РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. Пловдив, 09.08.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 999 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 405 от Кодекса на труда
/КТ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на "ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС"
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: ***, представлявано от Г.И.Ц.против
Предписания за отстраняване на констатирани нарушения, както и за отстраняване
на вредните последици от тях, дадени на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ, обективирани в т.4, т.7, т.8 и т.9 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2206124/31.03.2022г. на
служители в Дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/ - Пловдив
В жалбата се сочи, че наложените принудителни
административни мерки са незаконосъобразни поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се липса на фактически
основания за издаването на задължителните предписания, относно извода, че са
налице нарушения на чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Твърди се, че в протокола не е изложено
какво е регламентирано в утвърдените вътрешни правила за организация на
работната заплата в дружеството. Сочи се нарушение на разпоредбата на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. На следващо място са изложени доводи, че в случаите, когато
трудовите правоотношения са прекратени, в преобладаващата съдебна практика е
възприето становището за имуществени спорове с гражданскоправен характер между
работници и работодатели, които следва да бъдат решени по исков ред и в тази
връзка е направено позоваване на съдебна практика на ВАС. Иска се отмяна на
дадените задължителни предписания в т.4, т.7, т.8 и т.9 от Протокол за извършена
проверка изх. №
ПР 2206124/31.03.2022г. на служители в Дирекция "Инспекция по труда"
/ДИТ/ - Пловдив.
В постъпили по делото писмени бележки от процесуалния
представител на жалбоподателя юриск. Р. са изложени подробни съображения по
същество. Изложено е, че не е налице нарушение на чл.66, ал.1, т.7 от КТ, тъй
като при сключване на трудов договор същото не е дължимо, а е дължимо едва след
като работникът придобие минимум една година стаж в предприятието. Твърди се,
че от 01.04.2022г. - след датата на връчване на Протокола за извършена проверка
са сключени допълнителни споразумения към активните трудови договори.
Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" -
Пловдив, чрез процесуалния си представител К.- началник отдел
"Административно-информационно и правно осигуряване в ДИТ (с юридическа
правоспособност), оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представена
по делото писмена защита.
За
допустимостта:
Оспорените в настоящото производство предписания,
материализирани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2206124/31.03.2022 г. са връчени
на юрисконсулта на дружеството на 31.03.2022 г. (л. 18 гръб). Жалбата е
подадена директно в съда на 14.04.2022г. Следователно жалбата е подадено от
лице с правен интерес в срок и е допустима.
От фактическа
страна е установено, следното:
На 23.02.2020 г. - по работни места в складова база в *** и
на 02.03.2022 г., 07.03.2022 г. и 31.03.2022 г. - по документи, представени в
ДИТ Пловдив, служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив
извършили проверка на "ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС" ЕООД по спазване на
трудовото законодателство, при която констатирали, че трудовите
правоотношения с В.П.Т., В.Х.П.са прекратени считано от 05.01.2022 г., с Е.А.С.и
С.А.С., считано от 06.01.2022 г., с Л.А.Н., С.П.М., Р.Г.Т.и С.З.С., считано от
07.01.2022 г., с В.Я.В., Л.К.Х.и А.А.Д., считано от 04.02.2022 г. и с Й.И.А.,
считано от 21.02.2022 г. Представени са молби за ползван платен отпуск през
2021 г., както следва: В.П.Т., В.Х.П., С.А.С. и С.З.С. - по 15 работни дни; Е.А.С.и
Р.Г.Т.- по 10 работни дни. Констатирано е, че работодателят не е определил на
изброените работници обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от Кодекса
на труда, правото за който не е погасено по давност, с което са нарушени
изискванията на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.
На следващо място е установено, че А.Г.Г.работи
в дружеството от 02.01.2020 г., Г.Н.Г.- от 01.07.2015 г., Г.В.П.- от 08.05.2018
г., Д.П.З.- от 27.11.2017 г., Д.С.Л.- от 07.01.2020 г., И.П.В.- от 30.0.2019 г.,
И.Ф.Ц.- от 10.11.2014 г., К.С.К. - от 02.06.2014 г., М.Н.Т.- от 06.10.2016 г., М.Д.Р.
