Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. Перник, 13.01.2023
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа
докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 234 по описа за
2022 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.И.Е., с адрес: ***, с която се
иска прогласяване на нищожност на Уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/1811
от 31.03.2021 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018,
издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в
частта, с която не са одобрени за доплащане субсидии до пълния им размер по
заявените схеми за подпомагане.
В жалбата са изложени съображения, че обжалвания
индивидуален административен акт е нищожен, поради липса на материална
компетентност на органа, който го е издал. Иска се същият да се прогласи за
нищожен. В условията на евентуалност претендира да са налице основания за
отмяна на същия като неправилен и незаконосъобразен, поради противоречието му с
материалния и процесуалния закон.
В проведеното на 16.12.2022 година съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата- заместник-изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпила Молба с вх. № 3719/ 15.12.2022
година от страна на процесуалния представител на ответника- юрисконсулт Ц., в която се излага становище
по съществото на спора и се иска жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
се присъждане на направени по делото съдебни разноски в минимален размер,
представляващи юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в съответствие с правилото на чл. 149,
ал. 5 от АПК, разписващо, че когато административните актове се оспорват с
искане за обявяване на нищожност, то същото не е обусловено от преклузивен
срок, респективно може да се иска прогласяване на нищожност на административния
акт без ограничение във времето. Същата е насочена срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол и е депозирана от страна на адресата на акта, който има правен
интерес от неговото оспорване.
Предвид това, и в изпълнение на определение № 9918 от
07.11.2022г., постановено по АД № 10159/2022г. по описа на ВАС, съдът приема,
че жалбата на В.Е. против Уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/1811 от
31.03.2021 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, издадено
от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с
която не са одобрени за доплащане субсидии до пълния им размер по заявените
схеми за подпомагане е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по отношение на искането за обявяване на
неговата нищожност.
Следователно предмет на съдебен контрол е жалбата на В.Е.,
с която се иска нищожност на уведомителното писмо, в частта, с която не са
одобрени за доплащане субсидии до пълния им размер по заявените схеми за
подпомагане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В.И.Е. е регистриран с УРН 359843 в ИСАК за кампания 2018
година чрез подаване на заявление за
подпомагане 2018, Форма за Физически лица, с приложени към същото в табличен
вид използвани парцели 2018 с данни за идентификация на парцела, на вида на
културата, на мярката, по която се кандидатства с парцела, намиращи се в землището на с. ***, с. Л., с. С.
и гр. Б., област Перник. Заявено е подпомагане по Схема за единно плащане на
площ (СЕПП), Схема за преразпределено плащане (СПП), Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната
среда-зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за
протеинови култури (СПК) и Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка
13.1/НР1). Със заявлението е
кандидатствано и по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави в планински
район ( СМлК), Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/ или кози майки
под селекционен контрол (ДПЖСК), но същите не са обхванати от оспореното
уведомително писмо. Заявлението е получило УРН № 359843 и е регистрирано с
Уникален идентификационен номер (УИН) 1418051849984 в ДФ „Земеделие“. Стартирала
е проверка на заявлението, при която е прието, че се прилага изключение от
изискванията за диверсификация и са посочени същите в табличен вид и ЕНП / лист
272-273/.
На 18.05.2018 година е подадено Заявление за подпомагане
2018, форма за физически лица, с което е била извършена редакция на подаденото
заявление за подпомагане. На 18.05.2018 година е стартирана проверка, която е
установила грешки подробно разписани в протокол от автоматични проверки на
въведени данни /лист 270-271/. Проверката е завършила на същата дата. При проверката са формирани грешки, свързани
с незаявен имот, със заявени по-големи площи и такива излизащи от допустимата
площ за подпомагане, както и такива без правно основание. Жалбоподателя е
запознат с констатациите, видно от собственоръчно положен подпис.
И на двете разпечатки от автоматичните проверки В.И.Е. е
подписал декларации относно запознаването на кандидата с резултатите от
извършените автоматични проверки при подаване на заявление за подпомагане.
