Р Е Ш Е Н И Е
№ 354 05.03.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС,
първи състав, в открито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Димитър
Гальов
Секретар: К. Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 2341 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на „Ладимекс-Л“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес: гр.Перник, пл.
„Кракра Пернишки“ № 1, хотел „Струма“ ет.1, ап.103, представлявано от
управителя Л.Д.С., със съдебен адрес:***, против Отказ, с изх.№ 17-218 от 08.09.2020г.
на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК)-гр.Бургас, постановен
по заявление- вх.№ 01-178026 от 04.05.2020г. на СГКК-гр.Бургас. Сочи се, че
отказът е незаконосъобразен, неправилен, немотивиран, издаден при съществени
нарушения на производствените правила и в противоречие с нормите на чл.51 и
чл.54 от ЗКИР. Твърди се, че в отказа не се съдържат фактическите и правните
основания за издаването му. Сочи се, че от представения към заявлението Договор
№ 54 от 30.12.2003г., заявителят безспорно е придобил собствеността на
описаните в приложението активи, вкл. сграда, с проектен идентификатор ***.5.500.1.
Изтъква се, че собствеността на тази сграда е придобита без да се придобива
собствеността на земята, върху която е изградена постройката. Позовава се на
нотариален акт за собственост, в който придобитата от дружеството сграда с
посочения проектен идентификатор е с предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда. Процесната сграда представлявала помощно
стопанство- сграда със застроена площ от 1690 кв.м., предвидена като обслужваща
към проектирания и започнат оздравителен комплекс и състояща се от трафопост,
девет броя гаражни клетки, помещение за дърводелска и механична работилница,
съблекалня и баня за персонал, обществена пералня и отоплителна централа.
Според жалбоподателя, описаната сграда с проектен идентификатор ***.5.500.1
отговаря на условията в Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ за
нанасяне като самостоятелен обект в кадастъра, съгласно приложената
Скица-проект № 15-399516 от 18.05.2020г. Според жалбоподателя, от приложените
документи към заявлението се доказвало, че сградата съществува като
самостоятелен обект, а именно със застроена площ от 1690 кв.м., състояща се от
трафопост, девет броя гаражни клетки, помещение за дърводелска и механична
работилница, съблекалня и баня за персонал, обществена пералня и отоплителна
централа. Сочи се, че в случаят има непълнота в КК и същата следва да бъде
отстранена с вписване на данните на тази сграда, които са предоставени със
заявлението от собственика на обекта и са нанесени в скицата-проект, която е
част от преписката. Оспорва се извода на ответника, че заявителят не се
легитимира като собственик на посочената сграда и същата не може да бъде
индивидуализирана. Опровергава се и изводът на ответния орган за наличие на
спор за материално право, при положение, че никой от собствениците на земята не
претендира да е собственик и на сградата, а самият заявител, легитимиращ се като
собственик на постройката не е твърдял, че е собственик и на земята. Прави се
тълкуване на понятието „спор за материално право“, по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР, като се позовава на задължителна съдебна практика- Тълкувателно решение №
8 от 23.02.2016г. по т.д № 8 от 2014г. на ВКС на РБ. Иска се отмяна на
постановения отказ, с характер на индивидуален административен акт. Претендират
се направените по делото разноски.
В писмено
допълнение към жалбата /л.131-133 от делото/ доразвива доводите си за незаконосъобразност
на оспорения административен акт. Заявява, че ответникът не е извършил проверка
и анализ на приложените по преписката доказателства. Позовава се отново на
Договор № 54 от 30.12.2003г. сключен между „Мини Перник“ЕАД и „Ладимекс-Л“ЕООД според
който е била придобита собствеността на сградата, с описание на отделните и
компоненти, посочени и по-горе. Позовава се на норми от закона за приватизация
и следприватизационен контрол, вкл. на чл.35 от закона, в редакцията му към
30.12.2003г., според който прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти
по реда на този закон се извършва писмено, като „нотариална форма не е
необходима“. Сочи се, че оспореният отказ е нищожен, евентуално унищожаем, тъй
като ответникът едностранно е кредитирал Доклад № 04-33 от 12.08.2020г.,
изготвен от инж.А.Д.и отразените в него обстоятелства. Позовава се на идентификатора на имота, отразен в този
доклад, който номер не съответства на действителния идентификатор. След като
отказът е постановен въз основа на доклад от проверка, която е извършена в друг
имот, постановеният отказ по заявлението е незаконосъобразен. Противопоставя се
и на твърдението, че липсва годен обект за нанасяне. Позовава се и на норми от
Закона за енергетиката, според които трафопостът е самостоятелна сграда,
съществувала към 2007г., както и към момента, респективно подлежи на нанасяне в
кадастъра, като такъв самостоятелен обект. Според жалбоподателя, след като в
договора /акта за собственост/ е записано, че в сградата има и трафопост,
административният орган е бил длъжен да го констатира и да го нанесе като
самостоятелен обект, но видно от доклада от 12.08.2020г. оглед на имотите, в
които се намира сградата, чието нанасяне е заявено, не е извършван. След като в
материалите по преписката е удостоверено съществуването на функциониращ
трафопост, този факт е достатъчен за нанасянето на сградата, тъй като тя
съществува и изпълнява предназначението си. Иска се прогласяване нищожността на
отказа или евентуалното му отменяне, като незаконосъобразен.
