№ 15009
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110135813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. К. срещу „Софийска вода” АД,
с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи
на ответника сумата от 967,39 лв. – част от главница в общ размер от 1547,83 лв.,
представляваща начислена цена на доставени ВиК услуги през периода от 20.03.2012г.
до 20.10.2017г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-4“, бл. 470,
вх. 2, ап. 37.
В исковата молба ищцата твърди, че по откритата при ответника партида за
процесния имот с титуляр наследодателя й Юрий Константинов Куцаров се водят
задължения за неплатена цена на доставени ВиК услуги за исковия период. Оспорва
съществуването на процесното вземане с доводи, че между страните не съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги. Твърди също, че
за имота не са доставени количества вода на стойност, съответна на начислената от
ответника цена на услугата, тъй като потреблението е измерено без сертифицирано
средство за търговско измерване, както и при неспазване на нормативно установената
методика за отчитане на водомерите. Релевира и възражение за погасяване на
вземането с изтичане на тригодишна давност. Посочва, че ответникът претендира
изпълнение, поради което има правен интерес от предявяването на иск за признаване
недължимостта на исковата сума. Претендира и присъждане на сторените по делото
разноски.
1
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът признава, че действително процесното вземане е погасено по давност.
Твърди, че не е дал повод за завеждане на иска, поради което моли за разпределяне
отговорността за разноски между страните в приложение правилото на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, че за недвижимия имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост-4“, бл. 470, вх. 2, ап. 37, при ответника е открита партида с кл. №
**********, по която като титуляр е вписан наследодателя на ищцата Юрий
Константинов Куцаров, починал на 13.10.2008г. по данни от представеното
удостоверение за наследници.
Не се спори също, че по партидата на имота фигурират като неплатени вземания
за цена на доставени ВиК услуги, начислена по сочените от ищцата фактури за
потребление в рамките на исковия период в размер на 1547,83 лв.
Предвид твърденията на ищцата, че не е погасила начислените суми поради спор
с ответника относно дължимостта на същите, за нея е налице правен интерес от
търсената искова защита за установяване със сила на пресъдено нещо
несъществуването на припадащата й се съразмерно на дела от наследството на Юрий
Константинов Куцаров 5/8 част от оспореното вземане на въведените основания.
Поради това съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим
и подлежи на разглеждане по същество.
С оглед предмета на този иск в доказателствена тежест на ответника е да
установи възникването и съществуването на отричаното от ищцата вземане. С приетия
доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на ВиК услуги, по което е изпълнил задълженията си на доставчик в рамките
на исковия период за реално доставяне на ВиК услуги, както и че тези услуги са на
стойност, съответна на начисления по партидата на имота размер на неплатена цена за
същите.
Въпреки указаната му доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал
доказателства за това през исковия период страните да са били обвързани от договорно
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, по което потребител и съответно
задължено лице за цената на доставените услуги се явява ищцата. Съгласно пар. 1, ал.
1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
2
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. В случая по
делото не са представени доказателства, сочещи на притежанието на вещно право
върху процесния имот от страна на ищцата, придобито по силата на наследствено
правоприемство от наследодателя й Юрий Константинов Куцаров или на друго
основание, с оглед на което да се приеме качеството й на потребител съобразно
нормативната дефиниция. Липсват и доказателства за това ищцата да е встъпила по
своя воля в договорно правоотношение с ответника за доставка на ВиК услуги за
имота, независимо от принадлежността на правото на собственост или ограничено
вещно право върху имота в правната й сфера. От страна на ответника не са
представени и доказателства за реално предоставени ВиК услуги за процесния имот
като основание за възникване на насрещното задължение на ищцата за плащане на
дължимата цена, нито за стойността на потреблението в рамките на исковия период.
По горните съображения, в приложение на последиците от разпределение
тежестта на доказване в процеса, следва да се приеме за недоказано съществуването на
спорното договорно правоотношение между страните, съставляващо източник на
вземане на ответното дружество срещу ищцата за неплатена цена на доставени ВиК
услуги за процесния имот през исковия период. При този извод безпредметно остава
обсъждането на другото сочено от ищцата при условия на евентуалност основание за
недължимост на вземането – погасяването му по давност.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ищцата. Противно на доводите на ответника, не е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е изпълнено изискуемото съгласно
тази норма условие за признание на иска – от страна на ответника не е направено
признание изцяло на иска, а само на евентуалното основание, на което ищцата твърди
недължимост на вземането – погасяването му по давност.
Ищцата претендира и доказва да е направила разноски за държавна такса в
размер на 50 лв., които следва да й се присъдят. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв. в полза на адв. Б., предоставила на ищцата безплатно процесуално
представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за
правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за възнаграждение в
минималния размер от 400 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Д. К., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, чрез адв. К. Б., срещу „Софийска
вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес
център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е. Д. К. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от
967,39 лв. – част от главница в общ размер от 1547,83 лв., представляваща начислена
цена на доставени ВиК услуги през периода от 20.03.2012г. до 20.10.2017г. за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-4“, бл. 470, вх. 2, ап. 37.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ №
159, ет. 2 и 3, да заплати на Е. Д. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет. 1, чрез адв. К. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв.
– деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ №
159, ет. 2 и 3, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, служебен адрес: гр. София,
ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 400
лв. – разноски за предоставено безплатно процесуално представителство на ищцата Е.
Д. К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4