- от 29.12.2020 г., П.В.П.- от 01.07.2015 г., Р.Д.П.- от 04.02.2019 г. Х.Л.Ц.-
от 19.12.2018 г. и Х.И.Ю.- от 02.09.2013 г.; Е.А.Я.е работила в дружеството от
29.12.2020 г. до 21.03.2022 г., Г.С.М. - от 10.07.2017 г. до 10.02.2022 г., А.А.Д.
- от 01.02.2016 г. до 04.02.2022 г., В.Я.В. - от 08.06.2017 г. до 04.02.2022
г., Л.К.Х.- от 04.04.2016 г. до 04.02.2022 г., В.С.Ч.- от 10.02.2014 г. до
11.01.2022 г., Д.П.Д.- от 01.03.2017 г. до 11.01.2022 г., Г.Г.М.и Л.А.Н. - от
24.09.2020 г. до 07.01.2022 г., Р.С.К.- от 19.04.2017 г. до 07.01.2022 г., Р.Г.Т.от
02.07.2018 г. до 07.01.2022 г., С.З.С. - от 17.11.2020 г. до 07.01.2022 г., С.П.М.
- от 08.06.2017 г. до 07.01.2022 г., Е.А.С.- от 08.07.2016 г. до 06.01.2022 г.,
М.В.К.- от 04.04.2016 г. до 06.01.2022 г., П.Ф.С.- от 02.01.2014 г. до
06.01.2022 г., С.А.С. - от 24.09.2022 г. до 06.01.2022 г., В.Х.П.- от
29.09.2020 г. до 06.01.2022 г., В.П.Т. - от 15.08.2017 г. до 05.01.2022 г., Н.И.А.-
от 22.04.2013 г. до 05.01.2022 г., С.Л.Т.- от 22.10.2018 г. до 05.01.2022 г., Т.П.Г.-
от 10.04.2018 г. до 05.01.2022 г. Установено е, че всички изброени по-горе
работници към 01.01.2022 г. имат трудов стаж в дружеството повече от една
година. От представените ведомости за месеците януари и февруари 2022 г. е
установено, че работодателят не е начислил на посочените работници допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента
върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството, за посочените месеци в нарушение разпоредбата на чл. 128, т. 1 от
Кодекса на труда, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9 от 2007 г./.
От представените ведомости за месеците януари и
февруари 2022 г. е установено, че работодателят не е изплатил на Г.Н.Г., Д.П.З.,
Д.С.Л., И.П.В., И.Ф.Ц., К.С.К., М.Н.Т., М.Д.Р., П.В.П., Р.Д.П., Х.Л.Ц.и Х.И.Ю.допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента
върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството за посочените месеци и на Г.В.П.месец януари 2022 г. в нарушение на
чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата.
От представените ведомости за месеците януари и
февруари 2022 г. е установено, че работодателят не е изплатил допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента
върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството, както следва: на Е.А.Я., Г.С.М.,
А.А.Д., В.Я.В. и Л.К.Х.- за месеците януари и февруари 2022 г.; на В.С.Ч., Д.П.Д.,
Г.Г.М., Л.А.Н., Р.С.К., Р.Г.Т., С.З.С., С.П.М., Е.А.С., М.В.К., П.Ф.С., С.А.С.,
В.Х.П., В.П.Т., Н.И.А., С.Л.Т.и Т.П.Г.- за месец януари 2022 г. в нарушение на
чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9 от 2007 г./.
Установени са и други нарушения на трудовото
законодателство, но доколкото задължителните предписания са оспорени само в
тази част, настоящия съдебен състав не намира за необходимо да ги отразява и
обсъжда.
