№ 721
гр. Пловдив , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330202789 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно постановление № 21-1030-002508 от
24.03.2021г. от М.В.М. на длъжност *** група към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна Полиция Пловдив, с което на Б. Г. И. от ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. С жалбата е посочено че допълнителни съображения ще
се представят след запознаване с преписката по делото.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от адв.Г. И. съгласно приложено по делото пълномощно. Адв.И. поддържа
жалбата и искането за отмяна на НП. В пледоарията си представи доводи за
допуснато от контролните органи нарушение при установяване на
констатираното затъмнение на предните обзорни стъкла на автомобила,
изразяващо се в не използване на регламентирано техническо средство за
измерване „Транспи-1070“. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Представя писмено становище с което счита жалбата за
1
неоснователна и представя доводи в подкрепа на искане за потвърждаване на
НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят Б. Г. И. е правоспособен водач на МПС и притежава
надлежно издадено СУМПС, категории В АМ. Води се на отчет в ОДМВР
Пловдив.
Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите на съставен на
04.03.2021г. в гр.Пловдив против жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АA, бланков № 798269 за това,
че на 27.11.2020г. около 15:00 часа в гр.Пловдив, на бул.“К.Мария Луиза“ №
10 управлява лек автомобил „БМВ-520“ с рег. № **** – чужда собственост,
като извършва следното: 1. Водача управлява със затъмнени предни обзорни
стъкла на автомобила /съставен фиш по ЗДвП – Х/603959 от 27.11.2020г. от
мл.инс.Г.Г./ - обжалва АНД № 2020533027270893/2020г.; 2. Не е заплатил
наложена глоба с НП /19-1030-013160 от 07.02.2020г. с което виновно е
нарушил чл.105, чл.190, ал.3 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му е вписал
саморъчно „имам възражение и ще ги изложа на по-нататъшен етап“. В
съставения акт е посочено че е иззето като доказателство СУМПС №
*********. Актът е подписан от посочените в него лица, като на дата на
неговото съставяне е връчен препис на жалбоподателя, удостоверено с
разписка, неразделна част от акта. В представения по делото акт е вписано че
на 04.03.2020г. посоченото като нарушител лице е получило СУМПС № 283
305 134 и прилага разписка за платено НП. В законоустановения три дневен
срок пред АНО не са били представени писмени възражения от
жалбоподателя относно съставения АУАН и посочените в него нарушения.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за нарушение
по чл.105, ал.1 от ЗДвП. В НП е посочено, че НП/19-1030-013160 от
07.02.2020г. е влязло в законна сила на 28.11.2020г. поради което и не му
налага глоба за това нарушение. Издаденото НП е било лично връчено на
01.04.2021г. на жалбоподателя. В срок пред РС Пловдив е било обжалвано
НП.
2
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят И. Т. Т.
потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетел посочи че няма спомен
относно конкретното нарушение, посочено в акта тъй като е доста срещано
нарушение. Свидетелят посочи че след като възприемат автомобила отдалеч,
установяват водача и извършват проверка за неплатени глоби. Свидетелят
посочи че не е използвано техническо средство за установяване до каква
степен са затъмнени стъклата.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя, чиито показания съдът кредитира като
обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото. При така установената
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
3
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно“ и
„незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/. Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд ,
достигна до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по
дело АУАН и НП, както и приложената административна преписка намира, че
4
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. Въпреки че атакуваното НП е издадено в срок,
в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение определящо заключение на съда за
отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП в редакцията действала
към момента на извършване на нарушението: „Забранява се ограничаване на
видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на
автомобила,осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване
на прозрачността им”. Не оспорено и от жалбоподателя е установеното по
делото че предните странични стъкла и задно обзорно стъкло на
управлявания от жалбоподателя автомобил са били затъмнени, с което реално
се намалява видимостта през тях. По мнение на настоящия състав
затъмнението на предните странични стъкла и задното обзорно стъкло следва
да се приеме, че касае намаляване на прозрачността им, с което се намалява
видимостта през последните, което от своя страна е забранено. Тази забрана
обаче не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43
на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените
нации по аргумент на чл.105, ал.3 от ЗДвП, като законодателят не държи
сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително,
чрез поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е
намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Според т.6.3.1.1.1. от него общата светопропускливост през предните стъкла
и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за
видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали
ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така
регламентираните граници е необходимо да се извърши тест с техническо
средство „Транспи – 1070“. Въпросната разпоредба е въведена с ДВ, бр.101 от
2016г., в сила от 21.01.2017 г. и следва да се счита като по-благоприятен
закон за дееца по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото регламентира
допустимост от намаляване прозрачността на предните стъкла в определени
проценти съгласно Правило № 43. В случая контролните органи не са
извършили замервания, поради което не може да се приеме, че
5
констатираното затъмнение на предните обзорни стъкла на автомобила е в
отклонение на допустимите ограничения, поради което и НП в частта му
относно горепосоченото нарушение следва да се отмени.
Съобразно изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото се явява основателно и
следва да бъде уважено. Удостоверените разноски в размер на 300 лева са
като размер в съответствие с разпоредбата на чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата и във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и съдът
счита че следва да ги присъди в полза на жалбоподателя.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002508 от 24.03.2021г.
от М.В.М. на длъжност *** група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
Полиция Пловдив, с което на Б. Г. И. от ***, ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР ПЛОВДИВ да заплати на Б. Г. И. от ***, ЕГН
********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направените
разноски – адвокатски хонорар по АНД № 2789/2021г. по описа на Районен
съд гр.Пловдив.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване
на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6