№ 270
гр. ****, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20244430200469 по описа за 2024
година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Д. В. П., с ЕГН**********, точен адрес гр.****, бул./ул.(ж.к) жк . ****, е
обжалвал Наказателно постановление № 24-0938-000028от 15.01.2024г
ОДМВР ****, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ****, В.Т.К., на длъжност
НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ****, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ****,
упълномощен с 8121з-1632/02.12-2021 г., с което са й наложени
административни наказания "глоба" в размер на 50,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП, както и на осн. чл 183 ал4 т7 пр.1 адм. Наказание Глоба в размер
на 50,00лв за нарушение на чл 137А ал1 от ЗДВП.
Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление,като навежда доводи че не е видял полицейският
автомобил и за това не е спрял при подаване на сигнал със стоп-палка от
полицейският служител, като моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 02.01.2024 година, около 17,10 часа в град ****, улица Дойран до номер 3
с посока на движение към кръстовище образувано с улица Васил Левски, като
1
водач на лек автомобил Фолксваген Венто с регистрационен номер ****,
собственост на Д. Д.ов П. ЕГН****, гр.**** извършва следното:
1 .Не спира след подаден сигнал от униформен служител на МВР със
СТОП палка по образец "С-8".Сигналът подаден на прав пътен участък, при
дневна светлина и благоприятни атмосферни условия, като служителя на
МВР е облечен в униформено полицейско облекло и е със светлоотразителна
жилетка с надпис" Пътна Полиция". Автомобила е последван, като
продължава движението си по улица Васил Левски, преминава през кръгово
кръстовище до бензиностанция Шел и е спрян чрез подаване на светлинен и
звуков сигнал от служебния автомобил на МВР-брандиран, като такъв, Киа
Сиид с регистрационен номер ****, при навлизане по улица Цар Самуил с
посока на движение към ж.к. Сторгозия. При спирането и установяването на
водача същия заяви, че не е бил спиран, и че не видял полицейския служител,
който му е подал сигнала със СТОП палка, Водачът бе изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARNJ
0086,като пробата е отрицателна
2. Към момента на подаване на сигнала за спиране на автомобила и
водача за контрол последния е без поставен обезопасителен колан по време на
движение. Същия пътува сам в управляваното МПС. Поради което
жалбоподателят е извършил следните нарушения :
1. Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на
платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган,с
което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП;
2. Водач на МПС от категории м1, m2, m3 и n1, n2 и n3, когато е в
движение, не използва обезопасителен колан, с който мпс е оборудвано, с
което виновно е нарушил/а чл.137а ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, като АНО е прецизирал правната квалификация и е отразил,
че са нарушени чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП.
Приложена е и Заповед №8121з-1632/02.12-2021г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че началниците на РПУ
са оправомощени да издават НП, като въпросът за материалната
компетентност не се оспорва и от жалбоподателя.
В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства от
разпита на актосъставителя Л.Ц.. Свидетелят твърди, че жалбоподателят
управлявала МПС и при подаден сигнал със стоп-палка от униформен
служител не спряла веднага. Поради тази причина, автомобилът е проследен и
спрян за извършване на проверка на документите и от момента на подаване на
сигнала водачът е без обезопасителен колан.В тази насока са и показанията на
св. Д. Д.,които твърди,че много добре,жалбоподателят е възприел подаденият
от тях сигнал със стоп-палката,но се е направил че не ги вижда и е
2
продължил.
В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата,
като твърди, че желае да й бъде отменено наложеното наказание, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Твърди, че мотивите му да не спре на
подадения сигнал е, че след са карали много автомобили в този час и той не
е възприел че има падане сигнал от органите на полицията за да спре. След
като го последвали при подаване на светлинен и звуков сигнал ,отбил
автомобила и спрял.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства,които съдът кредитира с доверие.:
С оглед на така установеното, съдът счита, че жалбата е
основателна,макар и не по изложените в нея възражения. Съображенията за
това са следните:
Атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в
производството за установяване на административното нарушение и налагане
на административна санкция са допуснати съществени нарушения на ЗАНН,
отнасящи се до задължителните реквизити на АУАН и НП. Това е така,
защото актът за установяване на административно нарушение е издаден в
нарушение на изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Нормата е императивна и
с нея законодателят изрично е установил изискване за посочване на
законовите разпоредби, които са нарушени. В АУАН е описано, че е
нарушена нормата на от ЗДвП, без да е посочено от чл. 103,кое предложение
от съответният член е нарушено , тъй като са повече от една. Съгласно
цитираната разпоредба при подаден сигнал за спиране отконтролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спреплавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Настоящият
състав намира за необходимо да уточни, че разпоредбата на чл. 103 ЗДвП не
съдържа конкретизация на това по какъв начин следва да се подаде сигнала.
Напротив подобна конкретизация се съдържа в нормата на чл. 170, ал. 3
ЗДвП и чл. 270 ППЗДвП, където изчерпателно се изброяват хипотезите при
спиране на пътно превозно средство за проверка, както и начините, по които
следва контролният орган да ги извърши. На първо място чл. 170, ал. 3
ЗДвП задължава контролният орган
да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за
водачът на пътно превозно средство да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след
което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на
посоченото от контролния орган място.Законодателят ясно е регламентирал,
че сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет. От своя страна нормата на чл. 270 ППЗДвП
3
изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ
СПРИ!“. Следователно от смисловото тълкуване на посочените норми, както
и от съдебната практика обективирана в редица решения като например
/ Решение № 153 от 10.10.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 158/2022 и
др./. за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 ЗДвП следва да е
подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един
от посочените начини в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП.
От показанията на полицейските служители се установява, че спрямо
жалбоподателя е бил подаден сигнал със стоп-палка ,което не е възприет от
жалбопадателят и след това звуков и светлинен сигнал
своевременно за спиране като и двамата свидетели в показанията си не сочат,
на светлинната сигнализация да има надпис „ПОЛИЦИЯ- СПРИ!“.
Според настоящия състав звуковият и светлинен сигнал обаче не са сред
предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като
звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно пътно превозно средство
следва да намали скоростта и да спре на указано място. Светлинният сигнал
не може да удостовери задължение за водач на пътно превозно средство да
спре за проверка. Напротив този вид сигнал означава, че е в действие
специален автомобил, което задължава другите водачи на пътни превозни
средства да се отбият и да създадат условия за преминаване на този
автомобил със специален режим на движение. С други думи подаването на
светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не
може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП още
повече когато сигналът се подава от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. Съгласно действащата правна уредба, подаването на светлинен и
звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със
специален режим на движение, аргумент на чл. 104, ал. 1 ЗДвП. При подаване
на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на
безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на
движение възникване на задължение за пешеходците да освободят платното
за движение. Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при
подаден сигнал за спиране по чл. 103 ЗДвП.
На следващо място нормата на чл. 207 ППЗДвП има императивен характер,
доколкото същата ясно конкретизира начина на подаване на сигнал от
движещ се полицейски автомобил „чрез постоянно светещ или мигащ надпис
ПОЛИЦИЯ - СПРИ!“ От показанията на свидетелите не се установява, че
патрулният автомобил е оборудван с подобен надпис. С оглед на това
подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим
на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на
чл. 103 ЗДвП.
Ето защо въз основа на изложеното настоящия състав намира, че вмененото
нарушение на жалбоподателя не е доказано и в тази връзка НП се явява
издадено в нарушение на материалния закон без да се пристъпва към
разглеждане на спора по същество. Съдът намира, че административно
наказателното обвинение се явява недоказано в тази му част . Същото във
всички случаи води до накърняване на процесуалните права на
4
жалбоподателя и приоритетно правото да узнае какво нарушение е извършил
и за какво такова е ангажирана административно наказателната му
отговорност. По изложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно в тази му част
, при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения,
поради което следва да бъде отменено.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания
доказателствен материал, съдът приема, че констатациите в АУАН и НП
съответстват на действителното положение и с поведението си на процесната
дата, час и място жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, тъй като при
управление на собствения си лек автомобил не е използвал обезопасителния
колан, с който е оборудвано въпросното МПС. Нарушената разпоредба указва
на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Горепосочените
обстоятелства се подкрепят и от показанията на актосъставителя, който
потвърждава констатираното от него управление на МПС от жалбоподателя
без обезопасителен колан. Настоящата инстанция намира, че П. не е доказал,
че попада в изключенията на чл. 137А, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, тъй като тези
хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания
на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди.
Хипотезата на т.2 на чл.137А от ЗДвП касае лицата, чието физическо
състояние не позволява 3 използването на обезопасителен колан. За
физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва
обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини, т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето, е
невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило
здравословното му състояние. Поради изложеното съдът намира за правилно
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата, за
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП е предвидено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е предвидил
наказание във фиксиран размер, поради което наказващия орган няма право
да го индивидуализира в определени граници, нито съдът да го ревизира.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
от типичната за този вид нарушения. Конкретното нарушение е формално
такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на 137А от ЗДвП е призвана да гарантира. От
значение за преценката за липса на предпоставки за прилагане на чл.28 от
ЗАНН е и установените от намиращата се по преписката справка за
нарушител/водач и други нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателя.
5
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни
точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е.
преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол.
Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос. При извършената
служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административно наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление в тази му част . Предвид това и гореизложеното, съдът счита,
че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2, от ЗАНН
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 24-0938-000028от 15.01.2024г на
НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ****, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ****,
упълномощен с 8121з-1632/02.12-2021 г., в частта в която на Д. В. П., с
ЕГН**********от гр.****, бул./ул.(ж.к) жк . **** е наложено
административно наказания "глоба" в размер на 50,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП.
Потвърждава Наказателно постановление № 24-0938-000028от 15.01.2024г
на НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ****, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ****,
упълномощен с 8121з-1632/02.12-2021 г., в частта в която на Д. В. П., с
ЕГН**********от гр.****, бул./ул.(ж.к) жк . **** е наложено
административно наказания "глоба" в размер на 50,00 лв.на основание чл.
183, ал. 4, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд –гр.**** .в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6