РЕШЕНИЕ
№ 2290
гр. Бургас, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120104206 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: * срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от А.В.Д. и М.М. заедно. Иска се от съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 лева, представляваща платена сума от ищеца по
силата на нищожна клауза от договор за мобилни услуги № */14.10.2019 г., сключен между
страните.
Посочено е, че страните са сключили договор за мобилни услуги. На
07.06.2021 г. ответникът е издал сметка за заплащане на сумата от 2 лева, представляваща
неустойка („обезщетение“) за обработка на просрочени задължения, като ищецът е заплатил
сумата. Счита обаче, че не дължи неустойката в размер на 2 лева, тъй като клаузата от
Общите условия към договора, с която е уговорена, е нищожна. На първо място същата
противоречи на разпоредбите на ЗЗП, защото не е индивидуално уговорена. Освен това под
така наречената неустоечна клауза се крие скрита такса и като такава излиза извън
обезпечителната й функция. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна, за което са
изложени доводи, поради това сумата е недължимо платена и следва да бъде върната.
Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е оспорил иска като изцяло
неоснователен. Посочено е, че платената сума от 2 лева не е за неустойка, а представлява
обезщетение за обработка на просрочени задължения и се начислява еднократно. Към
момента на начисляване на обезщетението ищецът е бил в неизпълнение по договора и
поради това дължи заплащане на сумата на основание чл. 79, ал. 1, предл 2 във вр. с чл. 82
ЗЗД, тъй като обхваща разходите на дружеството по администриране на просрочени
плащания. Обезщетението е посочено и в чл. 27.1 от Общите условия към договора и в
действащия ценоразпис на ответното дружество. Следва да се има предвид и че в настоящия
1
случай става въпрос за договорни отношения между търговци.
Моли съда да отхвърли иска и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Приети за безспорни с доклада на съда по чл. 146 ГПК са обстоятелствата, че
страните по делото са били в облигационно отношение по повод сключен на 14.10.2019 г.
договор за мобилни услуги и че сумата от 2 лева, представляваща съгласно Общите условия
обезщетение за обработка на просрочени задължения, е заплатена от ищцовото дружество.
Не се спори между страните, че към договора за мобилни услуги са налице Общи условия на
„А1 България“ ЕАД, с които ищцовото дружество е било запознато.
В чл. 27.1 от Общите условия на „А1 България“ ЕАД, касаещи абонатите на
мобилни мрежи, е предвидено, че „в случай на частично или цялостно неизплащане на
указаната във фактурата или друг финансово-счетоводен документ сума в срока за плащане,
абонатът дължи: законовата лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи, свързани със
събиране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране,
извършвано от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за
обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности
по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. Обезщетението в размер на 2.00 лв.
без ДДС се формира на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и
амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, и за персонал, а разходите се
начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в Общите условия за
услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение“.
Именно тази клауза от Общите условия към договора се иска от съда да бъде
прогласена за нищожна поради неравноправност, защото не е индивидуално уговорена, или
като нищожна – защото представлява неустоечна клауза и излиза извън присъщите й
функции, освен това прикрива такса, като вследствие на това отпадне основанието, на което
е заплатена сумата от ищеца на ответника.
Съдът намира доводите, изложени в исковата молба, за неравноправност на
клаузата поради противоречието й с разпоредбите на ЗЗП, защото не е индивидуално
уговорена, за неоснователни. В случая страни по договора за мобилни услуги са две
юридически лица, като сделката между тях е търговска. В § 13, т. 1 ДР на ЗЗП е дадена
дефиниция на понятието потребител – по смисъла на закона това е „всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност“. Според чл. 3а от Общите условия на „А1 България“ ЕАД „„потребител“ е
физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна
услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или
професия“. В Закона за електронните съобщения с актуалната му редакция в частта на §1, т.
49 (изм. и доп. с ДВ, бр. 20 от 2021 г.) потребителят също е определен като физическо лице.
Ето защо и съдът намира, че конкретният договор за мобилни електросъобщителни услуги
не е потребителски договор, тъй като общият и специалният закон не придават на
юридическото лице качеството на потребител по този вид договори. Поради това и в случая
неприложима е защитата, уредена в Закона за защита на потребителите, касаеща
неравноправност на клаузи от договора поради това, че не са индивидуално уговорени.
Възражението на ищеца в тази му част не следва да се обсъжда по същество.
Другото основание, наведено от ищеца, е за недължимост на сумата поради
това, че клаузата по същността си представлявава неустоечна клауза и като такава
неустойката е нищожна, излизаща извън присъщите й функции, тъй като цели да прикрие
2
скрита такса, а такси се дължат за конкретни услуги. Тълкувайки разпоредбата на чл. 27, т. 1
от Общите условия, в които е предвидено заплащането на процесната сума от 2 лева,
определена като „обезщетение за обработка на просрочени задължения, което обхваща
разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени
плащания“, съдът намира, че по същността си тази сума представлява вид такса, определена
от оператора на мобилни услуги предварително и включваща направени от него разходи за
обработка на просрочени задължения. Тази такса не представлява неустойка, тъй като по
принцип целта на неустойката е обезпечаване изпълнението на задължението, а в случая
процесната клауза няма обезпечителен характер. Съгласявайки се с Общите условия към
договора, подписвайки го, дружеството – ищец е приело, че при просрочие на дължими от
него суми по фактури след падежа, определен в тях, то ще дължи таксата от 2 лева,
покриваща разходи на мобилния оператор за съобщаване, администриране, оформяне на
документи и други подобни. Не е необходимо доказване направа на конкретни разходи и
техния размер за дължимостта на таксата от 2 лева, доколкото същата е с предварително
посочен в Общите условия размер. Освен това, както бе посочено по-горе, ищецът не е
потребител на електросъобщителни услуги по смисъла на закона, за да се изследва
неравноправността на клаузата на основанията, посочени в Закона за потребителите.
Поради това и съдът счита, че сумата е събрана на годно основание и не се
дължи връщането й. Искът следва да бъде отхвърлен.
Съобразно направено изрично искане, както и съгласно разпоредбите на чл.
78, ал. 3 и чл. 8 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Минолби“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от В.М.Т., срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от А.В.Д. и М.М. заедно, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2 лева, представляваща платена сума от ищеца по силата на
нищожна клауза – чл. 27.1 от Общите условия на „А1 България“ ЕАД към договор за
мобилни услуги № */14.10.2019 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „Минолби“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *
да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от А.В.Д. и М.М. заедно, сумата от 100 лева (сто лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3