С оглед установеното и на основание чл. 404, ал. 1, т.1 от КТ били дадени задължителни предписания на "ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС"
ЕООД, а именно:
В т.4 - Работодателят да
определи на В.П.Т., В.Х.П., Е.А.С., С.А.С., Л.А.Н., С.П.М., Р.Г.Т., С.З.С., В.Я.В.,
Л.К.Х., А.А.Д. и Й.И.А. обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от Кодекса
на труда, правото за който не е погасено по давност, съобразно изискванията на
чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. Срок до 25.04.2022г.
В т.7 - Работодателят да начисли допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху
основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството, както следва: на Г.Н.Г., Д.П.З., Д.С.Л., И.П.В., И.Ф.Ц., К.С.К.,
М.Н.Т., М.Д.Р., П.В.П., Р.Д.П., Х.Л.Ц., Х.И.Ю., Е.А.Я., Г.С.М., А.А.Д., В.Я.В.
и Л.К.Х.- за месеците януари и февруари 2022 г.; на В.С.Ч., Д.П.Д., Г.Г.М., Л.А.Н.,
Р.С.К., Р.Г.Т., С.З.С., С.П.М., Е.А.С., М.В.К., П.Ф.С., С.А.С., В.Х.П., В.П.Т.,
Н.И.А., С.Л.Т., Г.В.П.- месец януари 2022 г. и Т.П.Г.- за месец януари 2022 г.
в съответствие с изискванията на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда, във връзка
с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /ДВ, бр. 9 от 2007 г./. Срок до 25.04.2022г.
В т.8 - Работодателят да изплати на Г.Н.Г., Д.П.З., Д.С.Л.,
И.П.В., И.Ф.Ц., К.С.К., М.Н.Т., М.Д.Р., П.В.П., Р.Д.П., Х.Л.Ц.и Х.И.Ю.допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента
върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството, за месеците януари и февруари 2022 г. и на Г.В.П.- месец януари
2022 г. съгласно изискванията на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9 от
2007 г./. Срок до 25.04.2022г.
В т.9 - на основание чл.
404, ал. 1, т. 12 от Кодекс на труда, работодателят да изплати
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум
0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж,
придобит в дружеството, както следва: на Е.А.Я., Г.С.М., А.А.Д., В.Я.В. и Л.К.Х.-
за месеците януари и февруари 2022 г.; на В.С.Ч., Д.П.Д., Г.Г.М., Л.А.Н., Р.С.К.,
Р.Г.Т., С.З.С., С.П.М., Е.А.С., М.В.К., П.Ф.С., С.А.С., В.Х.П., В.П.Т., Н.И.А.,
С.Л.Т.и Т.П.Г.- за месец януари 2022 г. съгласно разпоредбата на чл. 12,
ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /ДВ, бр. 9 от 2007 г./. Срок до 25.04.2022г.
Като част от административната преписка по делото са
приложени заверени
копия на: разчетно-платежна ведомост за месец януари 2022 г.; разчетно-платежна
ведомост за месец февруари 2022 г.; вътрешни правила за организация на
работната заплата във „Фууд Деливъри експрес“ ЕООД; заповед №005/05.01.2022г.
за прекратяване на трудов договор №167/15.08.2017г. на В.П.Т.; трудов договор
№167/15.08.2017г. на В.П.Т.; молба за ползване на платен годишен отпуск на В.П.Т.
от 22.03-26.03.2021 г.; молба за ползване на платен годишен отпуск на В.П.Т. от
19.07-23.07.2021 г.; молба за ползване на платен годишен отпуск на В.П.Т. от
23.08-27.08.2021 г.; заповед №008/06.01.2022 за прекратяване на трудов договор
№111/08.07.2016г. с Е.А.С.; трудов договор №111/08.07.2016г. на Е.А.С.; молба
за ползване на платен годишен отпуск на Е.А.С.за 12.07-23.07.2021 г.; трудов
договор №163/10.07.2017г. на Г.С.М.; трудов договор №180/08.05.2018 г. на Г.В.П.;
допълнително споразумение към Трудов договор №180/08.05.2018г. на Г.В.П.;
заповед №004/05.01.2022г. за прекратяване на трудов договор №204/29.09.2020г. с
В.Х.П.; трудов договор №204/29.09.2020г. на В.Х.П.; молба за ползване на платен
годишен отпуск на В.Х.П.за 22.03-26.03.2021 г.; молба за ползване на платен
годишен отпуск на В.Х.П.за 16.08-27.08.2021 г.; заповед №16/06.01.2022г. за
прекратяване на трудов договор №202/24.09.2020г. със С.А.С.; трудов договор
№202/24.09.2020г. на С.А.С.; молба за ползване на С.А.С. платен годишен отпуск
за 12.07-23.07.2021 г.; молба за ползване на С.А.С. платен годишен отпуск за
17.05-21.05.2021 г.; заповед №012/07.01.2022г. за прекратяване на трудов
договор №199/24.09.2020г. с Л.А.Н.; трудов договор №199/24.09.2020г. на Л.А.Н.;
заповед №016/07.01.2022г. за прекратяване на трудов договор №183/02.07.2018г. с
Р.Г.Т.; трудов договор №183/02.07.2018г. на Р.Г.Т.; молба на Р.Г.Т.за ползване
на платен годишен отпуск за 22.03-26.03.2021 г.; молба за ползване на платен
годишен отпуск на Р.Г.Т.за 19.07.-23.07.2021г.; заповед №015/07.01.2022г. за
прекратяване на трудов договор №211/17.11.2020г. със С.З.С.; трудов договор
№211/17.11.2020г. на С.З.С.; молба за ползване на платен годишен отпуск на С.З.С.
за 19.07.-23.07.2021г.; молба за ползване на платен годишен отпуск на С.З.С. за
22.03.-02.04.2021г.; трудов договор №162/08.06.2017г. на Р.Г.Т.; Заверено
ксерокопие на трудов договор №162/08.06.2017г. на С.П.М.; заповед
№013/07.01.2022г. за прекратяване на трудов договор №162/08.06.2017г. със С.П.М.;
трудов договор №103/04.04.2016г. на Л.К.Х.; заповед №23/04.02.2022г. за
прекратяване на трудов договор №103/04.04.2016г. с Л.К.Х.; трудов договор
№98/01.02.2016г. на А.А.Д.; заповед №21/04.02.2022г. за прекратяване на трудов
договор №98/01.02.2016г. с А.А.Д.; трудов договор №30/22.04.2013г. на Н.И.А.;
трудов договор №195/22.10.2018г. на С.Л.Т.; трудов договор №46/10.02.2014г. на В.С.Ч.;
трудов договор №178/10.04.2018г. на Т.П.Г.; трудов договор №107/04.04.2016г. на
М.В.К.; трудов договор №44/02.01.2014г. на П.Ф.С.; трудов договор
№153/19.04.2017г. на Р.С.К.; трудов договор №201/24.09.2020г. на Г.Г.М.; трудов
договор №148/01.03.2017г. на Д.П.Д.; трудов договор №161/08.06.2017г. на В.Я.В.;
заповед №22/04.02.2022г. за прекратяване на трудов договор №161/08.06.2017г. с В.Я.В.;
трудов договор №259/13.09.2021г. на Й.И.А.; заповед №001/21.02.2022г. за
прекратяване на трудов договор №259/14.09.2021г. с Й.И.А.; регистър на
уведомления за действащи трудови договори във „Фууд деливъри експрес" ЕООД
към 31.03.2022г.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят И.С.Б.
- гл. инспектор в отдел БТКД в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, която
заявява, че през тази година два пъти извършила проверка на „ФУУД ДЕЛИВЪРИ
ЕКСПРЕС“ ЕООД, като първата проверка била през м. януари по повод писмо от Дирекция
„Бюро по труда“ – Пловдив, че са регистрирани в Бюрото по труда повече от 9-10
човека на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, което
предизвиква съмнение за масово уволнение, без да има уведомление до Агенцията
по заетостта, а втората проверка в края на м. февруари 2022 г. По отношение на
първата проверка свидетелят заявява, че тогава е изискала документи - трудови
досиета на работниците, на базата на които са установени нарушенията и са
издадени предписанията, които се обжалват. Посочва, че в хода на проверката
работодателят си оттеглил заповедите за прекратяване и са прекратили трудовите
правоотношения след подадени молби от работниците по взаимно съгласие, т.е. не
били налице условията за масово уволнение. По отношение на втората проверка,
посочва, че била в края на февруари по повод на анонимен сигнал за работещи без
трудови договори на площадката, на която осъществява дейност „ФУУД ДЕЛИВЪРИ
ЕКСПРЕС“ ЕООД – склад за хранителни стоки на ***Сигналът бил и за нерегламентирано
плащане – „плащане под масата“ на възнаграждения, които не се отразяват по
ведомост. Свидетелят заявява, че на място посетила обекта и изискала с призовка
да се представят документи, сред които и досиетата на прекратени през м.
февруари трудови правоотношения - прекратени от 01.02.2022 г. до момента на
проверката, също и ведомости за заплати, които не били все още валидни при
първата проверка – не били дължими при първата проверка. От така представените
документи свидетелят установил, че на част от работниците, с които са
прекратени трудовите правоотношения, работодателят не е определил обезщетения
за неизползван платен годишен отпуск, съответно на кой колкото му се дължи.
Изрично Б.заявява, че е имало хора които са си били ползвали отпуските и те не
са включени в предписанието. Свидетелят подчертава, че тази връзка е дала
предписание съответно да им се определи обезщетение, а не да им бъде изплатено,
защото по КТ обезщетенията при прекратяване, се дължат до последния ден на
месеца, следващ месеца на прекратяването, т.е. те още не били дължими като
плащане. На следващо място свидетелят заявява, че установила, че работници,
работещи повече от 1 г. в дружеството и имат право на допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съответно работодателят не
им е начислил такова възнаграждение и съответно не го е изплатил, като
предписанието за изплащане е разделено на две - едното предписание касаело
работници, които към момента на даване на предписанието са все още в трудовия правоотношения
и основанието за това предписание е чл. 404, ал. 1, т. 1 и съответно другото
предписание касаело работници, които към момента на приключване на проверката
били с прекратени трудови правоотношения и съответно предписанието е дадено на
основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Б.посочва, че за тези работници, за
които не са представени екземпляри от трудовия договор – информацията е извлякла от справка в
регистъра на ТД на НАП за регистрирани и действащи трудови договори, от която е
видна датата на назначаване на работника, датата на сключване на трудовия
договор и на тази база установила, че стажът на тези работещи е повече от една
година.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел
като безпротиворечиви и безпристрастни.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията
по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по
Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и
за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труда (така т.1) и да дават задължителни предписания на работодателя
и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения (така т.12).
Процесните предписания представляват принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1 от КТ, наложена от компетентен
административен орган в рамките на предоставените му правомощия. С разпоредбата
на чл. 399 от КТ контролът за спазване на трудовото законодателство е
предоставен на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Дирекциите "Инспекция по труда", като поделения в системата на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", са органи на
изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от
държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (аргумент от чл.
12, ал. 1 от Закона за администрацията). Съгласно чл. 16, ал. 2 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" /УП на ИАГИТ/, Дирекциите "Инспекция по труда"
осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват
цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности, упражняват специализирания контрол по спазването на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта,
законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба и правата и
задълженията на страните по служебното правоотношение и на други нормативни
актове, когато това е възложено със закон, както и други правомощия,
обективирани подробно в разпоредбата. А според чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от
УП на ИАГИТ, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ,
включително тези по чл. 404, ал. 1. В тази връзка по делото са представени
заповеди за удостоверяване на служебните правоотношения на служителите И.Б.и Е.У.,
съставили Протокола за извършена проверка от 31.03.2022 г.
Оспорените предписания са издадени в предписаната от закона
писмена форма, като съдържат и мотиви, в това число правните и фактически
основания за издаването им. Същите са мотивирани в достатъчна степен за
жалбоподателя да разбере какво следва да бъде неговото поведение, във връзка с
установените нарушения на трудовото законодателство.