Във връзка с констатираните грешки в заявлението за
подпомагане е изготвено Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от
един кандидат с изх. № 02-140-6500/1705 от 14.08.2018, издадено от
заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /лист 69/, съдържащо
уведомление, че при извършена административна проверка на подадено от него
заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с УИН
14/180518/49984, е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски
стопанин. Конкретно са посочени застъпените 14 кадастрални имоти, за който е
установено двойно застъпване. Указан е срок за изпълнение на предписанията и
указана последицата от неизпълнение. Към писмото е приложена таблица на
установените застъпвания. Писмото е връчено лично на Е. на 21.08.2018г.
В указания срок, на 27.08.2018г. Е. депозирал Декларация
за изясняване на принадлежността на площ, декларирани от повече от един
земеделски стопанин, форма физически лица с УИН № 14/1805/49984 от 27.08.2018
година /лист 74/. Към декларацията е приложил 8 броя документи, а именно
Договори за наем на земеделска земя. Същият е подписал и попълнил таблица за
установените застъпвания и опис на представени документи /лист 71-72/ и е
декларирал, че въведената в ИСАК информация отговаря на представените документи за правно основание за ползване на
осем кадастрални имоти с установени застъпвания, а по отношение на шест от
посочените имоти не ги е потвърдил.
Със заповед № РД 09-229 от 01.03.2019г. на Министъра на
земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2018 година.
Със заповед № РД 09-230 от 01.03.2019г. на Министъра на
земеделието, храните и горите е одобрен окончателен слой „Постоянно затревени площи“ част от
СИЗП, актуализиран след подадени заявления по реда на чл. 16з, ал. 1 от Наредба
№ 105 от 22.08.2006г. за промяна на специализирания слой „Постоянно затревени
площи“.
На 31.03.2021 година е издадено оспореното уведомително
писмо, с което са оторизирани и заплатени част от суми заявени за подпомагане
за 2018 година, както следва: Компенсаторни плащания в планински райони
(Подмярка 13.1/ НР1) заявена сума 13 755,92 лева, оторизирана сума 5 019,62
лева, т.е. намаление -8 736,30 лева; Схеми за единно плащане по площ
(СЕПП)- заявена сума 11 277,96 лева, оторизирана сума 4 061,12 лева, т.е.
намаление -7 216,84 лева; Схема за преразпределително плащане (СПП)- заявена
сума 4126,50 лева, оторизирана сума 4068,24 лева, т.е. намаление- 58,26 лева;
Схеми за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК)- заявена сума
1439,14 лева, оторизирана сума от 724,79 лева, т.е. намаление – 714,35 лева;
Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/- заявена сума от 7078,04
лева, оторизирана сума от 5295,94 лева, т.е. намаление - 1782,10 лева. Исканите
суми за плащания, съответните намаления и оторизираните суми са поместени в
таблица № 1, а в таблица 2 са посочени датите, на които оторизираните суми са
изплатени.
Под Таблица № 1 са посочени съответни ставки за заявените
схеми/ мярка за Кампания 2018, а именно: за СЕПП- 195,73 лева; за СПП- 137,55
лева; за ЗДП- 122,84 лева; за СПК- 135,64 лева; за Подмярка 13.1/НР 1- 254,254
лева; за Подмярка 13.1/ НР 1- 136,906; за Подмярка 13.1/ НР 1- 58.674 лева и
възстановяване на финансова дисциплина, съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ №
1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013г. В Уведомителното
писмо също така са дадени обяснения относно съдържанието на съответните колони
от таблицата. Посочено е, че в Колона 1 са отразени съответните схеми/мерки, а
в колона 2 „исканата сума“, която се формира на база произведението от
декларираната площ и ставката по всяка отделна схема/мярка. Съгласно дадените в
писмото пояснения в колона 3, озаглавена „намаления“ се отчитат: намаления на
субсидията след извършени административни проверки, при които са установени
всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление- проверки за
площ, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и представени данни от
МЗХГ и МОСВ; намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени срокове
за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от
27.02.2009 година за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания; наложена ставка корекция „финансова дисциплина“,
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл. 8, §1 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013; линейно намаление, съгласно чл. 51, §2 от Регламент
( ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, §2, б. Е, т.2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията; линейно намаление, съгласно чл. 65,
§2, б. В от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл. 6, §2, б.Е,т.2 от
Регламент за изпълнение ( ЕС) № 809/2014 на Комисията. Съответно в колона 4 са посочени
„редукции“, в колона 5 „намаления поради достигане на тавана на субсидията“ и в
колона 6 е посочена „оторизирана сума“. В уведомителното писмо е посочен срок
за обжалване и ред за обжалване.
