№ 338
гр. Габрово, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20234210101616 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на иск на „А 1 България” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Кукуш" № 1
срещу А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. *********** № 1 за
установяване на дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение суми.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата 960,37 лв.. представляваща сбор от
сумите:
сумата 429,99 лева, представляваща цената на месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от
09.11.2020 г. до 08.05.2021 г., начислена съгласно условията на рамковия
договор № *********, приложенията към него и Общите условия по
партида № М6064487;
сумата 13,00 лв. - цената на вноските на изплащане за закупено устройство
на изплащане за отчетния период от 09.02.2021 г. до 08.05.2021 г. (период
на изискуемост на задъзжението 14.12.2020 г. до 06.06.2021 г.), начислена
съгласно условията на договора за продажба на изплащане към рамковия
договор № ********* по партида № М6064487;
сумата 517,38 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на
1
рамковия договор № ********* за услугата по партида № М6064487 по
вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № I към Договора,
ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. до изплащане на сумата,
както и сумата 215,23 лв., начислена върху главницата от 960,37 лв., която е
формирана като сбор от следните суми:
сумата 100,94 лв. - мораторна лихва върху сумата от 429,99 лв., претендирана
като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е
начислена за периода от 09.01.2021 г. до 06.07.2023 г.;
сумата 2,83 лв. - мораторна лихва върху сумата от 13,00 лв., претендирана като
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане. Лихвата е
начислена за периода от 07.04.2021 г. до 06.07.2023 г.;
сумата 111,46 лв. - мораторна лихва върху сумата от 517,38 лв., претендирана
като неустойки за прекратяването на рамковия договор. Лихвата е начислена за
периода от 12.01.2021 г. до 06.07.2023 г.
- законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 513/31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1127/2023 г. на РС Габрово,
както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски по
заповедното и исковото производство.
Ищецът основава искането си на сключените между страните рамков договор
№ ********* от 12.09.2019 г. и приложенията към него, въз основа на които на
ответника били предоставяни електронни съобщителни услуги и му било продадено
устройство на изплащане, чиито цени били начислявани по партида № М6064487.
Предоставяните услуги били комплексна мобилна услуга на мобилен № **********,
услуга мобилен интернет на мобилен № **********, услуга мобилен интернет на
мобилен № ********** и двойна пакетна услуга фиксирана телевизия №
201001161026 и фиксиран интернет № 101001161027. Устройството, продадено на
изплащане било Апарат Nokia 800 Tough Black.
2. От страна на ответника:
Оспорва предявените искове, като неоснователни.
Признава, че между страните са сключени в писмен вид 1 бр. договор за
мобилни услуги (ДМУ) ном. ********* от 12.09.2019 г. и 1 бр. договор за продажба на
изплащане (ДПИ) със същия номер от 13.02.2019 г. ищецът основавал претенцията си
и на още 21 съпътстващи съглашения, вкл. приложения, приложения към
приложенията, допълнения към приложенията, анекси, допълнения към анекси,
списъци с телевизионни програми, приемо-предавателни протоколи, ценоразписи.
Подписаните между страните документи били с дати:
- 12.09.2019 г. (вкл. ДМУ);
- 16.12.2019 г.;
- 13.02.2020 г. (вкл. ДПИ);
- 22.04.2020 г.
За разлика от изброените документи, представените от ищеца Общи условия
2
(ОУ) не носели заверка с подпис, както от страната на ищеца, така и от ответника.
Доколкото ищецът основавал исковата си претенция и на уговорки,
съдържащи се в ОУ, непредставянето на заверен от ответник екземпляр следвало да
доведе до отхвърляне на иска като недоказан.
Изходящите обаждания на потребителя за телефонен номер 0886 062 002 по
процесния договор били спрени от ищеца на 08.01.2021 г. На 08.02.2021 г. били спрени
от ищеца и входящите обаждания към същия номер.
Към същата дата 08.02.2021 г. от ищеца бил спрян достъпът и до всички
останали договорени услуги към ответника, по-конкретно:
- мобилен интернет до номер 0882 644 580;
- мобилен интернет до номер 0885 619 061;
- домашен интернет номер 101001161027;
- телевизия номер 2010001161026.
В приложените от ищеца фактури се съдържали задължения, както за
посочената мобилна услуга, така и за допълнителните услуги, за следните отчетни
периоди:
- от 09.11.2020 г. до 08.12.2020 г.;
- от 09.12.2020 г. до 08.01.2021 г.;
- от 09.01.2021 г. до 08.02.2021 г.;
- от 09.02.2021 г. до 08.03.2021 г.;
- от 09.03.2021 г. до 08.04.2021 г.;
- от 09.04.2021 г. до 08.05.2021 г.