Съдът намира, че при постановяване на оспорения акт, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяна на акта
на процесуално основание. Административният орган е изяснил всички относими съм
спора факти и обстоятелства /чл. 35 АПК/, като е събрал и служебно допустими и
необходими за правилното му решаване доказателства по чл. 36 АПК. Проверката е
извършена в присъствието на представител на жалбоподателя.
По отношение съответствието на предписанията с материалния
закон и неговата цел, съдът приема следното:
Относно задължителното предписание по т. 4 от Протокола за
извършена проверка, следва да се отбележи, че съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не
е погасено по давност. За пълнота следва да се отбележи, че неправилно
посочената норма е цитирана в оспореното предписание, тъй като с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г. разпоредбата
е обявена за противоконституционна в частта "за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176",
но това не води до извод за незаконосъобразност на това предписание. В случая
със задължителното предписание по т. 4 от Протокола за извършена проверка от
31.03.2022 г. работодателят е задължен само да определи обезщетението, не и да
го изплати. В тази връзка от страна на жалбоподателя по делото не са
представени доказателства за определено или изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ (така Решение № 12381 от
3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
7758/2021 г., VI о). В Протокола за извършена
проверка от 31.03.2022 г. подробно е описано за всяко лице за какъв период от
време е работило в дружеството. Според разпитания по делото свидетел още при
първата проверка на дружеството жалбоподател през месец януари 20222 г. са изискани
трудовите досиета на работниците, на базата на които са установени нарушенията
и са издадени предписанията, които се обжалват. По преписката за лицата - В.П.Т.,
Е.А.С., В.Х.П., С.А.С., Л.А.Н., Р.Г.Т., С.З.С., С.П.М., Л.К.Х., А.А.Д., В.Я.В.
и Й.И.А. са представени трудови договори, молби за ползване на платен годишен
отпуск и заповеди за прекратяване на трудовия договор, като от тях се
установява, че лицата не са използвали изцяло полагащия им се платен годишен
отпуск, като във заповедите за прекратяване на трудовите договори на всички изброени
лица не е посочен размер на полагащото се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ,
т.е. такъв не е определен. В случая дадените от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пловдив предписания водят до преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, а именно на нормата на чл. 224, ал. 1
от КТ и отстраняват вредните последици от това нарушение, възникнали в правната
сфера на работниците с прекратени правоотношения (в този смисъл Решение № 3661 от 21.03.2018г. на ВАС по
адм.дело №
13067/2017г.). Следователно предписанието по т. 4 от Протокола за извършена
проверка е законосъобразно.
Относно задължителните предписания по т. 7, т. 8 и т. 9 от
Протокола за извършена проверка от 31.03.2022 г. е необходимо да се съобрази,
че по силата на разпоредбата на чл. 128 от КТ, законодателят установява
задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за
начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника
или служителя. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява
нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128,
т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно
основание за издаването им (така Решение №
3823 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11665/2021 г.,
VI о.). От своя страна неначисляването на дължимите трудови възнаграждения
представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата
на чл. 128, т. 1 КТ. Следва да се съобрази и че съгласно чл. 3 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, брутната работна
заплата се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата
нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда и от допълнителни
трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг
нормативен акт или в колективен трудов договор. Според чл. 6, ал. 1, т. 1 от
същата наредба, допълнителните трудови възнаграждения са определените с
наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат
задължително. А чл. 12, ал. 1 и ал. 2 гласят, че за придобит трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата,
определена с индивидуалния трудов договор, като за придобит трудов стаж и
професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за
времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи
в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. В тази
връзка по преписката са представени Вътрешни правила за организация на
работната заплата (Правилник за организация на работната заплата във „ФУУД
ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, приет на основание чл. 22 от НСОРЗ), утвърдено от
управителя, в които в раздел IV Формиране на брутна работна заплата, т. 2.3. е
посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и
служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение 0,6% върху основната
работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. От друга страна
според чл. 12, ал. 9 от НСОРЗ, правото за получаване на допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов
стаж и професионален опит не по-малък от една година. За пълнота е необходимо
да се посочи, че разпоредбата на чл. 22,
ал. 3 от НСОРЗ задължава работодателя да изготви вътрешни правила с определено
съдържание, като целта на изработването на вътрешните правила за организация на
работната заплата е да съществуват ясни и конкретни правила, които да са
предварително известни на работниците и служителите и с които страните по
трудовото правоотношение следва да се съобразяват (така Решение № 10397 от
16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. №
3464/2012 г., VI о.). В действителност в
протокола от 31.03.2022 г. не е изложено какво е регламентирано в утвърдените
вътрешни правила за организация на работната заплата в дружеството, но от друга
страна очевидно приложените по преписката вътрешни правила са представени от
жалбоподателя по време на проверката, а и жалбоподателят не оспори същите по
надлежния ред и не представи други актуални или с различно съдържание. Така
посоченият в задължителните преписания процент допълнително месечно
възнаграждение 0,6% за придобит трудов стаж и професионален опит съответства на
посочения в приложения по делото Правилник за организация на работната заплата
във „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД. От представените по преписката оборотни
ведомости за месец януари и месец февруари 2022г. се установява, че
работодателят не е начислил и не е изплатил на конкретно посочените работници,
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум
0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж,
придобит в дружеството, за месеците януари и февруари 2022 г., съгласно
изискванията на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от НСОРЗ. По делото от страна на
жалбоподателя не са ангажирани доказателства за начисляване и изплащане на
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум
0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж,
придобит в дружеството. По силата на нормата на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. От работодателя
не са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите допълнителни
трудови възнаграждения на посочените в задължителните предписания работници,
опровергаващи констатациите на контролния орган при проверката на платежните
ведомости на дружеството за м. януари и февруари 2022г. (така Решение № 153 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2020 г.,
VI о.).
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1, т.7 от КТ, трудовият
договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане. Следва да се отбележи, че със
частично оспорените задължителни предписания, обективирани в Протокол за
извършена проверка от 31.03.2022г., на дружеството жалбоподател в т.5 е дадено
задължително предписание „при сключването на трудови договори с работниците и
служителите работодателят да определя размера на допълнителното трудово
възнаграждение с постоянен характер, а именно допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит, на което имат право работниците и
служителите, съобразно изискванията на чл.66, ал.1, т.7 от Кодекса на труда“.
Доколкото обаче в жалбата и в писмените бележки изрично е посочено, че се
обжалват наложените принудителни административни мерки по т.4, т.7, т.8 и т.9,
обективирани в Протокола за извършена проверка от 31.03.2022г., то съдът не
следва да обсъжда задължителното предписание по т. 5, но е необходимо да се
отбележи, че същото не е обжалвано и очевидно дружеството жалбоподател признава
допуснатото нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ, което пък е в обективна
връзка със следващите предписания по т. 7, т. 8 и т. 9 от Протокола за
извършена проверка от 31.03.2022г. За да бъде прието, че правоотношението
между страните е трудово следва да бъдат установени елементите по чл. 67, ал. 1
от КТ, сред които и периодичността на заплащане на трудовите възнаграждения,
включително и допълнителното такова (така Решение № 5355 от 10.04.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 12640/2018 г., VI о). В случая от приложените по делото
трудови договори се установява не само, че работодателят при сключването им с работниците и служителите не е определил размера на допълнителното
трудово възнаграждение с постоянен характер (допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит), но и не е начислил (на посочените в т. 7 от
протокола лица) и не е изплатил такова
(на изрично посочените в т. 8 и т. 9 от протокола лица).
