Решение по дело №2330/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1776
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20213100502330
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1776
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502330 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК по въззивна
жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез адв. Г. срещу решение
№262188/06.07.2021г., постановено по гр.д. №9132/20г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с
която е бил отхвърлен иск на кредитор за установяване на дължимостта на остатък от
вземане за неустойка начислена при прекратяване на абонаментен пакетен договор за
далекосъобщителни услуги за мобилен номер +359*********, в размер на 213.86лв,
съответно на стойност на предоставено ползване на устройство XIOMI Redmi 5 Plus 64 GB
Dual Blue, удостоверено като изпълняем дълг на клиента М. М. С. в нестабилна заповед за
изпълнение и са определени разноските по делото.
Доставчикът кредитор сочи пороци на решението, изразяващи се в нарушения на
процесуалните правила по преценка на събраните доказателствата, довели съответно до
неправилно установени факти относно размера на договорената неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на договор, по който клиентът е ползвал пакетна отстъпка от
редовна цена на получено мобилно устройство, приспадната при определяне на погасителен
план за лизингови вноски. Сочи, че съдът е игнорирал уговорка на страните както за
стандартна цена на лизингована вещ, така и на намаляването й поради обвързването с
договора за мобилните услуги и съответно извода за липса на доказателства за размер на
отстъпка е необоснован. Оплаква се и за неправилна преценка на фактическия състав,
пораждащ право на доставчика да прекрати предсрочно абонаментния договор при
1
продължително неизпълнение на клиента, като сочи че правото му е предвидено в общи
условия без да се изисква изрично допълнително предизвестие, поради спецификата на
услугата и ограничаването на достъпа до мрежата при липса на предплащане на абонамент
за съответен месечен период. Позовава се и на установената практика на доставчика да
уведомява клиента с изпращане лично до него текстови съобщения с предупреждения за
поетапното ограничаване на ползването на услугите и фактическото спиране на изходящи, а
в последствие и входящи повиквания като поведение, индикиращо конклудентно
намерение на кредитора да прекрати изцяло предоставянето на услугата, както и
фактурирането в кредитно известие на вече недължими абонаменти за остатъчен период
като недвусмислено изявление за прекратяване, адресирано към клиента преди
начисляването на дължимата неустойка. С доводи за изцяло доказана по размер претенция,
доставчикът моли за уважаване на иска за установяване на това спорно вземане.
Пълномощникът на въззивника не е пледирал допълнително по съществото на спора.
Особеният представител (назначен на ненамерен на постоянен и настоящ адрес
ответник) оспорва жалбата с доводи правилен извод на първата инстанция за
неоснователност на претенция, останала недоказана, поради неосигурените разноски за
събиране на допуснато доказателство за размера на отделните елементи, формиращи общо
фактурирана неустойка, вкл. и размера на разликата между редовната цена на лизинговото
устройство и тази, ползвана от клиента с отстъпка.
По същество адв. Л. бланкетно поддържа доводи за неоснователност на претенцията
и моли за потвърждаване на обжалваната отхвърлителна част от съдебния акт.
Искане за определяне на разноски за настояща инстанция въззивникът е заявил в
жалбата, без да е конкретизирал размер в списък по чл. 80 ГПК.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд
се е произнесъл с определение № 3382/27.09.21г., като е докладвал констатациите си
относно предмета на оплакванията по обжалваното решение и становищата на страните.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани
в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалвана част съответства на
предявен иск за установяване на оспорено в срок от длъжника вземане, за което е била
издадена заповед за изпълнение по твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК). Основанието на
иска е очертано от първоинстанционния съд изцяло съответно на твърденията на кредитора
като дължимост на вземане за неустойка, начислена при предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за далекосъобщителна услуга, доставена на абонат чрез предоставен
номер от доставчик - оператор на мрежа и ползване на предоставено на лизинг с отстъпка от
стандартна цена мобилно устройство. Първоинстанционният съд е разгледал иска за
установяване на сборно вземане, заявено от кредитора като породено по два договора, като
елементите, формиращи общо фактуриран краен дълг на клиента са индивидуализирани
като различни задължения в заявлението и съответно са предявени за установяване по
отделно при сезиране на съда по реда на чл. 42 ГПК. Фактическият състав, пораждащ
2
вземането от 213.86 лв u като част от неустойката, определяема като равностойност на
отбива от цената на конкретна лизингована вещ XIOMI Redmi 5 Plus 64 GB Dual Blue, за
целия остатъчен срок от договора за ползването й в пакет с абонамента за номер
+359*********) изцяло съответства на фактическото описание в т. 9 и 12 от заявлението,
съответно възпроизведено и в основанието на дълга по спорната заповед за изпълнение.
Ненамирането на ответника на регистриран адрес е осуетило стабилизиране на
изпълнително основание за вземане, заявено като безспорно. По тази установителна
претенция произнасянето на първата инстанция е допустимо.
При постановяване на решението си първоинстанционния съд е разгледал и
отхвърлил само тази част от установителния иск(след като е приел за доказана останалата
част от неустойката, равняваща се на три абонаментни такси) и само в тази част решението е
обжалвано.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Доставчикът е основал искането си на съставени с участието на ответницата
писмените договори с формална доказателствена сила. Вписаното в договорите съдържание
ангажира ответницата като лично нейно волеизявление за първоначално закупуване на 24
месечен абонамент за доставка на услугите на мобилния оператор, предоставяни при общи
условия, с които клиента е бил запознат, като и ползване на лизинг на предадено от
доставчика устройство, с което тези услуги да бъдат потребявани. Видно от така преценения
договор, на 13.07.2018г, ответницата С. уговорила с въззиваемия доставчик на
далекосъобщителни услуги ползване на план за мобилен номер +359********* „Тотал”(с
включено неограничено ползване на разговори в национална мрежа и роуминг в зона ЕС,
200 мин. в международни мрежи зона 1,2 и Балкани, 10 000МВ мобилен интернет в БГ и
4650МВ в зона ЕС и достъп до дигитална услуга НВО) с пакетна цена от 30.99лв на месец,
като едновременно с това е приела да получи мобилен апарат марка XIOMI Redmi 5 Plus 64
GB Dual Blue, което да ползва като лизингополучател срещу уговорената намалена цена на
лизинговата вещ 304.76лв. В т. 7 от подписания от клиента договор изрично е оповестено, че
стойността на лизингованото устройство възлиза на 589.90лв като стандартна доставна цена,
но при ползването му с уговорен абонамент за услуги на доставчика, клиентът ползва
отстъпка от 285,14лв и намалената лизинговата цена покрива целия срок на договора. В
същият документ са посочени и неустойките, дължими в полза на доставчика при
прекратяване на ползването на услугите преди края на 2 год. срок по вина или иницаитива
на клиента, като отстъпката от стандартната цена, съразмерно на неизтеклия период до края
на фиксирания срок е посочена като втори компонент на неустойката, наред с
обезщетението за неполучения очакван приход от абонаментните такси. На същата дата е
договорено и ползването на предоставения от доставчика апарат, като общата лизингова
цена (в размер след намаляването й с отстъпката) от 294,77лв е била разсрочена на
първоначална вноска от 65лв и общо равни 23 месечни вноски по 9.99лв, с допълнителна
финална сума за изкупуване на лизингованото устройство в края на 24 месечния период.
3
Сборната цена, която клиентът следва да заплати, ако не върне ползвания работещ телефон
в запазен външен вид точно съвпада с посочената в абонаментния договор стандартна цена
на новата вещ след отстъпката, договорена с доставчика.
Валидността на тези споразумения се оспорва с позоваване на неравноправен
характер на тази част от неустоечната клауза.
Още в отговора по иска представителят на ответника основава възражение срещу
действителност на клаузата на правила, защитаващи потребители във всички случаи когато
се договарят с доставчици на услуги извън професионалните си интереси, уредени в Закона
за защита на потребителите. Това възражение вече е било обсъдено от първата инстанция,
като съдът е преценил, че неустойките не надхвърлят присъщата им функция на
обезщетение за предвидими вреди и санкция, стимулираща добросъвестно поведение на
потребителя. Към тези съображения, които се отнасят за всяко договаряне на неустоечни
клаузи, въззивният съд допълнително отчита и че този елемент от неустоечно съглашение
не поражда дисбаланс, който да предоставя необосновано преимущество на доставчика, да
лишава потребителя от възможности, съхранени за насрещната страна или по друг начин да
нарушава равновесието, характерно за добросъвестно уговорени насрещни престации. Само
наличието на клаузи (извън съществения предмет на сделката), наложени недобросъвестно
от търговеца в ущърб на потребителя законът урежда като основание за нищожност(чл. 146
ал.1 ЗПК), като прекомерното обезщетение е посочено като частен случай на
неравноправност. В случая обаче самото обезщетение е договорено като определяемо
спрямо ясно обявена от доставчика отстъпка, предложена на клиента като част от пакетно
предложение. По отношение на стандартната цената на устройството не би могло да се
изследва недобросъвестно поведение на доставчика, тъй като несъмнено на клиентите са
предлагани различни варианти за придобиване на търсени от тях стоки, като изборът между
офертата за свободно закупуване, без допълнително обвързване с договор за услуга или
пакетни оферти за незабавно придобиване на вещ и абонаментна услуга или ползване на
лизинг за срока на абонамента. Явно е че с избора си на пакет, потребителя е признал, като
съответен на личния му интерес търсенето не само на достъп до мрежата(възможен
принципно с каквото и да е устройство, годно да извлече сигнал от СИМ–карта), но и
конкретната нова вещ, предлагана от доставчика. Затова и избора на пакетната цена,
формирана от двата компонента – абонамент за мобилния трафик и лизингова цена е част от
онова съществено съдържание на сделката, която страните уговарят конкретно и остава
извън контрола върху едностранно наложени на неподготвен потребител допълнителни
клаузи (Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., ВКС, ТК, І т.о.). При това
положение, не може да се приема за небалансирано и наложено в ущърб на потребителя
обезщетение, което да компенсира доставчика за сигурните му вреди от пропуснатия
пакетен доход, очакван в размер, калкулиран при отчитане и на двете престирани от него
блага (услуга и вещ) и планирана обща печалба (като сбор от намалена до лизингова
стойност продажна цена и дългосрочния приход от абонамент). И ако заместваща сделка на
покритие на кредиторовия интерес (чрез предлагане на освободения от неизправния клиент
4
номер за ползване на друг клиент) би могла обосновано да се предвиди за мобилната услуга,
не може да се очаква подобно покритие и за прихода от устройството, тъй като дори и то да
бъда върнато вече ще е употребено и не би могло да се предлага на цената на нова вещ,
каквато е получил лизингополучателя. Респективно началната отстъпка остава
икономически неоправдана ако не бъде получена в цялост и абонаментната цена. Така в
заключение съдът преценява, че не само че тази част от неустойката не е несъразмерно
висока, но напротив, без нея потребителя би получил възможност да задържи за себе си
порезната му вещ на несправедливо занижена цена, т.е. да реализира ползи от
недобросъвестното си оттегляне от договор със срок, несъмнено уговорен в интерес и на
неговия кредитор.
В заключение въззивният съд намира, че правоизключващите възражения на
ответницата не са основателни. Служебната проверка, предприета от въззивния съд в
изпълнение на задължението по чл. 7 ГПК опровергава съмнения за неравноправност.
Затова не следва да се коригира и крайния извод на първата инстанция относно валидно
възникнали задължения на абоната, със съдържанието, договорено в пакета от сделки за
достъп до услугите по мрежата на доставчика и за ползването на предоставеното от него
техническо устройство. Валидността на акцесорната клауза за неустойка в полза а
доставчика вече е призната и в необжалвана част от решението по отношение на другия
договор между същите страни. Затова при решаването на спора по същество настоящият
състав на съда преценява служебно само валидността на тази част от неустоечната клауза.
Както вече се посочи, основното съдържание на договора,включително и цената на
услугите по абонаментните планове за всеки номер, с отстъпки и времето за което те се
прилагат, както и размерите на отделните лизингови вноски за устройства, предадени на
клиента са удостоверени като взаимно договорени от насрещните страни в писмени
договори и затова размерите им са установени чрез противопоставим на длъжницата
съставен от нея документ. Затова въззивният съд приема за категорично установено, че при
подписване на тези договори, длъжницата е признала, че приема да ползва отстъпката така,
както е фиксирана в т. 7 от договора (л. 19 от делото на ВРС).
Няма спор относно факта на прекратяване на отношенията между доставчика и
клиента му най късно към 05.11.2018г., като това обстоятелство преюдициално е установено
като част от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка за предсрочно
прекратяване на пакетния договор в частта от решението която вече е влязла в сила. До края
на уговорения срок 13.07.2020г са оставали 19 месеца, съответно неустойката, определена
като пропорционална част от получената отстъпка (285.14лв) може да се определи с проста
аритметична операция като се приложи съотношение 19/24. Оплакването на въззивника за
необосновано възлагане на тежест на доказване при така събраните писмени доказателства е
основателно. Въззивният съд установява размера на неустойката до 225.73 лв, което
надхвърля поискания от кредитора размер от само 213.86лв. Претенцията на доставчика е
изцяло доказана и следва да се уважи.
Разликата в изводите на двете инстанции налага отмяна на обжалвания акт и
5
ревизиране на разпределението на разноските. С уважаването на пълния размер от заявените
от кредитора вземания няма основание за каквото и да е редуциране на направените от него
разноски. Съответно и присъдените в негова полза суми следва да се допълнят до размера,
посочен в заповедта за разходите по заповедното производство (общо 205лв) и сбора от
555лв съответен на държавна такса (75 лв), аванс за възнаграждение на особен представител
(300лв) и адвокатски хонорар (180лв), заплатени за първа инстанция.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да
бъде компенсиран и за разходите за защита по изцяло основателната жалба. Макар да не са
посочени в списък, съдът констатира по приложените доказателства разходите за такса
(25лв), депозит за възнаграждение на особения представител (150лв) и удостовереното в
договора за правна защита пред настоящия съд платено в брой възнаграждение на адвокат
(180 лв). Общият сбор от 355лв следва да се възложи на въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262188/06.07.2021г., постановено по гр.д. №9132/20г. по описа
на ВРС, В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен иска на въззивника за установяване на
дължимост на вземане по реда на чл. 422 ГПК в размер на 213.86лв, претендирано като част
от сборна неустойка, начислена поради прекратяване на договор за ползвани услуги и
лизингована вещ, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на оспорващ длъжник, че ВЗЕМАНЕТО
удостоверено като част от сборна неустойка от 291.32лв за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент в издадената заповед № 2516/10.06.2020г по ч.гр.д. 6005/20г на ВРС
СЕ ДЪЛЖИ като вземане на доставчик по договор за пакетна далекосъобщителна услуга,
предоставена на абонат с телефонен мобилен номер +359*********, в размер на 213.86лв,
съответно на отстъпка от пазарна стойност на предоставено ползване на лизинг устройство
XIOMI Redmi 5 Plus 64 GB Dual Blue, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, по иск предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Теленор България“ЕАД,
ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу М.М. С., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
ул.“Владимир Димитров –Майстора“ 11.
ОСЪЖДА М.М. С., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“Владимир Димитров –
Майстора“ 11 да заплати на „Теленор България“ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6
следните суми:
6
• 76.85 лв(седемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
допълнителна горница над определени съдебно- деловодни разноски до пълния размер,
направен по основателно заявление за заповедното производство
• 208.76лв(двеста и осем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
допълнителна горница над определени за първа инстанция деловодни разноски до пълния
размер направен от ищеца по основателна претенция в исковото производство
• 355лв. (триста петдесети пет лева) представляваща направени за въззивното
производство съдебно- деловодни разноски по основателна жалба, на осн. чл. 78 ал.1 т.1 вр.
чл. 81 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал. ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7