Р Е
Ш Е Н
И Е
№1104
Бургас,
13/10/2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на дванадесет и осми септември, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Златина Бъчварова
Секретар
Вяра Стоянова
като
разгледа административно дело номер 441 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във
връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Г.Ж.П. ***, против заповед № 1983к-272 от 25.02.2022 г. на директора
на Главна дирекция „Пожарна, безопасност и защита на населението“/ГД „ПБЗН“/,
МВР, с която за нарушение по чл.194,
ал.2, т.4 ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР“ /нарушени са точки 15, 19, 20 и 28 от Етичния
кодекс/ЕК/, на осн. чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР
„деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата“ и чл.203, ал.1, т.15, пр. първо ЗМВР - „злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози“, му е наложено
дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.6 ЗМВР „уволнение“ и на осн. чл.226,
ал.1, т.8 ЗВМР е прекратено служебното му правоотношение в МВР като младши
инспектор, водач на специален автомобил І/първа/ степен, той и пожарникар в
група „Пожарогасителна и спасителна дейност“/„ПСД“/ на Втора Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“/РС „ПБЗН“/ Бургас, Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“/ ГД „ПБЗН“/, МВР.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения
административен акт. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира
разноски. Представя писмена защита.
Ответникът по
жалбата - директор на ГД „ПБЗН“,МВР, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се
отхвърли. Представя административната преписка по издаване на заповедта и
писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което е допустима:
Разгледана по
същество е неоснователна, при следните съображения:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 23.08.2021 г.,
около 23.05 часа, в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев” до бл. 39, младши инспектор Г.Ж.П.
- водач на специален автомобил I/първа/ степен, той и пожарникар в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност”/„ПСД“/ на Втора РС „ПБЗН“ Бургас, РД „ПБЗН“
Бургас, ГД „ПБЗН“, МВР, при управление на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х5”,
с рег.№ **** е спрян за проверка от автопатрул на Пето Районно управление /РУ/
Бургас, ОД МВР Бургас и изпробван от екип на сектор „Пътна полиция“ за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510+“, с № ARBA0184, отчело
отрицателен резултат. След което е тестван за употреба на наркотични вещества и
техните аналози с техническо средство „Дръгтест 5000”, с фабричен номер: ARLB-
0021, като в 00.03 часа на
24.08.2021 г. уредът отчел положителен резултат за наличие на „метамфетамин”. На
П. е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 232101
от 24.08.2021 г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и му е издаден талон за
медицинско изследване. Отведен е от екип на Пето РУ Бургас до отделение по
спешна медицина на УМБАЛ Бургас да даде кръвна проба за химическо изследване в
законовия срок/45 мин./, за което са изготвени два протокола за медицинско
изследване № 369 и №370 от 24.08.2021 г./л.98-101 от делото/. Образувано е и
досъдебно производство/ДП/ № 86/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел/ОСлО/,
Окръжна прокуратура/ОП/ Бургас за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, по което е
извършена химико- токсикологична експертиза в специализираната
Химикотоксологична лаборатория на Военномедицинска академия/ВМА/ София, въз
основа на предоставена проба с венозна кръв на жалбоподателя. Заключението на
извършената експертиза, рег.№ М-8395/27.10.2021 г. сочи установена и доказана
употреба на наркотично вещество „метамфетамин“/л.93-95 от делото/.
Със заповед №
1983к-1403 от 09.09.2021 г. е образувано дисциплинарно производство по чл.207 ЗМВР срещу жалбоподателя и е определен дисциплинарно разследващ орган/ДРО/, който
да проведе разследването /л.29-30 от делото/ по повод предварителни данни,
съдържащи се в телеграма УРИ № 251р-30091/24.08.2021 г. по описа на ОД МВР Бургас
/л.192-193 от делото/ и в предложение, peг. № 793р-2896/24.08.2021 г. по описа
на РД „ПБЗН“ Бургас /л.189-191 от делото/, относно извършената на 23.08.2021 г.
проверка на П. за алкохол и наркотични вещества и за отчетения от „Дръгтест
5000” положителен резултат за наличие на „метамфетамин”.
На 09.09.2021 г.
на Г.Ж.П. е връчена покана, рег. № 793р-3077, за запознаване със заповедта за
образуване на дисциплинарно производство и за даване на писмени обяснения в
срок до 10.10.2021г./л.52 и 53 от делото/.
Към 02.11.2021 г.
жалбоподателят не е депозирал писмени обяснения и възражения.
В хода на
разследването ДРО е връчил на четирима служители в сектор „Пътна полиция“/
„ПП“/ и сектор „Охранителна полиция“/
„ОП“/, ОД МВР Бургас покани за даване на писмени сведения с поставени конкретни
въпроси във връзка с извършената проверка и тестването на жалбоподателя на 23.08.2021
г./виж писмени сведения, вх. № 793в-666/12.11.2021 г./л.65 от делото/; вх. №
793в-663/11.11.2021 г./л.66 и 67 от делото/; вх. 793в-658/10.11.2021 г./л.68 от
делото/ и вх.№ 793в-659/10.11.2021г./л.69 от делото/.
Към
дисциплинарното производство са приложени документи от ДП №86/2021 г. по описа
на ОСлО, ОП Бургас/виж писмо, изх.№СлО-6322/21 от 12.11.2021 г., л.74 от
делото/; предложение с рег.№ 793Р-2896/24.08.2021 г. за образуване на
дисциплинарното производство; заверени копия на протоколи, удостоверяващи запознаването
на жалбоподателя с длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, с
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ №
8121з-348/25.07.2014 г. и със заповед с рег.№ 8121з-396/05.08.2014 г. на
министъра на вътрешните работи относно недопускане на нарушение на служебната
дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични или
други упойващи вещества, като и протокол за запознаване с Инструкция №
8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР/л.170-174
от делото/. Приобщени са също и копия на длъжностните характеристики на
служителите от ОД МВР Бургас, извършили съответните проверки и тестване на
жалбоподателя с технически средства и изготвили
документите за извършеното нарушение, както и заповедта на министъра на
вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица да съставят АУАН по
ЗДвП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Изискани са от сектор „Пътна полиция“/ „ПП“/,
ОД МВР Бургас, документи, свързани с извършената проверка на жалбоподателя на
23.08.2021 г.-докладни записки/л.206 и 207 от делото/; протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, рег.№ 251р-30085/24.08.2021
г./л.208 от делото/; съставения АУАН на жалбоподателя и издадения талон за
медицинско изследване/л.209-210 от делото/; заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по чл.171, т.2а б. „б“ ЗДвП и по чл.171,
т.1, б. „б“ ЗДвП/л.211-212 от делото/; разпечатка от проба № 261, отчетена в
00.03 часа на 24.08.2021 г.за употреба на метамфетамин/л.213 от делото/; два
броя протоколи за проверка на анализатори на алкохол в дъха и за сервизна
проверка на „Дръгтест 5000”/л.214-215 от делото/, както и заповед за задържане на
жалбоподателя № 3388зз-215/24.08.2021 г.; протокол за личен обиск на лице и
докладна записка, рег.№ 3388р-18177/24.08.2021 г./л.221-226 от делото/виж писмо
№3388р-18335/26.08.2021 г., л.220 от делото/.
След анализ на
събраните доказателства ДРО е приел за безспорно установено, че на 23.08.2021 г.
младши инспектор Г.П. управлявал собствения си автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“
с рег.№ ****, след употреба на наркотични вещества - „метамфетамин“ и „амфетамин“,
което е станало известно на служители от различни структури на МВР, служители
от спешен център, УМБАЛ Бургас, Окръжна прокуратура /ОП/ Бургас и достояние на
широк кръг лица чрез отразяването му в медиите, включително и в електронните
портали, с което жалбоподателят е уронил престижа на службата и е допуснал
нарушение на следните правила и морални норми на поведение, установени в
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР: т.15 „Държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме“ ; т.19 „Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява“; т.20 „Държавният
служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с
поведението си“ и т.28 „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност,
в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: б.а/ на нормативно
определените правила за движение по пътищата в Република България, б. б/ на
забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по
време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното
работно време или по време на ползване на отпуск“, както и на т.4 от заповед №
8121з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи за недопускане
нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата
на алкохол, наркотични или други упойващи вещества - „Забранявам да се
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на
изпълнение на служебните задължения, както и в извън установеното работно време
или по време на ползване на отпуск.“ ДРО е квалифицирал деянието като
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по
чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и по чл.203, ал.1,
т.15, пр.първо ЗМВР - злоупотреба с наркотични вещества, за което е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
ДРО е направил предложение до
дисциплинарно наказващия орган/ДНО/ директор на ГД „ПБЗН“, МВР, да наложи на
жалбоподателя дисциплинарно наказание „уволнение“ и да прекрати служебното
му правоотношение в МВР.
Констатациите и
изводите на ДРО са обективирани в обобщена справка, рег. № 793Р-4578/13.12.2021 г., която е връчена на
жалбоподателя, ведно с всички материали от дисциплинарното производство на 20.12.2021
г., като му е указана възможността в 24 часов срок да представи допълнителни
писмени обяснения и възражения по описаната в нея фактическа обстановка, правна
квалификация на деянието и предложеното наказание/л.37-49 от делото/. В
посочения срок жалбоподателят не е депозирал писмени обяснения или възражения /виж
протокол, рег.№ 793р-4716/21.12.2021 г., л.35 и 36 от делото/.
На 31.12.2021 г.
е изготвено и заключително писмено становище, рег.№ 793Р-4787, на основание
чл.207, ал.12 ЗМВР, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на
жалбоподателя по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, в което са възпроизведени съдържащите
се в обобщената справка констатации за извършеното деяние и правната му
квалификация/л.31-34 от делото/.
На 26.01.2022 г. ДНО е връчил на жалбоподателя
покана, рег.№ 1983Р-1313/26.01.2022 г., съобразно чл.206, ал.1 ЗМВР, с която го
е информирал за изготвеното писмено становище на ДРО и му е указал възможността
в срок от 24 часа да представи писмени обяснения или възражения относно
проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на ДРО по
вмененото му нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и
предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и доказателства за
твърдените от него факти и обстоятелства/л.232 от делото/.
На 28.01.2022 г.
жалбоподателят е депозирал писмено обяснение, рег.№ 9677р-124, в което сочи, че
никога и по никакъв повод не е
употребявал наркотични вещества или техните аналози или други опиати,
противоречащи на морала и етиката на заеманата от него длъжност, а случилото се
на 23.08.2021 г. е необяснимо за него в частност резултатите от тестването му
за наркотични вещества/л.233 от делото/.
След като били
събрани и оценени всички доказателства по случая, в това число изготвените от
дисциплинарно разследващия орган обобщена справка и становище относно
основанията за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя, взета е
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които то е извършено, формата на вината, цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, както и представените писмените
обяснения, последното е приключило с издаване на заповед № 1983к-272 от 25.02.2022
г. на директора на Главна дирекция „Пожарна, безопасност и защита на
населението“/ГД „ПБЗН“/, МВР, с която на
жалбоподателя за нарушение по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР- „неспазване на правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ /нарушение на т.15,
19, 20 и 28 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР/ и на основание с чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата“ и чл.203, ал.1, т.15, пр.първо ЗМВР- „злоупотреба с наркотични
вещества“ му е наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.6 ЗМВР
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, която е предмет
на разглеждане в настоящото производство.
При
тези факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед
№ 1983к-272 от 25.02.2022 г. е издадена от компетентен орган - директор на
Главна дирекция „Пожарна, безопасност и защита на населението“/ГД „ПБЗН“/, МВР,
съобразно правилото на чл.204, т.3 ЗМВР.
На второ място, при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и е в предвидената писмена форма.
Съдържа
разписаните в нормата на чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити и е мотивирана с посочени фактически
и правни основания.
Дисциплинарното производство е
образувано с писмена заповед на директора на Главна дирекция „Пожарна,
безопасност и защита на населението“/ГД „ПБЗН“/, МВР, с която е назначен
дисциплинарно разследващия орган, в изпълнение изискването на чл.207, ал.1 ЗМВР. Дисциплинарното производство е протекло в рамките на законоустановения
срок, съгласно чл. 195, ал.1 ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се
наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган/по арг. от чл.196, ал.1
и 2 ЗМВР/. В конкретния случай дисциплинарно наказващият орган е уведомен за
извършеното нарушение и то е установено от него на 26.01.2022 г., когато е
запознат с обобщената справка, рег.№793р-4578/13.12.2021 г., изготвена от дисциплинарно
разследващия орган, в изпълнение на изискването на чл.207, ал.7 МВР/л.37 от
делото/. Заповедта за налагане на наказанието е издадена на 25.02.2022 г., т.е
в предвидения от закона срок. Държавният служител е дал писмени обяснения, с които органът
наложил наказанието се е запознал и които изрично са посочени в процесната
заповед. Ето защо, съдът приема, че е спазено императивното изискване на
чл.206, ал.1 ЗМВР, преди налагане на
дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения. Дисциплинарно
разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на
дисциплинарното нарушение от жалбоподателя, като държавният служител е участвал
в административното производство, съгласно правата си по приложимия закон.
