РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Благоевград, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200151 по описа за 2023 година
Делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. К. К. от гр.Д против Електронен фиш Серия
К и №6754411, издаден от ОДМВР- Благоевград, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв., във
връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден
при нарушаване на процесуални правила. Алтернативно се застъпва
становището, че наложената санкция е несъразмерна и незаконосъобразно
определена. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Санкционният орган редовно и своевременно призован не ангажира
процесуален представител и становище по делото. В придружително писмо
прави искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
жалбоподателя по чл. 63д от ЗАНН .
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото и становище по жалбата.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, след като
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
1
право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
на жалба и то е сторило това в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. /Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 05.01.2023г., а жалбата срещу него е
депозирана в съда на 16.01.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи
по категоричен начин, че на жалбоподателя е издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, въз основа на снимков материал от АТСС
/система за видео наблюдение за скорост на автомобилите на пътя-ARH CAM
S1/, със серия на фиша К и №6754411. Във фиша е посочено, че на
27.11.2022г. в 14.46 часа, на ПП-1 Е-79, км 361, извън населено място и в
посока към гр.С , при максимално разрешена скорост и ограничение на
скоростта от 60 км/час, сигнализирано с пътен знак „В-26“, А. К. е
управлявала МПС /лек автомобил с марка „Ф “ с рег.№/, със скорост на
автомобила от 81 км/час, което е с превишение над ограничението от
21км/час. Във фиша е посочено също така, че скоростта на автомобила е
установена с техническо средство – 120ссb0. Към фиша е приложена и снимка
от АТСС, на която е заснет описаният в обжалваният фиш автомобил
именно на дата 27.11.2022г. в 14.46.36 часа, а местоположението на
заснемането е конкретизирано с координати. Същевременно в снимковият
материал е отразено, че скоростта на процесният автомобил към момента на
заснемането му от автоматизираната система за контрол на пътя, е от 84
км/час, а в електронният фиш е приспаднат толеранса от 3 % до 81 км/час.
Това описано във фиша деяние на жалбоподателя е квалифицирано като
административно нарушение в условията на повторност по чл. 21, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с алт.2, т.3 от
ЗДвП, на А. К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200.00лв., като повторността е обоснована с извършване на деянието в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №5780451.
Според представената извадка от регистъра на изведените и връчени
електронни фишове чрез АИС АНД при ОДМВР-Благоевград, обжалваният
електронен фиш е съставен на 13.12.2022г. и същият е връчен на
жалбоподателя на 05.01.2023г. Видно от извлечението от същата система на
2
стр.44 от делото, на 12.04.2022г. на жалбоподателя е бил издаден и друг
електронен фиш за налагане на глоба серия К и № 5780451, връчен на К. на
23.04.2022г. и влязъл в сила поради необжалването му на 09.05.2022г.
От приложеният регистър за МПС, се установява, че собственик на
описаният в обжалваният електронен фиш автомобил, е именно А. К. К.. До
приключване на делото от жалбоподателя не е постъпила декларация по ЗДвП
за това, че той не е управлявал процесното МПС на процесната дата.
По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 относно система за видео контрол на нарушенията на
правилата за движение, с което се доказва, че процесното техническо
средство е одобрено и въведено в експлоатация за отчитане и измерване на
скорост при управление на МПС към 07.09.2017г. и е със срок до 07.09.2027г.,
след която дата, според Писмо от 12.03.2020г. на Зам. директора на ОДМВР-
Благоевград /служебно известно вече на съда по аналогични дела/ и съгласно
чл. 30, ал.5 от ЗИ, това устройство продължава да се счита за одобрено
такова при измерване на скорост на МПС.
Представен като доказателство по делото е и Протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол с №76-СГ-ИСИС/15.06.2022г., с който се
установява, че ползваното техническо средство за измерване на скорост в
казуса е било технически изправно към датата на заснетото нарушението с
обжалваният електронен фиш .
При разпита на св.К., на длъжност „младши автоконтрольор“ към
санкционният орган, се установи, че същият е въвел параметрите за работа с
АТСС за ограничение на скоростта и допустим толеранс над това
ограничение на процесната дата, след което системата започва автоматично
работа и при отчитане на скорост на преминаващите автомобили по-висока
от въведеното ограничение, автомобилите се заснемат от тази система.
Свидетелят е категоричен, че няма никакво отношение и намеса при
заснемане на нарушението за скорост, което се прави автоматично от АТСС и
тази система. Нарушителя се установява в последствие въз основа на
регистъра за собственост на заснетото с нарушение МПС. По делото е
изготвен и нарочен Протокол за работа с АТСС от страна на св.К., в който
последният изрично е отразил датата на работа с тази система /27.11.2022г.
за времето от 13.28 часа до 15.26 часа/, местоположението на системата,
3
ползваното техническо средство и отстоянието от знака за ограничение на
скоростта В-26, а именно 200 метра, което е именно в параметрите и обхвата
му на действие.
По делото е представена Справка за нарушител/водач, от която се
установява, че жалбоподателя е наказван неколкократно за нарушения по
ЗДвП до процесната дата.
Между страните няма спор, че на посоченото в ЕФ място към процесната
дата е бил поставен ограничителен пътен знак за скорост „В-26“ /60 км/час/.
В тази насока към преписката е приложена и приета като доказателства скица
за въведената пътна регулация на процесният пътен участък , изготвена от
Областно пътно управление–Благоевград.
Приета като доказателство в процеса е и Заповед №812з-1632/02.12.2021г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, с която са делегирани
правомощия на младши автоконтрольори да ползват системите за
видеоконтрол на пътя и установяват нарушения за скорост с тях, както и
правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такова
нарушение по ЗДвП.
При така установените фактически дадености, въз основа на събраният по
делото доказателствен материал, съдът намира,че законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му с
електронният фиш административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и
конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието / на ПП-1 Е-79,
на км.361, извън населено място и с посока към гр.С /, което според съда е
напълно достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този
реквизит, описващ твърдяното нарушение. Отделно от това, мястото е и
заснето в нарочен снимков материал към фиша /снимка от АТСС/, с изрично
заснемане на процесният автомобил и датата и часа на преминаването му
през процесното място, като доказателство за твърдяното нарушение. Ясно и
конкретно е посочена и датата на извършване на деянието /27.11.2022г. в
14.46 часа/. Конкретно и подробно е описан фактически начина на
извършване на твърдяното нарушение, а именно, че то се изразява в
управление на описаният лек автомобил от страна на жалбоподателя с
превишение на въведеното ограничение на скоростта от 60 км/час,
4
сигнализирано чрез пътен знак „В-26“, като превишението е отчетено и с
оторизирано техническо средство-/АТСС/, което е фиксирало скорост на
управляваният автомобил от дееца от 84 км/час. От последната в
електронният фиш след приспаднат технически толеранс от 3%, е прието, че
скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била от 81 км/час
или превишението в казуса над ограничението е било 21 км/час. В
електронният фиш ясно и коректно е посочена правната квалификация на
това нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, отразен е и издателят на фиша–
ОДМВР-Благоевград, каквото е изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Посочена е и санкционната норма при повторност, каквато е отчетена в този
казус. Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на жалбоподателя
като собственик на заснетият автомобил и в тази насока няма спор
между страните.
Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен
носител на клип или снимки от автоматизираната система за видеоконтрол на
пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя,
то непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото
нарушение в деня на деянието, също не може да се приеме, че е засегнало
правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната
информация за вмененото му нарушение и доказателствата за установяването
му.
Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на
процесното деяние /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен
5
фиш съдържа всички изискуеми се за него реквизити по ЗДвП, същият е
надлежно връчен и е издаден при недопуснато съществено процесуално
нарушение, а това го прави процесуално законосъобразен и всички
възражения на защитата в обратна насока се явяват неоснователни.
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства /гласни и
писмени/, се установи по един категоричен и несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна именно
вмененото му административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение,
на водачите на ППС, е забранено да превишава определените стойности на
скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак.
От обективна страна, в разгледаният случай се доказа, че на процесното
място и на процесната дата, за водачите на ППС, е било въведено
ограничение за скорост от 60 км/час, чрез пътен знак /“В-26“/, което
ограничение не е съобразено от жалбоподателя, защото той е избрала
скорост при управление на автомобила си на процесната дата и място, от 83
км/час или такава с превишение на въведено ограничение за скорост от 21
км/час./ Тези факти се доказаха с приложена по делото снимка към
обжалваният електронен фиш, с показанията на св.К. и с изготвеният от него
Протокол за ползване на АТСС. Техническото средство от своя страна, с
което е фиксирана скоростта на управляваният от жалбоподателя автомобил
на процесната дата и място, се доказа, че е надлежно утвърдено за такова
измерване с удостоверение от 08.09.2017г. Доказа се също така с представен
Протокол за техническо изпитване на техническото устройство към
ползваната АТСС в случая от дата 15.06.2022г., че това техническо средство е
било и технически изправно към датата на процесното заснемане на
нарушението. Ето защо, съда приема за безспорно доказана и надлежно
установена скоростта на управляваният от жалбоподателя автомобил на
процесната дата и място и , както и, че тази скорост е била именно посочената
такава в обжалваният електронен фиш, избрана в нарушение на въведеното
на мястото ограничение за скоростта от 60 км/час с нарочен пътен знак „В-
26“.
От субективна страна, доколкото се касае за правоспособен водач на
МПС, той е било запознат с всички правила и задължения, които има при
6
управление на МПС, в това число и правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което в
казуса виновно и съзнателно не е спазил и така е реализирал вмененото му
административно нарушение и от субективна страна.
Според санкционният орган това административно нарушение е
извършено и в условията на повторност по смисъла на т.33 от ДР на ЗДвП.
Съгласно тази норма, „повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач . От събраните по делото доказателства в
настоящият случай се доказа и такава повторност при реализиране на
заснетото нарушение за скорост на жалбоподателя. В тази връзка съдът
отчете, че между страните не е спорно обстоятелството, че преди заснемане
на процесното нарушение и издаване на обжалваният фиш срещу
жалбоподателя, му е бил издаден и друг такъв със серия К и №5780451,
влязъл в законна сила на 09.05.2022г.Така обжалваният фиш се явява именно
съставен в 1-ногодишният срок по смисъла на т.33 от ДР на ЗДвП и респ. в
условията на повторност, както правилно е преценил и санкционният орган .
Отчитайки вида и естеството на извършеното нарушение и то в условията
на повторност, санкционният орган е приложил нормата на чл.189, ал.4, вр. с
чл.182, ал.4, вр. с ал.2, алт.3 от ЗДвП и е отмерил с обжалваният фиш за
жалбоподателя, административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв.,
което е единствената по вид и размер санкция за деяние като процесното и то
извършено в условията на повторност. Ето защо, съдът приема и
определената санкция с обжалваният електронен фиш за законосъобразна и в
съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН, а възраженията на жалбоподателя в
обратна насока, съдът намира за неоснователни.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваният електронен
фиш е процесуално и материално законосъобразен и като такъв следва
да се потвърди, а жалбата срещу него като неоснователна, следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с ал.1 от
ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К и №6754411, издаден от
ОДМВР- Благоевград, с който на А. К. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.Д ,
ул.“Е “№ , ет. , ап. , е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200.00лв./двеста лева/, във връзка с административно нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8