№ 618
гр. Пазарджик , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220103708 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „ЕМ
ТРЕЙД 2020“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. В*** Т***“, ул.
„И*** Х***“ № ***, вх. Б, ет.*** представлявано от управителя Г*** А*** А***, чрез
адвокат С.К. Л. – ВТАК, със съдебен адрес: гр. В*** Т***, ул. „В*** Л***“ № ***, вх. ***
ет.***, против Л***. Т. Л***., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П***, ул. „К***
Х***“ № ***, ет***, ап.***
В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че на 13.03.2020 г., между
ответника в качеството му на наемодател и ищеца в качеството му на наемател бил сключен
договор за наем на недвижим имот – магазин, находящ се в гр. С***, пл. С***. Сочи се, че
съгласно чл.4, ал.1 от договора за наем, като отлагателно условие за влизането му в сила е
посочено, че наемодателят следва да осигури необходимите разрешителни за извършване на
дейност по продажба на хранителни стоки, каквато дейност ищецът имал намерение да
развива. В този смисъл е следвало ответникът да осигури в помещението чешма с топла и
студена вода, както и да направи ремонт на тоалетната. Твърди се, че при сключването на
договора ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер от 300 лева, от която 100
лева едномесечен наем, 100 лева депозит при предсрочно прекратяване на договора и 100
лева депозит, обезпечаващ наличието на незаплатени от наемателя сметки за използвани ел.
енергия и вода в обекта при прекратяване на договора. Сочи се, че предвид обстоятелството,
че ищецът бил многократно уверяван от ответника, че необходимите разрешителни ще
бъдат набавени, той предприел ремонт на магазина /съгласуван с ответника/, състоящ се в
следното - извършва почистване на имота и организира ремонтните дейности, чрез наемане
1
на С*** И*** Л***, в рамките на няколко дни в периода 01.06.20г. - 14.06.20г. Ремонтните
дейности включвали: обезопасяване на кабелите, закупуване и поставяне на нови контакти;
облепване с плочки на перваз, намиращ се под стъклената дограма - непосредствено вдясно
при влизане в помещението, тъй като старият перваз от гипс-картон бил мухлясал, почернял
и изгнил от влагата в помещението; боядисване на стените с латекс; наемане на скеле, за да
се отстранят рекламните фолиа, залепени по високата стъклена дограма на магазина и
същата да бъде почистена; почистване на окачения таван от прах и замърсявания, с помощта
на наетото скеле; почистване на под, стени и повърхности от замърсявания, прах, мухъл и
др.; закупуване на материали за изграждане на складово помещение, което всички магазини
за продажба на хранителни стоки са длъжни да имат: плоскости - гипс- картон, метални
профили, окачвали, видии, шпакловка, лента за фуги и други елементи за изграждането;
изграждане на складовото помещение и боядисването му и ново почистване след цялостния
ремонт. В тази връзка сключил договор с изпълнителя, като му заплатил възнаграждение в
размер на 200 лева. Твърди се, че били закупени материали на 05.06.2020 г. и на 07.06.2020
г. от търговски обекти в гр. С*** на обща стойност 306,54 лева. Във връзка с горното сочи,
че с този ремонт, ответникът се обогатил за сметка на ищеца, тъй като представлявал
подобрения в имота. Твърди се, че ответникът многократно обещавал да изпълни поетите си
задължения – да изпълни предписанията и да се снабди с разрешителното, но няколко
месеца след сключването на договора заявил, че няма възможност да се снабди и да
предостави съответните разрешителни на ищеца, за да упражнявал дейността си, както и че
имал по-добри предложения за наем на магазина от трети лица, поради което се отказал от
договора за наем. Посочено е, че ищецът е изпратил на 11.08.2020 г. писмена покана
адресирана до ответника, която не била получена, поради отказа му.
Във връзка с наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, по силата
на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 806,54
лева, от която 300 лева предадена на ответника при сключването на договора и 506,54 лева
за извършени подобрения в процесния обект, с които суми ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца поради неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Посочена е
банкова сметка, по която се иска да бъде заплатена процесната сума – IBAN: BG *** FINV
*** BIC: FINVBGSF - „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр ищцовото дружество.
Претендират се разноски. Представят се доказателства и са направени доказателствени
искания.
В съдебното заседание, ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е
молба от адвокат С.Л., с която моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Депозира
писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който изразява становище за
допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Не оспорва, че между страните на 13.03.2020 г. е сключен договор за наем на
2
недвижим имот – магазин, находящ се в гр. С***, пл. С***, че страните са поставили
влизането в сила на договора за наем в зависимост от издаването на необходимите
разрешителни за извършване на дейност по продажба на хранителни стоки, че при
подписването на договора, ответникът е получил сумата в общ размер от 300 лева, от която
100 лева едномесечен наем, 100 лева депозит при предсрочно прекратяване на договора и
100 лева депозит, обезпечаващ наличието на незаплатени от наемателя сметки за използвани
ел. енергия и вода в обекта при прекратяване на договора.
Ответникът твърди, че действията в насока осигуряване на необходимите
разрешителни не били вменени в негово задължение, а били задължение на ищеца, поради
което е следвало ищецът да се снабди с тях, който бездействал.
Сочи, че договорът за наем е сключен за една година /не е прекратен/ и все още
ищецът може да предприеме действия по издаването на необходимите разрешителни и да
въведе магазина в експлоатация. Във връзка с горното му предоставя двуседмичен срок от
получаването на препис от ОИМ, в рамките на който да се снабди с разрешителните, в
противен случай, ще считал договора за едностранно развален по инициатива на ищеца.
Сочи, че в случай, че ищецът се снабди с разрешителни не му се дължат никакви парични
суми. Посочва, че при евентуално прекратяване на договора от страна на ищеца, на
последния не следва да му бъде върната сумата в размер на 300 лева дадена на ответника
при подписването на договора.
Оспорва твърденията, че в недвижимия имот – магазин са направени подобрения.
Заявява, че не е давал съгласието си на ищеца да извършва каквито и да е било подобрения
и ако той е извършил такива може да се ги демонтира и да ги ползва, където намерил за
добре.
Твърди, че за описаните в молбата на ищеца от 10.02.2021 г. ремонтни дейности,
изразяващи се най-общи линии в почистване и боядисване, това са дребни поправки,
отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, съгласно
дефиницията на чл.231, ал.1 от ЗЗД, поради което стойността им по закон се поема от
наемателя. По тази причина искането за възстановяване на разходи, направени за такива
ремонти, било неоснователно.
Сочи, че не е получавал приложена по делото писмен покана.
Прави възражение за прихващане в условията на евентуалност. В този смисъл
посочва, че във връзка бездействието на ищеца да се снабди с необходимите разрешителни
за извършване на търговската дейност в магазина, последният му дължи обезщетение за
непозволено увреждане, касаещо пропуснатите от ответника ползи – месечните наеми,
които щял да получава по сключения договор за наем от 13.03.2020 г. за период от
01.06.2020 г. до 13.03.2021 г. в общ размер 950 лева, или по 100 лева месечно.
3
Направено е предложение за сключване на спогодба между страните.
Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание, ответникът не се явява, а се представлява от
адвокат Пламен Хаджийски, който моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Поддържа искането си за прихващане и иска от съда да го
уважи. Претендира разноски. Депозира писмени бележки.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, съдът е приел за безспорно между страните, че на 13.03.2020 г. е
сключен договор за наем на недвижим имот – магазин, находящ се в гр. С***, пл. С***, че
страните са поставили влизането в сила на договора за наем в зависимост от издаването на
необходимите разрешителни за извършване на дейност по продажба на хранителни стоки, че
при подписването на договора, ответникът е получил сумата в общ размер от 300 лева, от
която 100 лева едномесечен наем, 100 лева депозит при предсрочно прекратяване на
договора и 100 лева депозит, обезпечаващ наличието на незаплатени от наемателя сметки за
използвани ел. енергия и вода в обекта при прекратяване на договора.
Горното се потвърждава и от приложения по делото договор за наем от 13.03.2020 г..
От него се установява, че страните са постигнали договорка, че ответникът предоставя на
ищеца за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: магазин, с
административен адрес: гр. С***, пл. С*** 5. В раздел II са уговорени задълженията на
наемодателя, а именно – да предаде владението на вещта в деня на сключването на
договора, да не предоставя на трети лица ползването на вещта през времето на договора,
предоставя вещта във вид и състояние, в което е при подписване на договора, има право
след прекратяване на договора да получи вещта във вид, в какъвто я е предал, в деня на
сключването му. В раздел III за уговорени задълженията на наемателя. В раздел IV
наименуван общи разпоредби е уговорено, че договорът влиза в слиза при издаване на
необходимите разрешителни за извършване на продажба на хранителни стоки, неговия срок
– една година. Посочено е, че при сключването му наемателя е заплатил на наемодателя
сумата в размер на 100 лева представляваща едномесечен наем, сумата в размер на 100 лева,
представляваща депозит при предсрочно прекратяване на договора от страна на наемателя,
сумата в размер на 100 лева, представляваща депозит, в случай, че след прекратяване на
договора за наем има незаплатени сметки за ползвана от наемателя ел. енергия и вода в
обекта. Уговорени са и предпоставките за прекратяване на процесния договор.
По делото е представен договор за извършване на сторително-ремонтни дейност от
03.06.2020 г. в гр. С***, сключен между ищеца и С*** И*** Л***, с който страните
уговорили да бъде извършен от страна на изпълнителя СМР в процесния магазин, като
4
средствата, материалите и съответната квалифицирана работна ръка на изпълнителя.
Уговорено е, че възложителят ще заплати сумата в размер на 200 лева на изпълнителя за
СМР. От разписка с дата 12.06.2020 г. се установява, че изпълнителят е получил сумата в
размер на 200 лева от възложителя.
Приложени са стокова разписка за продажба на стоки № **********/05.06.2020 г. с
доставчик „Тристрой“ ООД, гр. С***, от която се установява закупуването на строителни
материали на стойност 183,91 лева с ДДС. От фискален бон издаден от „Темакс Юг“ ЕООД
от 07.06.2020 г., се установява закупуването на строителни материали на обща стойност
122,63 лева.
Представена е покана от 11.08.2020 г., от която се установява, че ищецът е уведомил
ответника, че е следвало да осигури необходимите разрешителни за извършване на дейност
по продажба на хранителни стоки, каквато дейност е имало намерение да изпълнява ищеца,
съгласно уговореното в чл.4, ал.1 от процесния договор. Със същата покана от ответника се
иска да възстанови на ищеца дадените при сключването на договора за наем сума от 100
лева едномесечен наем, 100 лева депозит при предсрочно прекратяване на договора и 100
лева депозит, обезпечаващ наличието на незаплатени от наемателя сметки за използвани ел.
енергия и вода в обекта при прекратяване на договора, както и сумата в размер на 306,54
лева за закупени строителни материали за извършен ремонт в процесния магазин. Ищецът е
предупредил ответника, че в дадения му 7-дневен срок, ако не изпълни доброволно
задължението си, че бъде образувано гражданско дело.
От показанията на разпитания свидетел С*** И*** Л*** се установява, че е сключил
договор с ищцовото дружество за извършване на СМР в магазин, находящ се в гр. С***,
както и че Г*** /управителят на ищцовото дружество/ му е платил уговорената сума, след
като е извършил ремонта. Посочва, че в този магазин е трябвало да се продават хранителни
стоки. Споделя, че е получил обаждане от Г***, който му казал, че вътре в магазина е
трябвало да се направи тоалетна и да се сложи мивка. Сочи, че е присъствал на разговор
между Г*** и ответника, като последният бил казал, че няма да се прави тази тоалетна, като
изяснява, че в общите части имало санитарно помещение, което се ползвало от друг обект в
сградата, както и от възрастна жена. Споделя, че според него тази тоалетна била
некачествена и по негово мнение били необходими около 2000 лева за нейното
ремонтиране. Сочи, че ответникът първоначално бил съгласен да даде 800 лева, но в
последствие заявил, че няма да прави тоалетна. Съдът кредитира показанията на свидетеля
като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
В качеството на свидетел е разпитана и Д*** Ц*** А***а – съпруга на управителя на
ищцовото дружество. От показанията й се изяснява, че заедно със съпруга й Г*** искали в
началото на 2020 г. да открият фермерски магазин, тъй като имали ферма за телета.
Споделя, че харесали обявата на ответника и сключили процесния договор на 13.03.2020 г..
След неговото сключване помогнали на ответника да опразни магазина от намиращите се
5
вътре вещи /поставки и др. предмети./ Споделя, че около 24,25.05.2020 г. били изнесени
витрините от магазина и след 2-3 дни започнали да почистват и ремонтират магазина, като
се съобразявали с насоките от БАБХ, които били следните - да има чешма с топла и студена
вода и складово помещение. В тази връзка били наели майстор, който за около 10 дни
приключил. Същевременно посочва, че служител от БАБХ отишъл, за да са сигурни дали
това, което са направили е достатъчно, за да им бъде издадено разрешително. Сочи, че
всичко в магазина било наред, но влизайки в тоалетната в общите части служителят от
БАБХ заявил, че е в много лошо състояние и не може да издаде разрешение, ако тя останела
в този си вид. Споделя, че след това се свързали с ответника, който им заявил, че всичко е
наред и да не се притесняват за тоалетната, като продължават да си правят тяхната част от
ремонта. Сочи, че чакали да се направи ремонт на тоалетнатак, но това не се случило.
Споделя, че в следващ момент се взело решение да не се ремонтира старата тоалетна, а да се
напри нова вътре в магазина, като нямало отново последваща инициатива от ответника.
Посочва, че в последствие били уведомени, че таванът в магазина пропада и било нужно
около 1200-1500 лева за ремонта му. Преценили, че това е застрашаващо, но нямало как да
отделят такива средства и да направят ремонта на тавана, същевременно и проблемът с
тоалетната. Споделя, че изчакали около 10 дни ответника, след което провели разговор, със
съпругата на ответника, която ги уведомила, че мъжът й ще отиде до гр. С***, за да се
разберат какво ще правят. При проведената среща ответникът им заявил, че няма желание да
прави тоалетна, като може да приспада от наема на ищцовото дружество и то да я направи.
Сочи, че това била последната среща с ответника, след което комуникирали по имейл.
Изяснява какво е трябвало да се направи, за да може да бъде изградена тоалетна вътре в
магазина, както и че площта му е щяла да намалее при нейното изграждане. Посочва, че не
са подавали писмено заявление за издаване на съответните разрешителни за отваряне на
хранителен магазин, като причината била, „че ясно и точно ни беше казано, че няма как да
искаме отваряне на хранителен магазин без тоалетна“. Споделя, че ключът за магазина не е
върнат на ответника.
Съдът като съобрази, че свидетелката е съпруга на управителя на ищцовото
дружество, както и събраните по делото доказателства намира, че показанията в частта, в
която заявява, че служител от БАБХ им казал, че не може да им издаде разрешително за
продажба на хранителни стоки, тъй като съществуващата тоалетна не отговаряла на
изискванията не следва да бъдат кредитирани. По делото не бяха ангажирани никакви
доказателства, че е имало такова посещение от служител на БАБХ, както и че са били
предприети някакви простъпки към снабдяване с такова разрешително. В частта, досежно
заявеното, че е следвало да бъде извършен ремонт на тавана в магазина, поради пропадането
му, съдът намира, че същите са неотносими към предмета на делото. В останалата
показанията част следва да бъдат кредитирани, като логични и последователни.
По делото е разпитан в качеството на свидетел В*** Б*** Л.а – съпруга на ответника.
От показанията й се изяснява местоположението на магазина, както и неговото състояние
към момента на сключване на договора и след този период. Споделя, че страните са
6
сключили договора за наем на 13.03.2020 г., както и че преди неговото сключване бил
извършен оглед от управителя на ищцовото дружество и неговата съпруга. Свидетелката
сочи, че не е имало уговорка между страните, ответникът да снабди ищеца с разрешително
за продажба на хранителни стоки. Споделя, че са предали ключ за магазина. Изяснява, че
сервизното помещение се ползвало от всички съсобственици в сградата, като то се намира в
коридор, до който се стигало от външна врата, а не директно от магазина. Споделя, че Г*** и
съпругата му го видели преди сключването на договора, като заявили, че ще им свърши
работа. Сочи, че не са поемали никакви задължения за извършване на ремонт в магазина,
като единствената им уговорка е била да опразнят магазина от намиращите се в него
витрини. Изяснява, че ответникът е имал готовност да предостави парична сума за
извършване на ремонта на тоалетната, но разбрал, че Г*** не искал да работи. Споделя, че
предали ключа за магазина на Г*** и Д*** и една година нямали достъп до него.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК, както и събраните по делото
доказателства намира, че показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като
логични, последователно и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правното основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
Според чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в
него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване,
като съгласно разясненията в т. 1 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г., за да е налице вторият
фактически състав е необходимо престацията да е извършена с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което не е могло да бъде осъществено, т.е. на връщане подлежи даденото, с
оглед бъдещото сбъдване на основанието, което при двустранните договори не е могло да
бъде осъществено или когато отлагателното условие не се е сбъднало. При този иск ищецът
следва да докаже, че е дал “нещо” – материална ценност на ответника във връзка с договор,
който е сключен под отлагателно условие, което не се е сбъднало. Именно плащането на
нещо недължимо е юридическият факт, който нарушава еквивалентността в отношенията на
страните и от който произтичат едновременно обедняването на едната страна и
обогатяването на другата.
В настоящия случая, съдът счита, че между страните има валидно сключен договор за
наем, съгласно който са възникнали задължения и за двете страни, следователно в случая не
е налице хипотезата на чл.55, ал.1, предл. 2 ЗЗД, тъй като сумата е предоставена от ищеца на
ответника на основание и в изпълнение на постигнато съглашение. Съдът намира за
7
неоснователен довода на ищеца, че договорът не е породил действие за страните с
подписването му, а е следвало да се сбъдне едно условие – да бъдат издадени необходимите
разрешителни за извършване на дейност по продажба на хранителни стоки. Разпоредбата на
чл.4.1 от процесния договор за наем – че същият „влиза в сила при издаване на
необходимите разрешителни за извършване на дейност по продажба на хранителни стоки“,
както и разпоредбата на чл.4.3 от договора, че „при сключването му наемателя е заплатил на
наемодателя сумата в размер на 100 лева представляваща едномесечен наем, сумата в
размер на 100 лева, представляваща депозит при предсрочно прекратяване на договора от
страна на наемателя, сумата в размер на 100 лева, представляваща депозит, в случай, че след
прекратяване на договора за наем има незаплатени сметки за ползвана от наемателя ел.
енергия и вода в обекта“, разгледани във взаимната си връзка, съобразно критериите на
чл.20 ЗЗД, обосновават по несъмнен начин извода, че независимо от употребения израз
"влиза в сила", посочените в чл.4.1 обстоятелства не съставляват предпоставки по смисъла
на чл.25 ЗЗД, от които да зависи възникването и/или съществуването на правните последици
на договора. От ангажираните по делото доказателства се установи, че страните са
извършвали действия, съобразно постигнатото с договора съгласие, съответно същият е
произвел действие за тях още с подписването му, съответно плащането на първия
едномесечен наем, депозит за предсрочно прекратяване и депозит за неплатени сметки, е
направено от ищеца не с оглед очаквана бъдеща юридическа обвързаност с ответника, а въз
основа на такава, съществувала към момента на престирането, а именно - валидно
сключения договор за наем.
Ето защо не се установява наличието на предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника по реда на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен. /В този смисъл Определение № 81 от 7.02.2020 г. на ВКС
по т. д. № 1779/2019 г., I т. о., ТК./
За пълнота също следва да бъде посочено, че в хода на производството, ищецът не
успя да докаже и твърденията си, че ответникът е поел задължението да издаде
необходимите разрешителни за извършване на дейност по продажба на хранителни стоки.
От самия договор за наем се установява, че такова задължение не е поето от ответника. Този
извод не се променя и от заявеното от свидетелката Д*** Ц*** А***а. Напротив от нейните
показания и в частта, в която заявява, „че служител от БАБХ отишъл, за да са сигурни дали
това, което са направили е достатъчно, за да им бъде издадено разрешително“, може да се
направи изводът, че именно ищецът със своите действия по ремонт на процесния магазин и
желанието да извършва продажба на хранителни стоки в него е бил наясно, че именно той
следва да се снабди с тези разрешителни за продажба, а не ответникът.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Според задължителната съдебна практика, намерила израз в ППВС № 1/79г., когато
държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл.59 ал.1 ЗЗД – дължи
8
се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Когато страните по
наемното правоотношение не са уговорили заплащане от страна на наемателя на разходите
за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние, годно
за предназначението на обекта, наемателят може при прекратяване на наемното
правоотношение да претендира стойността на подобренията съобразно правилата на
неоснователното обогатяване./вж решение № 120 от 1.07.09г.по гр.дело № 21/09г.на ІІ
т.о.на ВКС/.
Видно от горното, за да може ищецът да претендира процесната сума от 506,54 лева,
за която твърди, че представляват извършени подобрения от последния в процесния имот, е
следвало наемното правоотношение да е прекратено. От страна на ищеца няма такива
твърдения в исковата молба. По никакъв начин и от ангажираните от него свидетели не се
установи, че процесният договор е прекратен. Поради тази причина съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен.
С оглед изхода по предявените от ищеца искове, съдът не следва да се произнася по
направеното искане за прихващане от ответната страна.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати сторените от ответника
разноски в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕМ ТРЕЙД 2020“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. В*** Т***“, ул. „И*** Х***“ № ***, вх. Б, ет.*** представлявано
от управителя Г*** А*** А***, чрез адвокат С.К. Л. – ВТАК, със съдебен адрес: гр. В***
Т***, ул. „В*** Л***“ № ***, вх. *** ет.2, против Л***. Т. Л***., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П***, ул. „К*** Х***“ № ***, ет.***, ап.*** искове с правно основание
чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на
300 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца поради неосъществено
основание и сумата в размер на 506,54 лева, представляваща разходи за труд и материали по
извършени подобрения в магазин, находящ се в гр. С***, пл. С*** *** с която ответникът
се обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „ЕМ ТРЕЙД 2020“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. В*** Т***“, ул. „И*** Х***“ № ***, вх. Б, ет.*** представлявано от управителя Г***
А*** А***, чрез адвокат С.К. Л. – ВТАК, със съдебен адрес: гр. В*** Т***, ул. „В*** Л***“
№ ***, вх. *** ет.***, ДА ЗАПЛАТИ на Л***. Т. Л***., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. П***, ул. „К*** Х***“ № ***, ет.***, ап.*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в
9
размер на 300 лева сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10