На
трето място, заповедта е съобразена и с приложимия материален закон.
В
рамките на проведеното дисциплинарно производство е установено конкретното
нарушение и извършителя му въз основа на събраните доказателства от ДРО,
анализирани подробно както в обобщена справка, рег. № 793р - 4578/13.12.2021 г.,
така и в мотивите на оспорената заповед.
Употребата на наркотично вещество „метамфетамин“
от жалбоподателя на 23.08.2021 г. при управление на МПС е несъмнено и
категорично доказана с техническо средство „Дръгтест 5000“, с
фабр.№ АRLB-0021/положителна проба № 261, отчетена в
00.03 часа/, от заключението на изготвената химико-токсикологична експертиза,
рег.№ М-8395/27.10.2021 г. в специализираната Химикотоксикологична лаборатория при
ВМА, София, по ДП № 86/2021 г. по описа на ОСлО, ОП Бургас и от заключението на извършената в
хода на съдебното производство химико - токсилогична експертиза, прието без
възражение.
Вещото лице е
установило, че са налице четири последователни положителни резултата за
употреба на метамфетамин от Г.Ж.П. към дата 24.08.2021 г., два от които са
базирани на имунохимични тестове /на орална течност и кръв/, а други два - на
инструментален газ- хроматографски метод /на кръв/. Лицето е твърдяло, че е
приемало медикаменти в невисоки дози преди сравнително голям период от време /„метан“
и „ефедрин“, по 50 мг. на ден, преди повече от 24 часа/. Експертът сочи, че
предвид химическите и токсикокинетичните характеристики на продукта „метан“ /анаболния
стероид метандиенон, препарат „Дианабол“/ може уверено да се твърди, че той не
може да бъде причина за получаването на положителен резултат за употреба на
метамфетамин, последното се отнася както до приложените имунохимични тестове,
така и до проведения инструментален газ- хроматографски анализ. Сочи също, че медикаментът „ефидрин“ има близка структура до
метамфетамина и затова притежава
потенциалната възможност да доведе до отчитането на фалшив положителен резултат
за метамфетамин при имунохимичните тестове, но необходимите за това
концентрации са много високи и трудно достижими в реални условия, поради което
вероятността за отчитането на подобен фалшив резултат в конкретния случай се
оценява като извънредно малка. Посочило е, че проведените впоследствие
инструментални газ-хроматографски изследвания еднозначно потвърждават наличието
на метамфетамин /и метаболита му амфетамин/ в предоставената кръвна проба и
този резултат има категорична доказателствена стойност, тъй като приложената
методика се базира на индивидуалната химическа идентификация на наличните
съединения. Приложеният инструментален анализ лесно различава метамфетамин и
амфетамин от ефедрин /и неговите метаболити/, поради което употребата на
ефедрин не може да повлияе на отчетения по този подход резултат. Заключението
на експерта е, че комбинираната употреба на двата препарата / „метан“ и „ефедрин“/
не внася никакви изменения в направените заключения, тъй като двете съединения
не си взаимодействат нито химично, нито биохимично, и в токсикокинетично
отношение биотрансформацията им в организма следва отделни, изолирани пътища. Комбинираната
употреба на „метан“ и „ефидрин“/в каквато и да е форма и дозировка/ не може да
доведе до наличие на метамфетамин в кръвта, а възможността измерените плазмени
концентрации/за амфетамин-33 ng/ ml
и метамфетамин-272 ng/ ml/ да са
постигнати с посочената комбинирана употреба е напълно изключено.
Ето защо са неоснователни твърденията
на жалбоподателя, че е употребявал медикаменти „метан“ и „ефедрин“ за
поддържане на физическа форма при фитнес за стимулиране на мускулната маса,
които са причина за положителния резултат за „метамфетамин“ при извършения лабораторен анализ на дадената от него кръвна
проба.
Данните
по делото сочат, че поведението на П. е станало известно на служители от различни
структури на МВР, служители от Спешен център, УМБАЛ Бургас, Окръжна прокуратура
Бургас и е придобило широка публичност чрез отразяването му в медиите. Същото е
правилно квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на етичните
правила за поведение и неизпълнение на задълженията, установени в т.15, 19, 20
и 28 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,
ал.2, т.4 ЗМВР, което уронва престижа на службата и е съставомерно по чл.203,
ал.1, т.13 ЗМВР. Под престиж на службата следва да се разбира авторитетът на
професията пожарникар пред обществото. Неспазването на служебната етика и
незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване
или загуба на общественото доверие и да доведе до липса на обществена подкрепа
за цялостната дейност на лицата, които я упражняват. Така служителят поражда
съмнения и разколебава увереността в органа, чиято дейност подпомага, че може
да му се довери и да разчита на него. Затова, за да бъде налице тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1,
т.13 ЗМВР деянието следва да е от такова естество, че реално да застрашава с
намаляване или загубване на доверие от страна на обществото към МВР или към
част от неговата структура, какъвто е конкретния случай. Мястото и времето на
извършване на нарушението са ирелевантни за ангажиране на дисциплинарното
наказание на служител в МВР. Не е необходимо деянието да е извършено на
публично място. Необходимо е обаче действията да са станали или да е възможно
да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху
авторитета и качествата на служителите в Министерство на вътрешните работи.
В случая с оглед
естеството и укоримостта на поведението на жалбоподателя от морална гледна
точка, същото е несъвместимо със заеманата от него длъжност, поради което наложеното
му дисциплинарно наказание „уволнение“ напълно съответства на тежестта на извършеното
дисциплинарно нарушение.
Възражението на
жалбоподателя, че на практика му е наложено дисциплинарно наказание за
извършване на престъпление, за което не е осъден с влязла в сила присъда, е
неоснователно. Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не е ангажирана в
хипотезата на чл.203, ал.1, т.1 МВР, а на основание чл.203, ал.1, т. 13 ЗМВР - за
деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата при „злоупотреба с наркотични вещества“/
чл.203, ал.1, т.15, пр.първо ЗМВР/.
Съставомерността
на деянието по НК е ирелевантно за законосъобразността на административния акт,
предмет на разглеждане в настоящото производство. Дали е повдигнато обвинение
на жалбоподателя за извършено престъпление и дали той ще бъде наказан за това с
влязла в сила присъда е без значение за този спор, тъй като се касае за
различни производства, които се разглеждат по различен ред и независимо едно от
друго.
По изложените съображения заповед №
1983к-272 от 25.02.2022 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна, безопасност
и защита на населението“/ГД „ПБЗН“/, МВР, като издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените
правила, материалния закон и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на Г.Ж.П.
като неоснователна следва да се отхвърли.
При този резултат
и предвид направеното искане в полза на администрацията се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено съгласно
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ/обн.ДВ, бр.5/17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г./.
Мотивиран така и
на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Ж.П. ***, против заповед №
1983к-272 от 25.02.2022 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна,
безопасност и защита на населението“/ГД „ПБЗН“/, МВР, с която за нарушение
по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР „неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“
/нарушени са точки 15, 19, 20 и 28 от Етичния кодекс/ЕК/, на осн. чл.203, ал.1,
т.13 ЗМВР „деяния несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата“ и чл.203, ал.1, т.15, пр. първо ЗМВР - „злоупотреба с наркотични
вещества или техните аналози“, му е наложено дисциплинарно наказание по чл.197,
ал.1, т.6 ЗМВР „уволнение“ и на осн. чл.226, ал.1, т.8 ЗВМР е прекратено
служебното му правоотношение в МВР като младши инспектор, водач на специален
автомобил І/първа/ степен, той и пожарникар в група „Пожарогасителна и
спасителна дейност“/„ПСД“/ на Втора Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“/РС„ПБЗН“/ Бургас, Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“/ ГД „ПБЗН“/, МВР.
ОСЪЖДА Г.Ж.П. *** да заплати на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“/ГД „ПБЗН“/, МВР,
разноски в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: