Решение по дело №479/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба от ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“, ЕИК *********, с физическо лице – търговец П. Т. Б. срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/4804#2 от 08.02.2024 г. издаден от зам. – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който е прекратен по отношение на ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2023 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ във връзка с подадени от ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ заявления за подпомагане УИН: 03/280520/86084, УИН: 03/260521/90696 и УИН 03/170522/94664 в размер на 33698,13 лева, на основание чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2, б. “б“ и чл.6, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“.

Жалбоподателят сочи следните доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт: Не са налице предпоставките по чл.15, ал.4, т.2, вр. ал.3, т.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно чл.41 от Наредба №4/24.02.2015 г. кандидатите за подпомагане подават заявление съгласно изискванията на Наредба № 4/30.03.2023 г. и е приложима за Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Съгласно §3, т.1 от ПЗР на Наредба №4/30.03.2023 г. през 2023 г. периодът за подпомагане на заявленията е до 21.07.2023 г. На основание чл.16, ал.4 от Наредба №4/30.03.2023 г. кандидатите за подпомагане могат да отстраняват явни фактически грешки. Не е отбелязал мярка „Биологично земеделие“ поради явна техническа грешка от страна на служителя на Общинска служба Земеделие – [населено място] – гл. експерт С. И. Н.. Няма промяна в отглежданите от него трайни насаждения и реколтивираните площи, винаги се е доверявал на служителите на ОСЗ за копиране на данните от предходните години. Поради много промени, с оглед прилагането на новоприетата Наредба №4/30.03.2023 г., неточности при очертаванията за 2023 г., технически неуредици в ИСАК, например липсата на бутон за приключване и други се е наложило да чака последните дни на приема, за да подаде заявлението, като е бил силно притиснат от сроковете. Установява, че отбелязванията, които е направил са били за Биологични интервенции, а не за Мярка 11 за биологично растениевъдство, поради това че е бил подведен. Падал е възражение на 24.10.2023 г., тъй като счита, че е налице явна фактическа грешка и желае да продължи ангажимента. На основание чл.47 от Наредба №4/24.02.2015 г. счита, че е допустимо да поправи допуснатата грешка в заявлението. Следвало е да се отчете, че отговаря на изискванията за подпомагане и е представил необходимите документи. В писмени бележки допълва, че за „Биологично растениевъдство“ в заявлението е посочено „да“, а за мярка 11 „Биологично земеделие“ „не“, което е противоречие и нонсенс. Изтъква че според него свид. Н. е посочил, че е имало технически проблем в системата и това е засегнало всички кандидати за подпомагане не само в [населено място] и региона, но и цялата страна. Счита, че в оспорения административен акт липсват конкретни констатации, които да се обвържат с конкретна хипотеза. Допуснато е нарушение на чл.35 от АПК. Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт, а в условията на евентуалност да се върне преписката на административния орган за ново разглеждане.

Ответникът – заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител в писмено становище №3556/12.03.2024 г. и в съдебно заседание счита подадената жалба за неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Уведомително писмо изх. № 02-030-2600/716 от 16.02.2020 г. издадено от зам. – изпълнителен директор на ДФЗ /л.99-101 от делото/ установява, че ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ с уникален регистрационен номер /УРН/ 353410 на основание чл.43, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015 г. е одобрен за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ по програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“. Одобрените площи са посочени в таблица №1 на писмото, парцели: 67489-114-2-6, 32278-102-2-4, 67489-114-1-17 и 67489-493-4-3 с обща площ 20, 6 ха. Поетия ангажимент е за 5 години, с което жалбоподателят се е задължил за спазване на изискванията по прилагане на мярката.

Извършени са оторизации на бенефициент ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ за периода 16.10.2020 г. до 15.10.2023 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ и са извършени плащания за кампания 2020 г. – 22441,24 лева, за кампания 2021 г. – 22441,24 лева и за кампания 2022 г. 39362,82 лева. /л.105-113 от делото/.