Предвид горното, за период от 3 отчетни месеца ищецът начислявал на
ответника задължения за услуги, достъпът до които ищецът бил прекратил
окончателно още на 08.02.2021 г. Поради това възразява срещу всички претендирани
от ищеца вземания, начислявани със съответните фактури от дати 12.03.2021 г.,
12.04.2021 г. и 12.05.2021 г. Сборът на така начислените суми по фактурите бил 93,53
лв. + 72,95 лв. + 72,95 лв. = 239,43 лв. Същевременно в текста на ИМ (първата от двете
таблици на стр. 2 от ИМ) за фактурата от 12.04.2021 г. била посочена дължима сума
20,87 лв., въпреки че фактурата била на стойност 72,95 лв. При това положение сумата
по трите фактури, за които претендираното главно задължение се явявало
неоснователно (поради непредоставяне на услугата) била 93,53 лв. + 72,95 лв. + 20,87
лв. = 187,35 лв.
Неоснователна била претенцията на ищеца в размер на 2,00 лв., която
представлявала част от претендираните неустойки в общ размер 517,38 лв. От ИМ не
ставало ясно дали се касае за "неустойка" (както било посочено на стр. 3, пар. 1 от
ИМ) или за "обезщетение за обработка на просрочени задължения" (както било
посочено на ред 1 от таблицата на стр. 3 от ИМ). И в двата случая претенцията се
явявала неоснователна.
По същите аргументи била неоснователна и претенцията за сумата 7,10 лв.
"Такса за събиране на дължими суми", начислена по фактура от 12.03.2021 г.
3
Оспорва изцяло като неоснователни всички претенции на ищеца, основаващи
се на:
- неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС;
- неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги;
- неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство;
- неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за допълнителни
екстри към основната услуга.
Въпреки че неустойките в ДМУ се ограничавали до трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, съответните клаузи в ДМУ били нищожни поради
неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2,т. 5 ЗЗП.
Обвързването на неустойката с размера на стандартния месечен абонаментен
план (без промоционалните и пакетни отстъпки), а не с размера на действителната
месечна абонаментна такса, водело до нейната неравноправност. На същото основание
следвало да се обяви за неравноправна и неустойката, обвързана с по-високата
(обявена от ищцовото дружество за "пазарна") цена на предоставеното устройство. На
същото основание следвало да се обяви за неравноправно и възстановяването на част
от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства.
"Пазарната цена на устройството", спрямо която търговецът предоставял на
потребителя "отстъпка", била изкуствено завишена и несъобразена с пазара цена.
Ищецът не доказвал доколко "пазарната цена на устройството" отговаря на цената за
същия продукт при други търговци, нито дали въобще е реализирал продажби на тази
цена. Тази цена ищецът ползвал единствено като платформа за да промотира
абонаментните си планове.
Поради това претенциите на ищеца в размер на 517,38 лв. във връзка с
начислени неустойки следвало да бъдат отхвърлени изцяло поради нищожност на
посочените от ищеца основания.
Сумите по приложените от ищеца фактури се разминавали с отпечатаната на
гърба на фактурите допълнителна информация. Това правело изясняването на
съдържанието на фактурите практически невъзможно за потребителя.
Приложените и изходящи изцяло от ищеца документи, озаглавени "Сметка" се
сочели в ИМ за основания за плащане на претендираните неустойки. Същите
отсъствали от заповедното производство. Въпреки че посочвали ответника като
адресат, те не съдържали информация за договор, за услуга или за фактура, във връзка
с които са издадени.
Оспорва исковата молба, като въвеждаща обстоятелства различни от тези
заявени в заповедното производство.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация.
Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК.
4
Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите на:
- чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно претенцията за неплатени далекосъобщителни
услуги и вноски на изплащане за закупено устройство на изплащане;
- чл. 92 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на неустойка.
2. От фактическа и правна страна:
По делото са приети като доказателства Договор № ********* от 12.09.2019
г., Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия за ползване на тарифни
планове за мобилни услуги А1 ONE Unimited 2XL, 3XL, 4XL и 5XL /срок - 2 г./ от
12.09.2019 г.; допълнително приложение към Приложение № 1 към Договор №
********* - Условия за ползване на Екстра Дигитални услуги за абонати на тарифни
планове А1 ONE Unimited 2XL, 3XL, 4XL и 5XL и тарифни планове за мобилен
интернет А1 Surf L, XL и 2 XL от 12.09.2019 г.; Списък на гарантираните телевизионни
програми, включени в А1 Xplore Stangard TV Standard към договор № ********* от
12.09.2019 г.; Приложение № 3 към Договор № ********* - ценоразпис от 12.09.2019
г.; Допълнение към Приложение № 1 към Договор № ********* от 12.09.2019 г; Анекс
към договор № ********* от 13.02.2020 г.; Допълнение към Анекс към Договор №
********* от 13.02.2020 г.; Договор за продажба на изплащане № ********* от
13.02.2020 г.; Приемо-предавателен протокол от 13.02.2020 г.; Приложение № 1 към
договор № ********* - Условия за тарифен план на национален мобилен интернет А 1
Surf ХS специален /срок - 2 години/ от 16.12.2019 г.; Допълнително приложение към
Приложение № 1 към договор № ********* - активиране и условия за ползване на
допълнителен пакет /Екстра/ за мобилен интернет към тарифни планове за мобилни
услуги от 16.12.2019 г.; Приложение № 3 към Договор № ********* - ценоразпис от
16.12.2019 г.; Допълнение към Приложение № 1 към Договор № ********* от
16.12.2019 г; Приемо-предавателен протокол от 16.12.2019 г.; Приложение № 1 към
Договор № ********* - условия зае ползване на тарифни планове за мобилен интернет
А 1 Surf ХS, S, M, L, XL, 2XL от 13.02.2020 г.; Списък за гарантираните телевизионни
програми към Договор № ********* от 13.02.2020 г.; Допълнително приложение към
Приложение № 1 към Договор № ********* - активирани условия за ползване на
допълнителен пакет за мобилен интернет към тарифни планове за мобилни услуги от
13.02.2020 г; Приложение № 3 към Договор № ********* - ценоразпис от 13.02.2020 г.;
Допълнение към Приложение № 1 към Договор № ********* от 13.02.2020 г.;
Приложение № 1 към Договор № ********* - цени и иусловия за ползване на пакет -
фиксиран интернет и телевизия / срок - 2 години/ от 22.04.2020 г.; Списък за
гарантираните телевизионни програми включен в пакет А1 ТV разширен към договор
№ ********* от 22.04.2020 г.; Списък за гарантираните телевизионни програми
включен във всички допълнителни ТV пакети към Договор № ********* от 22.04.2020
г.; фактура № ********** от 14.12.2020 г.; фактура № ********** от 13.01.2021 г.;
5
фактура № ********** от 12.02.2021 г.; фактура № ********** от 12.03.2021 г.;
фактура № ********** от 12.04.2021 г.; фактура № ********** от 12.05.2021 г.; Сметка
№ ********** от 11.01.2021 г.; сметка № ********** от 21.05.2021 г.; сметка №
********** от 21.05.2021 г.; сметка № ********** от 21.05.2021 г.; сметка №
********** от 21.05.2021 г.; сметка № ********** от 21.05.2021 г.; сметка №
********** от 21.05.2021 г.; сметка № ********** от 21.05.2021 г.; сметка №
********** от 21.05.2021 г.; сметка № ********** от 21.05.2021 г.; сметка №
********** от 21.05.2021 г.; сметка № ********** от 21.05.2021 г.; сметка №
********** от 21.05.2021 г.; сметка № ********** от 21.05.2021 г. Общи условия за
взаимоотношенията между А1 България ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществените мобилни наемни мрежи на А1 България ЕАД.
Представеният рамков договор № ********* от 12.09.2019 г., приложенията и
допълненията към него носят подписа на ответника, същите не са оспорени от него и
съдът счита, че същите доказват облигационна връзка между страните по силата на
която на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги и му е продадено
устройство на изплащане, чиито цени са начислявани по партида № М6064487.
Предоставяните услуги са комплексна мобилна услуга на мобилен № **********,
услуга мобилен интернет на мобилен № **********, услуга мобилен интернет на
мобилен № ********** и двойна пакетна услуга фиксирана телевизия №
201001161026 и фиксиран интернет № 101001161027. Устройството, продадено на
изплащане е Апарат Nokia 800 Tough Black.
