Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Eлин Пелин, Пети състав, в
публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Цветанка Николова, като
разгледа докладваното от съдията АНД №
377 по описа за 2019 г. на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е жалба
от С.Б.К., ЕГН ********** *** наказателно постановление № 19-0262-000661/31.10.2019
г. на Началник група към ОДМВР София РУ
Елин Пелин, с което на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП й е наложено наказание
глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.100, ал.3 от ЗДвП. В жалбата се
сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, като се излагат подробни аргументи в тази
насока. Моли се съдът да отменени изцяло наказателното посдтановление.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят,
редовно призован се явява в съдебно заседание с пълномощника си адв.Асенова и
поддържа жалбата.
Административнонаказващият
орган – РУ Елин Пелин, редовно призовани не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
РП Елин Пелин редовно
призовани не изпращат представител.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
обжалваното Наказателно постановление № 19-0262-000661/31.10.2019
г. г.
на Началник група към ОДМВР София,
РУ Елин Пелин, същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № АА318184/18.10.2019 г. по описа на РУ Елин Пелин. Наказателното постановление е съставено за
това, че: „На 18.10.2019 г. около 14.10
ч. в гр.Елин Пелин на кръстовището на
бул. „България“ и ул. Климент Охридски, като водач на лек автомобил – Рено
меган, с рег. № С 5124 РС, държава България, при
обстоятелства: в гр.Елин Пелин, на кръстовището на ул. „Климент Охридски и ул.
България с посока на движение към бул. София, управлява л.а. Рено с рег. № С
4124 РС нейна собственост, като при проверка се установи, че водача не е
залепил валиден стикер ЗЗГО на предно панорамно стъкло в долния ляв ъгъл, е
извършил: водачът на МПС без предно стъкло, което не е спряно от движение, не
носи залепен на застрахователната полица валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка ГО на автомобилистите и контролен талон към знака, с
което виновно е нарушил чл.100, ал.3 от ЗДвП, поради което и на осночание
чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50.00 лева.
По делото е приложен АУАН № АА318184/18.10.2019 г. по описа на РУ
Елин Пелин. Видно е, че същият е
съставен от Г.Н.В. и подписан от свидетеля М.К.Б. срещу С.Б.К., за това, че: На
18.10.2019 г. около 14,10 ч. в гр.Елин
Пелин на кръстовището на ул. Климент
Охридски и ул.България с посока на движение
гр.София управлява личния си автомобил Рено Меган с рег. № С 4124 РС,
като при проверка се установи, че водачът не е залепил валиден стикер ЗГО на предното панорамно стъкло в долния ляв
ъгъл, с което виновно е нарушил чл.100, ал.3 от ЗДП. АУАН е връчен на
жалбоподателя лично на 18.10.2019 г. и подписан с възражение.
По делото е
представено възражение срещу издадения АУАН № АА318184/18.10.2019 г. по описа
на РУ Елин Пелин вх. № 262000-3169/21.10.2019 г. по описа на РУ Елин Пелин
изходящо от С.Б.К..
От справка за
нарушител водач на името на С.Б.К., се установява, че е правоспособен водач, с валидно издадено СУМПС
и има наложено само едно административно наказание през 2011 г.
По
делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. по описа на МВР удостоверяваща
компетентността на оправомощените служители да издават АУАН и НП.
В хода на проведеното съдебно производство са
разпитани свидетелите Г.Н.В. - актосъставител и М.К.Б. – свидетел по
съставянето на акта. Свидетелят В. сочи, че при изпълнение на задълженията си
за контрол по КАТ заедно с колежката му М.Б. *** Охридски и ул. България в
гр.Елин Пелин спряли за проверка жалбоподателката. В хода на проверката
забелязали, че стикера за гражданската отговорност, който бил залепен на
стъклото бил с изтекла валидност. Свидетелят В. попитал жалбоподателката дали има валидна полица и тя отговорила, че
има, но не си е залепила стикера на стъклото. Свидетелят В. й обяснил, че това
е нарушение по ЗДвП, за което може да й бъде съставен фиш ако е съгласна с
извършеното от нея нарушение или акт ако
не е съгласна. Жалбоподателката казала, че за нея това не е нарушение и поискала
да й съставят акт, за да може да го обжалва, след което залепила валиден стикер на стъклото пред свидетеля. За
констатираното нарушение, свидетелят В. съставил процесния АУАН. Свидетелят
сочи, че жалбоподателката не била сама в автомобила, а с нея пътувало друго
лице, за което казала, че е нейна
дъщеря, която кара към гр.София.
Свидетелката М.Б.
заявява, че си спомня проверката и жалбоподателката в залата, която колегата й В.
спрял за проверка. След като свидетелят проверил документите на
жалбоподателката, той дошъл при свидетелката Б., която била от другата страна
на пътя и й обяснил, че ще състави АУАН
на водача. В този момент видяли, че жалбоподателката лепи стикер на предното
стъкло на управлявания от нея автомобил. Колегата й В. й съставил АУАН, за
това, че на предното стъкло нямало залепен стикер за валидна застраховка
Гражданска отговорност. Свидетелката сочи, че не била по време на проверката до
водача и свидетеля В. и не е участвала в нея, подписала се само като свидетел
по съставянето на АУАН. Заявява, че автомобила управляван от жалбоподателката
имал предно панорамно стъкло.
По искане на жалбоподателката по делото е
разпитана свидетелката Александрина Пламенова Ангелова, дъщеря на
жалбоподателката. Свидетелката Ангелова заявява, че била в автомобила по време
на процесната проверка, тъй като пътували към гр.София за лекар с л.а. Рено
Меган. Автомобилът се управлявал от майка й С.К., а свидетелката била на
предната седалка до водача. На кръстовището между Григорево и Елин Пелин ги спряли полицаи, като се извършила проверка от един
полицай, който бил униформен. Той поискал документите на водача.
Автомобила им имал предно панорамно
стъкло, имало и някаква лепенка от страната на водача върху стъклото, но
свидетелката не може да каже каква била тази лепенка. В района имало и други
полицаи, които били от другата страна на шосето, но били далече от спрения
автомобил. Никой от другите полицаи не се доближавал до техния автомобил.
Свидетелката сочи, че й е известно, че майка й имала сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност и имала стикер, но не може да каже дали е
бил залепен или не на стъклото. Заявява, че не може да каже, дали
жалбоподателката е лепила стикер на предното стъкло по време на проверката
При така
установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, подадена в предвидения от закона срок от процесуално легитимно лице,
а разгледана по същество, съдът намира същата за основателна по следните
съображения:
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице
по чл.189, ал.1 ЗДвП – полицейски инспектор при РУ – Елин Пелин ОДМВР – София, надлежно
оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, т.1.2 от
същата.
НП също е издадено от компетентно длъжностно
лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник група при РУ – Елин Пелин ОДМВР – София, определен да
издава НП по ЗДвП с посочената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., на Министъра
на вътрешните работи
Според разпоредбата на чл.100, ал.3 от ЗДвП:
„Водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е
длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно
средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към
знака. Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно
стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното място,
същият стикер на знака се залепва на застрахователната полица, която се носи от
водача на моторно превозно средство, и при проверка се представя заедно с
контролния талон.“.
На първо място, посочената правна
норма, съпоставена с описанието на нарушението в атакуваното наказателно
постановление сочи за наличието на незаконосъобразност на оспорения акт от
формална страна. Това е така, тъй като наказателното постановление не отговаря
на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Според даденото описание на нарушението в
АУАН, то се изразява в „липсата на залепен валиден стикер ЗЗГО на предното
панорамно стъкло в долния ляв ъгъл на автомобила“, в наказателното
постановление се сочи, че жалбоподателят „не е залепил валиден стикер ЗЗГО на
предно панорамно стъкло в долния ляв ъгъл, както и че водач на МПС без предно
стъкло, което не е спряно от движение, не носи залепен на застрахователната
полица валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка ГО на
автомобилисктите и контролен талон към знака“. Това словесно описание обаче, не
съответства на посочената за виновно нарушена разпоредба на чл.100 ал.3 от ЗДвП,
тъй като, за да е налице вмененото нарушение е необходимо освен на предното
стъкло на управлявания от водача автомобил да не е залепен стикер, последния да
не носи и контролния талон към знака. Аргумент в тази насока е и приложената от
административнонаказващият орган санкционна разпоредба на чл.179, ал.5 от ЗДвП,
според която: «Водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл.100, ал.3,
и не носи валиден контролен талон от
знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл.261, ал.1 от
Кодекса за застраховането, се наказва с глоба от 50 лева». Като не е
описал всички кумулативни признаци, съответстващи на състава на вмененото на
водача нарушение, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно от
формална страна наказателно постановление. Липсата на относими към
съставомерността на нарушението факти при описанието на нарушението, на
практика е довела до посочване на поведение, което не е несъобразено с
изискванията на закона. Изложеното сочи, че не е спазено изискването на чл.57
от ЗАНН за пълна и точна индивидуализация на нарушението, позволяваща на
неговия субект да реазилизара в пълен обем предоставеното му от закона право на
защита. В конкретния случай по делото не се установява от
административнонаказващият орган жалбоподателката да не е носела в себе си и валиден
контролен талон от знака. Напротив и двамата свидетели – полицейски служители
заявиха при разпита си в хода на съдебното следствие, че нарушителя е
притежавал всички изискуеми документи по време на проверката.
На второ място при издаване на обжалваното
наказателно постановление е допуснато и друго съществено процесуално нарушение,
което е довело до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. Предметът на административнонаказателното производство се
очертава от фактическите и правни обстоятелства, които са залегнали в акта за
установяване на административното нарушение и в правораздавателното наказателно
постановление. Част от тях изискват посочването на фактическата обстановка,
отразяваща релевираното нарушение, което се твърди, че е извършено, както и
пълно и точно описание на нарушението - чл.42, т.4, респективно чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Видно от акта за
установяване на административно нарушение, в него се сочи, че деянието се
изразява в липсата на залепен валиден стикер за ЗГО на предното панорамно
стъкло в долния ляв ъгъл на автомобила. Както се посочи и по-горе в издаденото
въз основа този АУАН наказателно постановление, предмет на обжалване се сочи,
освен, че водача на МПС не е залепил
валиден стикер ЗЗГО на предно панорамно стъкло в долния ляв ъгъл и
обстоятелства, които не са установени при извършената проверка от
актосъставителя, а именно, водачът е без предно стъкло, което не е спряно от
движениене не носи залепен вадилен
стикер ЗЗГО на предното панорамно стъкло в долния ляв ъгъл и че водачът не носи
залепен на застрахователната полица валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка ГО на автомобилистите и контролен талон към знака.
Очевидно е, че в издаденото наказателно постановление освен вмененото с АУАН
нарушение е повдигнато обвинение и за деяния, които не са констатирани от
актосъставителя – на управляваното МПС от водача липсва предно стъкло, МПС,
което не е спряно от движение не носи залепен
на застрахователна полица валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка ГО и
контролен талон. Подобни обстоятелства относно липсата на валиден стикер и
контролен талон не се сочи да са установени по време на извършената проверка. Дори
от събраните свидетелски показания на двамата сидетели – Варадинов и Б. се
установява, че водача е имал стикер, който още по време на самата проверката
жалбоподателката извадила и залепила на предното стъкло на автомобила. Недопустимо
е едва с издаването на наказателното постановление да се включват допълнителни
елементи в състава на нарушението, които
не са отразени в АУАН. Констатираният порок на несъответствие между
фактическата обстановка отразена в акта за установяване на административното
нарушение и в процесното наказателно постановление, сочи, че е налице
нарушаване на изискването за ясно и
точно посочване на изискуемия реквизит, което сочи на допуснато нарушение на изискването на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН - не е налице пълно и точно описание на нарушението,
което се вменява на наказаното лице, по начин, който изключва възможности за
тълкуване. С констатираните нарушения административно наказващият
орган е допуснал съществено нарушение на административната процедура по
индивидуализиране и очертаване на деянието, което се счита че е извършено, а от
тук и несъмненост от обективната му страна. Не може вмененото наказание да се
извлича по тълкувателен път от данните по преписката, предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления. Винаги неточното
посочване и описване на значими съставни части на нарушението, каквото е
неговото описание, е съществено нарушение. Това е така, защото наказателното
постановление е акт на правораздаване и очертава фактите и обстоятелствата,
формиращи състава и на правната квалификация на конкретното нарушение, което
прави невъзможен адекватния контрол по същество и адекватното и пълно
упражняване право на защита по същество.
Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и
наказателното постановление следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити,
което е условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени
по начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя
на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица
неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна степен
би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Ето защо
наказателното постановление следва да бъде отменено.
По
доводите на жалбоподателя.
Относно аргументите на жалбоподателя,
че административно наказващият орган не е взел предвид възраженията му,
настоящият състав намира същите за неоснователни. Видно е, че в издаденото
наказателно постановление, наказващият орган изрично е отбелязал, че
«Възраженията са неоснователни», което сочи, че същите са взети предвид при
издаването на наказателното постановление. Административнонаказателното
производство не вменява в задължение на наказващия орган да излага изрични
мотиви по депозирани от страна на наказаното лице възражения, тъй като факта на
издаване на наказателно постановление ясно сочи, че не е съгласен с
възраженията на наказаното лице, а извършеното деяние подлежи на санкция.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел, който изрично е посочен от актосъставителя като
очевидец, не може да се приеме като съществен порок, тъй като съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него,
което е достатъчно за неговата валидност. Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква актът за установяване на
административното нарушение да се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е.
разпоредбата не визира броя на свидетелите. В случая е налице свидетел –
присъствал и при съставянето на акта, който макар и да не е участвал в самата проверка, няма пречка да е само един. От
нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН
се извежда извод, че подписът
и на един свидетел в акта е достатъчно условие за неговата валидност. От друга
страна, съдът счита, че наличието само на един свидетел в акта не е довело до препятстване
възможността делото да бъде изяснено от фактическа страна и не е ограничило правата
на някоя от страните в процеса, в това число и тези на жалбоподателя, поради което визираната незаконосъобразност
на съставения АУАН не се споделя от настоящия състав. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая отбелязването в АУАН, че свидетелят е очевидец на деянието, предвид твърдението
на жалбоподателя, не
води до тази хипотеза. Още повече, че разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава
възможност наказващият орган да издаде наказателно постановление и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
За
основателни настоящият състав намира доводите на жалбоподателя, за
приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН,
в случай, че се приеме, че е налице извършено нарушение, тъй като се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Както се установи от събраните по делото
доказателства, към момента на проверката жалбоподателката е имала сключена
задължителна застраховка Гражданска
отговорност и е отстранила конкретното нарушение още по време на извършваната
проверка, като е залепила стикера на предното стъкло в присъствието на
полицейските служители, което те потвърждават при разпита си в хода на
съдебното следствие. От друга страна от представената по делото справка за
нарушиел водач на името на жалбоподателката К. се установява, че същата е
дългогодишен водач на МПС и от издаването й на СУМПС през 2002 г. до момента е
санкционирана един единствен път през 2011 г., което сочи че не са налице
отегчаващи вината обстоятелства в настоящия случай. Разпоредбата на чл.28,
б."а" от ЗАНН урежда
хипотеза на "освобождаване от административно наказателна отговорност"
при маловажни случаи на нарушения, предоставяйки на наказващия орган
възможността да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение, то ще бъде наложено. Преценката на органа, обаче не е по
целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи
на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност /Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС/.
Съгласно цитираното решение наказващия орган
при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, е бил
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните"
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.
При тази преценка, в случай че установи, че деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той е следвало да приложи
чл.28 от ЗАНН. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
По конкретния казус, наказващия орган не е
извършил преценка за маловажност или ако такава е била извършена то резултата
от нея е бил, че случаят не е преценен като маловажен. Установените по делото
факти и обстоятелства и поведението на водача, който е отстранил нарушението
още по време на проверката, в случая сочи на ниска степен на обществена
опасност и това мотивира съда да приеме, че отказа на наказващия орган да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е незаконосъобразен, което пък се явява
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0262-000661/ 31.10.2019 г. на
Началник група към ОДМВР София РУ Елин Пелин.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: