РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 15.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 20 по описа за 2021 год.
на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
/ЗГВРСНР/.
Административното
дело е образувано по жалба на Р.П.С.
***, подадена против Разпореждане №
4506-40-123 от 12.12.2020 година на Директора на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите” (ФГВРС), с което е отказано изплащането й на
гарантирано вземане на починалия й наследодател по нейно заявление от 09.02.2020г.
По изложените доводи в жалбата за
незаконосъобразност на оспореното разпореждане се иска отмяната му. Жалбоподателката
твърди, че по отношение на покойния й съпруг са налице всички необходими и
изискуеми предпоставки за отпускане на гарантиршего от ЗГВРСНР вземане при
несъстоятелност на работодателя.
В съдебно заседание оспорващата се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания, ангажира съображения по същество, моли обжалвания административен
акт да бъде отменен и претендира ваправените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В представени писмени бележки
поддържа, че обжалвания административен акт е законосъобразен и съобразен с
целта на закона по изложените в него мотиви.
По делото са събрани писмени
доказателства - заверено копие от административната преписка. По представените пред съда писмени
доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С.Б.С. е бил в трудовоправни
отношения със „***“ АД, ЕИК ***** от 15.09.1997г., като е бил назначен на
длъжността „Стругар, ТОИ и Координатчик”. Със Заповед №1802 от 08.11.2019г. е
било прекратено трудовото му правоотношение с дружеството на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ, считано от 11.11.2019г.. На 09.02.2020г. С.С.е починал, като е
оставил за законни наследници неговата съпруга Р.П.С. *** и двете им деца Б.С.С
и П.С.С.. С Решение №67/22.07.2020г. по т.д. №23/2020г. на Ловешки окръжен съд
е открито производство и е обявено в несъстоятелност „***“ АД, ЕИК *****.
Със заявление-декларация за
отпускане на гарантирано вземане вх.№ Ц4502-10-598 от 11.08.2020 г. Р.П.С. съпруга
и наследник на починалия С.Б.С., в тримесечния срок по чл.25 от ЗГВРСНР е
поискала да й бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР – неизплатени
възнаграждения на наследодателя й от обявеното в несъстоятелност дружество.
Заявлението-декларация е било попълнено по образец на Приложение №4 към чл.8,
ал.1 и подадено до директора на ТП на НОИ Ловеч, като към него са били
приложени пълномощно, удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт за
смърт и справка от работодателя за размера и вида на начислените, но
неизплатени възнаграждения на починалия работник.
С оспореното Разпореждане
№ 4506-40-123 от 12.12.2020 година на Директора на ФГВРС на Р.П.С. *** е
било отказано изплащането на гарантирано вземане от фонда, тъй като не е
правоимащо лице по смисъла на ЗГВРСНР. В случая решаващият орган е приел, че
наследникът на С. е подал заявление-декларация за отпускане на гарантирано
вземане в предвидените в чл.25 от ЗГВРСНР срокове, но не е правоимащо лице, тъй
като С. е починал преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност, което обуславя невъзможността му да упражни субективното си
право по чл.6 от ЗГВРСНР, като подаде заявление-декларация за отпускането му.
Предвид на това административният орган е приел, че със смъртта на С. отпада
възможността му да участва в гражданския оборот, поради което не е упражнил
правото си на гарантирано вземане, което обуславя невъзможност да се сформира
за наследниците му наследствена маса, която да бъде разпределена между тях.
Направен е извод, че заявителката Р.П.С., като наследник на С.С.не е правоимащо
лице по смисъла на ЗГВРСНР.
Разпореждането е изпратено на оспорващата и според известието
за доставяне е получено на 05.01.2021 г. /л.15/, а жалбата й срещу
решението е подадена в НОИ на 15.01.2021 г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена в
законоустановения 14-дневен срок по чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР от
лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Сезиран е местно компетентния административен съд по седалището на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в случая ТП на
НОИ Ловеч, предвид седалището на дружеството, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
четвърти административен състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Съобразно чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Разпореждането на Директора на
ФГВРС е издадено от териториално и материално компетентен орган съобразно
чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР, в установената от закона форма, с излагане на правни и
фактически основания, съгласно указаното в чл.59, ал.2 от АПК. Мотивите в него дават възможност
за извършване на проверка за приложението на материалния закон въз основа на
фактите, счетени за относими от административния орган. При издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и
такива не се твърдят от оспорващата.
Разпореждането обаче е издадено
при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, относим към предмета
на спора.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна
норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.
Гарантирани вземания на работниците и
служителите по ЗГВРСНР са начислени и неизплатени трудови възнаграждения,
дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и парични
обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт /чл.3/.
Съгласно чл.4 от ЗГВРСНР в относимата и
действаща към момента редакция, право на гарантирани вземания по този закон
имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с
работодателя по чл.2, независимо от срока му и от продължителността на
работното време. Лицата по ал.1 могат да ползват права по този закон, при
условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена
в решението по чл.6.
Правото на гарантирани вземания за работниците
и служителите по чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР е лично имуществено право, което
възниква по силата на закона от датата на вписване в търговския регистър на
съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
В съответствие с чл.25 от ЗГВРСНР,
гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на
заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до
териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок
от датата на вписване на решението по чл.6 или от датата на информиране на
работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава.
Съгласно чл.16, ал.1 от Наредбата за реда и
начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /НРНИРСОИГВНР/,
за изплащане на неполучени гарантирани вземания поради смърт на правоимащото
лице наследниците му подават заявление до ТП на НОИ, към което прилагат
удостоверение за наследници. Гарантираните вземания се изплащат на
упълномощеното от всички наследници лице или се разделят между наследниците по
определения от Закона за наследството ред.
Анализът на цитираните правни норми, отнесен
към конкретния случай, очертава условията, при наличието на които едно лице
/или неговите наследници/ има право да му бъде изплатено гарантирано вземане по
ЗГВРСНР – работодателят му да е с открито производство по несъстоятелност;
лицето да е било в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока
му и от продължителността на работното време; работодателят да е осъществявал
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6; лицето да има
начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и
колективни трудови договори, и/или парични обезщетения, дължими от работодателя
по силата на нормативен акт; да подаде /лично или ако е починало – неговите
наследници/ заявление-декларация по образец до териториалното поделение на НОИ
по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на
решението по чл.6.
По делото е безспорно установено,
че С.Б.С. е
бил в трудовоправни отношения със „***“ АД, ЕИК ***** до 10.11.2019г.,
има начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения при
прекратяването на трудовия му договор за месеците юни, юли, август, септември,
октомври и ноември 2019г., „***“ АД с решение на Окръжен съд Ловеч от
22.07.2020г., вписано на същата дата, е с открито производство и е обявено в
несъстоятелност с начална дата 31.12.2018г., С.Б.С. е починал на 09.02.2020г., Р.П.С.
е негов наследник и последната е подала заявление-декларация за изплащане на
гарантирани вземания на 11.08.2020г. в тримесечния срок по чл.25 от ЗГВРСНР.
Обосновано административният орган е посочил,
че правото на наследниците на починалия работник или служител да получат
гарантирани вземания по ЗГВРСНР е производно от правото, което лицето е имало
приживе по чл.25 от същия закон, но е направил погрешния извод, че работникът е
следвало да е подал приживе заявление-декларация, т.е. да е упражнил своето
право по ЗГВРСНР, за да могат да се ползват от него и наследниците му, поради
което последните не са правоимащи лица по този закон. Този извод е необоснован
и противоречи на материалноправните разпоредби на закона и на неговата цел.
Съгласно чл.30 от ЗМДТ,
наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и
недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права,
вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със
закон е предвидено друго. Принципът, че имуществените права преминават по
наследство, а личните (неимуществени) права са ненаследими, има редица
изключения. Съществуват и лични права, които имат имуществен характер, като са
налице различия в режима на наследяването им. В настоящия случай се наследяват
вземания, произтичащи от трудово правоотношение. Личният характер на
престацията на работника по трудовото правоотношение определя личния характер
на правото /вземането/ за трудово възнаграждение. От друга страна, вземането за
трудови възнаграждения и за обезщетения по трудов договор е имуществено право,
поради което е наследимо, включва се в наследствената маса – противно на
приетото в оспорения акт, и при смърт на работника наследниците му по закон
могат да претендират заплащането му.
Притежаването на правото включва
възможността носителят му да предприеме действия във връзка с упражняването му,
в настоящия случай изразяващи се в подаването на заявление-декларация за
изплащане на гарантираните вземания на наследодателя. Приемането на обратната
теза означава да се преклудира възможността за реализирането на придобито право
от носителите му /ако наследството е прието/, поради настъпила смърт на
работника преди вписване в Търговския регистър на решението по чл.6 от ЗГВРСНР
и преди подаване на заявлението-декларация, каквито не са смисъла и целта на
закона.
В качеството си на наследник на
починалото лице, което е било в трудовоправни отношения с дружеството в
несъстоятелност, Р.С. в срока по чл.25 от ЗГВРСНР и на основание чл.16, ал.1 от
НРНИРСОИГВНР е подала заявление-декларация за изплащане на следващите се
възнаграждения и обезщетения. По този начин е упражнила признатото й право на
наследяване на гарантираното по закон вземане на съпруга и С.С.от дружеството в
несъстоятелност, което право включва и подаването на декларация-заявление за
изплащане на гарантираните вземания.
По изложените съображения
съдът приема, че С. като наследник на починалия си съпруг е правоимащо лице по
смисъла на ЗГВРСНР и административният орган е постановил незаконосъобразен
отказ, който следва да се отмени и преписката да се върне на Директора на ФГВРС
за ново произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение и след извършване на
преценка за наличието на материалноправните предпоставки за придобиване на правото
на гарантирано вземане от наследодателя.
В същия смисъл е формирана и
константна практика на Върховния административен съд на РБ, застъпена в Решение
№ 4620/21.04.2020г. по адм.д. № 11007/2019 г., VI о., Определение №
15254/10.12.2018г. по адм. д. № 14500/2018г., VI о.
При този изход на спора съдът
намира за основателно искането на оспорващата в жалбата и в хода по същество за
възстановяване на направените разноски по делото, които са своевременно
поискани, реално направени и доказани по основание и размер. Р.П.С. е направила
разноски за държавна такса от 10 лв. и за заплатен изцяло адвокатски хонорар от
685,60 лв., или общо разноски в размер на 785,60 лв., които следва да й се възстановят от
бюджета на органа – издател на отменения акт.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, предл. 2 и
чл.173, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-123 от
12.12.2020 година на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите”, с което на Р.П.С. е отказано изплащането на гарантирано вземане
на починалия й наследодател по нейно заявление от 09.02.2020г.
ВРЪЩА административната преписка на Директора
на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” за ново произнасяне
по подаденото заявление от Р.П.С. съобразно даденото в мотивите на настоящото
съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” към НОИ
да заплати на Р.П.С. ***, разноски по делото в размер на 785,60 /седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет
ст./ лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България
гр.София, в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: