Р Е Ш Е Н И Е
№ 260834
/ 23.10.2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 25.09.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 18106
по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищецът
„Т.Б."ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766 срещу ответника А.П.Л. ЕГН ********** искове , както следва:
- положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА 724,66лв.(седемстотин
двадесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща общ сбор на
дължимите суми, съгласно фактура № 72607 6194/15.08.2017 г., фактура
№ **********/15.09.2017г. и фактура № **********/15.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
6052/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 12188/2019 г. на ВРС-10 състав.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
исковата си претенция, навеждайки следните фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба: Излага се, че в законоустановения срок и
във връзка с разпореждане по ч.гр. дело № 12188 по описа на Районен съд – Варна
за 2019г., на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс, предявява
настоящия иск за установяване на вземането си спрямо А.П.Л. в размер на 724,66 лв. (седемстотин двадесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки).
Искът се основава на следните
обстоятелства:
Между А.П.Л. и „Т.Б." ЕАД (с
предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД), е сключен Договор за мобилни услуги №********* от 09.08.2017г. Съгласно договора за мобилни
услуги на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер **********. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр.
фактури, издадени в периода м. август 2017г. - м. октомври 2017 г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочения договор, сключен между него и клиента.
Фактура № **********/15.08.2017г., с падеж 30.08.2017г., е издадена за отчетния период
09.08.2017 - 14.08.2017г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 24,85лв., както
и ползвани услуги 545,06лв. (разговори към „Грижа за клиента" 0,06лв.,
услуги с добавена, стойност (SMS) 545,00 лв.), които са в краен размер на 569,91лв. без вкл. ДДС - 683,89лв. с вкл. ДДС,
като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период в размер на 9,19лв., претендираната сума по
фактурата е 674,70лв.
Фактура № **********/15.09.2017г., с
падеж
30.09.2017г., е издадена за отчетния период, 15.08.2017 - 14.09.2017г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********
- месечна абонаментна такса 20,82лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 24,98лв. с вкл. ДДС.
Фактура № **********/15.10.2017г., с падеж 30.10.2017г., е издадена за отчетния период 15.09.2017 - 14.10.2017г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер
********** - месечна абонаментна такса 20,82лв. без ДДС - 24,98лв. с кл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 24,98лв.
Изискуемостта на вземанията на „Т.Б." ЕАД по всяка от фактурите, се сочи,
че е настьпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.Б."
ЕАД, е депозирано заявление по чл. 410
от ГПК о Районен съд - Варна, въз основа на коетое
образувано частно гражданско дело № 12188/2019г. пред 10-ти състав и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което
ищецът е уведомен, че издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 о ГПК е връчена
на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ПК, в законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл.422 ГПК.
С горното се обосновава правният
интерес от предявената искова претенция.
Ответникът А.П.Л. ЕГН ********** чрез лице
по чл.46 ал.2 от ГПК, в срока
по чл. 131
от ГПК, не
е депозирал отговор на исковата молба.
По допустимостта на
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК :
От приобщеното в настоящото
производство ч.гр.д. № 12188/2019г. на ВРС, 10-ти състав, се установява, че
същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство, в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 31.07.2019г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №6052/02.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника А.П.Л. с ЕГН
********** и с адрес: ***, да заплати на кредитора „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ж. к. „Младост –
4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от ***, заедно с ***, сумата от 724.66лв. (седеммстотин двадесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща задължение, произтичащо от Договор за мобилни
услуги №********* от 09.08.2017г., формирана като сбор от следните
суми: сумата от 674.70(шестотин седемдесет
и четири лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща задължение
по фактура №**********/15.08.2017г. за мобилен номер ********** с месечна
абонаментна такса 24,85лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0,06лв., Услуги с
добавена стойност (SMS) 545.00лв. за отчетен период
09.08.2017г.-14.08.2017г., сумата от 24.98 (двадесет
и четири лева и деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща задължение
по фактура №**********/15.09.2017г. за мобилен номер ********** с месечна
абонаментна такса 20,82лв. за отчетен период 15.08.2017г.-14.09.2017г. и сумата от 24.98 (двадесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща
задължение
по фактура №**********/15.10.2017г. за мобилен номер ********** с месечна
абонаментна такса 20,82лв. за отчетен период 15.09.2017г.-14.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата по
посочената фактура, считано от датата на
подаване на заявлението - 31.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 410, т. 1
ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски в общ размер на 385.00лв.(триста осемдесет и пет)лева, от
които: сумата от 25.00 (двадесет
и пет) лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от
360.00 (триста и шестдест) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал.
1 и ал. 8
ГПК.
Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: задължение произтичащо от Договор за
мобилни услуги №********* от 09.08.2017г.
Заповедта е връчена по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е
уведомен, и е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от
уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК и е
представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № 12188/2019г.
на ВРС, 10-ти състав. Вследствие на изложеното, съдът намира, че производството
по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, е допустимо и валидно
учредено.
С оглед на гореизложеното,
е налице правен интерес от предявената искова претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени следните
писмени доказателства, а именно: Договор за мобилни услуги №********* от 09.08.2017г., Фактура №**********/15.08.2017г., Фактура №**********/15.09.2017г., Фактура №
**********/15.10.2017г.
СЪДЪТ, като взе
предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито
изпраща упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като
съобрази приложимите материалноправни норми и
предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК,
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр.
чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено такова, като исковете следва да бъдат уважени в претендирания размер.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се
съобрази представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по
делото и доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови
разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
в общ
размер на 385.00лв.(триста осемдесет и пет)лева, от
които: сумата от 25.00(двадесет
и пет)лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от
360.00(триста и шестдест)лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.
8 ГПК.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство в общ размер от 385.00лв.(триста осемдесет и пет)лева, от
които: сумата от 25.00(двадесет
и пет)лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от
360.00(триста и шестдест)лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал.
1 и ал. 8
ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, в отношенията между ищецът
„Т.Б."ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, от една
страна и ответника А.П.Л. ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, р-.н Одесос, ул.“ ***“ №28, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата от 724,66лв.(седемстотин
двадесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща общ сбор на
дължимите суми, съгласно фактура № 72607 6194/15.08.2017г., фактура
№ **********/15.09.2017г. и фактура № **********/15.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
6052/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 12188/2019 г. на ВРС-10 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.П.Л. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
р-.н Одесос, ул.“***“ №28ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б."ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, п.к. 1766, сумата в размер на 385,00лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 12188/2019г. на Варненски районен съд, 10-ти състав,
както и сумата от 385,00лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство с правно основание чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: