О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
Гр. Сливен, 18.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
гр.Сливен в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при секретаря
……………… като разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 343 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по жалба от
„Н. и С-ие“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ул. „М.“ № …, ап. …, ЕИК …………, пр. от у. Н. Д. П. срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ОП-266-0421728/16.09.2020
г., издадена от Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена
принудителна административна
мярка- запечатване на търговски
обект – а. на с., находящи се в гр. Сливен, ул. „С.
К.“, з. „М.“, ст. от „Н. и С-ие“ ЕООД с ЕИК …………… и
забрана за достъп до него за срок от 20 дни, на основание чл. 186, ал.
1 т. 1
б. „б“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187,
ал. 1 ЗДДС. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане. Твърди, че процесните а. са разположени
на територията на търговско дружество – з. „М.“ с цел обслужване на работниците
и най – вече нощните смени, по време на които няма работещи търговски обекти.
На работниците съгласно КТ и КТД се полагали безплатни храни и напитки, които в
случая се осигурявали именно от тези а.. Последните работели с жетони, които се
закупували на територията на предприятието на определени за това места. Осигуряването
на безплатни храни и напитки на работници се осъществявало като представители
на работодателя закупували пакет жетони, заплащали същите на представителя на
дружеството, като се издавали съответни документи и впоследствие тези жетони се
раздавали безплатно на правоимащите работници по ред,
определен от работодателя. Така работодателят изпълнявал задълженията си по КТ
и поетите ангажименти към работниците по КТД. Уредите били конструирани да
работят само с жетони и не било ясно как проверяващите са използвали монети.
Ако това отговаряло на истината, то явно се касаело за техническа неизправност.
Позовава се на чл. 60 ал. 1 от АПК, като твърди, че посоченото в заповедта основание
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид
не е предвидено от законодателя като основание за допускане на предварително
изпълнение на ПАМ. Това основание било регламентирано в нормата на чл. 22 от ЗАНН, но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за
разпореждане за предварителното им изпълнение, поради което не се обосновавал
извод за необходимостта от такова изпълнение. Неизпълнението на задължението за
издаване на фискална касова бележка за извършена продажба действително
съставлявало нарушение по чл. 186 от ЗДДС, но не обосновавало необходимостта от
незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка. В случая
административният орган не разграничил правомощието си по чл. 186 – да наложи
принудителна административна мярка „запечатване на обект до 30 дни“ и това по
чл. 60 ал. 1 от АПК – за допускане на предварително изпълнение. Счита, че
обществения интерес е защитен в голяма степен с налагане на ПАМ и
продължителността на същата от 14 дни, без да е необходима по – засилена мярка,
изразяваща се в предварително изпълнение на акта. От мотивите на заповедта не
се установявало точно по какви съображения е допуснато предварително
изпълнение, като органът се задоволил да възпроизведе формално съдържанието на
чл. 60 ал. 1 от АПК. Не били посочени и конкретни факти и обстоятелства, с
които се характеризира процесния случай, нито
доказателства, които да ги подкрепят, относими към
изискването на тази норма. В случая интересът на държавния бюджет бил защитен
чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение на акта,
с който мярката е наложена. Налагането на всяка утежняваща мярка следвало да
бъде съразмерно и пропорционално спрямо конкретния адресат по смисъла на чл. 6
ал. 2 от АПК и съобразно спецификите на всеки конкретен случай. В случая
поведението на адресата, установените и констатирани в акта факти и обстоятелства,
съотнесени към вида и срока на наложената ПАМ с акт,
който не е влязъл в сила, предполагали, че с допуснатото предварително
изпълнение биха се засегнали в по – голяма степен от необходимото правата и
интереси на трети лица, които биха довели до по - сериозни вреди от целените да
бъдат защитени с допуснатото предварително изпълнение. Моли съда да отмени
разпореждането за предварително изпълнение на заповедта. Претендира разноски.
Ответната страна не
изразява становище по жалбата.
При преценка на относимите процесуални
и материалноправни разпоредби,
настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена от легитимирано
лице, срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол и в посочения от законодателя срок.
Разгледана по същество, същата се преценява
като неоснователна при следните съображения:
От Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ОП-266-0421728/16.09.2020 г., издадена от Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас се установява, че на основание
чл. 188 от
ЗДДС, във вр. с чл. 60 АПК е разпоредено
предварителното изпълнение на принудителната административна мярка- запечатване на търговски обект – а. на с., находящи се в гр. Сливен, ул.
„С. К.“, з. „Е.М.““ ЕАД, ст. от „Н. и С-ие“ ЕООД с
ЕИК …………. и забрана за достъп до
него за срок
от 20 дни, на основание чл.
186, ал. 1 т. 1 б. „б“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал.
1 ЗДДС, като е посочено, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
а именно интересът на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото
лице, респективно за правилното определяне
на реализираните от същия доходи
и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност
от закъснението на изпълнението да последват значителни
или трудно поправими вреди за бюджета. Съгласно
мотивите за разпореждането, извършеното нарушение – липса на монтирани, свързани дистанционно с
НАП и работещи фискални устройства на инсталираните на територията на „Е. М.“ ЕАД 8 броя к. – а. органът е възприел като значимо по своята
тежест, доколкото се е стигнало до отклонение от данъчното облагане чрез конкретното
неотчитане на извършваните продажби, препятстващо възможността за проследяване
на оборота на търговеца. Органът е счел, че необходимостта от предварително
изпълнение е предопределена от начина и вида на организиране на отчетността,
довели до извършеното деяние и степента на неговата обществена опасност. Приел
е, че по – ранното налагане на ПАМ ще предотврати възможността да се продължи
допуснатото административно нарушение от същия търговец до степен, която води
до задълбочаване на фискалната дисциплина, а от друга страна препятства
опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на
конкретния субект. Изводът на компетентния орган е, че с предварителното
изпълнение на административния акт ще се осъществи защита интересите на фиска, свързан с плащането на данъци върху действително
реализираните приходи от продажби, а установяването на укрити приходи от
продажби, до което ще се стигне, когато не се маркират продажбите попада в
хипотезата „трудно поправима вреда“ по чл. 60 ал. 1 предл.
4 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно надлежно оправомощаване със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП. Фактическо основание за издаване на
заповедта е извършена проверка на цитирания търговски обект, обективирана в Протокол за извършена
проверка № 0421728/15.09.2020 г. Съгласно същия, при извършената проверка е направена
контролна покупка на к. а. на стойност 0,40 лв., като е установено, че
автоматът на самообслужване няма ФУВАС; покупката е извършена в 10:45 ч. с
монети.
Съдът намира, че
разпореждането е законосъобразно.
Съгласно чл. 60 ал. 1 от
АПК в административния акт се включва разпореждане
за предварителното му изпълнение, когато това се
налага, за да се осигури
животът или здравето на гражданите,
да се защитят
особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или
ако от закъснението
на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните
- в защита на особено важен неин
интерес.
В случая като
основание за допускане на предварителното
изпълнение на наложената ПАМ по реда на чл. 188 от
ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК органът е посочил от фактическа
страна (установеното с представения Протокол за извършена проверка
№ 0421728/15.09.2020 г.), че
на кафе автомат, стопанисван от
дружеството – жалбоподател не е монтирано фискално устройство. Нарушението е подробно индивидуализирано и квалифицирано, а оспореното в настоящото съдебно производство разпореждане по чл. 188 от ЗДДС е надлежно мотивирано. Изложените от органа мотиви в тази насока
са, че законосъобразното
отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискално
устройство, както и правилното определяне на реализираните доходи са от
съществено значение за охраняване на
държавния интерес и правилното функциониране на държавата. Същите се споделят напълно
от настоящата съдебна инстанция. Установеното при
проверката нарушение – липса на монтирани, свързани дистанционно с НАП и
работещи фискални устройства мотивирало органа да реализира правомощията си за
прилагане на ПАМ от вида на процесната. Съобразно
описаната като нарушена норма на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната
агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност. При тези установявания и изводи и
с оглед приложените правни норми, обоснован е и се споделя напълно от
настоящата съдебна инстанция изводът на органа, постановил процесната
мярка, че при това засягане на обществени отношения, свързани с отчетността,
налице е висока степен на обществена опасност от възможността за многократно
проявление на установеното нарушение във времето. Обосновано е прието и че с
извършване на нарушението се стига до отклонение от данъчното облагане и се
препятства възможността за проследяване от страна на контролния
орган на реализираните обороти и предпоставя затруднение при определяне размера на публичните
задължения на търговеца, което води до ощетяване
на фиска. При горните
констатации, правилни и съответни на закона и обществения
интерес са и мотивите на органа,
че по-ранното налагане на ПАМ ще предотврати възможността за укриване на приходи и отклонение от
данъчно облагане, а и ще се препятства опасността незаконосъобразното поведение
да се превърне в практика на търговеца.
Ето защо и обратно
на застъпеното от търговеца
- жалбоподател становище, съдът намира, че
в случая са налице предпоставки за допускане на
предварителното изпълнение
– накърнени са държавните интереси, за което сочат
извършеното административно
нарушение и наличието на непогасени публични
задължения. Необходимостта от
предварителното изпълнение на акта е обоснована
и от възможността да се стигне
до съществено отклонение от данъчното
облагане спрямо търговеца, доколкото
се препятства нормалната контролна дейност и възможността за проследяване на реалния търговски оборот. Доводът на
оспорващото дружество, че търговията от процесните
автомати се извършва само чрез жетони е необоснован, доколкото от протокола от
извършена проверка се установява, че е извършена покупка с монети.
Следователно, осъществяват се и външни продажби, обуславящо и необходимостта
(произтичаща и от нормативното задължение) да се монтира и свърже дистанционно
с НАП фискално устройство.
В настоящия случай искането за отмяна на
разпореждането за допускане на предварително
изпълнение не е обосновано по никакъв
начин. Търговецът не
сочи вреди за себе си, а за трето лице. Основен принцип в административното
право е защитаваният интерес да е личен, пряк и непосредствен. В жалбата не са
изложени никакви твърдения, а и не са ангажирани доказателства, обуславящи
доводите на дружеството – оспорващ за причинена вреда, която да се
противопостави като интензитет на обществения интерес. Твърденията в жалбата са
досежно евентуални вреди за трети лица, или
настъпване на временни затруднения за такива, но не и за дружеството – стопанин
на търговския обект. Защитата на интересите на трети лица не може да обоснове
основателност на настоящата жалба. В този смисъл не се сочат конкретни факти и доказателства за вреди за
оспорващото дружество, поради което искането
за спиране на предварителното изпълнение на заповедта
се явява и недоказано.
Неоснователно е и
твърдението на жалбоподателя, че процесните а. не са
търговски обекти. Съгласно легалната дефиниция, дадена от законодателя в § 1 т.
41 от ЗДДС, „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например
маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението може да
служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни),
да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други
подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се
извършват продажби. В случая процесните автомати са
съоръжения от които се извършват продажби на стоки, т.е. реализира се търговски
оборот, който подлежи и на съответния данъчен контрол.
Съдът намира, че
е спазен принципът съразмерност, залегнал в чл. 6,
ал. 2 АПК, с определяне на срока
на мярката за 20 дни, предвид
конкретиката на процесното нарушение.
Водим от изложеното
съдът намира, че искането за
спиране на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение следва да бъде отхвърлено
като неоснователно и недоказано.
Съгласно чл. 60, ал.
5 от АПК, жалбата
срещу разпореждането за допускане на
предварително изпълнение не спира изпълнението,
но съдът може да го
спре до окончателното
й решаване. Удовлетворяване на
това искане предполага наличие на особено важен
за жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от превес на
защита спрямо държавния интерес. Тази преценка е израз на основния за
административния процес принцип за съразмерност.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която се издава актът. В случая наведените от жалбоподателя твърдения за вреди не биха могли да се противопоставят по значимост на интереса
на фиска. Както бе посочено по-горе,
жалбоподателят не сочи конкретни свои интереси и права, които да
са засегнати повече от необходимото
за целта, за която се
налага предварителното изпълнение на акта.
По тези съображения съдът приема, че
в случая предварителното изпълнение не нарушава
принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
АПК), спрямо засегнатия частен интерес. С оглед на горното следва да се приеме,
че не са
налице основания за спиране на
допуснатото предварително изпълнение до окончателното
решаване на спора по настоящата
жалба.
Водим от горното
и на основание чл. 60
ал. 6 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н. и С-ие“
ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „М.“ №…., ап. …, ЕИК …………., пр. от
у. Н. Д. П. срещу Разпореждане
за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №
ОП-266-0421728/16.09.2020 г., издадена от Директор на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект – а. на с., находящи се в гр. Сливен, ул.
„С. К.“, з. „М.“, ст. от
„Н. и С-ие“ ЕООД с ЕИК ………………. и забрана за достъп до него
за срок от
20 дни, на основание чл. 186,
ал. 1 т. 1 б. „б“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС)
и чл. 187, ал.
1 ЗДДС.
Определението да се
съобщи на страните НЕЗАБАВНО.
Определението не подлежи на обжалване, съобразно чл. 188 ал. 2 от ЗДДС.
Административен съдия: