№ 3053
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110147907 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Ай Тръст“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул, „Витоша“ №
146, сграда А, биснес център „България“, представлявано от управителя И.М.Ш., чрез юрк.
В.М. – С.а, против И. А. В., ЕГН **********, с адрес .., с която се моли да бъде установено
между страните, че ответникът дължи сумата от 500, 41 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 2165991/14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 42,65 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 21.05.2020 г. до 20.01.2021 г., и 50,89 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 21.05.2020 г. до 09.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 14593 от 25.05.2022 г. по ч.гр.д. № 66848/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 162-
ри състав.
Твърди се в исковата молба, че на 14.01.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД и И. А.
Банков бил сключен Договор за кредит № 2165991 за сумата от 700 лв. и уговорен срок на
погасяване на предоставената кредита до 20.02.2021 г. Сочи, че ответникът е усвоил част от
заемната сума в брой, а именно – 452,28 лв. на 14.01.2020 г. на каса на Изипей АД.
Останалата част от заемната сума в размер на 247,72 лв. послужила за погасяване на
задължения на ответника по предходен Договор за кредит № 2072492 от 09.08.2019 г.,
сключен между между „Кредисимо“ ЕАД и ответника. Поддържа, че процесният договор за
кредит бил сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни
волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ и Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Същият бил подписан от всяка от
страните с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. При кандидатстването
си за кредит ответникът избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез
поръчителството на ищцовото дружество, като договорът за предоставяне на поръчителство
също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. По силата на
същия „Ай Тръст“ ЕООД предоставил гаранционна услуга, като се задължава да сключи с
„Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство и да обезпечи като поръчител задълженията на
ответника по договора за кредит. Твърди, че ответникът се е задължил да заплати
възнаграждение в размер на 49,73 лв. за срока на договора за кредит. Ищецът сочи, че е
изпълнил задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство и е сключил с
кредитодателя договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да отговаря
солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по договора за кредит,
1
както и за всички последици от нейното неизпълнение. Ответникът е извършил следните
плащания по договора за кредит – 115 лв. на 07.03.2020 г., 50 лв. на 01.10.2020 г., 100 лв. на
30.11.2020 г., 40 лв. на 30.12.2020 г., 50 лв. на 09.02.2021 г., 30 лв. на 02.03.2021 г., 25 лв. на
07.05.2021 г., 50 лв. на 02.06.2021 г., 40 лв. на 05.07.2021 г. С тези плащания ответникът
извършил частично погасяване на задълженията по договора за кредит и по договора за
предоставяне на поръчителство. С оглед неизпълнение задълженията на кредитополучателя
по договора за кредит на 14.01.2020 г. „Кредисимо“ ЕАД е изпратило искане за плащане до
поръчителя – ищцовото дружество. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило ответника за
просрочените задължения, но в дадения му срок – 16.11.2021 г., И. В. не е погасил
задълженията си по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство,
поради което ищецът като поръчител и погасил всички дължими от ответника суми, както
следва – главница в размер на 500,41 лв., договорна лихва в размер на 42,65 лв., наказателна
лихва в размер на 50,89 лв. и 23,27 лв. за извършени административни разноски. Като излага
тези обстоятелства ищецът обосновава правния интерес от предявяването на обективно
кумулативно съединени искове против ответникаа за установяване дължимостта на сумите,
за които е издадена Заповед за изпълнение № 14593 от 25.05.2022 г. по ч.гр.д. № 66848/2022
г. по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав. Моли за уважаване на искове с присъждане на
разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Иска да бъде задълженото третото
неучастващо по делото лице „Изипей“ АД да предостави заверена справка – счетоводен
запис от счетоводните му регистри за периода от 07.03.2020 г. до 05.07.2021 г.,
удостоверяваща преводите от ответника в полза на „Кредисимо“ ЕАД, включително с
посочване на основанието за преводите, оригинал на разписка за усвоена сума в размер на
452,28 лв. от 14.01.2020 г. с положен подпис на кредитополучателя И. А. В.. Моли да бъде
приложено частно гражданско дело № 66848/2021 г. по описа на СРС, 162-ри състав.
С молба с вх. № 124116/15.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител,
прави искане по чл. 192 ГПК да бъде задължен „Изипей“ АД да представи разписка от
усвоена сума по Договор за кредит № 2165991/14.01.2020 г. и разписки за направени
погасителни вноски по същия.
С молба с вх. № 154443/13.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител,
изразява становище, че поддържа исковата молба, като моли да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие. Не прави възражения по доклада. Моли за бъде отложено делото за друга
дата поради непостъпили разписки от „Изипей“ АД. По същество поддържа исковете за
доказани. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание от 14.05.2024 г. ищецът не изпраща законен или
договорен представител.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
предявените срещу него искове по основание и размер. Сочи, че в исковата молба не са
посочени всички направени от него плащания по договора за кредит. Навежда възражение за
недопустимост на иска поради подаване на исковата молба след изтичането на преклузивния
едномесечен срок.
Моли да бъде задължен ищеца да представи оригинала на договора за поръчителство.
Не изразява становище по доказателствените искания на ищеца.
В открито съдебно заседание от 14.05.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата молба. Твърди, че ищецът неправилно е посочил главница в
размер на 500,41 лв., доколкото е направил плащания за 500 лв. Сочи за основателна
главницата в размер на 200 лв., като оспорва като недължии останалите искови суми. Не
прави други доказателствени искания. Претендира разноски за отхвърлената част от иска.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 146 ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на
пълно и главно доказване сключването на договора за кредит и договора поръчителство,
предоставянето на заетата парична сума на ответника. В тежест на ответника е разпределено
2
да докаже изпълнение на задълженията му договора за кредит – връщане на главница,
заплащане на уговорените договорна лихва, възнаграждение за поръчителя и такси.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата – на 14.01.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД и И. А. В. е
сключен Договор за кредит № 2165991 за сумата от 700 лв. и уговорен срок на погасяване на
предоставената кредита до 20.02.2021 г.; ответникът е получил сумата от 452,28 лв. по
Договор за кредит № 2165991/14.01.2020 г.; Ответникът е погасил сумата от 500 лв., като е
извършил следните плащания по договора за кредит – 115 лв. на 07.03.2020 г., 50 лв. на
01.10.2020 г., 100 лв. на 30.11.2020 г., 40 лв. на 30.12.2020 г., 50 лв. на 09.02.2021 г., 30 лв. на
02.03.2021 г., 25 лв. на 07.05.2021 г., 50 лв. на 02.06.2021 г., 40 лв. на 05.07.2021 г.
Видно от съдържанието на приложения по делото Договор за потребителски кредит
№ 2165991/14.01.2020 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и
И. А. В., в качеството на кредитополучател, и Приложение № 1 към същия, между страните
е уговорено предоставяне на кредит в общ размер от 700 лв., погасяването на който да се
извърши на 13 месечни вноски в размер на 60,34 лв. всяка. Уговорен е фиксиран лихвен
процент по заема от 20 % и годишен процент на разходите – 21,95 %. Посочен е общ размер
на всички плащания от 784,42 лв. В приложение № 1 към договора за кредит е
инкорпориран погасителен план.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит е уговорено
кредитополучателят да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция в 10-
дневен срок от подаване на заявлението за кандидатстване за кредит или да сключи договор
за предоставяне на поръчителство в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Според чл.
4, ал. 2 от договора, в случай че в посочения срок кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено.
Договорът е подписан при Общи условия / ОУ/, които са неразделна част от него.
Установява се и сключването на договор за предоставяне на поръчителство между „Ай
Тръст“ ЕООД, като поръчител, и И. А. В., сключен на същата дата, на която е сключен и
договорът за кредит – 14.01.2020 г. Видно от приложение № 1 към договора за предоставяне
на поръчителство за предоставянето на поръчителство се дължи възнаграждение в размер
на 49,73 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. В договора за кредит,
респ. – в погасителния план към него не фигурира в месечната вноска предвиденото с
договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за поръчителя. Тази сума
фигурира в самия договор за предоставяне на поръчителство, като с възнаграждението за
поръчителя месечната вноска става 110,07 лв.
Представен е по делото и договор за поръчителство също от 14.01.2020 г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, въз основа на който
последният е поел обезпечение на задълженията на И. А. В..
„Кредисимо“ ЕАД е издало удостоверение за погасени задължения от 18.11.2021 г.,
съгласно което „Ай Тръст“ ЕООД е погасил главница в размер на 500,41 лв., договорна
лихва в размер на 42,65 лв., мораторна лихва в размер на 50,89 лв. и административни
разноски в размер на 23,26 лв.
Представено е по делото уведомление, с което “Ай Тръст“ ЕООД съобщава на
ответника, че на 16.11.2021 г. е извършило плащане на задълженията по договора за кредит
към „Кредисимо“ ЕАД.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече. В конкретния случай договорите между ответника и
кредитора и поръчителя, са подписани чрез използване на едно или повече средства за
комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е валиден начин за
сключване на договори, съгласно ЗПФУР и Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Следва да се приеме, че ответникът е дала съгласие по
отношение на същественото съдържание на двата договора, изразяващо се в последователно
извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и
ОУ, одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на
посочения от кредитополучателя телефонен номер, които в съвкупност разкриват
съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане
в действие на взетото решение. Тези обстоятелства не са оспорени, не е оспорени и
3
твърдението за подписване на договора за кредит чрез изпратен на кратко телефонно
съобщение код или ползването от ответника на посочения в разпечатката от системата на
кредитора телефонен номер. Разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния
документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените
изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. Съгласно
разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електродният документ се представя по делото върху
хартиен носител като заверен от представилата го страна препис, възпроизвеждането му на
хартиен носите не променя характера му на електронен документ (Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV ГО) и доколкото ответникът не е поискала
представянето му на дигитален носител този препис представлява годно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. Ответникът не е оспорил, че усвоената
главница по кредита е 700 лв.
Договор за поръчителство се основава на разпоредбата на чл.138 ЗЗД, сключен е в
изискуемата писмена форма за действителност и допустимо, с оглед ал. 2 на същия, обхваща
едно бъдещо задължение. Съгласно чл.143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. В случая предмет на
настоящото производство са вземания, които произтичат от договор за потребителски
кредит, заплатени от ищеца в качеството му на поръчител, поради което последният
упражнява правата си по чл. 143 ЗЗД срещу кредитополучателя по договора за
потребителски кредит. Последният е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит (ЗПК, ред. бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) и правната му уредбата е в
чл. 9 от същия.
В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи и служебно за наличие
на нищожни клаузи в договора. Процесният договор за кредит е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. ЗПК предвижда приложимост на правилата за неравноправни
клаузи от чл. 143 до чл. 148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за
които съдът следи служебно.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК при съобразяване на
обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за
комуникация от разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПФУР когато договорът за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е сключен по инициатива на потребителя ,чрез
използването на средство за комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя
за условията на договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1
незабавно след сключването на договора. В електронната платформа на „Кредисимо” АД е
предвидено потребителят сам да попълва заявление или то се попълва от служител на
дружество посредник или се попълва от служител на „Кредисимо” АД, ако разговорът с
потребителят е по телефона. В настоящия случай, видно от отразеното в представения по
делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити (СЕФ), потребителят сам е попълнил заявлението и въз основа на данните за
кредита, за който кандидатства, кредиторът е изпратил условията на договора и СЕФ. В
договора му е указано правото да се откаже от него, съгласно глава IV от ЗПФУР. С
попълване на заявление за кандидатстване, получаване на договора и СЕФ по електронна
поща ищецът е направил електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП, че приема условията
на договора, с което е спазена писмената форма за сключването му.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК не може да намери приложение, доколкото се касае
за финансовата услуга от разстояние. Поради това и по силата на упоменатата разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 ЗПФУР следва да се съобрази обстоятелството, че на електронната платформа
на „Кредисимо” АД потребителя въвежда команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, с което
следва да се приеме, че е изпълнено горното изискване на ЗПК. Противното би означавало
да се изключи изцяло възможността за сключване на договора от разстояние.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
4
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към договора за потребителски кредит е посочен ГПР от 21,95 %,
с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но реално не отразява действителния такъв,
тъй като не включва част от разходите за кредита за възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. Сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, за което
свидетелстват обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са били свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, двата договора (за кредит и поръчителство) са сключени на една
и съща дата и преди изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, при уговорената в чл. 4, ал. 2 от
договора за кредит последица от непредставяне на обезпечението в срок - заявлението за
кандидатстване за кредит, т.е. отправената оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД да се счита
неприета. Същевременно с чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
„Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство. Със същата е предвидено приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита.
От клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит е видно, че ако поръчителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо
лицепоръчител, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в
четиринадесетдневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае "бърз
кредит", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите
с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и
следва да е одобрено от кредитодателя. Изложеното води и до извода, че в конкретния
случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции.
Следователно сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство
на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е.
договора за кредит и поръчителство следва да се разглеждат като свързано цяло, а разходът
за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по
процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за
да се включи в общия разход по кредита и по естеството си, с оглед свързаността на двете
дружества, има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума. В случай на включването му ще се стигне до значително
надвишаване на нормативно установения размер от 50 % (при вариант на изчисление, при
който в ГПР се включат и разходите за поръчителя), поради което договорът влиза в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следователно същият е
недействителен. Установява се, че в договора за кредит липсва ясно посочване на
действителният процент на ГПР. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се възприема
буквално и при наличие на посочен размер на ГПК, макар и явно некоректен и неправилно
определен, да се счита изпълнено разписаното в него изискване за съдържание на договора.
ГПР е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи е налице
неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Наред с това в договора липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита – кои конкретни компоненти измежду лихви, преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
5
посредниците за сключване на договора са включени в ГПР от 50% и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, както и по каква причина
възнаграждението по поръчителския договор е изключено от ГПР. Посочен е фиксиран
лихвен процент по заема и годишно оскъпяване, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора.
Последицата от неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е разписана в чл. 22
ЗПК и предвижда недействителност на договора за кредит. Съобразно нормата на чл. 23
ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Последната не би могла да
се присъди в настоящото производство, доколкото претенцията на ищеца се основава на
сключен между дружеството и ответника договор за предоставяне на поръчителство и
суброгиране в правата на кредитора, които последващи правоотношения изискват наличие
на действителен договор за заем. Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да
съществува само за действително задължение, поради което ако главното задължение е
нищожно, поръчителството не може да породи действие и за поръчителя не се поражда
задължение да обезпечи кредитора. Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране на
даденото по едно недействително правоотношение и няма как да бъде обезпечено чрез
договорно поръчителство по самия договор – това изрично е запретено от чл. 138, ал. 2 ЗЗД,
а и нещо различно не е уредено в ЗПК. По същия начин по всеки друг нищожен договор
страните се дължат връщане на даденото по него и задължението по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
не е обезпечено от поръчителя на недействителния договор, а нормата на чл. 23 ЗПК е
проявление принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване и на практика
урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата и се явява проявление на
разписаното в чл. 34 ЗЗД задължение за връщане на другата страна на полученото по обявен
за недействителен договор /Определение № 60729 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1340/2021 г., IV г. о., ГК/.
Предвид изложените по-горе изводи за недействителност на договорите за
предоставяне на поръчителство и за поръчителство, то по делото не е доказано наличието на
правен интерес, обусловен от качеството поръчител. Още повече предвид връзката между
кредитодателя и ищеца не може да се направи извод, че имуществената сфера на „Ай тръст“
ЕООД е застрашена при евентуално неизпълнение от негова страна, което да преодолее
нищожността на договора за поръчителство и свързания с това правен интерес на
поръчителя във всички случаи да плати чуждото задължение, в обезпечение на което лично
се е задължил.
Поради изложеното предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е сторил разноски в размер на 700 лв. за адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие №
117450. Ищецът е направил възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно,
като на ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лв. с оглед правната
и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че делото е изяснено в едно заседание,
както и предвид извършените процесуални действия от пълномощника на ответника.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул, „Витоша“ № 146, сграда А,
биснес център „България“, представлявано от управителя И.М.Ш., против И. А. В., ЕГН
**********, с адрес ..,положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД ,вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
500, 41 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
2165991/14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на
заявлението в съда – 24.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от
42,65 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.05.2020 г. до 20.01.2021 г.,
и 50,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.05.2020 г. до
09.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 14593 от 25.05.2022 г. по
6
ч.гр.д. № 66848/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул, „Витоша“ № 146, сграда А, биснес център „България“,
представлявано от управителя И.М.Ш., да заплати на И. А. В., ЕГН **********, с адрес ..,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 400 лв. – разноски в настоящото
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7