Видно от Протокол за връчване /лист 54/, Уведомителното
писмо с № 02-140-6500/1811 от 31.03.2021 година е връчено на настоящия
жалбоподател на 19.05.2021 година лично, в ОД на ДФ „Земеделие“ – Перник.
Уведомителното писмо от 31.03.2021 година е обжалвано по
административен ред пред по-горестоящият административен орган, а именно
министъра на земеделието, храните и горите. Издателят на уведомителното писмо
не е намерил основания да преразгледа акта, видно от писмо изх. №
02-140-6500/1811 от 09.06.2021г., поради което е окомплековал преписката и я
изпратил на компетентния орган /лист 68/. По жалбата министърът се е произнесъл
със Заповед № РД 20-83 от 27.04.2022 година, с която е отхвърлил депозираната
жалба като е изложил подробни мотиви в тази връзка.
Срещу Уведомително писмо № 02-140-6500/1811 от 31.03.2021
година и Заповед № РД-20-83/27.04.2022
година на министъра на земеделието чрез Държавен фонд „Земеделие“ – София е депозирана жалба пред Административен
съд-Перник. С Определение № 193 от 02.08.2022 година, съдът е оставил без
разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е
частично отменено с определение № 9918 от 07.11.2022г., в частта, с която е
оставена без разглеждане жалбата срещу Уведомително писмо с изх. №
02-140-6500/31.03.2021 година, като е прието, че първоинстанционния съд следва
да се произнесе по искането за обявяване на неговата нищожност, в частта, с която
не са одобрени за доплащане субсидии до пълният им размер. По отношение на Заповед № РД-20-83/27.04.2022
година на министъра на земеделието, е прието, че същата не представлява акт,
подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, т.е. не подлежи на обжалване и не се
дължи проверка за нейната нищожност и на
оспорването на уведомителното писмо като незаконосъобразно, определението на
първоинстанционния съд, в тази му част е оставено в сила, с Определение № 9918/07.11.2022г.,
постановено по АД № 10159/2022г. на Върховния административен съд.
Предвид гореизложеното, предмет на контрол от страна на
Административен съд-Перник се явява Уведомително писмо № 02-140-6500/1811 от
31.03.2021 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, издадено
от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с
която не са одобрени за доплащане субсидии в пълния размер по конкретната
заявена за подпомагане схема с искане за обявяване на неговата нищожност.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд-Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
В процесуалните закони, уреждащи
административното производство, включително и АПК, не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на
административните актове, извън това по чл.
177, ал. 2 от АПК. В правната доктрина и съдебната практика е възприето, че
такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146
от АПК, но тогава, когато нарушенията са особено съществени. Съобразно
това, нищожен се явява само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да
породи правните последици към които е насочен.
С оглед на горното и на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии кога един порок води до нищожност
и кога същият води до унищожаемост. В този аспект: липсата на компетентност на
органа, издал акта винаги е основание за неговата нищожност.
Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма
и оттам на липса на волеизявление. Нарушенията на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело
до липса на волеизявление; като правило, нарушенията на материалния закон,
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен би бил на посоченото
основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, поради това
единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма
предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност
на посоченото основание. Превратното упражняване на власт, също е порок, водещ
само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може
да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.