От жалбоподателят е подадено Общо заявление за подпомагане вх. №20025500/12.06.2023 г. в ОСЗ – Аксаково, като данните в системата ИСАК /Интегрирана система за администриране и контрол/ са въведени от С. И. Н., Заявление за подпомагане 2023 г. от 18.07.2023 г. с отбелязване „Биологично земеделие“ (Мярка 11) – „не“. В Част „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“ е отбелязано последно стартиране на 18.07.2023 г. „предупреждения: Вид грешка: Не сте заявили направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания, 1 брой, Биологично растениевъдство“. Подадено е Заявление за подпомагане на 19.07.2023 г. – редакция на интервенции с отбелязване „Биологично земеделие (Мярка 11) – „не“. /л. 1-29 от адм. пр. и л.112-126, 134-144 от делото/.

С писмо изх. № 01-6500/4804 от 18.10.2023 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", получено от жалбоподателя на 23.10.2023 г., последният е уведомен, че при извършени административни проверки за спазване на ангажимент, поет през Кампания 2020 е установено, че не е подал „заявление за плащане“ по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ през кампания 2023. Предвид това и във връзка с разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото са посочени изплатените по направлението суми, както и общата сума, представляваща сбора от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента 84245,30 лв. В съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на жалбоподателя е указано, че следва да възстанови 40 % от посочената сума, а именно – 33698,13 лв., като при несъгласие с направените констатации е даден 14-дневен срок от получаване на писмото, в който да се представят възражения и писмени доказателства.

Жалбоподателят е подал възражение вх. № 02-031-2600/399 от 24.10.2023 г., в което е изложил, че е допусната явна фактическа грешка от страна на служителя на ОСЗ – А. С. Н.. Не отрича, че той също не е обърнал внимание на предупреждението за липса на заявление за биологично растениевъдство и заявлението не е било приключило, тъй като е изчаквано зареждане в програмата на парцелите за Биологично растениевъдство. Видял е отметки срещу съответстващите парцели за Биологични интервенции , а не за Мярка 11, което го е подвело. Посочил е, че желае да продължи поетия ангажимент по мярка „Биологично земеделие“ и е поискал да бъде отстранена явна фактическа грешка за кампания 2023.

Административното производство е завършено с оспорения административен акт.

В Докладна записка № 01-6500/4804/11.03.2023 г. от С. Г. – директор на дирекция „Директни плащания“ е изложено, че след разглеждане на възражението от 24.10.2023 г. ДФЗ – РА не е приел направеното възражение за основателно, поради което е пристъпил към издаване на акт за прекратяване на ангажимента и АУПДВ, в който подробно са обяснени мотивите за издаването му.

Разпитан е в качеството на свидетел С. И. Н., чиито показания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид доказателствата, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 23.02.2024 г., жалбата е подадена на 05.03.2024 г., в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е и изпълнителен директор на РА, в качеството на такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, а съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, като съгласно ал. 6 изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 и по чл. 73 и 74 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП регламентира, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК. Наред с горното, чл. 15, ал. 3 от приложимата в случая Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., предвижда възможност за ДФЗ за едновременно прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 в пет конкретно посочени хипотези в ал.3, сред които попада и настоящия случай. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че прекратяването на ангажимента по мярка 11 и издаване на АУПДВ във връзка с възстановяване на получената финансова помощ, макар и различни като предпоставки и правни последици, са актове, чието едновременно постановяване е нормативно закрепено и поставено в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или оправомощено от него длъжностно лице. Със Заповед № 03-РД/3203# 1 от 24.07.2023 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. С. зам. - изпълнителен директор на ДФЗ, правомощието да издава и подписва административни актове по мярка 11 "Биологично земеделие", с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление /л.40-41 от делото/. Следва, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните правомощия.

Процесният административен акт е в писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Жалбоподателят на 23.10.2023 г. е уведомен за започналото производство с писмо №01-6500/4804 от 18.10.2023 г. от зам. – изпълнителен директор на ДФЗ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК и чл.14, ал.1 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Подал е възражение № 02-031-2600/399 от 24.10.2023 г. Ответникът го е обсъдил в оспорения административен акт, като е приел, че е неоснователно, тъй като на основание §1, т.5а от ДР на Наредба №4/24.05.2015 г. „очевидна грешка“ не може да бъде посочването в заявлението на мярката или биологичната дейност. Спазени са изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като са установени фактите от значение за решаване за спора, които са били, подадено ли е заявление за плащане относно Мярка 11 „Биологично земеделие“ от жалбоподателя за кампания 2023. В производството по издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон.

Общите правила относно подпомагане на развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013. Една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР е мярка "Биологично земеделие", правилата за прилагането на която са регламентирани в чл. 29 от същия регламент. Съгласно § 3 и § 4 на посочения текст ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до седем години, като плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба № 4/24.02.2015 г. и съгласно чл.8 от същата е предвидено, че биологичните дейности по направленията от мярка 11 се прилагат за период от пет последователни години, като финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни плащания.

Следователно за биологичните дейности е характерно, че земеделските производители поемат петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на биологичните ангажименти държавите членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която е условие за допустимост на финансовата помощ за биологично земеделие. Подаването на ежегодна молба позволява да се провери спазването на поетите ангажименти за извършване на биологичните дейности и да се регулира изплащането на помощите, като неизпълнението на това задължение е предвидено като основание за прекратяване на биологичния ангажимент в чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г.

Няма спор относно установените факти, че заявление за подпомагане за кампания 2023 е с входящ номер от 12.06.2023 г., но е подадено е на 18.07.2023 г. и в него са направени редакции на 19.07.2023 г., подаването е чрез системата ИСАК, П. Б. в качеството на собственик на ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ се е подписал при подаването му на всяка страница /л.112 – 126 от делото/. В част интервенции за подпомагане относно „Биологично земеделие“ (Мярка 11) е отбелязано „не“ – л. 117. В част „заявление за плащане“ – л.122 е отбелязано с „да“ за БР „Плащане за поддържане на биологично растениевъдство“ /петгодишен ангажимент/, но за „Биологично земеделие“ (Мярка 11) няма подадено заявление за плащане. В част „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“ е отразено, че има грешка поради незаявено подпомагане от предходна кампания, като грешката е относно заявяване на „Биологично растениевъдство“, представителят на едноличния търговец е положил два подписа на тази страница – л.125. Също така в таблица за заявените площи по направление и дейности по Мярка 11 „Биологично земеделие“ ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 е отбелязано биологично растениевъдство 0,00 ха и представителя на жалбоподателя е положил подпис - л.126. Тези установявания са налице и след направената редакция на 19.07.2023 г. на заявлението /л.135, 140, 142/.

На основание чл.41, ал.1 и 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., вр. чл. 4, ал.9 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и съгласно Заповед РД09-490/03.05.2023 г. на Министъра на земеделието, начална дата за подаване на заявление за плащане е 04.05.2023 г. и крайният срок за е бил до 21.07.2023 г. съгласно §3, т.1 вр. чл. 5, ал.1, вр. чл.1, т.51 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. Няма спор, че заявлението е подадено в срок.

Съгласно чл. 9, ал.1, т.2 от Наредба №5/27.02.2009 г. заявлението за подпомагане е подадено в ОСЗ и данните са отразени с системата ИСАК, съобразно Наредба 105/22.08.2006 г. В посоченото заявление, част „Интервенции за подпомагане“ относно Мярка 11 „Биологично земеделие“ е отбелязано „не“. Отбелязано е в част „Интервенции за подпомагане“: „Биологично растениевъдство“ - „да“, но „Биологично растениевъдство“ не съвпада с Мярка 11, „Биологично земеделие“. Също така е направено заявление за плащане за „Биологично растениевъдство“, но не и за Мярка 11 „Биологично земеделие“.

Мярка 11 „Биологично земеделие“ има три направления едно, от които е „Биологично растениевъдство“ – чл.3, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

„Биологично растениевъдство“ е интервенция за подпомагане уредена с Наредба № 9 от 26 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите "биологично растениевъдство" и "биологично пчеларство", включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027. Следва, че с подаване на заявление за интервенция „Биологично растениевъдство“ не означава, че е подадено заявление за плащане за Мярка 11 „Биологично земеделие“.

Разликата се установява и от чл.1 т.36 и т.51 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, която норма предвижда - тази наредба се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по следните интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г., наричан по-нататък "Стратегическия план", и по мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР 2014 - 2020 г.), т.36 - Биологично растениевъдство (БР) и т.51 - Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. (М11). Поради изложеното доводът на жалбоподателя, че след като е заявил плащане за „Биологично растениевъдство“, следва да се счита, че е заявил и плащане за Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. е неоснователен. Също така не се получава соченото „безсмислие /нонсенс/“ в заявлението, защото между интервенция „Биологично растениевъдство“ и Мярка 11 "Биологично земеделие" е налице разлика.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., срокът от пет последователни години по ал. 1, в който трябва да се изпълняват биологичните дейности от съответното направление, започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", т. е. от 2020 г. и изтича през 2024 г. В настоящия случай, безспорно е установено, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2023 и в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., не е изпълнил задължението си, всяка година да подава „заявление за плащане“, което в съответствие с чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата №4/24.02.2015 г. обуславя законосъобразността на оспорения административен акт. При съобразяване на обстоятелството, че неподаденото заявление за плащане касае четвъртата година от поетия ангажимент, респективно че същия е прекратен преди края й, то съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., правилно административният орган с разпоредил прекратяване на ангажимента и възстановяване на 40 % от изплатената финансова помощ. Установено е от представените доказателства за извършени плащания, че жалбоподателят за 2020, 2021 г. и 2022 г. е получил общо сумата в размер на 84245,30 лева по направление „Биологично растениевъдство“ на Мярка 11 „Биологично земеделие“, ето защо правилно е определено, че 40 % от получената сума в размер на 33698,13 лева следва да се възстанови. Съдът при изчисляване на сумата за възстановяване установява, че тя е в размер на 33698,12 лева, но поради това, че грешката е в размер на 1 стотинка намира, че в тази част акта не следва да се отменя.

Съгласно §1, т.5а от ДР на Наредба №4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., не могат да бъдат „очевидни грешки“ непосочването в заявлението на мярката или биологична дейност, поради което ответникът законосъобразно е приел, че възражението в тази насока на жалбоподателя е неоснователно. В настоящия случай при преценяване налице ли е очевидна грешка следва де се съблюдава §1, т.5а от ДР на Наредба №4/24.02.2015 г., тъй като нормата е специална спрямо с §1, т.4 от ДР Наредба № 4 от 30.03.2023 г.

Относно довода на жалбоподателя, че е следвало на основание чл.16, ал.4 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. да се допусне отстраняване на явна фактическа грешка съдът приема, че е неоснователен поради следната правна уредба. Съгласно чл.16, ал. 4 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, кандидатите за подпомагане могат да отстраняват явни фактически грешки в подадените заявления за подпомагане по всяко време до одобряване (изцяло или частично) или отказ на плащането, като с §1, т.4 от ДР на наредбата е предвидено, че "Явни фактически грешки" са грешки, касаещи данните по чл. 7, ал. 1, т. 1. Не са явни фактически грешки непосочването в заявлението на интервенции и мерки. В настоящия случай е налице непосочване в заявлението на „Мярка 11“, по която е трябвало да се заяви плащане, поради което е неоснователен довода на жалбоподателя, че е допусната явна фактическа грешка, която може да се поправи.

Член 14, ал.1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. е неотносим към настоящия случай, поради това, че административния акт е издаден поради неподадено заявление за плащане по чл.6, ал.1 и 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., а не поради установени несъответствия между декларираните данни в заявлението за подпомагане, свързани с условията за подпомагане по заявените интервенции, и данните, установени чрез административни проверки и/или от системата за мониторинг на площ. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателя, че е следвало да му се предостави възможност да поправи допуснатите пропуски.

Нормата на чл.47, ал.1 и 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. също не е относима в случая, тъй като е относно подаване на заявление за подпомагане, а не за плащане. Поради това доводът на жалбоподателят, че е следвало да му се предостави възможност за промяна на заявлението за плащане е неоснователен.

На основание чл.2, ал.2 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., вр. чл.30, ал.2, т.8, жалбоподателят е подал заявлението в системата ИСАК. Съобразно чл.8, ал.2 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. жалбоподателят е подписал лично заявлението и не оспорва този факт. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., кандидатът за подпомагане носи отговорност за включеното в заявлението за подпомагане и за точността на въведената информация. От разпита на свид. С. Н. е установено, че в качеството на служител на ОСЗ – Аксаково е попълнил заявлението на жалбоподателя в електронната програма, според това, което му е посочено от представителя на жалбоподателя. След това заявлението е материализирано на хартия, като представител на жалбоподателя се е подписал навсякъде, където е необходимо. Свид. Н. уточнява, че подписите са много, за да се осъществи запознаване със съдържанието. Свидетелят е посочил, че е имало проблеми в програмата ИСАК, но те са били свързани с визуализиране на имотите, но в случая заявлението е било попълнено. Посочва, че заявлението е започнато на 12.06.2023 г., попълнено и подадено е на 18.07.2023 г., като на 19.07.2023 г. е направена корекция, свързана с допълване на сорт череша, за която може да получи допълнителна субсидия, тоест корекцията не е свързана с Мярка 11. Съдът приема, че свидетелските показания са в съответствие с писмени доказателства, защото се установява, че заявленията са подписани от П. Т. Б. собственик на ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ – П. Б.“ и жалбоподателят не оспорва този факт. Същият е имал възможност да се запознае със съдържанието на заявлението, защото се е подписал на всяка страница. В този смисъл е неоснователен доводът му, че е бил подведен от служителя на ОСЗ – Аксаково.

Жалбоподателят е посочил, че и други дружества в региона, обслужени от същия служител на ОСЗ – Аксаково са потърпевши на техническите неуредици в ИСАК през кампания 2023. Съдът приема, че наличие на издадени административни актове спрямо други дружества са неотносими за спора. В заключение е неоснователен довода на жалбоподателя, че служител на ОСЗ – Аксаково е причина за неподаване на заявление за плащане за кампания 2023 от страна на жалбоподателя.

В случая е без значение дали жалбоподателят отговаря на изискванията за подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“, поради това, че ангажимента е прекратен поради неподадено заявление за плащане за одобрените площи. В този смисъл е неоснователен довода му, че ответникът не е съобразил тези факти.

Според практиката на СЕС при финансовите помощи, за които е характерно поемането на многогодишни ангажименти, условията за отпускане на помощи трябва да се спазват не само за текущата година, а през целия период на задълженията, за който са отпуснати помощите (решение на СЕС от 26 май 2016 г. по дело Ezernieki, С-273/15, решение на СЕС от 24 май 2012 г., Hehenberger, C 188/11, EU: C: 2012: 312 и решение на СЕС от 7 февруари 2013 г., Pusts, C 454/11, EU: C: 2013: 64 – решенията касаят агроекологични задължения, но при същата продължителност на ангажимента). Отговорност за спазването на условията за отпускане на помощи за преминаване към или поддържане на биологично земеделие носи единствено лицето, поискало да се ползва от тях, поради което само частичното им спазване от негова страна не може да обоснове плащане. Поетият петгодишен ангажимент за Мярка 11 „Биологично земеделие“ не е бил спазен поради неизпълнение на изискването на чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. и това представлява абсолютно основание за прекратяване на ангажимента, независимо какви са били причините за неизпълнението.

След като са налице условията за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ в съответствие с чл.165 и чл.166 от ДОПК, чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП с оспорения административен акт е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 22698,13 лева. Допустимо е да се приложи с един административен акт земеделският стопанин да бъде изключен от подпомагане и да бъде задължен на възстанови получените компенсаторни плащания. Липсва законово изискване административният орган да упражни така предоставените му правомощия с два отделни административни акта и издаването на един акт е в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия, залегнал в чл. 11 от АПК.

От изложеното се установява, че в хода на валидно проведено административно производство, компетентният административен орган при спазване на процесуалните правила, правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеното в процесния акт е в съответствие със закона и неговата цел и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ДФЗ, към който се числи ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“, ЕИК *********, с физическо лице – търговец П. Т. Б. срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/4804#2 от 08.02.2024 г. издаден от зам. – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

ОСЪЖДА ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“, ЕИК ********* с физическо лице – търговец П. Т. Б. да заплати на ДФ "Земеделие" сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.