№ 327
гр. Пловдив, 04.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000457 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 136 от 21.04.2023 година, постановено по т. дело №
36/2022 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е спряно на
основание чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ТЗ производството по
несъстоятелност на „Е.Д.А.М.“ ЕООД, ЕИК ...... Решението съдържа и
диспозитив за освобождаване на синдика на дружеството В. П. М., със
служебен адрес град С..., ул. „П.“ № 32, ет. 2, ап. 4. Спирането на
производството по несъстоятелност е мотивирано с липсата на налично
имущество и на парични средства за покриване на необходимите разноски, а
освобождаването на синдика – с това, че спряното производство по
несъстоятелност не предполага назначен синдик и съставлява пречка
синдикът да продължи да осъществява функциите си, както и с липсата на
средства за издръжка на производството.
Срещу решението в частта, касаеща освобождаването на временния
синдик В. П. М., е подадена въззивна жалба от НАП. Искането е за
обезсилването му като недопустимо. Доводите за недопустимост на съдебния
акт за освобождаване на синдика, изложени в жалбата на НАП, се свеждат
до това, че освобождаването на синдика не е сред регламентираните от закона
реквизити на решението по чл. 632, ал. 5 от ТЗ за спиране на производството
1
по несъстоятелност и че не са налице предпоставките за освобождаване на
синдика, посочени в чл. 657 от ТЗ. Разпоредбите на чл. 657, ал. 6 и ал. 7 от
ТЗ, както и ТР № 2 от 13.07.2020 година по т.д. 2/2018 година на ОСТК са
посочени в подкрепа на доводите на жалбоподателя за недопустимост на
освобождаването на синдика в хипотеза като настоящата - спиране на
висящо производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 от ТЗ, без същото
да бъде прекратено. Поддържа се, че спирането на производството по
несъстоятелност не може да се приеме като основание по ал. 1, т. 6 на чл. 657
за освобождаване на синдика, като аргумент за това била разпоредбата на ал.
7 на чл. 657, задължаваща съда по несъстоятелността в тази хипотеза да
назначи служебен синдик до избирането на нов синдик от кредиторите.
Срещу жалбата на НАП е подаден писмен отговор само от В. П. М. в
качеството му на временен синдик на „Е.Д.А.М.“ ЕООД /н./ с изразено
становище за нейната недопустимост поради липса на правен интерес.
Липсата на правен интерес от обжалване към настоящия момент е
обоснована с последващо решение на съда по несъстоятелността №
218/30.06.2023 година, постановено по т. дело № 36/2022 година на ОС –
Стара Загора, с което той отново е назначен за временен синдик на
дружеството след възобновяване на производството.
При произнасяне по въпроса за допустимостта и основателността на
подадената от НАП жалба, с която е сезиран, въззивният съд взе предвид, че
освобождаването на синдика не е сред реквизитите на решението по чл. 632,
ал. 5 от ТЗ във връзка с ал. 1 от ТЗ за спиране на производството по
несъстоятелност, когато в хода му се установи, че наличното имущество на
длъжника не е достатъчно за покриване на разноските по производството.
Законът не е предвидил изрично освобождаването на синдика в тази
хипотеза. Освобождаването на синдика е уредено в чл. 657 от ТЗ, където е
посочено, че по въпроса за освобождаване на синдик съдът по
несъстоятелността се произнася с определение, респ. обжалването на този акт
става с частна жалба.
Досежно процесуалната възможност на НАП като кредитор да обжалва
постановеното решение, имащо характер на определение, за освобождаване
на синдика, в самата жалба е посочено, че НАП като кредитор е
легитимирано лице да иска освобождаването на синдика в хипотезите по чл.
2
657, ал. 1, т. 1-6 и в това си качество по аргумент от ал. 4, т. 1 и т. 2 на чл. 657
от ТЗ има право да обжалва определението, постановено след самосезиране
на съда.
Апелативният съд намира, че подадената от НАП жалба, имаща
характер на частната жалба срещу определение за освобождаване на синдик,
е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по нея следва да бъде прекратено.
Съображения на съда са следните:
Обжалването на определението, с което съдът по несъстоятелност се
произнася по освобождаването на синдик в производството по
несъстоятелност, е предмет на специална правна уредба в чл. 657, ал. 2-6 от
ТЗ. Съгласно чл. 657, ал. 4 от ТЗ на обжалване пред апелативния съд
подлежат само две категории определения – определение, с което съдът по
несъстоятелност уважава искане за освобождаване на синдика на основание
чл. 657, ал. 2 от ТЗ / ако той не изпълнява задълженията си или с действията
си застрашава интересите на кредитора или длъжника/ и определение, с което
съдът по несъстоятелност оставя без уважение искане за освобождаване на
синдика на някое от основанията по чл. 657, ал. 1, т. 1-6 от ТЗ. В случая не
сме изправени пред нито една от изчерпателно изброените в чл. 657, ал. 4 от
ТЗ хипотези, при които е допустимо обжалването на определението пред
апелативния съд, поради което частната жалба е недопустима и не следва да
се разглежда по същество. Безспорно е, че спирането на производството по
несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 от ТЗ не е сред тези хипотези.
Решение № 136/21.04.2023 година по т. дело № 36/2022 година по
описа на Окръжен съд – Стара Загора е постановено след молба вх. №
4881/13.04.2023година, подадена от временния синдик В. П. М., съдържаща
искане за спиране на производството поради липса на средства за издръжката
му и непредплащане на определената от съда по несъстоятелността сума за
издръжката в дадения срок. Другото искане е да бъдат прекратени
правомощията му като временен синдик и да бъде постановено заличаването
му като такъв в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството в несъстоятелност „
Е.Д.А.М.“ ЕООД. Т.е., налице е искане на синдика на дружеството за
освобождаването му на основание чл. 657, ал.1, т. 1 от ТЗ, като последица от
спирането на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 от ТЗ.
3
Определението за освобождаване на синдика по негово искане на основание
чл. 657, ал.1, т. 1 от ТЗ не попада сред изчерпателно изброените в чл. 657, ал.
4 от ТЗ, за които е предвидена в закона възможност за обжалване пред
съответния апелативен съд.
Необжалваемостта на определението по изложените по-горе
съображения обуславя недопустимост на жалбата на НАП, която следва да
бъде оставена без разглеждане.
Отделен е въпросът, че към настоящия момент за НАП не съществува
правен интерес да поддържа подадената жалба срещу съдебния акт за
освобождаване на временния синдик. Това е така, тъй като след
постановяване на обжалвания съдебен акт на 21.04.2023 година и подаване на
въззивната жалба от НАП на 28.04.2022 година, преди влизането му в сила,
съдът по несъстоятелността е постановил решение № 218/30.06.2023 година
по т. дело № 36/2022 година на ОС- Стара Загора, с което е възобновил
производството по несъстоятелност на „Е.Д.А.М.“ ЕООД / н./ и отново е
назначил В. П. М. за временен синдик. Това решение е обявено по партидата
на „Е.Д.А.М.“ ЕООД /н./ на 03.07.2023 година.
По тези съображения частната жалба срещу определението за
освобождаване на временния синдик следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си от 20.09.2023 година за даване ход на
устните състезания по в.т. дело № 457/2023 година по описа на АС – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.а. за п., град С., ул.
„К.Д.“ № 52, / наречена въззивна жалба/ с вх. № 5493/ 28.04.2023 година,
подадена срещу частта от решение № 136/21.04.2023 година, постановено
по т. дело № 36/2022 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, имаща
характер на определение, с която е освободен В. П. М., със служебен адрес
град С..., ул. „П.“ № 32,ет. 2, ап. 4, като синдик на „Е.Д.А.М.“ ЕООД /н./,
ЕИК ....... и ПРЕКРАТЯВА производството по в.т. дело № 457/2023 година
4
по описа на АС – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5