Пълномощникът на
дружеството-жалбоподател моли да и бъде определено адвокатско възнаграждение. В
условието на евентуалност, прави възражение за прекомерност на платените
адвокатски хонорари на пълномощниците на насрещната страна, както и на
заинтересованите страни и се иска редуцирането им до възможния минимум. Ангажира
писмени доказателства.
Ответната страна-
Началника на СГКК-гр.Бургас, се представлява по делото от упълномощен адвокат,
който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, като неоснователна.
Представя се административната преписка, свързана с постановяване на оспорения
изричен отказ. Ангажира и гласни доказателства. Прави се искане за присъждане
на направените от тази страна разноски, при
отхвърляне на оспорването.
Заинтересованите
страни: С.И.Е. и С.И.Б., редовно призовани не се явяват в съдебно заседание, в
писмен отговор и в съдебно заседание, двамата се представляват от упълномощен
адвокат, който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендират се
направените по делото разноски- платено адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата
страна- „Сити Голд Майл“ ЕООД- гр.София, се представлява от пълномощник-
адвокат, който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, като неоснователна.
Претендират се направените по делото разноски.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГР.БУРГАС, като обсъди доводите
и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане
по същество. Оспорването е направено от активно легитимиран субект- адресат на
акта, който е неблагоприятен за жалбоподателя- юридическо лице, тъй като е
постановен отказ по искано изменение на КК и КР на гр.Черноморец, тъй като именно
дружеството е възложител на проекта за изменение. Оспорването е направено в
преклузивния срок, съгласно чл.149 от АПК, тъй като не са налице доказателства
за противното. Обжалваният изричен отказ има характер на индивидуален
административен акт –волеизявление на овластен държавен орган, пораждащо
конкретни неблагоприятни последици за адресата, респективно подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
По
съществото на спора, от фактическа страна се установява следното:
Със заявление,
вх.№ 01-178026 от 04.05.2020г. (л.73 от
делото) „Ладимекс-Л“ООД е сезирал СГКК-гр.Бургас с искане за нанасяне на
настъпили промени в КК и КРНИ на гр.Черноморец, местност „Аклади“. Видно от
представеният проект и приложенията, вкл. Обяснителна записка /л.87 от делото/, иска се изменение на КК
и КРНИ на населеното място, с цел нанасяне на обслужваща сграда от Оздравителен
комплекс на миньорите в землището на града, която е продадена на търг през
2003г. Сочи се, че тази сграда не е била нанесена на КК при нейното изготвяне.
Същата е площ от 1690 кв.м., като се състои от „девет броя гаражни клетки, помещение за дърводелска и механична
работилница, съблекалня и отоплителна централа“. Сочи се, че към проекта е
приложен и договора за закупуване на сградата. Описано е, че постройката попада
в два поземлени имота с идентификатори ***.5.500 и ***.5.326. Първият описан
имот е собственост на дружеството „Сити Голд Майл“ЕООД, а вторият- на
наследниците на С. Лефтеров. Приложени са удостоверение за приемане на проект
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-93910 от 21.04.2020г.
за двата описани по-горе поземлени имота, скица-проект за изменение на КК за
двата недвижими имота, както и Договора за продажба № 54 от 30.12.2003г., в
който процесната сграда е описана в т.6 „Помощно
стопанство“ /л.95-гръб/, а именно: сграда със застроена площ от 1690 кв.м.,
като се сочи, че е предвидена като обслужваща към проектирания и започнат
оздравителен комплекс. Действително, в договора е описано, че се състои от трафопост, девет броя гаражни клетки,
помещение за дърводелска и механична работилница, съблекалня и баня за
персонала, напълно оборудвана обществена пералня и отоплителна централа.
Описано е, че сградата е изпълнена с бетонови фундаменти, като външните стени
са панели, а част от преградните стени са от тухлена зидария. Покривът е плосък
с топло и хидро изолация. Изпълнена е външна вароциментова настилка и вътрешна
варова мазилка по стени и тавани. Сочи се, че част от прозорците са метални, а
тези към вътрешния двор са двойно слепени. Вратите са двойно пресовани. Описани
са и отделните машини и съоръжения, съгласно приложенията на договора.
С уведомление,
изх.№ 24-11663 от 27.05.2020г. (л.71 от делото) носителите на вещни права в
посочените имоти са известени за подадено от „ЛАДИМЕКС-Л“ ЕООД заявление и исканото
изменение, а именно нанасяне на посочената в заявлението сграда.
С възражения-
вх.№ 02-518 от 09.06.2020г., подадено от С.И.Е., както и отделно възражение,
изхождащо от С.И.Б. (л.62-63 от делото)
двамата собственици сочат, че имат възражение относно този проект, с който се
засяга и съсобствения на двамата недвижим имот ***.5.326. Оспорва се наличието
на годен обект за нанасяне, като се сочи, че на терена съществуват останки от
„разрушена стара сграда на един етаж с останали единични конструктивни елементи
и липсващи в голямата си част покрив и оградни стени“, поради което не следва
да се нанася в КК и КР. Приложени са фотоснимки /л.64 от делото/.
Възражение е
подадено и от страна на дружеството „Сити Голд Майл“ ЕООД- гр.София /л.45-46 от делото/. По същество, от
страна на собственика на имот ***.5.500 се оспорва нанасянето на така описаната
от заявителя сграда с проектен идентификатор. Излагат се съображения, че в
имота на този собственик има „незавършен строеж на оздравителен комплекс“,
чието строителство е започнало около 1986г., но останало недовършено и до
настоящия момент. Сочи се, че има положени основи и от кота нула колони. Видно
от описаните в заявлението обстоятелства, при придобиване на имота от страна на
възразилото дружество, праводателят му го посочил като „незавършен строеж“,
явяващ се подобрение в имота, а не като самостоятелен обект, респективно това
подобрение било заплатено на продавача по сделката, като част от продажната ц..
В тази връзка, според „Сити Голд Майл“ЕООД е получило визирания строеж в
посочения вид, който не е бил и не може да бъде отделен обект на право на
собственост, респективно не е годен обект за нанасяне в КК. Оспорва се
характеризирането на строежа, като „груб строеж“ по смисъла на легалните
дефиниции на ЗУТ и ЗКИР, доколкото „няма
покрив“. Сочи се, че ограждащите стени са „частично изградени“. Сочи се, че липсва и надлежна строителна
документация, респективно удостоверителен документ за „груб строеж“, съгласно
чл.181, ал.2 от ЗУТ. Оспорва се и наличието на вещни права у заявителя, което
да го прави заинтересовано лице, което може да процедира подобно изменение на
данните от кадастъра.
Служителят на
СГКК-гр.Бургас и свидетел по делото- инж. А.П.Д. работил по процесната
преписка. След уведомяване на заинтересованите страни за постъпило заявление с
искане за изменение на КК и КР и по повод постъпило възражение с приложен
снимков материал, свидетелят обосновал необходимостта от извършване на оглед на
мястото, където се намира заявената за вписване сграда, тъй като според
заявеното във възражението и снимките тази сграда била компрометирана. Посетил
мястото в гр.Черноморец през месец юни 2020г. и видял състоянието на имота
„обрасъл, неподдържан, с нова ограда от телена мрежа и портал“. В показанията
си свидетелят сочи, че в имота „няма нищо
освен една сграда, която е порутена, част от нея“. Направил снимки, които
впоследствие обсъдил и с колегите си в СГКК-гр.Бургас, след което е обоснован
извода, че при тези констатации заявената сграда не подлежи на нанасяне.При
разпита на свидетеля бяха предявени представени от ответната страна разпечатки
от деловодната система на службата, включително 5 броя фотоснимки, при което
свидетелят потвърди, че именно това са изготвените от него материали при
посещение на мястото. Относно представеният по преписката доклад от
12.08.2020г. /л.44 от делото/, който също бе предявен на свидетеля при
изслушването, служителят Д. обясни, че в този доклад погрешно е отразен номера
на идентификатора на имота, в който е разположена сградата. Описаният на втория
ред от доклада, имот с идентификатор „***.3.185“
се намира в гр.Черноморец и също е бил посетен от свидетеля през този ден
/24.06.2020г./, но този имот няма връзка с процесната преписка и отразяването
му в доклада е в резултат на допусната грешка. Разбрал, че е допуснал тази
неточност едва когато бил запознат, че следва да се яви по делото като
свидетел, по искане на ответната страна. Обаче, в показанията си, дадени под
страх от наказателна отговорност, свидетелят заяви, че грешката е само по
отношение номера на идентификатора, но не и относно описаните констатации за
състоянието на сградата. Свидетелят потвърди, фактите описани в доклада, а
именно, че са срутени стени, тухлите били на земята, порутената част от
сградата нямала и покрив. Посочи, че огледът на място е направен отвън, тъй
като имотът е частен и не е имал достъп. В доклада е описал констатациите си,
т.е. това, което се вижда от страна на улицата. Тези констатации са
удостоверени и посредством изготвения снимков материал, прикачен към
деловодната система на службата. Изтъкна, че мястото от което е оглеждал
сградата е на около 10 метра. Посещението на място е извършено по негова
преценка, с оглед правомощията му да извърши проверка по преписката, като за
това не е имало нареждане от неговия началник.
Видно от
констатациите относно състоянието на сградата, обективирани в изготвения доклад
на свидетеля Д. /л.44 от делото/ „южната
част на сградата, която заявителят желае да бъде нанесена е компрометирана.
Установи се, че липсват изцяло ограждащи стени и покрив от югозападната част на
сграда с проектен идентификатор ***.5.500.1,
т.е. не е елемент от картата и не подлежи на нанасяне“.
При анализа на
постъпилите по преписката документи, като съобразил становищата и доводите на
страните, ответният административен орган постановил писмен Отказ по подаденото
заявление, обективиран в писмо – изх.№ 17-218 от 08.09.2020г. /л.42-43 от делото/.
Сочи се, че
искането на заявителя има своето правно основание по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР,
вр. с чл.54, ал.1 и ал.4, както и с нормата на §1, т.16 от допълнителните
разпоредби на същия закон, в хипотезата на непълнота на кадастралната карта,
одобрена със Заповед на ИД на АГКК на 24.07.2007г., тъй като поисканата за
нанасяне сграда не представлява нова такава, а е безспорен факта, че липсва
нанасянето й в действащата КК.
От една страна, административният
орган обосновава извода, че „молителят не може да се легитимира като собственик
на сградата, чието нанасяне в КК се иска“, който извод е направен при
анализиране на приложените към заявлението писмени доказателства- договор от
30.12.2003г. и фактура от същата дата. Сочи се, че от тях не се установява
дружеството „ЛАДИМЕКС-Л“ ЕООД да е закупило СГРАДА, като недвижима собственост
по смисъла на закона, която се закупува с нотариален акт, а от приложения
договор не може да се направи индивидуализация на предмета на тази продажба и
постройката, чието нанасяне в КК се претендира. На следващо място, ответникът
описва направените в хода на проверката по преписката констатации и обосновава
извод, че така съществуващата на място в имотите постройка, не съставлява
„сграда“, по смисъла на чл.23, т.2, предл.1 от ЗКИР, за да подлежи на нанасяне
като годен обект на кадастъра. При извеждане на този правен извод,
административният орган сочи, че намира за основателни доводите на
собствениците на имотите, описани в подадените от тях възражения. Позовавайки
се на легалната дефиниция за груб строеж, е изтъкнато, че за да бъде
квалифициран обекта като „груб строеж“, следва да са изпълнени ограждащите
стени и покривът постройката призната за „сграда“, а в случаят такива стени
и покрив на обекта в цялост не са налице.
На следващо
място, като отделно основание за постановяване на отказа, органът обосновал
наличието на отрицателна предпоставка, а именно "спор за материално право“, между собствениците, носители на вещни
права в имотите, върху които се намира поискания за нанасяне обект. В тази
връзка, органът изтъква, че самият факт на подадено възражение от собствениците
на имотите, върху които се намира заявения за нанасяне обект фактически
обективира такъв спор за материално право, който пък е отрицателна предпоставка
за нанасяне на такъв обект, съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР. Подробно излага
съображенията си относно упражняването на собственически права и последиците от
наличието на такова възражение от участвали в хода на настоящото
административно производство юридически и физически лица.
При постановяване на отказа, органът посочил
като правни основания нормите на чл.54, ал.2 от ЗКИР, чл.23, т.2 от ЗКИР, вр. с
чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г., както и на чл.21, ал.1,
предл. Последно от АПК Актът е подписан от гл.експерт – инж.Галина Никова,
съгласно цитираната в него Заповед за заместване, приложена по делото /л.220/,
съгласно която на посоченото лице са предоставени правомощия да замества
Началника на СГКК-гр.Бургас, в изпълнение на предоставените правомощия от
Закона за кадастъра и имотния регистър/ ЗКИР/.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът обосновава следните правни изводи:
|
|
Съгласно
чл.2, ал.1 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на
територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално
състояние и съхранявани по установен от този закон ред.
Според чл.51, ал.1 ЗКИР, кадастралната
карта и кадастралните регистри
се поддържат в актуално състояние, като се
изменят при установяване на: 1.изменения в данните за обектите на кадастъра,
настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2.непълноти или грешки; 3.явна фактическа грешка.
Измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри по ал.1 се извършват от службата
по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /ал.2/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри
се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в
закон, или въз основа на служебно
постъпила информация от ведомство или община – ал.3. За извършване на измененията
в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл.12, т.5, в който новообразуваните
имоти са индивидуализи-рани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от
правоспособно лице по кадастър. Изработеният
проект се подава в цифров вид по електронен път /ал.5/.
Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно указаното от законодателя, в
текста на ал.2, когато непълнотата или
грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Едва влязлото в сила съдебно решение, придружено от
проект за изменение, изготвен от правоспособно
лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по
реда на чл.53а, т.1. Измененията в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за
одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния
кодекс на заинтересованите лица, чиито права са
засегнати от изменението /чл.54, ал.4 ЗКИР/.
В случаят е спазена процедурата по
сезиране на компетентния орган с направеното искане за изменение на КК и КР на
гр.Черноморец относно нанасяне на сграда, за която се твърди, че съществува и
разположена в описаните два недвижими имота, но не е отразена в КК и КР.
Издаденият писмен отказ представлява индивидуален административен акт, издаден
от компетентния орган, съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗКИР и в кръга на неговите правомощия, с оглед
контекста на изложеното по-горе. Авторът на административния акт е лицето,
което го е подписало, независимо кой служител е извършил проверката и дали му е
разпоредено да извършва оглед или той го е сторил по своя преценка, както и без
значение дали в изготвения от него доклад е допусната фактическа грешка. В
настоящото производство обстоятелствата свързани с организацията на работата на
службата не могат да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на делото.
Волеизявлението изхожда от посоченият в административния акт служител, надлежно
овластен със заповед за заместване, поради което актът не е нищожен, независимо
от заявеното от свидетеля по време на изслушването, че фактически той изготвя
отказа. Независимо, кое лице подготвя административния акт, неговият автор не е
свидетелят Д., както счита оспорващата страна, а е посоченото лице, което го е
подписало. Това е така, защото независимо дали по преписката се изготвя доклад
от определен служител или не, преценката дали да бъда издаден акт и от какво
естество да бъде този административен акт в крайна сметка е на органа, който го
е издал /подписал/, а не на служителят, който изразява становище, доклад или
предложение.
Колкото до
обстоятелството, че в отказа е посочено името на началника на службата като
„Светла КутлеВ“, а не С. Кутлева, на което се акцентира в писмените бележки на жалбоподателя,
следва да се отбележи, че дори да се приеме, че това са две различни лица, в
случаят административният акт е подписан от служител- заместващ началника на
СГКК и това е инж.Галина Никова, поради което волеизявлението е на Галина
Никова, в качеството на заместваща началника на СГКК-гр.Бургас, а не изхожда от
неизвестно длъжностно лице с имена „Светла КутлеВ“, както счита жалбоподателя. Представянето на заповедта в
последното съдебно заседание не ограничава по никакъв начин процесуалните права
на страните, с оглед липсата на преклузия за събиране на доказателства в този процес.
Спазена е и изискуемата писмена форма за издаване на акта, който
съдържа и всички фактически и правни основания за издаването му.
При осъществяване на съдебния
контрол по законосъобразност на постановения изричен отказ, в контекста на
правомощията си по чл.168, вр. с чл.146 от АПК, съдът не констатира съществени
нарушения на производствените правила в хода на административното производство.
Това е така, предвид факта, че органът стриктно е изпълнил задължението си по
чл.26, ал.1 от АПК да уведоми заинтересованите лица за започналата процедура по
подадено заявление с така направеното искане за изменение на КК и КР, с нанасяне
на описания обект, поради което са охранени правата на субектите, носители на
вещни права в имотите.Предоставена е възможност на носителите на вещни права да
направят възражения, респективно да представят доказателства, което и било
сторено и от двете физически лица, както и от уведоменото юридическо лице-
„Сити Голд Майл“ЕООД, изразили изрично несъгласие със заявлението. В случаят,
не е изразено само декларативно възражение по така заявеното искане, но и са
изложени конкретни фактически и правни аргументи на възразилите лица, които са
анализирани коректно и обективно от страна на административния орган.
По
отношение наличието на „спор за
материално право“, следва да се отбележи следното:
Принципно може да бъде споделен
довода на жалбоподателя, описан в първоначално подадената жалба, че за да е
налице спор за материално право следва субектите, които са носители на вещни
права да спорят за собствеността на конкретния обект, чието нанасяне се иска.
Както е известно обаче, в случаят понятието „материално право" не е тъждествено на „собственост на сградата“ и включва по-широк кръг от вещни права. В
този смисъл, тълкуването на това понятие от страна на жалбоподателя е
ограничително и не може да приеме за основателно заявеното от оспорващото
дружество, че такъв спор не е налице. Това е така, защото нанасянето на
самостоятелен обект- сграда на територията на два недвижими имота, които
безспорно по делото не са собственост на заявителя би засегнало правната сфера
на собствениците и на двата процесни имота, би създало ограничения за тези
субекти и би нарушило упражняването на предоставените им от закона вещни права,
с учредяването на права в полза на друг субект, с който следва да се
съобразяват. Ето защо, правилни са аргументите на административния орган, че
самият факт за наличие на възражения от страна на тези собственици на
недвижимите имоти е индиция за спор относно материални права, в които несъмнено
се включват и ограничените вещни права /сервитути, право на преминаване и др./
На следващо място, противно на
тезата на жалбоподателя, в случаят е налице изричен спор и относно правото на собственост върху т.нар. сграда.
Както вече бе отбелязано, с подаване
на възражението от юридическото лице, собственик на имот с идентификатор ***.5.500
е направено изрично възражение, че е налице описаният от това дружество
„строеж“ в имота, който е започнат около 1986г. и останал недовършен и до
момента на подаденото възражение. Сочи се, че този строеж е описан като такъв при
проведената процедура при пряко договаряне с праводателя на това дружество-
„Метал комплект 97“ ООД, респективно е описан като подобрения в недвижимия имот
закупен от „Сити Голд Майл“ ЕООД и се твърди, че стойността му е заплатена на
продавача, като част от продажната ц. /л.45
от делото-гръб, последен абзац/. Изрично се твърди, че визираният строеж в
посочения и съществуващ към подаване на заявлението вид, не може да бъде
отделен обект на собственост, респективно за нанасяне в КК и КР.
В настоящото производство не могат да
бъдат изследвани наличието на тези факти, т.е. дали имотът закупен от тази
заинтересована страна е бил с така посоченото подобрение „незавършен строеж“, започнат около 1986г. и дали е бил
част от продажната ц. заплатена в полза на „Метал комплект 97“ ООД. В случаят,
не се твърди наличието влязъл в сила акт, разрешаващ претенциите на страните
какъв е обекта, а именно дали е „незавършен строеж“ включен като подобрение към
закупения от заинтересованата страна имот или не, съответно кой е неговия
собственик /на строежа/. Още повече, че подаденото заявление от оспорващото
дружество въобще не се основава на факти, че страните са разрешили такъв спор
по съдебен ред.
Административният орган е изследвал
релевантните към процесният казус факти. Показателно за това е излагането на
конкретни фактически и правни основания за постановения изричен отказ, по
процесното заявление за изменение на КК и КР на гр.Ахелой. В този смисъл, актът
е надлежно мотивиран, в съответствие с указаното в императивната норма на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, а възраженията на жалбоподателя в тази насока са
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Наред с изложеното, не се констатират и
нарушения на норми от приложимия материален
закон, а постановеният административен акт съответства изцяло на законовите
цели. Това е така, поради следното:
При наличие на спор за материално
право, съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР, с оглед контекста на изложеното
по-горе, следва да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части
от имота /в случая подобрения или сгради, строежи/, а претендираната непълнота
или грешка,следва да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри
на недвижимите имоти въз основа на скица-проект, но след решаване на спора по
съдебен ред, т.е. след приключване на отделно исково производство с влязло
в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях /в този смисъл е Решение № 14947/06.12.2017
г. по адм.дело № 5571/2017 г. на ВАС, ІІ отделение/.
Както
приема и съдебната практика /например
Решение № 12328 от
16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2018 г., II о./,
„двете предпоставки – фигуриране в КР като
носители на права и изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да
се приеме, че е повдигнат спор за материално право, с оглед наличието на основание за нанасяне на друг самостоятелен обект- сграда,
което несъмнено засяга вещните права на собствениците на недвижимите имоти. Съществуването на спора е отрицателно
материалноправно условие на волеизявление по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР за
отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред.
В настоящото дело, проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на
заинтересованите страни, е ИЗВЪН компетентността на административния орган и на
съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от
общия съд. Основание да се одобри промяната в КККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за
вещно право – чл.53а, т.1 ЗКИР, или при
постигане на съгласие между заинтересованите собственици – чл.52, ал.1, т.3 ЗКИР, а такова очевидно не е налице.
За пълнота на изложеното, следва да се
отбележи, че не е основателен аргументът на заинтересованата страна „Сити Голд
Майл“ ЕООД относно липса на правен интерес у оспорващото дружество да подаде
заявлението. Както и се установява от представеният като приложение Договор №
54 от 30.12.2003г. дружеството действително е закупило т.нар. „помощно
стопанство“, описано в т.6 от договора, а видно и от цитирания по-горе в
изложението текст на този раздел, е закупена постройка от праводателя на
жалбоподателя- „Мини Перник“ ЕАД, описана както следва: сграда
със застроена площ от 1690 кв.м., като се сочи, че е предвидена като
обслужваща към проектирания и започнат оздравителен комплекс. Действително,
в договора е описано, че се състои от трафопост,
девет броя гаражни клетки, помещение за дърводелска и механична работилница,
съблекалня и баня за персонала, напълно оборудвана обществена пералня и
отоплителна централа“. В този смисъл, за жалбоподателя очевидно е налице
правен интерес от подаване на заявлението доколкото се легитимира като
собственик на обект, съставляващ според него самостоятелна сграда, годна за
вписване в КК и КР, при положение, че никой и не твърди тя да е нанесена към
момента. Отделен е въпроса за доказване наличието на предпоставките за това, но
този въпрос е в сферата на основателността на заявлението, а не на неговата
допустимост, към която се отнася правния интерес. Оспорващото няма друг начин
да защити своите законни интереси, ако твърди, че е собственик на такъв
самостоятелен обект,представя писмени доказателства в подкрепа на тези
твърдения и всички еднопосочно изтъкват, че към датата на подаденото заявление
такъв обект не е вписан в КК и КР. В този смисъл, единственият способ да
обезпечи собственическите си права е именно подаването на заявление, поради
което несъмнено е налице правен интерес от депозиране на такова заявление. От
друга страна, при обсъждане на въпросите по съществото на искането при така
описаното в текста на договора от 2003г. действително се установява, че
исканата за нанасяне постройка е предвидена като обслужваща „ към
проектирания и започнат оздравителен комплекс“. Следователно, към датата на
сключване на договора- 30.12.2003г. не може да се обоснове категоричен извод,
че е била завършена в цялост исканата за нанасяне сграда, при положение, че
самият договор удостоверява незавършеност на комплекса. Обективно, не би могло
да се приеме, че оздравителният комплекс е „проектиран“ и само „започнат“, без
да се сочи, че е завършено изграждането му, а въпреки това „предвидената“
обслужваща сграда да е завършена в цялост, още по-малко да функционира обслужващата
част, без да е завършено основното звено, което това „помощно стопанство“ ще
обслужва.
Приетите по делото
писмени доказателства, кореспондиращи на изслушаните показания на свидетеля Д.,
действително установяват наличие и на друго самостоятелно основание за
постановяване на отказа- липсата на ограждащи стени и част от покрива, поради
което процесният обект не отговаря на критериите за „груб строеж“, съгласно §5,
т.46 от ДР на ЗУТ при установената и онагледена липса на ограждащи стени и част от покрива, в която част
съдържащите се по преписката писмени доказателства /доклад на служителя,
подадени възражения/ и гласните доказателства взаимно си кореспондират. След
като не са налице всички ограждащи стени и покрива в цялост очевидно не е
налице изискването на закона за дефинирането му като такъв строеж, защото за
наличието на такъв обект не е достатъчно съществуването на част от покрива или
на част от ограждащите стени, а този категоричен извод следва от езиковото и
логическо тълкуване на дефиниращата норма.
Дори да се приеме, че
предвид описаното в Експертна оценка на „Оздравителен
комплекс на миньорите- Черноморец, община Созопол“, изготвена през месец
юли 2003г. /видно от текста на документа- л.170 и сл. от делото/ помощното
стопанство като сграда е било изградено към отразения в оценката период,
състоянието на този обект към момента на заявяването му не покрива критериите
за самостоятелен обект, с оглед така установеното действително положение към
времето, когато е подадено заявлението- 04.05.2020г. Както е известно
отразяването в кадастралната карта и регистър се извършва съобразно
действителните /към момента на сезиране
на органа/ факти, а не въз основа на описание от минал период. В това
отношение, не може да се пренебрегне и наличието на висящ исков процес между
жалбоподателя и една от заинтересованите страни по настоящото дело. Разбира се,
исковата молба предявена пред Окръжен съд-гр.София /л.196 и сл. от делото/ е предмет на съответното гражданско
съдопроизводство /Разпореждане на посочения
съд от 23.10.2020г.- л.195 от делото/,
но самият факт, че тази претенция се основава на заявеното от дружеството
жалбоподател, в качеството на ищец, че претендира обезщетение за вреди
възникнали от „конструктивно разрушена
сграда“, придобита с процесния Договор № 54 от 30.12.2003г., като се
уточнява, че представлява „помощно
стопанство“ с площ 1690 кв.м., само потвърждава направените констатации, че
не е налице годен обект за нанасяне, не и към момента на подаденото заявление.
В настоящото
производство не би могло да се обсъжда дали изграден в бъдеще време обект може
да се нанесе в КК и КР, защото както вече бе отбелязано, условие за уважаване
на така подаденото заявление е съществуването на обекта понастоящем, т.е. действителното
му положение и неговите характеристики, ако съответстват на описанието в
заявлението /обяснителната записка/, а не в минало или в бъдеще време, т.е.
дали е възможно теоретично да бъде възстановяван един изцяло или частично
разрушен обект. Ако във времето, съответният обект който е бил разрушен бъде
възстановен отново той би могъл да бъде предмет на бъдещо заявяване от
конкретното заинтересовано лице за вписването му по надлежния ред, но не може
да послужи като основание за уважаване на заявление, подадено преди да е
наличен такъв годен обект за нанасяне.
По отношение
възражението на жалбоподателя за отразените факти в доклада на служителя по
преписката, следва да се отбележи следното:
Вярно е, че в
доклада на свидетеля Д. от 12.08.2020г. /л.44 от делото/ на втория ред погрешно
е посочен цифром различен идентификатор, но видно от описаното в следващата
част на документа, констатациите, че „липсват
изцяло ограждащи стени и покрив от югозападната част на сграда с проектен идентификатор ***.5.500.1“, и
обоснованият извод в доклада, че заявеният обект не подлежи на нанасяне са относими
именно към процесният обект, заявен за нанасяне /предвид посочения в заявлението проектен идентификатор/, а не са
възприятия за друг обект, както твърди оспорващата страна.
При тези констатации и при така
депозираните възражения обективиращи наличието на спор за материално право,
даването на указания на жалбоподателя да представя допълнителни доказателства е
безпредметно, доколкото не се и твърди в жалбата, нито до приключване на
устните състезания този спор да е бил разрешен.
В тази връзка, обоснованият извод за
липса на описаните в чл.23, т.2 от ЗКИР предпоставки е обоснован и е напълно
обективен, съответстващ на приобщените по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
Колкото до възражението на
жалбоподателя /в допълнението на жалбата/, че имало обособен трафопост, поради
което това обстоятелство само по себе си е достатъчно основание за уважаване на
подаденото заявление, следва да се отбележи, че дори да се приеме наличието на
такъв самостоятелен обект, видно от заявлението и подадената с него „обяснителна записка“ въобще не е заявено
искане за нанасяне на такъв обект. Несъстоятелни са доводите на оспорващото
дружество в тази връзка, че след като приложеният като доказателство договор от
30.12.2003г. установява наличието на такъв трафопост
същият следва да бъде нанесен безусловно, дори да се приеме, че друга част от
сградата е повредена.
Ясно и точно в цитираната обяснителна
записка, която съставлява по същество мотивиране на заявлението се сочи, че се
иска нанасяне на сграда, както следва: „с
площ от 1690 кв.м., като се състои от „девет броя
гаражни клетки, помещение за дърводелска и механична работилница, съблекалня и
отоплителна централа“.
Никъде в заявлението не
се сочи наличието на „трафопост“,
който да бъде нанесен като обособено звено от тази сграда, поради което
обективно не би могло това да се случи, при „свръхпетитум“, т.е. да се извърши
нанасяне на звена, които не са конкретизирани като отделни обекти и описани в
сезиращото органа заявление. Нещо повече, в заявлението не е поискано нанасяне
на „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА“, за да се обсъжда въобще наличието на предпоставките
по чл.23, т.3 от ЗКИР относно трафопоста. Противното, означава органът да се
произнесе без да е отправено надлежно искане за конкретния обект, което би било
недопустимо. Независимо, какви описания на заявения обект са направени в
приложен към заявлението договор, ако обектите не са описани конкретно в
заявлението, органът не би могъл да ги нанася, защото волята на заявителя и
пределите на търсената защита се установяват и очертават именно с това
заявление, а не с приложен договор за продажба и описани в него факти и
обстоятелства.
При тези констатации, оспореният изричен
отказ е законосъобразен административен акт, постановен в съответствие с
процесуалните правила и материалноправните норми, в унисон с неговите цели, а
жалбата срещу него е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на спора и своевременно направеното искане от ответника, следва да се присъдят сторените разноски – платен
адвокатски хонорар за един адвокат в размер на 900 лева, за което са
представени надлежни доказателства /л.142
и л.143 от делото/. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК при отхвърляне на
оспорването, жалбоподателят следва да заплати минималното адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съгласно чл.36 от ЗА, при положение, че
ответникът е ангажирал такъв процесуален представител. Видно от нормата на чл.8,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адв. възнаграждения, издадена
съгласно чл.36 от ЗА /редакция, обн. ДВ,
бр.68 от 2020г./, в производствата по Закона за кадастъра и имотния
регистър /ЗКИР/, този минимален размер възлиза на сумата от 900 лева, поради
което направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност е неоснователно. Предвид
принадлежността на ответния административен орган към структурата на АГКК
следва разноските да бъдат присъдени в полза на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър /АГКК/.
Предвид своевременно
направените искания за присъждане на разноски и в полза на заинтересованите
страни, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и тях, при този изход
на спора и съгласно чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, доколкото постановеният отказ
се явява благоприятен за тях, с оглед направените възражения и изразените
становища в хода на делото. В този смисъл, жалбоподателят следва да заплати
сторените от всяка от тези заинтересовани страни разноски, както следва: в
полза на „Сити Голд Майл“ ЕООД разноски за платено възнаграждение на един
адвокат в размер на 900 лева и 180 лева за ДДС, върху тази сума, видно от
приложените доказателства /л.224-225 от делото/; в полза на С.И.Б.- разноски в
размер на 500 лева /платено адвокатско възнаграждение за един адвокат/, видно
от приложената разписка- л.110 от делото; в полза на С.И.Е., разноски в размер
на 500 лева /платено адв. възнаграждение за един адвокат/, видно от приложената
разписка- л.112 от делото. При така посочените размери на адвокатските
възнаграждения, направеното възражение от жалбоподателя за прекомер-ност на
платените суми на съответните пълномощници е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският
административен съд, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ладимекс-Л“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес:
гр.Перник, пл. „Кракра Пернишки“ № 1, хотел „Струма“ ет.1, ап.103,
представлявано от управителя Л.Д.С., против ОТКАЗ, с изх.№ 17-218 от
08.09.2020г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК)-гр.Бургас,
постановен по Заявление- вх.№ 01-178026 от 04.05.2020г. на СГКК-гр.Бургас, с
което се иска изменение на КК и КР на гр.Черноморец, одобрени със Заповед №
РД-18-12 от 24.04.2007г. на ИД на АГКК изразяващо се в „нанасяне на сграда, с проектен идентификатор ***.5.500.1, с проектна
площ 1690 кв.м. и предназначение: „друг вид производствена, складова, инфра-структурна
сграда“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
„Ладимекс-Л“ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес: гр.Перник, пл. „Кракра Пернишки“ № 1, хотел „Струма“
ет.1, ап.103, представлявано от управителя Л.Д.С. да заплати на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър /АГКК/ разноски по делото в размер на 900 /деветстотин/
лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА
„Ладимекс-Л“ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес: гр.Перник, пл. „Кракра Пернишки“ № 1, хотел „Струма“
ет.1, ап.103, представлявано от управителя Л.Д.С. да заплати на С.И.Б., с
адрес: *** разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева, съставляващи
платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА
„Ладимекс-Л“ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес: гр.Перник, пл. „Кракра Пернишки“ № 1, хотел „Струма“
ет.1, ап.103, представлявано от управителя Л.Д.С. да заплати на С.И.Е., с
адрес: *** разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева, съставляващи
платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА
„Ладимекс-Л“ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес: гр.Перник, пл. „Кракра Пернишки“ № 1, хотел „Струма“
ет.1, ап.103, представлявано от управителя Л.Д.С. да заплати на „Сити
Голд Майл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Александър Стамболийски“№ 205, представлявано от управителя Симеон
Симеонов Зарев, разноски по
делото в размер на 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, съставляващи платено адвокатско
възнаграждение на един адвокат, с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: