Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.04.2015г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен съд ,гражданска
колегия на петнадесети април две
хиляди и петнадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Добринка Кирева
секретар: А.Д.
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 218/2014г.
по описа на РС-Свиленград и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание по чл.422 от ГПК, вр.
чл.505, ал.1, вр. чл.537 от ТЗ за установяване на парично вземане.
Производството по
делото е образувано по искова молба на „Х.
А. - А. -.” ООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Област София, Община „Столична", Район
„Триадица", ж. к. „Гоце Делчев",
бл. 22, вх. „Б”, представлявано от управителите Маркус Першл и Петър Шарвитцъл,
против Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес
***, в която се сочи, че на 17.06.2009г. в гр. Бургас, длъжникът Н.П.П., издал в полза на „ХИПО АЛПЕ - АДРИА -
АУТОЛИЗИНГ" ООД Запис на заповед, с който неотменимо и безусловно
се задължил при представяне на същия да
заплати на „ХИПО АЛПЕ - АДРИА - АУТОЛИЗИНГ" ООД сума в размер на
7404,12 евро с падеж на 01.07.2010г. На
01.07.2010г. издаденият в полза на „ Хипо Алпе Адриа Аутолизинг" ООД запис
на заповед бил предявен. Независимо от настъпване на падежа на вземането,
обективирано в горепосочения Запис на заповед, задължението по него не
било изпълнено. Предвид настъпване на
изискуемостта и на основание чл. 417, ал. 9 от ГПК „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг" ООД депозирало заявление
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 и на изпълнителен лист за следните
суми: главницата по записа на заповед
в размер на 7404,12 евро, законната
лихва за забава върху претендираната главница от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното й
изплащане и за извършените в
заповедното производство разноски в общ размер на 829,25 лв. С
оглед постъпилото заявление било образувано ч. гр.д. №
490/2013 г. по описа на Районен съд – Свиленград, по което били издадени
Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 с №274 от 04.07.2013 г. за посочените по-горе суми. Твърди се още, че длъжникът Н.П.П. подал писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С
оглед на гореизложените обстоятелства за „Х. А.
- А. -." ООД
съществувал правен интерес
да предяви спрямо
Н.П.П. иск за установяване на
вземането си по смисъла на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 365 - 378 от ГПК, произтичащо от Запис на заповед с
падеж 01.07.2010г. за сума в размер
на 7 404,12 евро.
С оглед на изложеното моли да се
признае за установено, че „ХИПО АЛПЕ - АДРИА -
АУТОЛИЗИНГ" ООД има вземане от Н.П.П. като
длъжник, в размер на 7404,12 евро (седем
хиляди четиристотин и четири евро и дванадесет евроцента), представляващо
вземане по Запис на заповед с падеж на 01.07.2010г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума за
периода, считано от 04.07.2013г. до изплащане на вземането, сума в размер на 289,62 лева (двеста осемдесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща държавна такса за подаване на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
както и сумата в размер на 539,62
лева (петстотин тридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение
за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист при условията и по реда на чл.418 във връзка с чл.417, т. 9 от ГПК съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Също така моли да се
осъди Н.П.П. да заплати на „ХИПО
АЛПЕ - АДРИА - АУТОЛИЗИНГ" ООД сумата в размер на 289,62 лева (двеста осемдесет и девет лева и
шестдесет и две стотинки),представляваща държавна такса за предявяване на установителен иск при условията
и по реда на чл. 422 от ГПК, както и на
основание чл.81, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
да се осъди Н.П.П. да заплати на „ХИПО
АЛПЕ - АДРИА - АУТОЛИЗИНГ" ООД
юрисконсултско възнаграждение за защита
и съдействие във връзка с предявяване на установителен иск при условията и по реда на чл. 422 от ГПК.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от страна на ответника, в който сочи, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че ответникът не дължал на ищеца посочената в
процесния
запис на заповед сума пари. Заявява,
че записът на заповед, въз основа на който била издадена заповедта за изпълнение по описаното от ищеца заповедно производство, бил НИЩОЖЕН, защото противоречал на закона и на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 и 2
от ЗЗД. Същият бил съставен при въвеждане на ответника в заблуждение относно действителния му смисъл
и при използване на измама от страна на ищеца и трето лице. Също така липсвало съгласие, респ. воля, от страна на
ответника за издаване на процесния
запис на заповед - основание за нищожност по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД. Липсвало и основание по смисъла на чл.26, ал.2,
пр.4 от ЗЗД за издаване на записа на
заповед, който макар и да бил абстрактна правна сделка, следвало да
почива на съществуващи в действителността причини за издаването му, които да са
мотивирали обвързалото се с едностранното си волеизявление
лице. В тази насока твърди, че съществуването на процесния запис на заповед било обвързано с наличието на каузална
правна сделка, която сама по себе си била недействителна.
Сочи още, че през 2009 година ответникът Н.П. бил служител във фирмата на К.Д.Г.
***, който се явявал негов работодател,
макар и да нямало подписан между тях трудов договор. През месец юни 2009г.
ответникът пътувал заедно със шефа си до гр.Бургас, където двамата посетили
магазин на БМВ. Там Н. разбрал, че Г. ще си купува кола — „БМВ 520”, дизел, сив металик на
цвят. Той не присъствал при разговорите между Г. и служителите на БМВ,
а обикалял магазина, като разглеждал автомобилите. По някое време шефът му го извикал и му казал, че трябва да подпише някакви документи, за да могат да вземат колата днес. Убедил го да не се притеснява, тъй като за него нямало да има никакъв проблем. Заставил го да подпише
набързо документите, като дори не му дал възможност да ги прочете. На Н. му се сторило, че подписва документи
с някаква лизингова компания и казал
на глас, че нямал доходи и нямало как да поеме задължения за плащане на лизинг, тъй като нямало и официален трудов договор. Шефът му отново го успокоил, като му
казал, че той не поемал никакви
задължения за плащане на пари. После Г. взел новия автомобил БМВ, а
ответникът прибрал другата му кола до гр.Свиленград. Никога новият автомобил не
бил предоставян на П., нито пък от него се
искало да плаща някакви пари в полза на ищеца или друга лизингова
компания. До момента, в който същият получил заповедта за изпълнение по ЧГД
№490/2013г. на РС-Свиленград, той не бил наясно, че дължи някакви пари на ищеца. През времето след като била взета колата от К.Г. Николов, ответникът го виждал да я
управлява известно време, след което
разбрал, че тя била продадена на друго лице от града, а забелязвал по едно време и турски гражданин да я кара из Свиленград и района. От самия Г. неотдавна ответникът
научил, че колата била върната на
лизинговата компания, защото не били плащани всички лизингови вноски за
нея.
С
оглед на горното ответникът прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА НИЩОЖНОСТ на записа на заповед, въз основа на който била издадена заповедта за изпълнение, и моли съдът да прогласи
същата.
На второ място, в случай, че съдът не
възприемел изложените по - горе доводи за
нищожност на записа на заповед, то с настоящия отговор заявява, че същият бил УНИЩОЖАЕМ по смисъла на
чл.27 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД. В
тази връзка отправя ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ на записа на заповед от 17.06.2009г. Твърди, че записът на заповед бил издаден при
грешка относно действителното му съдържание и смисъл, представляваща
основание за унищожаването му по силата на чл.28
изр. 1 от ЗЗД. В същото време записът на заповед следвало да се
унищожи и по силата на чл.29, ал.1 от ЗЗД, тъй като при издаването му
ответникът бил подведен да го сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение от страна на ищеца.
Също така заявява, че в
действителност не било налице неизпълнение от страна на ответника на негови задължения по договора за лизинг, във връзка и с обезпечаването на задълженията на лизингополучателя по който бил изготвен и подписан процесния запис на заповед. В този смисъл обвързаността на записа на заповед с каузалната сделка и нейното съдържание също водила до извода
за неоснователност на предявения иск.
Предвид изложеното моли да се
отхвърли изцяло предявения иск като НЕОСНОВАТАЛЕН,
както и да се отхвърлят акцесорните искания за присъждане
на лихви и разноски. Претендират се и разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно
от представения запис на заповед от
17.06.2009г., ответникът Н.П. е издател на записа на заповед, който е за сумата
от 7 404,12 евро и с падеж на 01.07.2010г. Записът на заповед е предявен
на 01.07.2010г. и е издаден в полза на ищеца „Хипо Алпе – Адриа – Аутолизинг”
ЕООД. Отвтеникът П. не оспорва, че е подписал процесния запис на заповед.
Съгласно приетия като доказателство
договор за финансов лизинг №*********, между ищеца „„Хипо
Алпе – Адриа – Аутолизинг” ЕООД, като
лизингодател и ответника Н.П., като лизингополучател е сключен договор за
лизинг, въз основа на който отвтеникът П. е получил за ползване лек автомобил с
марка „BMW 520d”. Покупната цена
е определена на сумата от 47 047,92 евро, а срокът на договора е 60
месеца.
Представени по делото са и искане
за финансиране от 11.06.2009г., приемо-предавателен протокол от 18.06.2009г.,
декларации от 11.06.2009г., поръчка-фоговор за доставка на нов автомобил, общи
условия към договора за лизинг, подписани от ответника П. в качеството му на
лизингополучател, справка за изпратени до ответника писма по електронната поща
с приложени фактури, както и справки-извлечения по сметка, видно от които в
полза на ищеца „Хипо Алпе – Адриа – Аутолизинг” ЕООД са превеждани лизингови вносики по гореописания договор за лизинг.
Съгласно представената справка за
платените и неплатените лизингови вноски от 24.09.2014г., изготвена от ишеца,
задълженията по издадени фактури на ответника възлизат на сумата от
8 992,34 лв.
За установяване на фактите по
делото бе разпитана като свидетел на страната на ответника З.И.П., майка на
същия, от показанията на която се установява, че през 2009г. отв.П. работел във
фирмата на К.Д.Г., като според свидетелката през времето, през което ответникът
работил там, той не бил закупувал лек автомобил „БВМ”. Св.П. заявява още, че К.Г.,
като работодател на ответника, накарал последния да подпише някакви документи,
като отв.П. не разбрал какво точно подписва. Впоследствие К.Г. обещал на
отвтеника, че ще си погаси лизинговото задължение.
Приобщени по делото бяха по делото и Искане за финансиране
с дата 11.06.2009 година; Приемно – предавателен протокол с дата 18.06.2009г.;
Декларация от Н.П. с дата 11.06.2009г.; Декларация от Н.П.П., относно нетния
месечен доход с дата 11.06.2009г.; копие от лична карта на Н.П.П. и Договор за
финансов лизинг № ********* на „Хипо Алпе – Адриа - Аутолизинг” ЕООД ,Извлечение
от счетоводните документи на ищеца за клиент Н.П., както и Справка за
изпратените до ответника имейли относно 4бр. Фактури; заверени
копия на извлечения от банкова сметка - *** „Хипо Алпе – Адриа - Аутолизинг”
ООД и Декларация от Н.П..
Приет бе и протокол за доброволно
предаване на лизингов обект от 16.11.2011г.,като видно от същият ответника е
предал лизинговия лек аватомобил на лизингодателя ищец и доколкото същият бе
оспорен от страна на ответника бе
открито на основание чл.193 от ГПК, производство по оспорване истинността –
автентичността на Протокол за доброволно предаване на лизингов обект от 16.12.2011г.
От заключението по назначената съдебно-графологична експертиза, което се
възприема от съда като обективно изготвено и от компетентно вещо лице, се
установява, че ръкописният текст и подписът срещу „лизингополучател” в
оспорения протокол за доброволно предаване
на лизингов обект от 16.11.2011г. не са изпълнени от ответника Н.П.П..
Като доказателства по делото бяха приети и заверени
банкови бордера - 24 стр., ведно
заверени копия на вносна бележка с №М00795
от дата 03.08.09г., вносна бележка с №М00354 от дата 01.09.09г., вносна
бележка с №М01134 от дата 05.10.09г.,
вносна бележка с №М02448 от дата
02.11.09г., вносна бележка с №М02373от дата 07.12.09г., вносна бележка с
№М00854 от дата 05.01.10г., вносна
бележка с №М00547 от дата 05.021.10г.,
вносна бележка с №М01836 от дата
05.03.10г., вносна бележка с №М04004 от
дата 06.04.10г., вносна бележка с №М00157
от дата 03.05.10г., вносна бележка с № не се чете от дата 03.05.10г., вносна бележка с
№М02141 от дата 07.06.10г., вносна бележка с №М01767 от дата
07.07.10г., вносна бележка с №М01073 от дата 04.08.10г., вносна бележка с
№М03687 от дата 07.09.10г., вносна бележка с №М00810 от дата 01.07.09г., вносна бележка с №М02024
от дата 05.10.10г., вносна бележка с №М01134 от дата 04.11.10г., вносна бележка
с №М01040 от дата 07.12.10г., вносна
бележка с №М01201 от дата 06.01.2011г.,
вносна бележка с №М00246 от дата
10.02.11г.
От страна на ответника бяха оспорени приетите като доказателства вносни
бележки,поради което бе открито на
основание
чл.193 от ГПК, производство по оспорване истинноста касаеща подписа приложен на
подпис на вносител положен с наредител
Н.П.П. на вносни бележки находящи се по делото от лист 228 до 248 включително.
Във връзка с отритото производство по
оспорване на горепосочените вносни бележки
бе назначена и изслушана съдебно графологична експертиза.От заключението
и допълнителното такова, което се възприема от съда като обективно изготвено и
от компетентно вещо лице, се установява, че подписът срещу графа „вносител” в
оспорените вносни бележки не са изпълнени от
ответника Н.П.П..
Приложено е и ч.гр.д.№490/2013г. по описа на РС-Свиленград, по което има издадена Заповед №274 за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК от 04.07.2013г. за процесната сума в размер на 7 404,12 евро, дължима по запис на заповед от 17.06.2009г.,
ведно
със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 01.07.2013г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 289,62 лв. за
държавна такса и 539,62 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу
заповедта за изпълнение в 2-седмичния законов срок по
чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника Н.П., за което кредиторът е уведомен редовно,
като исковата молба е подадена в съда в законния едномесечен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.505, ал.1, вр. чл.537 от ТЗ
за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№490/2013г.
по описа на РС-Свиленград, по което има издадена
срещу ответника Н.П. Заповед
№274 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 04.07.2013г. за процесните описани по-горе суми. Срещу заповедта
за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника
за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено на 06.03.2014г. Исковата молба е подадена в съда на
07.04.2014г./понеделник първия работен ден по пощата/ , т.е. в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество
РС-Свиленград намира иска по чл.422 от ГПК за
основателен.
По иска по чл. 422 ГПК и тежестта на доказване на
страните има създадена задължителна съдебна практика - постановеното на
основание чл. 290 ГПК Решение на ВКС
№ 149 от 5.ХI.2010 г. по т. д. № 49/2010 г., съгласно което предметът на
доказване по този иск, аналогичен на иска по чл. 252 ГПК
(отм.), следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника, като
защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на
изпълнителното основание - кредиторът трябва да установи в исковото
производство съществуването на вземането си - пораждането на задължението, а
длъжникът -ответник - че то е
погасено . ВКС е изложил, че с
успешното провеждане на този иск, удостоверителната функция на заповедта за
изпълнение ще бъде заместена със съдебно установеното вземане на заявителя -
кредитор, поради което в исковото производство проверката, която съдът
извършва, не се свежда до проверка за редовността от външна страна на
менителничния ефект, и като се държи сметка за въведеното по делото от ищеца
каузално основание за пораждане на вземането му, ищецът следва да докаже
правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване
изпълнението на което е издаден менителничният ефект, а ответникът - да докаже
погасяване на задължението по каузалното правоотношение. ВКС е посочил, че
съобразно данните по делото, за успешното провеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, при направено възражение от длъжника за наличие на каузално
правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, ищецът -
заявител в заповедното производство, следва да докаже пораждането на
задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му. Както се посочи по въпросите за
връзката между издаден запис на заповед и съществуващо каузално отношение между
страните, както и за разпределението на доказателствената тежест по искове за
установяване на несъществуването на вземането по запис на заповед е налице
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Това са: Решение №
103/24.06.2009 г. по т. д. № 7171/2008 г. на ІІ т. о., Решение № 121/01.07.2009
г. по т. д. № 55/2009 г. на ІІ т. о., Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. №
29/2009 г. на І т. о., Решение № 141/08.03.2010 г. по т. д. № 798/2008 г. на ІІ
т. о., Решение № 41/22.04.2010 г. по т. д. № 575/2009 г. на ІІ т. о. В
решенията е прието, че кредиторът следва
да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу вземането. Практиката на ВКС допуска установяването на връзката между
издадения менителничен ефект и каузалните отношения между страните, както и
разглеждането на възражения, основани на каузалните отношения, с оглед на
оспорване на дължимостта на вземането по издаден запис на заповед.
Записът на заповед е
едностранна и формална правна сделка, с която издателят й безусловно се
задължава да плати на едно лице или на негова заповед определена сума. Записът
на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент
на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта.
Абстрактният характер на менителничният ефект обаче не е абсолютен, тъй като
същият се издава заради конкретни отношения между издателя и бенефициента. Това
следва от разпоредбата на 465 ТЗ, уреждаща правото на длъжника по ефекта да
противопостави на приносителя възраженията, произтичащи от каузалната сделка
при условие, че последният е бил недобросъвестен при придобиването му. В този
случай на ценната книга е придадена гаранционна функция по отношение на
каузалното задължение, поради което между тях е налице връзка на обусловеност,
изразяваща се в това, че съществуването на обезпеченото задължение по
каузалното правоотношение обуславя дължимостта и на менителничното задължение.
Приносителят на
менителничният ефект може по своя преценка да претендира сумата, за която
издателят се задължил, на две основания: въз основа на самия ефект като
самостоятелен източник на вземането или въз основа на развилото се между
страните каузално правоотношение.
Тогава, когато кредиторът
търси плащане въз основа на ценната книга, издателят може да се защити, като
противопостави на приносителя абсолютните си възражения срещу ефекта (относно
редовността на същия) или личните си възражения, основани на каузални
правоотношения с кредитора. Предметът на доказване на иска по чл. 422 ГПК
следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., ОСГТК, предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед, като ищецът - кредитор доказва
вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Но при въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В случая ответникът П.,
в качеството си на издател по записа на заповед, въвежда твърдения за наличието на каузално правоотношение, а
именно договор за финансов лизинг, което казуално правоотношение не се оспорва
от насрещната страна и същото разкрива основанието на поетото задължение за
плащане. Същевременно с това ответникът прави
и възражения за недействителност на това казуално правоотношение и на записа на
заповед. С оглед на това в настоящото производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и
каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица недължимост на вземането по записа на
заповед.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед.
Следователно в тежест
на ищеца „Хипо Алпе – Адриа – Аутолизинг” ЕООД е да
докаже наличие на редовен от външна страна запис на заповед
според изискванията на чл.535 от ТЗ, подлежащ
на изпълнение, т.е. настъпилата изискуемост на
менителничния ефект, което се установи по делото, доколкото приетият като
доказателство запис на заповед от 17.06.2009г. е изцяло редовен от външна
страна и съдържащ всички изискуеми рекзити по чл.535 от ТЗ.
С оглед горните съображения в
тежест на ответника Н.П. е да докаже заявените от него възражения по чл.26 и
чл.27 от ЗЗД за недействителност на соченото от него казуално правоотношение –
договор за финансов лизинг №********* и на процесния запис на
заповед.
По първото въведено от ответника
възражение,а именно ,че записът на заповед, въз основа на който била издадена заповедта за изпълнение по описаното от ищеца заповедно производство, бил НИЩОЖЕН, защото противоречи
на закона
по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,съдът намира следното:
Въпреки, че законодателя предоставя пълна
свобода на правните субекти да определят сами съдържанието на извършваните от
тях правни сделки, законът в определени изключителни случаи, воден от
обществения интерес, не позволява постигането на определени правни резултати. И
тъй като това са изкуствено наложени императиви от законодателя, те са
изчерпателно посочени от него – numerus clausus. Това основание има предвид не противоречие с нормативен акт изобщо, а с
конкретна правна норма, затова при релевирането му винаги следва да се посочат разпоредбите,
материализиращи правните норми, които са нарушени. В случая, ответника
не е посочил коя конкретна императивна норма е нарушена при сключване на
атакувания от него договор за финансов лизинг №*********, поради което не би могло да се
изрази и каквото и да е по-конкретно отношение по така предявеното от него възражение.
По следващото възражение на ответника
- нищожност, основана на „накърняване
на добрите нрави". Според ответника, накърняването на добрите нрави се
изразява в „съставяне на записа на заповед и договора
за финансов
лизинг №********* при въвеждане на ответника в заблуждение
относно действителния му смисъл и при използване на измама от страна на ищеца и
трето лице" . Добрите нрави са морални норми и като такива те нямат правно
действие. По силата на чл.26 ал.1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно
значение, като нарушението им се приравнява по последици наравно с нарушението
на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. По нашето право санкционирането с нищожност на сделката при
накърняване на добрите нрави е следствие от чл. 9 ЗЗД, който изисква съдържанието на договора да не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Санкцията в
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 9 ЗЗД
е един от случаите, в които гражданското право кодифицира определени морални
норми, вече утвърдени в обществото и придобили характера на правила за поведение на
неговите членове. В случаите обаче, когато накърняването на добрите нрави не е
изрично предвидено в правна
норма, съдът избягва да разрешава спора, основавайки се на правилата на морала,
ако правото не дава насоки в какво се състои дадено морално изискване.В този смисъл
трудно може да се приеме, че това основание е общо, субсидиарно приложимо за
всички случаи,когато не може да се констатира
нищожност поради противоречие с императивна норма. По делото
за установяване на наведените от ответника възражения бе разпитана в
качеството на свидетел майката на ответника,която в своите показания единствено
възпроизвежда твърденията на сина си ,като други гласни доказателства от страна
на ответника не бяха ангажирани, поради което и съобразно чл.172 от ГПК,
показанията на св.З.И.П.
следва да се преценят от съда с оглед на всички други данни по делото,като се
има впредвид възможната заинтересованост на свидетелката да даде показания в
полза на ответника,който е неин син. Действително от страна на
ответника бяха оспорени представените по делото вносни бележки,находящи се на
лист 228
до 248 включително ,като от назначената съдебно графологична експертиза и допълнителното такова се установява, че
подписът срещу графа „вносител” в оспорените вносни бележки не са изпълнени от ответника Н.П.П.,но това
обстоятелство не променя извода,че договора
за финансов
лизинг №********* и издадения въз основа на
него записа на заповед е подписан от
ответника и същият се е задължил по него,тъй като от една страна последното
обстоятелство не се оспорва от отв.П.,а от друга страна не се ангажираха
каквито и да е доказателства които да установят възраженията изложени в
отговора с изключение на св.показания на майката на ответника,която преразказва
твърденията на сина си.Обстоятелството ,че друго лице е внесло дължимите вноски
по договора
за финансов
лизинг №********* не могат да променят
горните изводи на съда,тъй като от
самите оспорени документи е видно,
че плащанията са сторени от името на
ответника по горепосочения договор,като илиревантно е кой е действителния
вносител на процесните суми,щом самият договор и запис на заповед са надлежно
подписани от задължената страна в настоящия случай ответника П.,тъй като по
различни причини страната по договора би
могла да е в невъзможност реално сама да извърши плащанията,а да натовари друго
лице с това си задължение и щом такова реално е извършено и не е установено,че
това лице не е действало от свое име и за свое сметка,следва да се приеме,че
плащанията по вносните бележки са извършени от трето неустановено по делото лице
от името и за сметка на ответника П.. При това положение следва да се приеме,че
липсват каквито и да е доказателства,които да установяват твърденията на
ответната страна за нищожност на записа на заповед и договора за финансов лизинг №*********,поради нарушаване
на добрите нрави.
По последващото възражение на ответника за липса на съгласие, респ. воля, от
страна на ответника за издаване на процесния запис на
заповед - основание за нищожност по смисъла на чл.26
ал.2 пр.2 от ЗЗД, съдът намира следното:
Липса на съгласие може
да има само при двустранни сделки, какъвто безспорно е атакувания договор
за финансов лизинг,но не и записа на заповед. Липса на съгласие е
налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизавления, ако
те не се отнасят до един и същи предмет. Към това основание се отнасят и
случаите, при които външно волята е обективирана чрез надлежно поведение, но
зад изявлението липсва вътрешно волево решение. В едни случаи правният субект
съзнава, че не желае правните последици, въпреки изявлението си, а в други - не
е в състояние да осъзнае това. До липса на волеизявление или съгласие води
изразяването на воля от недееспособни - малолетни или поставени под пълно
запрещение. Волеизявление, направено при насилие срещу лицето, което го
извършва, е също равносилно на липса на волеизявление. Липсата на съгласие е такъв съществен
порок при който те не могат да произведат правни последици още от момента на
сключването им. При нищожната сделка тя е обременена с такъв тежък порок, който
води до тъй наречената абсолютна недействителност или начална нищожност.
Липсата на съгласие ще е налице, ако няма две насрещни съвпадащи се по
съдържание за един и същ предмет волеизявления.
По принцип липсата на съгласие, като
основание за прогласяване на нищожност на договора трябва да е налице към
момента на сключването на договора.
В конкретният случай ответника твърди, че
не е налице съгласие поради наличието на измама и въвеждането му в
заблуждение от страна на трето лице при подписване на договора за финансов
лизинг и записа на заповед- факт, който не се доказа в настоящото производство по безспорен
и категоричен начин ,тъй като от негова страна не се ангажираха доказателства в
тази насока ,извън горепосочените свидетелски показания на св.Панайтова,които
като изолирани и съобразно чл.172 от ГПК не се кредитират от съда по изложените
по -горе в мотивите на съда доводи.
По следващото отправено
възражение от страна на ответника за липса
на основание по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за издаване на записа
на заповед, който макар и да бил абстрактна правна сделка, следвало да почива
на съществуващи в действителността причини за издаването му, които да са
мотивирали обвързалото се с едностранното си волеизявление лице. В тази насока
твърди, че съществуването на процесния запис на заповед било обвързано с
наличието на каузална правна сделка, която сама по себе си била недействителна.
Основанието
е типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на имуществената
облага, желаният правен резултат от сделката е причина за нейното сключване. В
хода на първоинстанционното производство не са събрани доказателства, че
страните по сделката не са искали постигане ефекта на типичната и
непосредствена цел на финансовия лизинг и покупко
- продажбата - прехвърляне на собствеността върху определения лек
автомобил и заплащане на уговорената цена при при
условията визирани в договора, а нещо друго. Според член 26, алинея 2, изречение последно от ЗЗД
основанието се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника съобразно
разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК е да обори тази
презумпция. В настоящия случай оборване на установената в закона презумпция не
е извършено от страна на отв.П.,тъй като от доказателствата по
делото се установи ,че процесния лек автомобил е бил предаден съгласно договора
,вследствие на което е било извършено частично плащане по договора,като е
останала неплатена процесната сума предмет на настоящото производство.
По
направеното при условията на евентуалност възражение за унищожаемост на записа
на заповед,както се
посочи по горе в тежест на ответника е да докаже
тази унищожаемост, вкл. и твърдените основанията за това- грешка относно
действителното му съдържание и смисъл и измама чрез умишлено въвеждане в
заблуждение на ответника от страна на
ищеца.
По отправено възражение от страна на ответника
при условията на евентуалност за
унищожаемост по смисъла на чл.27 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД,като ответника е
уточнил ,че записът на заповед бил издаден при грешка относно действителното му
съдържание и смисъл, представляваща основание за унищожаването му по силата на
чл.28 изр. 1 от ЗЗД съдът намира следното.
Съгласно
чл.27,ал.1 от ЗЗД -Унищожаеми са договорите, сключени
от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията,
установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване
или крайна нужда. чл. 32, ал. 2 ЗЗД предвижда, че
унищожение на сделката може да се иска в тригодишен давностен срок). Давността
започва да тече: 1. от деня, в който правоимащото лице е навършило пълнолетие
(при унищожаемост по чл. 27, ал. 1, предложение 1 ЗЗД); 2. от деня, в който
запрещението е било вдигнато (по чл. 27, ал. 1, предложение 1 ЗЗД); 3. от деня,
в който грешката или измамата са били открити (по чл. 28, респективно чл. 29 ЗЗД); 4. от деня, в който заплашването на лицето е било преустановено (по чл.
30 ЗЗД); 5. във всички останали случаи давностният срок започва да тече от деня
на сключване на договора (чл. 14, ал. 1 ЗЗД).Специален едногодишен давностен
срок е предвиден само за унищожаване на сделката, сключена поради крайна нужда
при явно неизгодни условия. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗЗД този давностен срок
започва да тече от датата на сключване на унищожаемия договор.Когато
унищожаемостта се предявява не по исков ред (с първоначален или насрещен
конститутивен иск), а с възражение, тригодишният давностен срок по чл. 32, ал.
2, съответно едногодишният по чл. 33, ал. 2 ЗЗД, не намират приложение.
Възражението е само процесуално средство за отблъскване на една претенция, произтичаща
от една унищожаема сделка. То може да бъде направено само от ответник по иск за
изпълнение на задължение по унищожаем договор. Съгласно чл. 32, ал. 2
унищожението може да бъде поискано и чрез възражение и след като давностният
срок е изтекъл.
Следва да се посочи,че има разминаване на посочената от
страната квалификация на отправеното възражение с изложената от нея фактическа
обстановка,като съдът не е обвързан от посоченото проц. представител на
ответника правно основание ,а следва да се изхожда от изложеното в отговора,но
за пълнота на съдебния акт следва да се посочи,че по делото не се твърди , а и
не се ангажираха каквито и да е доказателства ,че ответникът по време на
подписване на процесния договор за финансов лизинг и издадения въз основа на
него запис на заповед е бил недееспособен /чл.27,ал.1,предл.1 от ЗЗД/,а още по
малко че договора е сключен от негов представител без спазване на изискванията
на закона за това/чл.27,ал.1,предл.2 от ЗЗД/.
Относно възражението за унищожаемост на процесните документи доколкото са касаело за грешка относно действителното му съдържание и смисъл,
представляваща основание за унищожаването му
по силата на чл.28 изр. 1 от ЗЗД,следва да се има впредвид ,че съгласно чл.28 от ЗЗД грешка в
предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени
качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът
е сключен с оглед на личността.
В първата хипотеза на чл. 28 ЗЗД, грешка в предмета е основание за
унищожение на договора тогава, когато се отнася до съществени качества на
същия. Както е прието и в решение № 331 от 21.05.2009 г. по гр. д. №
563/2008 г. на ВКС II ГО, грешката като основание за унищожаване на един
договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на
сключващото договора лице с обстоятелствата които имат значение при формиране
на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или лицето с
което същата е сключена. Когато несъответствието се отнася до отделна клауза,
няма пречка само тя да бъде унищожена без да е необходимо да се унищожи целия
договор тогава, когато тя не е съществена за сключване на договора.
Както се посочи по
горе разпоредбата
на чл. 28 от ЗЗД определя кога една грешка има за последица унищожаемост на
сделката, а именно – грешката следва да е в предмета на договора, c други думи,
онова, за което е било постигнато съгласие, и то когато се отнася до съществени
качества на същия, а грешка в лицето също може да бъде основание за унищожение,
когато договорът е сключен с оглед на личността. Грешките в мотивите са факти
без правно значение. Законът не допуска унищожаемост на такова правно
основание, тъй като се поставя в опасност правната сигурност, тъй като всеки ще
иска да се освободи от поети с договор задължения, чрез позоваване на грешка в
съображенията, поради които е сключил договора и които нямат външен израз.
Поради това и грешката, в която твърди да е изпаднал ответникът е ирелевантна,
тъй като законът не допуска унищожение на сделката поради изпадане в
заблуждение относно мотивите за сключване на сделката/че
той нямало да плаща нищо/. Освен това и не бе установено безспорно
наличието на такава грешка в ответника, с оглед и обстоятелството, че от
свидетелските показания на свидетеля П., които
съдът прецени с оглед роднинската връзка на свидетеля с ответника и
заинтересоваността и от изхода на делото, съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установи, че записът на заповед е подписан при подписване на договора
за финансов лизинг и останалите документи по оформянето му ,както и поръчка –
договор за доставка на нов автомобил,с които действия ответника
се
е задължил по представената запис на заповед. Не
се събраха безспорни и категорични доказателства по делото,които да подкрепят
тезата на отв.П. ,че е изпаднал в грешка
относно действителното съдържания на процесния запис на заповед ,респективно не се
установява чрез събраните гласни и писмени доказателства
грешка, водеща до унищожаемост на сделката.
Относно
възражението за унищожаемост на процесните документи по
силата
на чл.29, ал.1 от ЗЗД, тъй като при
издаването им ответникът бил подведен да ги сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение от страна на ищеца.
Съгласно
чл. 29, ал.1 ЗЗД измамата е основание за унищожение на договора, когато едната
страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в
заблуждение. За да се унищожи една сделка поради измама съгласно чл. 29 ЗЗД,
е необходимо да се установи въвеждане в заблуждение на насрещната страна чрез
създаване или поддържане на неверни представи у съконтрагента за факти и
обстоятелства, свързани със сделката, които неверни представи да са го
мотивирали да я сключи.
Ответникът поддържа тезата, че той е
бил въведен в заблуждение от ищеца и трето лице
,като
последния който бил работодател на П. го заставил да подпише набързо документите с лизинговата
компания, като
дори не му дал възможност да ги прочете. Твърди още,че му се сторило, че подписва документи с някаква лизингова
компания и казал на глас, че нямал доходи и нямало как да поеме задължения
за плащане на лизинг, тъй като нямало и официален трудов договор,но шефът му отново го успокоил, като му казал, че той не
поемал никакви задължения за плащане на пари.
Тези
твърдения не се подкрепят от доказателствата по
делото и не могат да бъдат споделени. От
една страна самият договор за финансов лизинг
и записа на заповед са подписани лично от ответника,като това
обстоятелство не се оспорва от последния. В тази връзка нелогично звучи,че
същият не е запознат със съдържанието им,още повече,че същият е бил наясно,че в
момента на подписването на документите се намира във автосалон,както и че му се
предоставят документи в които като страна по тях е записан същият,предоставил е
за целта данни от личната си карта, като същите са вписани както в договора за
финансов лизинг,така и в записа на заповед и ответника е подписал същите. Дори
и да се приеме,че не е прочел процесния договор,то нелогично звучи ответникът
да не е прочел записа на заповед,който е една единствена страница ,с удебелени
черни букви е записано,че „неотменимо и безусловно се задължава срещу
представяне на този запис на заповед да плати на ..”,а дължимата сума е
подчертана с черен курсор.
След
като невярната представа у ответника за това, че той
не е страна по договора за финансов лизинг и записа на заповед , не е била по никакъв начин провокирана от ищеца, то не е
налице измама, следователно – и основание за унищожаване на сделката.
Възражението не може да бъде уважено и на осн.чл. 29, ал.2 ЗЗД -когато измамата изхожда от трето лице ,каквито
твърдения се излагат в отговора.Независимо какви са били уговорките между ищеца-
лизингодател и третото
лице/бившия
работодател на П./, дори да се приеме,че от страна на третото
лице е
налице измама спрямо П., за да се иска
унищожаване на договора на това основание,измамената страна следва да установи,
че др.страна, в случая ищеца е знаела за тази
измама спрямо лизингополучателя/ответника по делото/ от третото
лице работодателя на ответника. Доказателства в тази
насока също не са представени.
От страна на ответника в
първото по делото съдебно заседание бе направено и възражение за изтекла
погасителна давност, за което следва да се отбележи, че е преклудирано, тъй
като възраженията
на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока
за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което и
не
могат да се направят за първи път след този момент. Това
следва и съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Поради това съдът не
следва да обсъжда така направеното възражение по същество.
Що
се отнася до представените от страна на ищеца - протокол за доброволно
предаване на лизингов обект от 16.11.2011г. и вносна бележка с №М00795 от дата 03.08.09г., вносна бележка с №М00354
от дата 01.09.09г., вносна бележка с №М01134
от дата 05.10.09г., вносна бележка с №М02448 от дата 02.11.09г., вносна бележка с
№М02373от дата 07.12.09г., вносна бележка с №М00854 от дата 05.01.10г., вносна бележка с
№М00547 от дата 05.021.10г., вносна
бележка с №М01836 от дата 05.03.10г.,
вносна бележка с №М04004 от дата
06.04.10г., вносна бележка с №М00157 от
дата 03.05.10г., вносна бележка с № не се чете
от дата 03.05.10г., вносна бележка с №М02141 от дата 07.06.10г., вносна бележка с
№М01767 от дата 07.07.10г., вносна
бележка с №М01073 от дата 04.08.10г., вносна бележка с №М03687 от дата
07.09.10г., вносна бележка с №М00810 от
дата 01.07.09г., вносна бележка с №М02024 от дата 05.10.10г., вносна бележка с
№М01134 от дата 04.11.10г., вносна бележка с №М01040 от дата 07.12.10г., вносна бележка с
№М01201 от дата 06.01.2011г., вносна
бележка с №М00246 от дата 10.02.11г. и
оспорени от страна на ответника,като е открито производство по реда на чл.193
от ГПК относно истиността на положения подпис от страна на
ответника на оспорените документи съдът
приема следното.Съобразно приетите по делото два броя заключения на вещото лице
А.А., които се заключения се кредитират от съда,като компетентни и
безпристрастно дадени се установява,че подписът
срещу графа „вносител” в оспорените вносни бележки не са изпълнени от ответника Н.П.П.,както и че ръкописният
текст и подписът срещу „лизингополучател” в оспорения протокол за доброволно предаване на лизингов обект от 16.11.2011г. също
не са изпълнени от ответника Н.П.П. .С
оглед изложеното и на основание чл.194, ал.2 от ГПК горепосочените оспорени
документи следва да се изключат от доказателствения
материал по делото.
Доколкото се установи
действителност на сключения договор за финансов лизинг и е налице редовен от
външна страна запис на заповед според изискванията на
чл.535 от ТЗ,
подлежащ на изпълнение, т.е. настъпилата изискуемост на
менителничния ефект, което се установи по делото, доколкото приетият като
доказателство запис на заповед от 17.06.2009г. е изцяло редовен от външна
страна и съдържащ всички изискуеми рекзити по чл.535 от ТЗ , съдът намира, че иска за установяване на дължимостта от ответника на ищеца, на процесната сума в размер на 7404,12
евро (седем хиляди четиристотин и четири евро и дванадесет евроцента), представляващо вземане
по Запис на заповед с падеж на 01.07.2010г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума за периода, считано от
04.07.2013г. до изплащане на вземането е основателен
и следва да бъде уважен.
За пълнота на съдебния акт следва да се посочи,че изключването на
горепосочените документи/оспорени по реда на чл.193 от ГПК/ не променя правния
извод на съда за неоснователност на възраженията на ответника по изложените по
–горе в мотивите на съда доводи.
По разноските и държавните такси:
С оглед указанията
дадени в т.11 и т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ,където се приема ,че присъдените
със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват
в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а
представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на
иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Компетентността на съда
произтича и от разпореждането на законодателя в чл.81 ГПК за произнасяне по
искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция. Поради изложеното съдът в настоящото
производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по
разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите
съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и с оглед уважаването на иска по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, в полза на ищеца да се присъдят и разноските в заповедното производство
в размер на 289,62 лева-представляваща държавна такса, както и сумата в размер на 539,62 лева , представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Също така следва да се отбележи, че
съгл. посоченото ТР (т.10в) в исковия процес разпределението на
отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено
притезание, т.е. по съществото си представлява искане за
произнасяне по разноските и в заповедното производство, по което исковият съд
дължи отделно произнасяне съобразно указанията в ТР и на основание чл.78 от ГПК, като последица от уважаването/отхвърлянето на иска. И
доколкото предмет
на иска по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК е само оспореното вземане по
заявлението, но не и присъдените със заповедта за изпълнение разноски, които не
могат да бъдат предмет на самостоятелен иск, то следва искът по
чл.422 от ГПК в тази му част за установяване дължимостта на разноските по ч.гр.д.№490/2013г. по описа на РС-Свиленград
в размер на 289,62 лв. за държавна такса и 539,62 лв. за
адвокатско възнаграждение да се остави без разглеждане, като недопустим.
Също така с оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото исково производство
разноски в размер на 288,76лв. за държавна такса и сумата в размер на 423,52лв.
/като общия размер е 963,14лева-в заповедното
се присъждат 539,62 лева/-юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422
от ГПК, по отношение на ответника Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***, съществуването на
вземането на ищеца „Х. А. - А. -.”
ООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Област София, Община „Столична", Район
„Триадица", ж. к. „Гоце Делчев",
бл. 22, вх. „Б”, представлявано от управителите Маркус Першл и Петър Шарвитцъл,
за сумата от 7404,12 евро (седем хиляди
четиристотин и четири евро и дванадесет евроцента), представляващо вземане
по Запис на заповед с падеж на 01.07.2010г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума за периода, считано от
04.07.2013г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед №274 за изпълнение на парично задължение на
парично задължение по чл.417 от ГПК от 04.07.2013г. по ч.гр.д.№490/2013г. по описа на РС-Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ищеца „Х. А.
- А. -.”
ООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Област София, Община „Столична", Район
„Триадица", ж. к. „Гоце Делчев",
бл. 22, вх. „Б”, представлявано от управителите Маркус Першл и Петър Шарвитцъл против ответника Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес
***, иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането
на ищеца срещу ответника за направените в заповедното производство по ч.гр.д.№490/2013г. по описа на РС-Свиленград
разноски в размер на 289,62 лв. за
държавна такса и 539,62,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, като
недопустим.
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл. 194 ал. 2 ГПК, вр с чл. 193 ал.1 от ГПК, че в
Протокол за доброволно предаване на лизингов обект от 16.11.2011г. -ръкописният текст и подписът срещу
„лизингополучател” не е изпълнен от
ответника Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес
*** и на основание чл.194
ал.2 предл.2 от ГПК го изключва от доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл. 194 ал. 2 ГПК, вр с чл. 193 ал.1 от ГПК, че във
вносна бележка с №М00795 от дата
03.08.09г., вносна бележка с №М00354 от дата 01.09.09г., вносна бележка с
№М01134 от дата 05.10.09г., вносна
бележка с №М02448 от дата 02.11.09г.,
вносна бележка с №М02373от дата 07.12.09г., вносна бележка с №М00854 от дата 05.01.10г., вносна бележка с
№М00547 от дата 05.021.10г., вносна
бележка с №М01836 от дата 05.03.10г.,
вносна бележка с №М04004 от дата
06.04.10г., вносна бележка с №М00157 от
дата 03.05.10г., вносна бележка с № не се чете
от дата 03.05.10г., вносна бележка с №М02141 от дата 07.06.10г., вносна бележка с №М01767 от дата 07.07.10г., вносна бележка с №М01073
от дата 04.08.10г., вносна бележка с №М03687 от дата 07.09.10г., вносна бележка с №М00810 от дата 01.07.09г., вносна бележка с №М02024
от дата 05.10.10г., вносна бележка с №М01134 от дата 04.11.10г., вносна бележка
с №М01040 от дата 07.12.10г., вносна
бележка с №М01201 от дата 06.01.2011г.,
вносна бележка с №М00246 от дата 10.
02.11г. подписът
срещу графа „вносител” не са подписани от
ответника Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес
*** и на основание чл.194
ал.2 предл.2 от ГПК ги изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА ответника Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, да заплати на ищеца „Х. А.
- А. -.”
ООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Област София, Община „Столична", Район
„Триадица", ж. к. „Гоце Делчев",
бл. 22, вх. „Б”, представлявано от управителите Маркус Першл и Петър Шарвитцъл,
направените по настоящото гр.д.№ 218/2014г.
по описа на СвРС разноски в размер на 288,76лв. за държавна такса и сумата в
размер на 423,52лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, да заплати на ищеца „Х. А.
- А. -.”
ООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Област София, Община „Столична", Район
„Триадица", ж. к. „Гоце Делчев",
бл. 22, вх. „Б”, представлявано от управителите Маркус Першл и Петър Шарвитцъл,
направените в заповедното производство по ч.гр.д.№490/2013г. по описа на РС-Свиленград
разноски в размер на 289,62 лева за държавна такса и 539,62 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:................
|
|