РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2123
гр. Пловдив, 23 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2169
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, иска и становищата на страните:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът П.К.К., с ЕГН **********,
с адрес посочен в исковата молба с. Ведраре, ул. „11“ № 7, чрез пълномощника си
адвокат Т.Т., моли ответникът Областна дирекция на МВР - Пловдив да бъде осъден
да му заплати обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на
30 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП)
№ БДС-ЗБЛД-1041/09.04.2020 г., издадено от Началника на Сектор „БДС“ към ОД на
МВР гр. Пловдив (по АНД № 2806/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд) и
представляващи предварително платена на 07.04.2020 г. глоба за извършено
административно нарушение по чл. 7, ал. 1, пр. 3 от ЗБЛД, наложена впоследствие
с издаването на процесното незаконосъобразно наказателно постановление, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
решението, с което е отменено НП, до окончателното й изплащане. Претендира се
присъждане на разноските по настоящото дело.
Исковата претенция се основава на
твърденията, че спрямо П.К.К. е издадено Наказателно постановление № БДС-ЗБЛД-1041 от 09.04.2020
г., от Началника на Сектор „БДС“ към ОД на МВР гр. Пловдив (л. 5 по а.н.дело № 2806/2020 г.), с което на К. е наложена глоба в размер на 30,00 лв. за нарушение на чл. 7, т. 1, предл. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Наказателното
постановление е обжалвано от ищеца и е отменено с влязло в сила Решение № 1198
от 27.07.2020 г. постановено по АНД № 2806 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив.
Ищеца сочи, че по указания на
служител от Сектор „Български документи за самоличност“ към ОД на МВР, Пловдив,
въпросната глоба е била заплатена на 07.04.2020 г., след съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и преди издаване на наказателното
постановление, като паричната сума от 30,00 лв. не му е възстановена и
понастоящем.
Ответната Областна дирекция
на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.П. в
писмен отговор на исковата молба, счита исковата молба за неоснователна и като
такава моли да бъде оставена без разглеждане. Възразява се, че ОД на МВР,
Пловдив, не следва да отговаря за недостатъчната грижа, която ищецът е положил,
за да защити интересите си. В този контекст се твърди, че К. не е подал покана
до ОД на МВР, Пловдив, да му бъде
възстановена доброволно исковата сума. Според ответника, фокусът на закона в
случая се измества, като последният се използва за набавяне на допълнителни
доходи и се губи идеята на законодателя за справедливост.
Изрично се заявява, че исковите
претенции се оспорват изцяло, както по основание, така и по размер и се иска те
да бъдат отхвърлени.
Счита се, че в случая са налице
основанията по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, като се твърди, че отменянето на
наказателното постановление на формални основания, не означава, че ищецът не е
допринесъл с виновното си поведение за издаването му.
Иска се да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение и се възразява относно размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава
заключение, че искът е доказан по основание и размер.
ІІ. За фактите:
Данните съдържащи се в
приобщените по делото доказателства са непротиворечиви и еднозначни по
отношение на следните констатации: Камен Балтов на длъжност старши експерт в
Сектор „БДС“, към ОДМВР, Пловдив е съставил Акт за установяване на
административно нарушение № БДС-ЗБДЛ-1041 от 06.04.2020 г., според който, на 06.04.2020
г., около 16:48 часа, в Сектор „БДС“, към ОДМВР, Пловдив, при подаване на
заявление за издаване на български личен документ – паспорт, е установено,
че П.К.К. не е опазил български личен
документ – паспорт № *********, издаден на 24.10.2006 г., валиден до 24.10.2011
г. Деянието е квалифицирано, като нарушение по чл. 7, ал. 1, предл. трето от ЗБЛД. Актът е връчен на неговия адресат на 06.04.2020 г.
Според ищеца, по указания на
служител от Сектор „БДС“ към ОДМВР, Пловдив, на 07.04.2020 г. е внесъл по
сметка на Областна дирекция на МВР сумата от 30,00 лв., като равностойност на
дължимата глоба за нарушението. В тази насока е представена Вносна бележка,
рег. № 80953GРАА-57623 от 07.04.2020 г., с която П.К.К. е наредил, в полза на ОДМВР,
Пловдив, по сметка на дирекцията да се приведе сумата от 30,00 лв. (л. 16 по а.н.дело № 2806/2020 г.). Като основание за транзакцията е
посочено „Акт 1041 от 06.04.20 г., за нарушения на ЗБЛД от бълг. граждани“.
Според документа, преводът е изпълнен на 07.04.2020 г.
Издадено е било Наказателно
постановление № БДС-ЗБЛД-1041 от 09.04.2020 г., с което Началникът на Сектор
„БДС“ към ОД на МВР гр. Пловдив е наложил на П.К.К., за нарушение на чл. 7, ал.
1, предл. трето от ЗБЛД, на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД,
административно наказание глоба в размер на 30,00 лв.
По жалба на К., наказателното
постановление е било изцяло отменено с Решение № 1198 от 27.07.2020 г.
постановено по АНД № 2806 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив. Решението
на съда не е било обжалвано и е влезнало в сила на 26.08.2020 г.
ІІІ. За допустимостта на исковата претенция:
Въз основа на описаните факти и
обстоятелствата, при които същите са проявени, несъмнената констатация е, че
въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение №
БДС-ЗБДЛ-1041 от 06.04.2020 г, ищецът К. е заплатил на ответната ОДМВР, Пловдив, сумата от 30,00 лв.
Това е сторено на 07.04.2020 г., непосредствено след съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и преди издаване на наказателното
постановление, с което е наложена глоба в размер на 30,00 лв.
В случая трябва да се съобрази,
че според чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, наказва
се с глоба от 30 до 200 лв. лице, което: изгуби, повреди или унищожи български
личен документ.
Съвкупната преценка на описаните
факти в контекста на цитираната правна норма, обосновава основателна индиция,
че твърдението на ищеца, за това, че заплащането на паричната сума от 30,00 лв.
по сметка на ОДМВР, Пловдив е сторено по указание на служител на Сектор „БДС“,
който явно е бил наясно с конкретния размер на глобата, която ще бъде наложена
на К..
Според чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания: по влезли в сила наказателни
постановления. Тоест, размерът на наложената глоба, като парично
административно наказание, става ликвидно и изискуемо вземане на държавата,
едва след влизане в сила на наказателното постановление. В случая плащането на
сумата от 30,00 лв. в полза на ОДМВР, Пловдив е станало не само преди влизане
на наказателното постановление в сила, но и преди неговото издаване, като
писмено обективирано волеизявление на административнонаказващия орган.
Това налага явния извод, че в
случая, администрацията е приела от К., едно недължимо плащане на сумата от
30,00 лв. в хода на административнонаказателното производство по издаване на
наказателно постановление № БДС-ЗБЛД-1041 от 09.04.2020 г.
Според чл. 128, ал. 1, изр. първо
от ДОПК, недължимо платени или събрани
суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по
приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите.
Видно, че недължимо плащане на
парична сума, извършено въз основа на негодно правно основание в хода на
конкретно административно-наказателно производство, не е факт, който е
предвиден в хипотезата на последно цитирания текст от ДОПК. Това ще рече, че
няма нарочен, нормативно установен ред за репариране на сумата, която е
получена от администрацията без валидно правно основание.
В тази насока, следва да се
съобрази, че с оглед съставянето на акта за установяване на административно
наказание, последвалото фактическо приемане на сумата от
30,00 лв., в хода на административнонаказателното производство, основано именно
на този акт, е действие на администрацията, което не се основава на конкретен
нормативен акт или на валиден, подлежащ на изпълнение акт на администрацията.
Приемането на недължимата парична сума е административна дейност, предприета от
ответника в хода на образувано пред него административнонаказателно
производство, като последица от която спрямо ищеца е причинена имуществена
вреда в размер на исковата сума. В този смисъл, трябва да се съобразят
указанията, дадени в Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год., по тълкувателно
дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, за
това, че макар наказателното постановление, да не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията
на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се
издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от административна дейност
по осъществяване на една от формите на юридическа отговорност. Неговото издаване
е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Тоест,
действията на администрацията предприети в хода на административнонаказателното
производство, включително и приемането на плащане, на едно все още неналожено
наказание, следва да бъдат квалифицирани като изпълнение на административна
дейност.
Причиняването на имуществена
вреда в размер на исковата сума, като последица от изпълнение на
административна дейност и липсата на специален ред за репарирането на тази
вреда, налага извода, че начинът на защита на заявените от К. права е този,
установен в ЗОДОВ. Това пък ще рече, че исковата молба е ДОПУСТИМА.
С оглед възраженията на
ответника, трябва да се поясни, че фактът на предявяване на исковата молба, сам
по себе си е покана за плащане на исковата сума от ответника и го поставя в
забава по отношение на изпълнението на това, негово парично задължение. Ето
защо, ако ответника не оспорва дължимостта на претендираната от него парична
сума, то няма никаква пречка, непосредствено след получаване на исковата молба,
той да предложи на ищеца доброволно изпълнение на задължението и с това да
сложи край на производството. Такова намерение и предложение от страна на
ответника не се констатира в случая. Обратно, в отговора на исковата молба,
изрично се поддържа становището, че
паричните претенции на К. са неоснователни и недоказани по размер.
ІV. За правото:
Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
Както се посочи, като последица
от осъществена от ответника административна дейност, изразяваща се във
фактически и правно необосновано приемане на процесната сума от 30,00 лв., в
хода на административнонаказателното производство, спрямо ищеца е причинена
имуществена вреда в размер на главната искова претенция. Тоест, искът е доказан
по основание. Относно неговия размер, спор не се формира, доколкото от
представената по делото Вносна бележка, рег. № 80953GРАА-57623 от 07.04.2020г.
е видно, че сумата от 30,00 лв. е преведена от К. и фактически получена от
ответната дирекция.
На следващо място трябва да се
посочи, че в случая не са налице основанията по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ,
както счита ответника. Дали ищецът е допринесъл с виновното си поведение,
изразяващо се извършването на административно нарушение, за образуването на
административно-наказателното производство и издаването на наказателното
постановление е въпрос, който е релевантен в рамките на административното и
съдебното, административнонаказателно производство. В случая, този въпрос е
окончателно разрешен с влязло в сила Решение
№ 1198 от 27.07.2020 г. постановено по АНД № 2806 по описа за 2020г. на Районен
съд Пловдив.
Като основателна по изложените до
тук съображения се явява и акцесорната претенция на ищеца, да се присъди обезщетение
за забавено плащане на паричното задължение от 30,00 лв. в размер на законната
лихва, считано 26.08.2020 г., тоест от датата на влизане в сила на решението на
районния съд с което наказателното постановление е отменено, до окончателното ѝ изплащане.
В този смисъл Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2004 г. на
ВКС, ОСГК сочи, че при незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им.
Общият принцип, съобразно който се
определя началният момент от който се дължи обезщетение за забавено плащане на
дължима парична сума е момента на изпадане
на длъжника в забава. В случая както се посочи, вредата за ищеца не е последица
от издаване на незаконосъобразното наказателно постановление, а от
административната дейност на ответника, изразяваща се в приемането без
основание на заплащането на сумата в размер на 30,00 лв. от ищеца, в хода на
вече образуваното административнонаказателно производство. Както се посочи,
доколкото въпросната парична сума подлежи на репариране от безоснователно
получилия я ответник, то моментът, в който длъжникът е поставен в забава е
този, в който исковата молба е предявена в съда. В случая това е сторено на
31.08.2020 г.
V. За разноските:
На основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски. Те съобразно представения списък по делото се констатираха в размер
на 310,00 лв. – 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10,00 лв.
заплатена държавна такса.
В случая с оглед възражението на
ответника, трябва да се съобрази, че адвокатското възнаграждение, към момента
на неговото уговаряне между ищеца и процесуалния му представител, е било в
рамките на размера установен в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действалата към
този момент редакция ДВ, бр. 28 от 2014
г.).
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пловдив, да заплати на П.К.К., с ЕГН **********,***, сумата от 30 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди в резултат на заплащането без основание на същата сума в
административнонаказателното производство, в хода на което е издадено
Наказателно постановление № БДС-ЗБЛД-1041 от 09.04.2020 г., от Началник Сектор
„БДС“ към ОД на МВР гр. Пловдив, отменено с влязло в сила съдебно решение по а.н.дело
№ 2806/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пловдив, да заплати на П.К.К., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 310 лв. (триста и десет лева),
представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: