№ 2147
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110141875 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ГПК. Двете страни правят искане за изменение, в
производство по чл.248 ГПК, на постановеното решение.
С молба вх.№ 258124/24.11.2022г., ищецът оспорва решението в частта му за
разноските. Молителят счита, че е доказал, че повод за завеждане на делото е именно
ответната страна, поддържала висящността на изпълнителното дело, както и не е налице
втората предпоставка за присъждане на разноските по реда на чл.78,ал.2 ГПК – искът не е
признат от ответника.
Ответната страна по искането, в становището си по молбата, счита същата за
неоснователна – счита, че с признаване на иска, претенцията на ищеца е удовлетворена.
С молба вх.№ 262328/26.11.2022г, ответната страна, оспорва решението по реда на
чл.248 ГПК, в частта, в която е осъден да заплати такса на съда – счита, че щом е налице
хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК, то и не дължи никакви разноски.
Молбите са допустими, тъй като са подадени в срока за обжалване на решението, а
ищецът е представил списък по чл.80 ГПК.
В мотивите на съдебното решение, понастоящем влязло в сила, освен в частта за
разноските, СРС, е приел, че към 1.9.2017г. изпълнителното производство е било
прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК / страница 1 от решението/. По делото не са
ангажирани никакви доказателства от ищеца за твърдението му, че изпълнителното
производство към датата на предявяване на иска е не само висящо, но и против ищеца са
наложени обезпечения, или че се извършва изпълнение против него.
Видно от отговора на исковата молба, страница 1, ответното дружество признава
иска и прави искане по чл.78,ал.2 ГПК.
Следователно, при едновременно признание на иска, както и обективно, по силата на
настъпване на юридическо събитие – изтичане на предвиден в ГПК срок на кредиторово
1
бездействие и от него – прекратяване на изпълнителното дело на 1.9.2017г., преди
предявяване на иска, с постановяване на решението, с което искът е уважен, интересът на
ищеца е удовлетворен, и е налице хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК. В тази част, решението не
подлежи на изменение по реда на чл.248 ГПК.
Относно искането на ответното дружество.
С разпореждане по делото ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.
С решението искът е уважен.
С него, СРС е разпоредил, на основание чл.78,ал.6 ГПК, държавната такса да се плати
от ответника.
Разпоредбата на чл.78,ал.6 ГПК, е независима от разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК.
Разпоредбата на чл.78,ал.6 ГПК е приложима и когато ответникът не е отговорен за
сторените от ищеца разноски, тъй като е признал вземането по иска, и не е станал повод за
завеждането на делото, тази разпоредба се прилага, когато ответникът е „осъдено“ лице, по
смисъла на закона – тоест, когато искът е уважен, какъвто е настоящият случай.
Следователно, молбата на ответника, също следва да се остави без уважение.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 258124/24.11.2022г и молба вх.№
262328/26.11.2022г
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 2- седмичен срок от
връчването на преписа на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2