№ 1982
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. К. Л. срещу решение от 08.02.2021
г. по гр.д. №39843/2019 г. на Софийския районен съд, 85 състав, с което е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Т.П.” АД на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 537,81 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., за топлоснабден имот в
гр. Перник, ул. ****, ведно със законна лихва от 03.04.2019 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 68,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода 09.07.2017 г. – 03.01.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №2404/2019 г. по
описа на РС - Перник, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, неправилно и
необосновано поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.119 ал.3 ГПК и и
в срока за отговор по чл.131 ГПК е релевирал своевременно възражение за местна
неподсъдност. Поддържа, че исковете са предявени срещу непълнолетно лице, както и че не
е пасивно легитимиран да отговаря по тях, тъй като в договора за дарение, с който е
придобил процесния недвижим имот, е налице клауза, че майка му и негов законен
представител встъпва в задълженията за погасяване на сумите за ТЕ, както и че не е могъл
да сключва договори без изричното съгласие на своята майка и законен представител, т.е. не
е страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество. Сочи, че от събраните
по делото доказателства не се установява доставената ТЕ и нейният размер. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна „Т.П.” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е
възражението на въззивника, че СРС не е местно компетентен да се произнесе по
предявените искове, тъй като постоянният му адрес е в гр. Перник. Съгласно разпоредбата
на чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния. В случая
настоящият адрес на ответника е в гр. София и СРС се явява местно компетентен да се
произнесе по предявените искове. Разпоредбата на чл.105 ГПК, уреждаща общата
подсъдност, е неприложима, доколкото местната подсъдност, касаеща потребителските
спорове, изключва общата такава.
Решението е и правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката и съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на
закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и
местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която
договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на
общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и
съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ отм., несъгласните с публикуваните общи
условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен
срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази
възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е
основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия,
дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите. Ответникът не оспорва, че е собственик или
ползвател на процесния топлоснабден имот през процесния период в срока за отговор по
чл.131 ГПК, като това обстоятелство се установява и от представения нот. акт за дарение на
недвижим имот №74, т.ІІІ, н.д. №414/21.10.2014 г. на нот. Н.З.. Ирелевантно по отношение
на ищцовото дружество е постигнатото между майката и законен представител на ответника
и дарителите му споразумение по отношение на задълженията за ТЕ за процесния
2
апартамент, доколкото дружеството не е страна по това споразумение и същото не го
обвързва, а и споразумението касае задълженията до 21.10.2014 г., които са извън процесния
период. Доколкото в случая се касае за облигационно правоотношение, възникнало по
силата на закона, то и не е необходимо съгласие от законния представител на
непълнолетния.
От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ответника и
за дялово разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката.
От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че общият размер на дължимите
суми за процесния период при съобразяване на изравнителните сметки е 537,81 лв.
Основателността на иска за лихва за забава включва наличието на главен дълг, който
в случая е 537,81 лв., и забава в погасяването му, като за процесният период размерът на
лихвата за забава върху непогасените вземания възлиза в общ размер на сумата от 68,19 лв.
видно от приетото заключение на ССчЕ.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключенията на СТЕ и ССчЕ като
обосновани, ясни и компетентно изготвени.
Поради изложеното и съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20035543 от 08.02.2021 г., постановено по гр.д.
№39843/2019 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3