М О Т И В И
към Решение №245 от 17.02.2020 г.
по АНД № 355/2020 г. по описа на ПРС,
ХХIV н.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла предложение обв. Т.А.Х. – роден на *** ***, б., български гражданин, женен,
неосъждан, без образнование, ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършено от него престъпление за това, че на в
периода от месец февруари 2017 г. до 08.12.2018 г. в гр.Съединение, област
Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключил брак е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст А.Б.Й., ЕГН ********** –
престъпление по чл.191, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението
и предлага на основание чл. 78а от НК на обвиняемия да бъде наложено
административно наказание „глоба” в
минимален размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия адв.И.Х.
пледира за това да се приеме, че обвиняемият е действал със съзнание за нещо
нормално, изтъкват се аргументи за приложение на чл.55 от НК и се иска
определяне на наказание под минимума.
Обвиняемият Х. сочи в лично
становище, че няма какво да каже.
Съдът въз основа на
доказателствата по делото прие следното:
Св.А.Й.живеела в гр.Раковски,
в едно домакинство със семейството си,което се състояло
от нейната баба А.А.М., баща й –св.М.М., който бил
нейн биологичен баща но съобразното
наличната докумнтация не е извършвал действия по припознаване
й ,както и с трите си съответно брат
и сестри. Съобразно приложения по делото
акт за раждане - майката на
св.А.Й.е установена като Б.Й., но тя
напуснала семейството преди много години,
осъществявала действия по проституция в страната и чужбина и по този начин
не се интересувала
и не полагала никакви грижи за
своите деца,сред които била и А.Й.. От началото на 2017г. св.А.Й.се запознала и установила приятелски отношения с обв. Т.Х. чрез социалното пространство-фейсбук. Успоредно с
този вид комуникация, двамата
често общували помежду си и по
телефона, а също така няколко последователни
пъти обв.Т.Х. гостувал на св.А.Й.в
дома й в гр.Раковски,където
се запознал с членовете на семейството. Вледствие на
така установилата се дружба и приятелство
помежду им, на неустановена дата в началото на месец февруари
2017г. обв.Т.Х. предложил на св. А.Й.да
се оженят съобразно ромските етнически обичаи,към които и двамата принадлежали. На свой ред
Й.се съгласила, решението им било
по взамимна воля и желание. Към този момент св.Й.не била навършила
16 годишна възраст, и по-конкретно към този момент
била на 15годишна възраст. Това тя изрично споделила на обв.Х., което било установено
както в нейните показания и тези на останалите разпитани
свидетели,така и от обясненията на самия обв.Х..
На неустановена дата от месец февруари
2017г. обв.Х. пристигнал
в гр.Раковски
с лек автомобил, с който взел св.Й.от
дома й и я отвел до дома си
в гр.Съединение. По-късно същата вечер те
двамата установили за пръв път и интимни
отношения. На следващия ден показали пред роднините на обв.Х.
доказателство за установената интимност помежду им, което било също част
от традициите на етническата им принадлежност.От този момент нататък
те двамата заживели заедно на съпружески начала.
Установили свое домакинство, демонстрирали пред обществото, че са една
семейна единица. Св.А. Й.се грижела за домакинството в дома им, а обв.Х. си
намирал сезонна работа,с която реализирал доходи и по този начин
осигурявал издържката на семейството им. Жилищните условия
били добри и създавали благоприятна среда за живеене.
Разполагали с една спалня и санитарно помещение, като имали осигурени най-важните и нужни движими вещи,които
потдържали задоволително хигиенно и техническо състояние. Роднините и приятелския кръг както от страна на
св.А.Й.,така и от страна на обв.Х.
също им помагали
в съзаденото общо домакинство. Св.А.Й.изградила доверителна връзка с партньора си и неговото семейство. Вследствие на установените
както социални, така и полови
отношения между обв.Х. и св.Й., тя забременяла, като на 17.11.2017г. родила първото дете - А.А.Й.. От съвместното си съжителстване с обв.Х. на 31.12.2018г. св.А.Й.родила и второто им дете-
Я.А.Й..
В хода на ДП-во е била
назначена СПЕ по отношение на А.Б.Й..Заключението по така назначената експертиза е установила че с оглед на
върастта й-тя е непълнолетна, но въпреки това не
страда от умствено изоставане и психично заболяване-може да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ги ръководи.Тя
е могла да разбира фактите и обстоятелствата,свързани с предмета
на разследването по делото и може
да дава достоверни
сведения за тях,може да участва
в наказателното производство.
Описаните факти са доказани с
всички доказателства по делото – разпитите на свидетелите Т.Б.К., А.Й., П.М., М.М., ГА.А., Я.Х., удостоверения за раждане на А.Й., Я.Й.и А.Й.,
социален доклад на Агенция за социално подпомагане, заключението на СПЕ, справка съдимост, характеристична справка.
Според настоящия съдебен състав
безспорно по делото е доказано, че обвиняемият Т.Х. е осъществил състава на
престъплението, за което е предаден на съд. Безспорно е установено, че в
сочения период същият е живял на съпружески начала с лице от женски пол, което
не е било навършило 16 годишна възраст. За да достигне до този извод съдът
анализира доказателствата по делото и счита, че единствено възможния извод е,
че именно обвиняемият е живял на съпружески начала с пострадалата А.Й.. По
отношение на това обстоятелство липсва
каквото и да било съмнение.
По отношение на субективната
страна на престъплението, съдът счита че обв.Х. е
осъществил същото при пряк умисъл, доколкото е разбирал противоправността
на действията си/ живеенето на съпружески начала с ненавършило 16 годишна
възраст лице от женски пол/, но е искал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си.
Ето защо съдът приема за доказано
от обективна и субективна страна, че е извършено от обв.Т.Х.
престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
Основателно е искането за това
престъпление обв.Х. да бъде освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК, защото са налице всички кумулативни
предвидени за тази привилегия предпоставки, както и не са налице пречките по
чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от наказателна отговорност. Следва да се
има предвид, че разпоредбата на чл.78а от НК е приложима по отношение на
обвиняемия Стоянов, независимо от това, че спрямо същия е имало предходни
осъждания, доколкото към 08.12.2018 г. е настъпила реабилитация по право за
това деяние. Ето защо съдът приема, че в конкретния случай липсва пречка за
приложението на разпоредбата на чл.78а от НК спрямо обв.Т.Х..
На същия съдът счита, че следва да се наложи административно наказание глоба в
размер от 1000 лева. Това е така от една страна с оглед трайно установените
отношения между обвиняемата и пострадалата, обстоятелството че същите имат две
деца, за които полагат съвместни грижи. В конкретния случай не може да се
наложи по-ниска глоба, доколкото законът предвижда наказание за престъплението
по чл.191, ал.1 от НК лишаване от свобода до две години или пробациял
както и обществено порицание, а разпоредбата на чл.78а от НК предвижда
наказание от 1000 до 5000 лева. Доколкото за това наказание не се предвижда
само наказание глоба е неприложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК.
Посоченото по-горе
административно наказание глоба съдът счита за справедливо и съответно на
обществената опасност на деянието.
Следва обвиняемият Х. да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 134.40 /сто тридесет
и четири лева и четиридесет стотинки/ лв., представляваща направени по делото
разноски.
По горните
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.