Единственият въведен в жалбата аргумент, изведен по
тълкувателен път е свързан с некомпетентност на издателя на уведомителното
писмо. Този довод е неоснователен. Процесният административен акт е издаден от
материално компетентен орган, в рамките на представената на заместник-
изпълнителния директор на ДФЗ – РА, делегирана материална компетентност.
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверки на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС (§1, т. 13 от ДР на ЗПЗП).
По силата на чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за
единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от
ЗПЗП, Изпълнителният директор на Д“ФЗ“ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл. 10, ал.
1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ е предоставено да взема
решения за одобряване или отхвърляне на
заявления по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА,
включително за националните доплащания. Съгласно ал. 4 от разпоредбата на чл. 20а
от ЗПЗП /ред. ДВ, бр. 51 от 2019 г./, изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, които произтичат от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областни
дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В настоящият казус
със Заповед № 03-РО/2891 от 23.07.2019 година и на основание чл. 20, т. 2 и т. 3
и чл. 20а, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, изпълнителният директор на ДФЗ делегира на заместник-
изпълнителния директор П.С., правомощието да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за
финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от
27.02.2009 година за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания /лист 115/. От представено по делото решение на
управителния съвет на Д“ФЗ“ съгласно протокол № 114 от 15.06.2017г. е видно, че
П.С. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с ресор на
отговорност „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“, съответно
е освободена от тази длъжност, с решение, обективирано в протокол № 197 от
19.08.2022г. Видно от оспорения
административен акт – Уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/1811 от
31.03.2021 година е издадено от заместник-изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ – П.С., поради което същото е издадено от орган, разполагащ с териториална,
материална и времева компетентност.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че по категоричен начин е доказана компетентността на посоченото като издател
на административния акт лице. Предвид това, следва да бъде отхвърлен и доводът
на жалбоподателя досежно липсата на такава, което да доведе до нищожност на
издадения административен акт. В настоящият случай се касае за административен
акт, който е издаден от лице, на което са делегирани правомощия да осъществява
такава дейност. Константно в практиката на Върховния административен съд се
приема, че за да е налице валидно делегиране на правомощия, то следва да са
налице две основни предпоставки, като първата изисква в закона да е предвидена
възможност за осъществяване на такова делегиране, а втората е изискването да е
налице изричен акт, който да установява това делегиране. Липсата на тези две
предпоставки ще направи делегирането на съответните правомощия невалидно,
респективно в случай, че даден
административен акт бъде издаден от лице, в полза на което е направено
невалидно делегиране на правомощия, то това ще доведе до нищожност на
административния акт. В настоящият случай хипотезата не е такава, защото както
се посочи по-горе чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП дава възможност на изпълнителният
директор да делегира правомощията си на заместник- изпълнителните директори или
на директорите на областните дирекции на фонда, а на следващо място, е налице и
изричен акт за делегиране на упълномощаване на съответния
заместник-изпълнителен директор с изрично разписани правомощия в Заповед №
03-РО/2891 от 23.07.2019 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Въз основа на
гореизложеното се приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, разполагащ с териториална, материална и времева компетентност и респективно не е
налице основание по чл. 146, т.1 от АПК за прогласяване на акта, в обжалвана му
част като нищожен.
Относно формата
на обжалвания акт: Актът е в изискуемата форма за
валидност. Постановен е в писмена форма, съдържа изложени фактически и правни
основания за издаването му, които кореспондират помежду си, има разпоредителна
част, както и е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване.
Датиран е и е подписан. Следователно изцяло е спазена формата на издадения индивидуален административен акт,
волеизявлението е ясно, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожност
на уведомителното писмо в оспорената му част на това
основание.