Що се отнася до възражението, посочено в писмената защита на
процесуалния представител на жалбоподателя, че дружеството е сключило
допълнителни споразумения към активните трудови договори от 01.04.2022 г.,
следва да се отбележи, че първо това твърдение не е подкрепено с доказателства
и второ, ако в действителност това е така, това означава частично изпълнение на
дадените преписания. Обстоятелството, че след издаване на предписание за
начисляване и изплащане на допълнително трудово възнаграждение на определено
лице, същото е начислено или изплатено, не се отразява върху
законосъобразността на предписанието, а единствено установява неговото
изпълнение.
Неоснователно е възражението, че в случаите когато трудовите
правоотношения са прекратени, в преобладаващата съдебна практика е възприето
становището за имуществени спорове с гражданскоправен характер между работници
и работодатели, които следва да бъдат решени по исков ред. След прекратяване на
трудови правоотношения, административният орган действително може да издава
предписания от вида на процесните. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ
установява правната възможност и правомощието на контролните органи на
Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации да прилагат принудителни административни мерки, включително по т.
12 - да дават задължителни предписания на работодателя за изплащане на
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите
правоотношения. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 е в сила от 22.12.2017 г.
(обн. ДВ, бр. 102 от 2017 г.), а всички трудови правоотношения между посочените
в т. 9 от Протокола за извършена проверка от 31.03.2022 г. лица и жалбоподателя
са прекратени, след влизане в сила на тази разпоредба, т.е. при нейното
действие. Поради това цитираната практика на ВАС, преди влизане в сила на
нормата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, е неотносима към разрешаване на спора
(така Решение № 153 от
6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11543/2020 г., VI о., Решение № 12770 от
14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
7465/2021 г., VI о.).
Доколкото Инспекцията по труда има задължение да извърши
проверка дали се спазва трудовото законодателство от страна на проверяваното
дружество и ако констатира нарушения, да даде предписания за отстраняването им,
то законосъобразно са издадени настоящите предписания. Констатирано е
неначислено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение в полза на
работници, и съответно са дадени предписания за начисляване и изплащане на
възнаграждението. В случая не се решава
трудово правен спор между работник и работодател, а се касае за неспазване на
трудовото законодателства за начисляване и изплащане на допълнително трудово
възнаграждение изобщо. Трудовоправен би бил спорът между работник и работодател
по отношение на размера на допълнително трудово възнаграждение, както и наличието
или не на основание за неизплащането на възнаграждението (дали реално е
престиран труд). Цитираната от жалбоподателя
практика касае съвсем различни казуси и то по отношение на положен извънреден
труд за конкретни часове, което не е относимо в настоящия случай. В смисъл, че
ДИТ може да дава задължителни предписания за начисляване и изплащане на трудово
възнаграждение са: Решение
№ 5698 от 13.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 294/2022 г., VI о., Решение № 12381
от 3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2021 г., VI о., Решение № 14595 от
25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2020 г., VI о., Решение № 13421 от
29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8265/2020 г., VI о. В цитираните съдебни
актове на ВАС не е възприето становището, че с тези
задължителни предписания за начисляване и изплащане на
трудово възнаграждение се решава трудово правен спор. Ето защо настояшия
съдебен състав, счита че задължителните предписания на ответния орган по т. 7,
т. 8 и т. 9 от Протокола за извършена проверка от 31.03.2022 г. са
законосъобразни.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предписания,
обективирани в т. 4, т. 7, т. 8 и т. 9 на протокол за извършена проверка изх. №
ПР 2206124/31.03.2022 г. са издадени от компетентен орган в кръга на нормативно
установените му правомощия и съобразно относимите правни норми. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, посочено за първи път в писмените
бележки, съдът счита, че не е направено своевременно. Съгласно
т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по Тълкувателно дело № 6/2012
г. на ОСГТК, ВКС, претенцията
за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. Доколкото с писмената защита не могат да
бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, то
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС" ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление: ***, представлявано от Г.И.Ц.против
Предписания за отстраняване на констатирани нарушения, както и за отстраняване
на вредните последици от тях, дадени на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ, обективирани в т.4, т.7, т.8 и т.9 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2206124/31.03.2022г. на
служители в Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Дирекция "Инспекция по
труда" - Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: