
заплашвали, обиждали.
В съдебно заседание, след като са му прочетени показанията е заявил, че не си спомня
нещата, които са записани, че е казал. Твърди, че не е познавал М..

Св. Б. Б. е разпитан в съдебно заседание на 04.03.2021 г. (л. 291). Свидетелят твърди, че
бил охранител в „Сохо“. Познавал подсъдимите като посетители на заведението. Имало две
буйни девойки с едно момче. Били агресивни, искали да се бият. Хванала момичето и
момчето, за да ги изведе навън, а другото само излязло. Тримата подсъдими останали в
заведението. Навън имало най-малко 20 човека.

Св. М. М. е дал показания на 28.09.2018 г., на досъдебното производство (л. 117), които
са прочетени в съдебно заседание на 04.03.2021 г. (л. 292). Свидетелят твърди, че момче,
което не познава почнало да се бута с Е.. Е. се обърнал към него и с обръщането момчето и
компанията нападнали Е.. Викали и заплашвали. Ударили Е., той се подхлъзнал. Охраната
се намесила и ги изкарала. Извела и П.. Когато излязъл навън видял, че непознатите
момчета скачали на Е., другите ги разтървавали. Докато се блъскат и разтърват дошли
полицаите и предотвратили караницата. Непознатите скачали на бой, а другите ги
разтървали.

Св. М. И. е дала показания на 28.09.2018 г., на досъдебното производство (л. 120),
които са прочетени в съдебно заседание на 04.03.2021 г. (л. 292). Свидетелката твърди, че
едно момче, което не познава започнало да бута Е.. Е. се обрънал към момчето и то го
ударило. Е. паднал и му „скочила“ цялата компания. Скупчили се върху Е.. Охраната се
намесила и ги „изкарала“. Тя и приятелят М. не се месили. Излезли навън, по едно време,
за да видят какво става. Хората от другата компания крещели, заплашвали, псували.
Непознатите момчета буйствали, "скачали" на Е., псували. Другите момчета се опитвали да
ги разтърват. Докато се дърпат и разтърват дошли полицаите и предотвратили караницата. В
присъствието на полицаите непознатите, чужденците продължили да псуват и обиждат.

Св. А. Н. Д. е разпитан в съдебно заседание на 30.03.2021 г. (л. 340). Свидетелят
твърди, че му се обидали голямата му дъщеря Р. – плачела, казвала че момчета я удряли и
биели, паднала на земята. Ритали Д. в главата, той умрял, не мърда. Согато отишъл пред
„Сохо“ видял много хора, три патрулки. Дъщеря му К. и сина му Д. посочили къде е Д..
Видял, че има кръм по устата и носа, показвал къде го боли. Бил в съзнание, но не говорел
нормално, а като пиян, плачел. Свидетелят му казал да се успокои. Д. казвал, че го боли
зъба. А. Д. чул линейката и качили Д. в линейката. Р. отишла с него. Казал на Д. и К. да се
23
качат в колата. Посочили му лицата, които са ги удряли – били с бели ризи. Казал на
полицаите, които познавал, да вземат личните карти на момчетата, които са удряли децата
му. Децата му казали, че подсъдимите са ги псували.

Св. К. К. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г. (л. 214). Свидетелят твърди,
че е служител на МВР и бил назначен в автопатрул със св. Р.. Докато извършвали обход
чули шум, викове от посока „Сохо“ и се доближили с автомобила. На място намерили 30-40
човека пред заведението. Момче, на видима възраст 20 години, викало и обиждало подс. Е..
До него имало още две момчета. Попитал какво е станало, ударен ли е, нанесен ли е му е
побой, иска ли да се жали. Момчето отговорило, че станал скандал между него и подс. Е..
Пристигнал и мъж на възраст 40-50 години, който говорел трудно български и викал и
крещял, че ще ги съди. След това пристигнала линейка. Свидетелят твърди, че отказали
помощ и линейката си тръгнала без никой да се качи в нея.

Св. Р. Р. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г. (л. 215). Свидетелят твърди, че
е служител на МВР и докато извършвали обход чули силни викове. Отишли с автомобила
до заведението „Сохо“ и видели 30-40 човека, които викали и се разправяли. Опитали се да
разберат какво става. Три момчета, сред които подс. Е. и подс. Т. искали да се жалват, че
станал побой в дискотеката. Там бил и подс. М.А.. Подс. Е. имал следи от побой. Насочили
се към другата компания и тогава, явно след сигнал на тел. 112 дошла линейка. Опитали се
да разберат какво става, но хората от другата компания постоянно налитали на бой и ги
държали, за да не се сбият с тези, които искали да се жалват. След това дошъл и бащата на
един от тези, които искали да се бият и им казал да вземат личните карти. Синът му бил
агресивен, викал, заплашвал. На място дошла и пътна полиция.

Съдът прецени показанията на пострадалите и останалите свидетели,
съответно и обясненията на подсъдимите, както чрез съпоставяне помежду
им, така и чрез съпоставяне с приложените на досъдебното производство
записи от камери за видеонаблюдение.
Записите са направени от поставена охранителна камера в заведението,
предоставени са с протокол за доброволно предаване и съответно са
приобщени към доказателствените материали. Записите са били обект на
изследване от вещо лице по назначените на ДП и от въззивния съд
експертизи, което е дало заключение, че макар записите да са с ниска
разделителна способност, което не позволява категорична идентификация, то
са годни за разпознаване по общи идентификационни признаци от очевидци и
свидетели. Техническата годност и автентичността на записите, както и
липсата на манипулации е потвърдена и от свидетелските показания,
обясненията на подсъдимите и заключенията по назначените на ДП и от
въззивния съд експертизи. Заключенията на вещото лице са пълни, ясни и
обосновани и няма съмнение в правилността им.
Записите съдържат картина от мястото и времето на инцидента. След
възпроизвеждане на записите и изслушване на показанията на пострадалите –
св. Д.Д. и св. К.Д., както и обясненията на подсъдимите, предвид
24
заключението по назначените експертизи е ясно, че на записа е отразено
присъствието на подсъдимите, пострадалите и част от свидетелите на
местопроизшествието и елементи от поведението им.

Обвинителният акт формулира обвинението и определя предмета на
доказване, предвид извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него. Обвинителният акт поставя рамки на процеса на доказване.
Обвинението против подсъдимите Е.Е., М.А. и П.Т. е в това, че:
- на 25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършители
причинили на Д. Абд. Д. от гр. Разград средна телесна повреда, изразяваща се
в тотална фрактура на коронката на зъб 22 (горен втори ляв резец) с
травматичен пулпит, довели до трайно затруднение на дъвкателната функция
(фаза на отхапване) за срок поне един месец, поради тоталната фрактура на
коронката на втори горен ляв резец с травматичен пулпит, клинични данни за
сътресение на мозъка, с пълно откъсване от обкръжаващата среда, като
деянието е извършено по хулигански подбуди по престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр.с чл. 20, ал. 2 НК
- на 25.05.2018 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършители
извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразявани явно неуважение към обществото, като на публично място - в
нощен клуб „Сохо“, а след това и пред заведението предизвикали скандал със
свидетелите Р. Абд. Д. от гр.Разград, Кр. Абд. Д. и Д. Абд. Д. като нанесли
побой над Р. Абд. Д. от гр.Разград и Д. Абд. Д. от гр.Разград и отправили
обидни думи по отношение на Кр. Абд. Д. от гр.Разград и Р. Абд. Д. от
гр.Разград, а именно нарекъл ги „мърши и курви“ - престъпление по чл. 325,
ал. 1 във вр.с чл. 20, ал. 2 НК.
- на 25.05.2018 г. в гр.Разград, в съучастие като съизвършители
причинили на Р. АБД-УЛН. Д. от гр. Разград лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания върху лява скула; върху и под дясна скула;
до левия гръб на гръдната кост; върху лявата лопатка; лява предмишница;
обловато-по дясна мишница и две на предмишницата; гърба на дланта на
дясна ръка с оток на това място; върху вътрешните глезени на двата крака;
охлузвания върху гърба на основните фаланги на 3-ти и 4-ти пръсти на лява
ръка; драскотина на лява предмишница, довели до болка и страдание на
пострадалата без разстройство на здравето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал.
2 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
И по отношение на П.Т. за това, че
на 25.05.2018 г., в гр. Разград е причинил на Кр. Абд. Д. от гр. Разград
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана от
външната страна на лакетния израстък на лява ръка, кръвонасядания
около външните ъгли на двете очи; обловати във вътрешностраничната
част на лява лакътна област; по вътрешната повърхност на дясна
мишница и по гръбна страна на горна трета на същата предмишница; под
25
двете коленни области с охлузвания върху тях; широка драскотина по
гръбната страна на лява мишница, довели до болка и страдание на
пострадалата без разстройство на здравето, като деянието е извършено
по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с
чл. 130, ал. 2 НК.
Съставът на въззивния съд намира за доказано, че подс. Е. нанесъл удар
с крак на Д.Д. и му причинил средна телесна повреда. Останалите обвинения
срещу Е., А. и Т. са недоказани и съответно съдът, съобразно правомощията
си по чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, отмени присъдата в съответните части и на
основание чл. 304 НПК призна подсъдимите за невиновни по съответните
обвинения.
Според обвинителния акт:
„Около 00,30ч. - 00,35 ч., на 25.05.2018г., в заведение „Сохо“ в
гр.Разград, обвиняемият ЕД. КР. ЕН. на няколко пъти блъснал свид.Р.Д. в
гърба. Свид.Р.Д. първоначално не обърнала внимание, но след това се
обърнала и попитала обв.Ед.Е., защо я блъска, след което обвиняемият я
обидил, наричайки я „мръсна циганка“ и „курва“. Св.Д.Д. чул това и
застанал между тях като поискал обяснения от обв.Ед.Е., за думите му.
После обв.Ед.Е. ударил с юмрук свид.Д.Д.. След това обв.П.Т. хванал
пострадалия Д.Д. за врата с ръка и започнал да го души. През това време
свидетелките Кр.Д. и Р.Д. се опитали да прекратят побоя като хванали
брат си и го издърпали от ръцете на обв. П.Т.. После се намесила охраната в
заведението и извела тримата пострадали навън.
От събраните доказателства не се установява, изложената от прокурора
в обвинителния акт и възпроизведена в мотивите към присъдата, фактическа
обстановка.
Показанията на пострадалите и другите свидетели от компанията им, в
една част, не съответстват на видеозаписа. Не е установено, че подс. Е. е
бутал свидетелката по гърба или други части на тялото. Не е установено, че
подс. Е. отишъл при Д.Д. и му нанесъл удар.
Очевидно подс. Е. разговаря със св. Д.Д. от мястото си, възниква
словесен конфликт между тях и св. Д.Д. посяга и нанася удар на подс. Е. след
което възниква размяна на удари.
Пострадалата Р.Д. не описва събития, подобни на тези в обвинителния
акт. Не посочва, че е възникнал конфликт между нея и подс. Е., нито че брат
ѝ – св. Д. Д. се е намесвал, за да го прекрати.
Св. Д. Д. също не е възприел такива факти. Той твърди, че забелязал
подс. Е. да опипва сестра му, но нищо не му е казвал по този повод, а
конфликтът възникнал след като Е. се обърнал към него и му казал да не се
бута.
Това твърди и подс. Е. - обърнал се към св. Д. Д., който го блъснал и му
казал да не се бута. След това между тях възникнал конфликт.
Съдът не счита за достоверни показанията на свидетелите, които
26
твърдят, че лица от компанията на подс. Е. опипвали двете сестра и затова
възникнал конфликт с Д.Д..
Противоречиви са показанията на св. Р.Д., относно това обстоятелство –
опипване от подс. Е.. Изводът, че подс. Е. я опипва, свидетелката прави,
защото се смеел, когато се обърнала. Няма достатъчно детайлност и пълнота
в показанията, за да се приеме за установено, че подс. Е. е блъскал неволно
или опипвал съзнателно св. Р.Д.. Част от свидетелите декларативно твърдят,
че подсъдимите или подс. Е. „закачали“ или опипвали св. Р.Д., част посочват
като обект на посегателство и св. К.Д.. Но са налице непоследователност и
противоречия и в показанията на останалите свидетели. Св. К.Д. ту заявява,
че видяла, че Е. „закачил“ сестра ѝ, ту че сестра ѝ Р. казала на арабски, че тези
зад тях се закачат. Въпреки, че св. Р.Д. твърди, че не е казала на никого за
това, че била опипвана. А част от свидетелите от компанията на пострадалите
твърдят, че хора от компанията на подсъдимите закачали и двете сестри, а
брат им Д. се намесил да ги защитава. Както и че Р.Д. поискала от
подсъдимите да се отдалечат и да не я закачат, а те се нахвърлили върху нея и
брат Д., който искал да я защити. Нещо, което не твърдят нито Д.Д., нито
К.Д., нито Р.Д.. Тези твърдения с в противоречие и с установеното от
видеозаписа.
Не е обосновано, приетото в обвинителния акт и мотивите към
присъдата, че св. Р.Д., след като била блъсната няколко пъти от подс. Е., се
опитала да разбере от него защо я блъска, след което той я обидил, наричайки
я „мръсна циганка“ и „курва“, а св. Д.Д. чул това и застанал между тях, като
поискал обяснение от подс. Ед. Е., след което Е. го ударил. Такива събития не
описват нито пострадалите в показанията си, нито подсъдимия Е. в
обясненията си. Подобни твърдения прави само един от свидетелите.
Показанията му са изолирани, не се подкрепят нито от останалите свидетели,
нито от установеното по видеозаписите от заведението.
Пострадалите сочат, че конфликта е възникнал, след като подсъдимия Е.
поискал от св. Д.Д. да не го блъска. Същите обяснения дава и подс. Е. и
такива са показанията на част от свидетелите. Д.Д., който е разговарял с подс.
Е. твърди, че общуването между тях е било свързано с твърдението на подс.
Е., че бил блъснат от него и искал да внимава.
Следва да се даде вяра на св. Д.Д. и подс. Е., относно темата на
разговора, тъй като те са общували пряко в шумно заведение и друг трудно
би могъл да възприеме разговора им. Разминаването в тезите на пострадалите
и подсъдимите е относно това кой е нанесъл удар след това. Съдът приема, че
св. Д.Д. е посегнал и нанесъл удар на подс. Е., тъй като това се установява
освен от показанията на свидетелите А. Х., Г. Д.а, В. И., М. Х., М. М., М. И. и
обясненията на подсъдимите и от видеозаписа. Показанията са ясни,
съответстват си, не са в противоречие с отразените действия на видеозаписа.
Показанията на останалите свидетели, включително и пострадалите са
непълни, противоречащи си, в разрез със събитията, отразени на
видеозаписите.
27
След нанасяне на удара от Д.Д. е налице опит от подс. Е. да отговори на
удара и сблъсък между лица от двете компании. На видеозаписите ясно се
виждат действията на подсъдимите. Виждат се и действията на пострадалите
и лицата от компанията им. Неуспеха на Е. да нанесе и ответен удар се
установява и от показанията на св. Д. Д., който заявява, че „Е.Е. се скрил зад
приятелите си и те всички започнали да го удрят“.
Не се установява подс. Т. да е душил св. Д.Д.. Безспорно е, че Т. държи
друго лице и едва след развитие на конфликта, след като Д.Д. пада, опитвайки
се да нанесе удар с крак, го хваща за кратко, но без да го души и след това го
бута напред, когато приближава охраната.
Не се установява да са нанасяни удари на св. К.Д. и Р.Д. от
подсъдимите. Може да се отбележи, че св. К.Д. е заявила, при разпита си на
12.10.2018 г., пред съдия, че М. и Е. не са я удряли, а П. я блъснал.
Действително свидетелката в последващ разпит заявява, че не е давала такива
показания, но съдебният състав счита, че най-пълни спомени за случилото се
е имала във времевия период по-близо до събитието, а не при разпитите след
повече от една година или след повече от 4 години. Вижда се на
видеозаписите, че след пристигане на лица, които очевидно изпълняват
функция на охрана, двете свидетелки продължават активни действия към
лица от компанията на подсъдимите, които са преустановени от
охранителите. Конфликта е прекратен с извеждането на участниците в
сблъсъка навън.
Въз основа на показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимите
и отразеното на видеозаписа не може да се приеме подобна фактическа
обстановка, като тази в мотивите към първоинстанционната присъда и в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Според обвинителния акт:
„После се намесила охраната в заведението и извела тримата
пострадали навън. Веднага след тях излезли и тримата обвиняемия, заедно с
приятели от тяхната компания, между които изброените по-горе
свидетели. След това обв. М. Р. АТ. отишъл до св. Д.Д. и му нанесъл удари с
юмруци в областта на тялото и главата, в резултат на което последният
паднал на земята.
После тримата обвиняеми започнали да ритат пострадалия Д.Д. с
крака в областта на тялото и главата. Един от ударите на обв.Ед.Е. бил
много силен и с крак в областта на главата на пострадалия Д.Д., в резултат
на което последният изпаднал в безсъзнание.
Виждайки това, сестрите му - свидетелките Р.Д. и Кр.Д. отишли при
обвиняемите и започнали да ги дърпат, за да прекратят нанасянето на
побоя над брат им, но обвиняемите не прекратили побоя, а се обърнали към
свидетелките Кр.Д. и Р.Д., след което всеки от обвиняемите Ед.Е., П.Т. и
М.А. нанесли удари с ръце - с шамари и юмруци в областта на лицето и
тялото на свид.Р.Д.. После единият от тях я блъснал и я съборил на земята.
В резултат на това свид. Р.Д. получила охлузвания и наранявания по тялото,
28
крайниците и лицето.
След това обв.П. Н. Т. се обърнал към свид. Кр.Д., която била в страни
от него и го дърпала, за да спре да нанася побой над сестра й и брат й, и й
нанесъл няколко удара в областта на тялото и лицето с шамари и юмруци,
след което я блъснал и я съборил на земята. В резултат на това
пострадалата Кр.Д. получила охлузвания и наранявания по тялото и
крайниците.
През цялото време, докато нанасяли побой над пострадалите,
обвиняемите ги обиждали и псували, наричайки ги „мръсни цигани“, а
свидетелките Р.Д. и КР.Д. и „курви“.
Малко по-късно на местопроизшествието пред заведение „Сохо“ в гр.
Разград пристигнал полицейски патрул, след което обвиняемите прекратили
нанасянето на побоя над пострадалите.
После бил извикан екип на ЦСМП и Д.Д. бил откаран в МБАЛ-гр.
Разград, където му била оказана медицинска помощ и постъпил на лечение“.
Необосновано е отразеното в обвинителния акт и мотивите към
обжалваната присъда, че след извеждането на пострадалите от охраната,
веднага след тях са излезли подсъдимите и други лица от компанията им и
подсъдимите (първо подс. А., неизвестно кога и другите двама подсъдими)
започнали да нанасят удари на Д.Д..
По несъмнен начин е установено, че подсъдимите не са излезли по едно
и също време и от едно и също място от заведението.
От видеозаписите, показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимите се установява, че пострадалите и лица от компанията им са
престояли значително време във фоайето на заведение и там са разтоваряли,
срещнали са се със св. Д. Д.. Едва по-късно лица от компанията на
подсъдимите са излезли. А подс. А. е излязъл едновременно със св. Д. Д. и
Д.Д.. Докато подс. Т. е изведен от охраната от друг вход на заведението. А
подс. Е. е излязъл по-късно. Съответно не е възможно подс. А.,
непосредствено след излизане от заведението, да е нанесъл удари на Д.Д., от
които Д. е паднал на земята, а останалите двама подсъдими и А. да са
започнали да го ритат.
Описанието, дадено от св. Д.Д. е различно – Т. го душал, а А. го удрял.
След това излязъл Е. от заведението и го ритнал. Св. Д.Д. изрично казва в
показанията си пред първоинстанционния съд, че Е. не е бил там, докато П. го
държал, а А. и други от компанията го удряли. „След това … излязъл от
заведението и му нанесъл удар с крак“.
Същото твърди и св. К.Д. – „ … подс. Е. дошъл отстрани, бягайки и го
ритнал по главата“.
Подобни са показанията и на св. Р.Д., относно времето в което подс. Е.
нанесъл удар на брат – „П. започнал да души брат , а другите 7-8 човека
продължавали да го удрят, след което Д. паднал на земята, а Е. дошъл от
заведението и го ритнал по главата“.
29
Съставът на въззивния съд приема за установено, че Е.Е. е излязъл от
заведението, след като други лица са преустановили вече нанасянето на удари
по св. Д.Д., приближил се е към него и му е нанесъл удар с крак по главата.
В останалата част описаната фактическа обстановка е в разрез с
установеното въз основа на събраните доказателства.
Не е вярно, че подс. Е., Т. и А. са излезли от заведението заедно с
пострадалите и са започнали да нанасят удари на Д.Д., съборили го на земята
и продължили да го ритат.
Пострадалият Д.Д. също не твърди съвместни и едновременни действия
на тримата подсъдими, а че подс. А. започнал да му нанася удари, след което
дошъл подс. Т. и го хванал, други лица също го удряли, а едва когато бил на
земята подс. Е. излязъл и му нанесъл удар с крак.
Показания, че Т. е държал св. Д.Д., а А. и други го удряли дават освен
Д.Д., Р.Д., К.Д.. Показанията им обаче не са детайлни, описателни и пълни.
Не си съответстват напълно. Преценявани, с недостоверните твърдения, че
непосредствено след тях излезли подсъдимите, които имали агресивно
поведение и заедно с други лица от компанията им започнали да ги удрят, не
обуславят извод, че обективно отразяват станалото. Съдът намира, че липсата
на достатъчна конкретност и информативност в тази част от показанията на
пострадалите, не дава възможност да се приеме за установено, че са
осъществени деянията, описани в обвинителния акт, от тримата подсъдими и
те да бъдат квалифицирани като престъпление по съответните текстове на
НК.
Не се установява, че Т. е държал св. Д.Д. докато А. го е удрял.
Пострадалите сочат участие в сбиването и на много други лица, освен на Е.,
Т. и А.. Установява се, че Т. е излязъл по различно време и от различен вход
на заведението.
Подс. Е., след като излязъл от заведението, нанесъл удар с крак на Д.Д.,
докато пострадалият е бил на земята.
Останалите обвинения против Е., Т. и А. са недоказани.
Не се установява подсъдимите да се причинили, по хулигански
подбуди, увреждания на Д.Д., К.Д. и Р.Д..
Установени са увреждания по св. Р.Д. и К.Д., но от събраните
доказателства не се установява, че са причинени по начина описан в
обвинителния акт и от подсъдимите.
Съдът намира, че е необосновано приетото в мотивите към присъдата, че
след като излезли навън тримата подсъдими, М.А. се спуснал срещу Д.Д.,
нанесъл му множество удари с юмруци в областта на тялото и главата в
резултат на което Д.Д. паднал на земята и тримата подсъдими почнали да го
ритат с крака, като един от ударите, нанесен от подс. Е. бил много силен и Д.
изпаднал в безсъзнание. Такава фактическа обстановка не може да се
установи нито от показанията на пострадалите, нито от показанията на
останалите свидетели или обясненията на подсъдимите. Безспорно е
30
установено, че подс. Т. е изведен от друг изход на заведението, съответно не
би могъл да излезе заедно с подс. А. от главния вход, да хване св. Д.Д., за да
може подс. А. да му нанесе удари.

Като се вземат предвид действията на лицата, установени по видеозаписа,
като се отчете и мястото и условията, при които се разгръща конфликта,
специфичното осветление, което е затруднение за ясно възприемане на
събитията, като се отчете и това, че пострадалите не познават лицата, с които
е възникнал конфликт, може да се направи извод, че показанията относно
действията, извършени от подсъдимите в заведението и извън него, не са
напълно достоверни и съответно показанията на Р.Д., К.Д. и Д.Д. не могат да
бъдат изцяло кредитирани. Обяснимо е желанието на пострадалите да има
наказание за претърпените от тях стрес, напрежение и физически
увреждания. Затова сочат лица, които са им станали известни и ги свързват с
всички действия, извършени спрямо тях.

Съставът на въззивния съд намира за безспорно установено, че подс. Е. е
нанесъл удар с крак по главата на Д.Д. и му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в тотална фрактура на коронката на зъб 22 (горен втори ляв
резец) с травматичен пулпит, довели до трайно затруднение на дъвкателната
функция (фаза на отхапване) за срок поне един месец, поради тоталната
фрактура на коронката на втори горен ляв резец с травматичен пулпит, с
което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

Деянието не е извършено по хулигански подбуди. В случаят е налице
личен мотив, а не намерение да се демонстрира незачитане на нормите на
поведение и явно неуважение към обществото. Несъмнено всяко причиняване
на телесна повреда представлява незачитане на установения ред и норми на
поведение, но в случая не може деянието да се квалифицира, като извършено
по хулигански подбуди. Физическа сила е употребена от подсъдимия за
накърняване на телесната неприкосновеност на пострадалия Д.Д. с нанесения
удар с крак и това поведение, макар да нарушава обществения ред, не е
насочено към демонстрация на незачитането му. Телесната повреда е
нанесена като реакция, макар и неправомерна, на поведение на пострадалия,
на съществуващ личен конфликт, а не за да се изрази явно неуважение към
обществото, пренебрежение към обществените правила. Между подсъдимия и
пострадалия е възникнал конфликт още в заведението, който е възобновен
след като участниците в него са излезли извън заведението.
Служителите на МВР, посетили местопроизшествието, посочват
агресивно поведение на пострадалите и след пристигането им на място.
Цел на подсъдимия Е. е било нанасяне на увреждане на пострадалия, като
реакция на поведение, което подсъдимият е приел като агресивно спрямо
него, а не да демонстрира неуважение към обществото.
31
Деянието не е извършено в съучастие с другите подсъдими. От
субективна страна не се установява общност на умисъла за причиняване на
телесна повреда на Д.Д.. Не е установено по несъмнен начин, че подс. Т. и
подс. А. след като са излезли от заведението са нанасяли удари на св. Д.Д..
Освен това безспорно е установено, че подс. Е. не е бил там по време, когато
се твърди, че са нанасяни удари на св. Д.Д., а е пристигнал по-късно, когато е
бил на земята и му е нанесъл удар с крак, с който причинил инкриминираното
увреждане на зъб. Нито другите лица, които евентуално са нанасяли удари
преди това на пострадалия, нито подс. Е. са могли да възприемат, съответно
да съзнават, че действат съвместно и да преследват обща цел, съгласявайки се
с възможните увреждания на пострадалия.
Е. е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Безспорно е, че
подс. Е., нанасяйки удар с крак по главата на пострадалия, който е паднал, е
искал да причини телесна повреда на Д.Д.. Установените действия на
подсъдимия – посоката на удара, силата и замаха, сочат че е съзнавал и
възможния характер на уврежданията, които ще причини.

За престъплението по чл. 129, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до шест години.
По отношение на подс. Е. са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства – младостта, трудовата ангажираност, без негативни
характеристики, отразени в характеристичната справка, не е осъждан. Следва
да се отчете продължителното наказателно производство. Съдът намира, че
наказание, съответно на тежестта на извършеното е малко над възможния
минимум и го осъди на 6 месеца лишаване от свобода. Налице са
предпоставките на чл. 66 НК. Не може да се приеме, че за поправяне на Е. е
необходимо ефективно изтърпяване на наказанието. Поради това съдът
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността
да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се
постигнат целите по чл. 36 НК.

Съдът е приел за съвместно разглеждане граждански искове от Д.Д., Р.Д.
и К.Д. за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
С оглед постановената оправдателна присъда по отношение на деянията
срещу Р.Д. и К.Д., предявените от тях граждански искове са неоснователни.
Затова присъдата в тази част е отменена и исковете отхвърлени.
С оглед постановената оправдателна присъда по отношение на подс. А. и
подс. Т. гражданските искове, предявени срещу тях са неоснователни, тъй
като не е установено, че са причинили виновно вреди на Д.Д.. Затова
присъдата в тази част е отменена и исковете отхвърлени.
Съдът е приел, че подс. Е., нанасяйки удар с крак по Д.Д. му е причинил
32
средна телесна повреда. Характерът и тежестта на телесното увреждане на
пострадалия са установени безпротиворечиво. Пострадалият Д.Д. е бил на
лечение в болница. Продължително време е лекувал зъбът, чиято загуба е
настъпила като последица на претърпяната травма.
За лечението си Д. е направил разходи, видно от представените с молбата
за предявяване на иска и с молба от 15.10.2020 г. за увеличение на размера на
иска за имуществени вреди, писмени доказателства, на обща стойност 1219,
20 лв.
От увреждането Д.Д. е претърпял неудобства, болки и страдания. Освен
болки и затруднения, според неговите показания, както и тези на близките му,
той е бил продължително време напрегнат, подтиснат. Травмата е имала
неблагоприятно отражение върху обичайното му поведение и начин на
живот. Размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания - продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства. Първоинстанционният съд е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди, в съответствие с критерия по чл. 52
ЗЗД. Сумата 5 000 лв. е обезщетение, съответно на претърпените от
пострадалия болки и страдания.
Съдът потвърди присъдата в частта, с която е определен размер на
обезщетението за претърпените вреди от Д.Д..

По обвинението за престъпление по чл. 325 НК.
Съгласно ППВС №2/74 г. обект на престъплението хулиганство са редът,
установен в страната, и общественото спокойствие, а основен признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия”, такива са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото.
За да е осъществен съставът на престъплението по чл. 325 НК, тези
непристойни действия следва да съставляват и грубо нарушение на
обществения ред и явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на
обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред и нарушава важни обществени или
лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността, а явно
неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността.
Макар и да е възможно сбиването, съответно причиняването на телесни
увреждания да се приемат като хулиганство, както и това, че са извършени по
лични мотиви, да не изключва безусловно квалификацията на деянията като
хулиганство, то следва да е установено, че извършителят е съзнавал, че с
поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение
към обществото. Такива обективни действия на подсъдимите не са
установени. Съдебният състав намира, че подсъдимите, с установените
33
действия, не са целели да нарушат грубо обществения ред и да изразят явно
неуважение към обществото.
Съдебният състав намира, че не се установява подсъдимите да са
извършили непристойни действия, които с оглед вида, характера им и
обществената им опасност да осъществяват състав по чл. 325 НК. Дребното
хулиганство по УБДХ също е непристойна проява, изразена в употреба на
ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече
хора, в оскърбително отношение и държане, сбиване или други подобни
действия, с които се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява
престъпление. Установените обстоятелства не разкриват особена наглост и не
изразяват грубо нахалство и пренебрежение към нормите на поведение, което
да съответства на състава на престъплението по чл. 325 НК.
Не се установява подсъдимите да са извършили престъплението по чл.
325 НК, в което са обвинени, затова съдът ги призна за невиновни по това
обвинение.

По обвиненията за причинени, по хулигански подбуди, леки телесни
повреди на Р.Д. и К.Д..
Телесните увреждания, които са претърпели св. Р.Д. и К.Д., са
установени при извършения преглед от съдебен лекар. От събраните
доказателства не е установено, че са причинени от подсъдимите по
хулигански подбуди.
Съдът отчете, че пострадалите не са познавали подсъдимите, конфликта е
довел до съприкосновение между много участници, според свидетелите.
Времето и мястото, на което се развива, затрудняват свидетелите да
разграничат отделните действия, извършени от участниците в конфликта,
както и да разпознаят участниците. Броя, интензитета и силата на ударите,
които описват пострадалите, предполагат значително повече и по-тежки
увреждания.
Не се установява и подсъдимите да са действали с намерение да изразят
неуважение към обществото да нарушат обществения ред.
Не се установява подсъдимите да са извършили престъпленията по чл.
131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, в което са
обвинени, затова съдът ги призна за невиновни по това обвинение.

По жалбите.
Жалбата от подсъдимия П.Н. Т. е основателна. Присъдата в обжалваната
част е необоснована. От събраните доказателства не се установява по
несъмнен начин, че подс. Т. е извършил престъпленията, в които е обвинен -
че в съучастие, като съизвършител, с подс. Е. и подс. А. е причинил средна
телесна повреда на Д.Д., като деянието е извършено по хулигански подбуди,
че е причинил на Р. Абд. Д. от гр. Разград лека телесна повреда, като деянието
34
е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
вр.с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, нито че е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като на публично място - в нощен клуб
„Сохо“, а след това и пред заведението предизвикал скандал със свидетелите
Р. Абд. Д. от гр. Разград, Кр. Абд. Д. и Д. Абд. Д. като нанесъл побой над Р.
Абд. Д. от гр. Разград и Д. Абд. Д. от гр. Разград, и е отправил обидни думи
по отношение на Кр. Абд. Д. от гр. Разград и Р. Абд. Д. от гр.Разград, а
именно нарекъл ги „мърши и курви“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр.с
чл. 20, ал. 2 НК и го оправда по повдигнатите обвинение, че причинил на Кр.
Абд. Д. от гр. Разград лека телесна повреда, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130,
ал. 2 НК. Поради това съдът отмени присъдата в съответната част и оправда
подсъдимия Т. по повдигнатите обвинение.

Жалбата от подсъдимия ЕД. КР. ЕН. е частично основателна.
Присъдата е необоснована и от събраните доказателства не се
установява, че подс. Е. при причиняването на средна телесна повреда на Д.Д.
е действал в съучастие с подс. А. и подс. Т., не се установява, че е причинил
на Р. Абд. Д. от гр. Разград лека телесна повреда, като деянието е извършено
по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр.с чл. 130,
ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, нито че е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като на публично място - в нощен клуб „Сохо“, а след това и
пред заведението предизвикал скандал със свидетелите Р. Абд. Д. от гр.
Разград, Кр. Абд. Д. и Д. Абд. Д. като нанесъл побой над Р. Абд. Д. от гр.
Разград и Д. Абд. Д. от гр. Разград, и е отправил обидни думи по отношение
на Кр. Абд. Д. от гр. Разград и Р. Абд. Д. от гр.Разград, а именно нарекъл ги
„мърши и курви“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр.с чл. 20, ал. 2 НК и го
оправда по повдигнатите обвинение. Присъдата в тази част е необоснована.
Съставът на ОС Разград счита, че не са били налице основания по чл. 29,
ал. 2 НПК – обстоятелства, поради които може да се счита предубеден или
заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, за отвод на
председателя на съдебния състав.
Действително докладчикът по делото е разглеждал НЧХД №838/2018 г.,
образувано за причинени телесни повреди по същото време и на същото
място и с определение от 26.02.2019 г. прекратил производство и изпратил
делото на Районна прокуратура гр. Разград. Но в хода на разглеждане на
делото не е изразявал становище от което може да се съди, че е предубеден.
Прекратил е производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК и го
изпратил на РП.
Действително съдебният състав не е проявил достатъчно активност при
изясняване на обективната истина, но във въззивното съдебно следствие са
извършени възможните и необходими процесуални действия и фактическата
обстановка е установена по несъмнен начин. Действията на съда по допускане
35
на доказателствата, описани в жалбата, не са основание за отмяна на
присъдата.
Подсъдимият Е. е участвал в производството, упражнил е правото си на
защита и обстоятелството, че в протокола не е отразена покана на съда по чл.
291, ал. 2 НПК, да заяви становище, не е нарушение, което да обуславя извод,
че са съществено нарушени правата му и да е основание за отмяна на
присъдата.
Първоинстанционният съд лаконично е отразил в мотивите преценката
си за достоверността на доказателствата и анализа им, но все пак е посочил
основанието за фактическите изводи, които е направил. Съставът на
въззивния съд намира, че присъдата съответства на изискванията на НПК и
лаконичността, декларативността и схематичността на мотивите не водят до
извод, че липсват такива.
СМЕ са ясни, категорични и няма съмнение в правилността им. Изяснен
е напълно характера, вида и последствията на причиненото увреждане на
Д.Д.. Безспорно е, че кореновата част на зъба е отделена от коронковата част
на зъба и тоталната фрактура на коронката на зъб 22 /горен втори ляв резец/,
довела до трайно затруднение на дъвкателната функция за срок поне един
месец.
Посочено е от вещото лице, че пулпита е травма, настъпила под влияние
на външен фактор – от непосредствено нанесен удар или падане. Съдът е
приел, че травмата е причинена от удара, нанесе с крак от подс. Е..
Вещото лице е предупредено за предвидената наказателна отговорност и
е изготвило обосновано заключение, което е защитило убедително в съдебно
заседание.
Не може да се приеме, че възможността Д.Д. да е увредил зъба си при
падане е основание да се отхвърли приетото от съда, с оглед мястото и силата
на удара, че е травмата е причинена от удар с крак, нанесен от подс. Е..
Гражданският иск, предявен срещу подс. Е. е основателен в уважения
размер по изложените по-горе съображения.

Няма основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
Жалбата е основателна, относно необосноваността на присъдата в
съответните части. Не са налице основания за оправдаване на подсъдимия,
тъй като е причинил при пряк умисъл средна телесна повреда на Д.Д..

Жалба от подсъдимия М. Р. АТ..
Жалбата е основателна. Присъдата е необоснована. От събраните
доказателства не се установява по несъмнен начин, че подс. А. е извършил
престъпленията, в които е обвинен - че в съучастие, като съизвършител, с
подс. Е. и подс. Т. е причинил средна телесна повреда на Д.Д., като деянието е
извършено по хулигански подбуди, че е причинил на Р. Абд. Д. от гр. Разград
36
лека телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр.с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК, нито че е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на
публично място - в нощен клуб „Сохо“, а след това и пред заведението
предизвикал скандал със свидетелите Р. Абд. Д. от гр. Разград, Кр. Абд. Д. и
Д. Абд. Д. като нанесъл побой над Р. Абд. Д. от гр. Разград и Д. Абд. Д. от гр.
Разград, и е отправил обидни думи по отношение на Кр. Абд. Д. от гр.
Разград и Р. Абд. Д. от гр.Разград, а именно нарекъл ги „мърши и курви“ -
престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр.с чл. 20, ал. 2 НК и го оправда по
повдигнатите обвинение.

Жалба от адв. М.Е. – повереник на частните обвинители и
граждански ищци - Р.Д., К.Д. и Д.Д..
Не са налице основания за налагане на по-голямо наказание на подс. Е.,
нито с оглед обществената опасност на извършеното деяние, нито с оглед
личността му.
Причинените увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания и състоянието му, непосредствено след деянието, а и по време на
лечението, не обуславя обезщетяване със сума в размер на 40 000 лв.
Присъждането на обезщетение в такъв размер е несъответно на разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД и не би било справедливо.
Заключението по видеотехническата експертиза е обосновано,
категорично и няма съмнение в правилността му. Възпроизвеждането на
видеозаписа в съдебно заседание и дадените показанията от свидетелите,
както и обяснения от подсъдимите, подкрепят изводите на вещото лице и
съответно потвърждава извода за правилността на заключението.
Личният мотив може да възникне инцидентно и установяването на личен
мотив за конфликта не изисква продължително познанство на участниците в
него. Разпрата между подс. Е. и св. Д.Д. и съответно въвличането на лица от
компаниите им в конфликта, обуславя извод, че е налице личен мотив.
Съответно поведението на подсъдимия не цели демонстрация на явно
неуважение към обществото и нарушение на обществения ред, а разрешаване,
по неправомерен начин, на възникналия конфликт.
При проверка на присъдата съдът не намери основания за отмяната и
връщане на делото за ново разглеждане. Няма допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на страните. Мотивите към присъдата съответстват на
минималния изисквания на НПК и не е налице липса на мотиви. Съставът,
постановил присъдата е в съответствие с нормата на чл. 28 НПК и няма
основания за отвод по отношение на докладчика по делото.
С оглед установените и посочени недостатъци на обжалваната присъда,
съдът съобразно правомощията си по чл. 336 НПК, отмени присъдата и
постанови нова присъда, в съответната част, тъй като се налага да оправдае
37
подсъдим, осъден от първоинстанционния съд; измени присъдата, съобразно
правомощията си по чл. 337 НПК, като приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление и намали наказанието и потвърди, съобразно правомощията си
по чл. 338 НПК, присъдата в съответната част по отношение на размера на
обезщетенията по чл. 45 ЗЗД.

Председател: Членове: 1. 2.
38
Съобщи за изтекли лични данни