Относно
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на уведомителното писмо: Уведомителното писмо е издадено
при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗПЗП ( в
редакцията и към ДВ., бр.12 от 13.02.2015г.) кандидатът за подпомагане е
получил от общинските служби по земеделие формуляра на заявлението за
подпомагане с наличните данни за имотите, придружено с графичен материал за
местоположението на ползваните от него имоти. Спазени са условията и реда за
подаване на заявлението, които детайлно са уреден в Наредба № 5/27.02.2009
година за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки и подпомагане
на директни плащания ( в редакцията и към 2018 година). Подадено е общо
заявление за подпомагане за кампания 2018 по смисъла на чл. 2, ал. 2 от
Наредбата. Към заявлението е попълнена таблица на използваните парцели през
2018 година, подписана от земеделския стопанин, в която парцелите са описани с
номер на БЗС и землището, където се намират. Подаденото заявление е било обект
на административна проверка. Кандидатът е проверен за допустимост, проверени за
допустимост са и земеделските площи, извършени са кръстосаните проверки между
данните в заявлението и отделните регистри, проведени са и кръстосани проверки
между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи,
декларирани от повече от един земеделски стопанин, съгласно чл. 24, ал. 3 от
Наредба № 105/22.08.2006 година за условията и реда за създаване, поддържане,
достъп и ползване на ИСАК. Административният орган е спазил и специалните
административни правила за образуване и водене на производството по издаване на
Уведомителното писмо. Заявителят е уведомен за образуваното по негово заявление
производство и за установените нередности в заявените парцели- площи,
декларирани от повече от един кандидат, и непопадане на част от парцелите извън
допустимия слой за подпомагане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
не констатира да са допуснати нарушения на административно производствените
правила, но дори да има допуснати такива, те биха
рефлектирали само върху законосъобразността на оспорения акт. Следователно не са налице
основания за нищожност на оспореното уведомително писмо, тьй като са
спазени административнопроизводствените правила при издаването му.
Относно
спазването на материалния закон:
Както се посочи
по–горе като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само
този акт, който изцяло е лишен от законова опора, поради това единствено
пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки
за издаване на акта, би довело до нищожност
на посоченото основание. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6,
ал. 4 от ЗПЗП и действалите към момента на подаване на заявлението разпоредби на
чл. 17, ал. 7 и ал. 8 от Наредба № 5 от
27.02.2009 година се приема, че уведомителното писмо е издадено и в съответствие с
материалния закон. Съгласно цитираните разпоредби Разплащателната агенция
намалява размера на плащането или отказва плащането по схемите за директни
плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площите не е
отстранено, когато заявените площи не са включени
в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. За
констатираните при кръстосаната проверка двойно заявени площи жалбоподателят е
уведомен с Уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/1705 от 14.08.2018 година.
Уведомен е и за излизането на БЗС-тата извън допустимата за подпомагане площ
още при подаване на заявлението. Подал е и възражение против проекто-обхвата на
специализирания слой “Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018, което възражение
не уважено и площите са останали извън слоя. След извършване на проверка по получените възражения и
предложения и отстраняване на установените пропуски министърът изготвя окончателен
специализиран слой, като на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/
22.08.2006 година се одобрява или изменя със заповед на министъра, която се
обнародва в Държавен вестник и се публикува на интернет страницата на
Министерство на земеделието, храните и горите и на Държавен фонд „Земеделие“.
Тази заповед има непосредствено значение за всеки земеделски производител за
възникване и упражняване на правото на подпомагане по схеми и мерки в ЗПЗП, в
зависимост от това заявените земи попадат или не в одобрения с нея окончателен
слой. Съгласно задължителните указания, които са дадени в ТР № 8/ 11.12.2015
година на ВАС по т.д. № 1/ 2015, заповедта на министъра на земеделието и
храните за одобряване на окончателен слой подлежи на съдебен контрол.
По делото няма данни, а липсват и твърдения Заповед №
РД09-229/ 01.03.2019 година, с която е одобрен окончателен специализиран слой ПДП
за кампания 2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите да е
обжалвана и същата е влязла в сила по отношение на оспорващия. Във връзка с
правомощията по чл. 16г, ал.5 от Наредба № 105/ 22.08.2006 година, РА действа в
условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна
оторизация и плащания за съответната година, ако парцелите на заявителя не са
включени в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредбата. Случаят по делото е такъв,
поради което правилно Държавен фонд „Земеделие“,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредбата е отказала
частично плащане на площ, заявена от жалбоподателя. Общия размер на площите извън
специализирания слой е 11.36ха, съответно това са парцели с ****с площ от
0.26ха, **** с площ от 0.12ха и ****с площ от 0.19ха; ****с площ от 10.49ха; ****с
площ от 0.08ха; ****с площ от 0.09ха; ****с площ от 0.09ха; ****с площ от
0.03ха и ****с площ от 0.01ха. Същите видно от заявлението са заявени като
трайно затревени площи, но е прието, че тези площи представляват площи недопустими за
подпомагане, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2
и чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 2 от 26.03.2018 г. за критериите за
допустимост на
земеделските площи за подпомагане
по схеми
и мерки
за плащане
на площ". Също така по отношение на 2.46ха от общо заявени със
застъпена площ 3.03ха и други лица се представили договори, а именно 0,99ха от
парцел с ****договор за наем е представило и дружеството „****“ ООД, а за парцели
с ****със застъпена площ от 0,65ха и с ****със застъпена площ от 0,25ха договор за наем представя и Б.С.Ш.. По
отношение на площ от 0.57ха, застъпване в парцели ****и ****Е. е удостоверил
отказ. Следователно напълно законосъобразно по отношение именно на тези парцели
е приложена разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от
Наредбата. От гази гл. т. правилно е позоваването на административния орган на
разпоредбата на чл. 17, ал. 7 и ал. 8 от
Наредба № 5/2009 година, респективно правилно и в съответствие с чл. 19 от
Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 е
отказано изплащането на субсидия в пълен размер и е наложена съответна санкция.
Следователно изхождайки от посочените разпоредби се налага извод, че наддекларираните
площи по заявлението за подпомагане са в размер на 13.89ха. При наличие на
наддеклариране, съгласно чл. 43, ал. ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП разплащателната
агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно
критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Недопустимите за подпомагане и свръхдекларираните площи са
установени въз основа на ЗПЗП, на наредба № 105/2006 и на Наредба № 5/2009г.
Критерии за намаляване размера на плащането са въведени в чл. 18, пар. 6 и чл.
19а, пар. 1 и пар. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014, а съгласно чл. 26
от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 се
налага ставка корекция-„финансова дисциплина“. Линейно намаление е разписано в
чл. 51, пар. 2 и чл. 65, пар. 2, налагано съгласно чл. 6, пар. 2 от Регламент
за изпълнение /ЕС/ 809/2014 на Комисията.
Именно на тях се позовава издателя на писмото и въз основа на конкретната недопустима площ по
конкретната мярка е определена оторизираната сума. От своя страна
по-горестоящия орган, в съответствие с чл. 97, ал. 1, изр. трето от АПК
последователно и аргументирано е отхвърлил
жалбата. Тези негови мотивите се смятат за част от мотивите
на административния акт.
Въз основа на това и при съпоставка с декларираното в
заявлението за подпомагане и без да са необходими специални знания, тъй като се
следват елементарни математически пресмятания се приема, че по СЕПП и по мярка
13, подмярка 13.1 “Компеснаторни плащания в планински райони“ декларираната
площ е 57.62 ха, установената е 43.73ха, недопустима-13.89ха. Съответно
процента на наддеклариране е 31.76%, изчислен съгласно чл. 19 и чл. 19а от Делегиран
регламент № 640/2014; Санкционираната площ е в размер на 20.835ха /1.5х13.89/,
изчислена по реда на чл. 19а от
Делегиран регламент № 640/2014; Площта за оторизациея е 22.895ха. Приложен е процент за корекция на финансова
дисциплина-1.411917% от площта за оторизация и за линейни намаления, при което намаленията
по тази мярка са в размер на 7216.84лв., а оторизираната сума по СЕПП е
4061,12лв.. По НР1 намаленията по тази мярка са в размер на 8736,30 лв., а
оторизираната сума е 5019.62лв.
По отношение на СПП, съгласно чл. 43б, ал. 1 от ЗПЗП се
дължи подпомагане за първите до 30ха по СЕПП
и съответно е оторизирана сума за
тези ха е в размер на 4068.24 лева, след прилагане на процента на корекция на
финансова дисциплина-1.411917% в размер на 58.26лв. /30х137.55лв.-58.26лв./.
По отношение на схема ЗДП общо установените площи са
43.73ха и площта за оторизация е върху тях. Съответно оторизирана сума за тези ха е в размер на 5295.94лв.,
след прилагане на процента на корекция на финансова дисциплина-1.411917% от
площта за оторизация в размер на 75.85лв. Недопустимата площ е 13,89ха,
съответно сумата на санкции е в размер на 1706.25лв. /13.89х122.84лв/.
По отношение на схема СПК декларираната площ е 10.61ха,
установената 8.88ха, процент на наддеклариране 19.48, недопустима площ е
1.73ха, съответно е санкционирана площ от 3.46ха. Площта за оторизация е 5.42ха
по ставка 135.64лв. се получава сума за оторизация 735.17лв., като след
прилагане на процент на корекция на финансова дисциплина-1.411917% от площта за
оторизация в размер на 10.35 лв. се оторизира сума в размер на 724.79лв. За
наддекларираната и санкционираната площ площ
общо 5.19ха по ставка 135.64лв. е направено намаление на плащането в размер на
703.97 лв., към което се прибавя е процент на корекция на финансова дисциплина
в размер на 10.35лв или общо намаление по мярката 714.35лв.
Доколкото в сочените
от органа правни разпоредби е посочен изричен начин на изчисление на установени,
на недопустими площи, на процент на наддеклариране, на изчисление на площта за
оторизация, съответно са разписани задължителни правила за санкциониране на
площи и за налагане на корекция за финансова дисциплина и за линейно намаление,
по реда на делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията, Регламент № 1307/2013 и Регламент № 1306/2013
се следва, че уведомителното писмо, в оспорената му част се позовава на
съответните правни и фактически основания даващи основание на издателя му да
постанови акт, с който да извърши директно
плащане
по подадено
заявление за допустима за подпомагане площ и да определи
оторизираната сума за плащане, съответно на намали
размера на плащането при недопустими/наддекларирани
площи, съгласно ЗПЗП и съгласно критериите,
установени в законодателството на Европейския съюз, изхождайки от чл. 43, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП. При това положение се приема, че не са налице
нарушения на материалния закон, които касаят правилността на административния
акт, тьй като същят не е лишен от законова опора.
В тази връзка не са налице основания за нищожност
на уведомителното писмо, в частта, с която не е отпусната
субсидия до пълния заявен размер по конкретната схема, тъй
като същото е издадено при спазване на
материалния закон.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата, с която се
иска прогласяване на нищожност на Уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/1811
от 31.03.2021 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018,
издадено от заместник- изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в
частта, с която не са одобрени за доплащане субсидии до пълния размер по
конкретната схема е неоснователна и като такава ще се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора ответната страна има право на
разноски. Същите са своевременно заявени и представляват присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата, съдебни
разноски в размер на 100.00 / сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.И.Е., с която се иска прогласяване на
нищожност на Уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/1811 от 31.03.2021 година
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, издадено от заместник-
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която не са
одобрени за доплащане субсидии до пълния размер по конкретната заявена схема.
ОСЪЖДА В.И.Е., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
в полза на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ“ № 136 съдебни разноски по делото в размер на 100.00 / сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.
Съдия: /п/