Съдът са оглед отразеното в:
- Допълнение към Приложение № 1 към Договор № ********* от 12.09.2019
г.. където в чл. 2.1. ответникът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите
Общи условия, а в чл. 2.3.1 е декларирал, че от Оператора са му предоставени
приложимите Общи условия за ползване на услугата по Приложение № 1;
- Допълнение към Анекс към Договор № ********* от 13.02.2020 г., където в
чл. 2.1. ответникът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите Обши
условия, а в чл. 2.3.1 е декларирал, че от Оператора са му предоставени приложимите
Общи условия за ползване на услугата;
- Допълнение към Приложение № I към Договор № ********* от
16.12.2019 г., където в чл. 2.1. ответникът е декларирал, че е запознат и е съгласен с
приложимите Общи условия, а в чл. 2.3.1 е декларирал, че от Оператора са му
предоставени приложимите Общи условия за ползване на услугата по Приложение №
1;
- Допълнение към Приложение № 1 към Договор № ********* от 13.02.2020
г., където в чл. 2.1. ответникът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите
Общи условия, а в чл. 2.3.1 е декларирал, че от Оператора са му предоставени
приложимите Общи условия за ползване на услугата по Приложение № 1,
намира за неоснователно възражението на ответника, че не е запознат с
общите условия на ищеца.
Съдът не отчита обстоятелствата сочени с исковата молба да се отличават от
заявените в заповедното производство.
6
Относно претенцията за установяване дължимостта на сумата 429,99 лв. -
цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни
услуги за отчетния период от 09.11.2020 г. до 08.05.2021 г.:
От заявленията на ищеца и от представената справка от системата на ищеца
/лист 112/ се установява, че от 14.01.2021 г. услугите предоставяни на ответника са
ограничени – спрени са изходящите му обаждания, интернетът е предоставян с
минимална скорост и е ограничена само до ефирните канали предоставяната
телевизия. Съдът намира, че след като ищецът не предоставя дължимата услуга в
качеството, договорено между страните, той не може да претендира и договорената
между страните цена на услугата. Поради това искът следва да бъде уважен до
дължимите съгласно фактура № *********/14.12.2020 г. и фактура №
*********/13.01.2021 г. /които съдът кредитира, като отразяващи точно договорните
цени на услугите, предоставяни на ответника/ цени на предоставените
далекосъобщителни услуги в общ размер на 169,69 лева. Над посочената сума до
претендирания размер от 429,99 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Съдът кредитира с доверие датата, отразена в системата на
ищеца относно ограничаване на услугите - 14.01.2020 г., а не сочената от свидетеля Й.
К. Йораданов - 08.01.2021 г., предвид това, че системата на ищеца относно
предоставяне на услугата се управлява електронно и промяната на статута оставя
запис.
Тъй като по делото няма данни каква е мораторната лихва върху уважената
част, то искането за присъждане на мораторна лихва в размер на 100,94 лв. следва да
бъде отхвърлено изцяло, поради неоснователност на искането за присъждане на такава
върху отхвърлената главница и недоказаност на претенцията върху уважената част.
Относно претенцията за установяване дължимостта на сумата 13,00 лв. -
цена на вноските за закупено устройство на изплащане за отчетния период от
09.02.2021 г. до 08.05.2021 г.:
Искането се основава на договор за продажба на изплащане от 13.02.2020 г.,
който е неразделна част от рамковия договор за предоставяне на услуги и на приемо-
предавателния протокол към него. Видно от приемо-предавателния протокол,
устройството е Апарат Nokia 800 Tough Black от 13.02.2020 г., същото е предадено на
ответника и той дължи заплащането на неговата цена съгласно договорения
погасителен план. Неоснователно е възражението на ответника, че в погасителния
план липсват падежни дати на вноските. В чл. 6 от договора е посочено, че
първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаването на вещта, а всяка
следваща месечна вноска - в сроковете на плащане на сумите по месечни таксуващи
фактури, издавани за ползвани услуги по договора за услуги.
Видно от фактури №№ *********/12.03.2021 г., *********/12.04.2021 г. и
*********/12.05.2021 г. същите са в общ размер на 13,00 лева, съответстват на
погасителния план и не се твърди от ответника да са заплатени.
Следва да бъде посочено, че видно от погасителния план, отразен в договора,
то дължимите месечни суми включват главница и лихва оскъпяване. В отношенията с
потребители начисляването на лихва върху лихва /анатоцизъм/ е законово запретено.
Поради това искането за присъждане на мораторна лихва в размер на 2,83 лв. върху
сумата 13 лева следва да бъде отхвърлено изцяло, като неоснователно и недоказано -
поради неоснователност на искането относно присъждане на мораторна лихва върху
лихвената част и недоказаност на претенцията в частта на присъждане на мораторна
7
лихва върху частта, представляваща главница.
По същата причина върху посочената сума не следва да бъде присъждана и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Относно претенцията за установяване дължимостта на сумата 517,38 лв. -
неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор №
********* за услугата по партида № М6064487 по вина на абоната при условията
на чл. 54.12 от ОУ и съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1
към Договора:
Съгласно чл. 54.12 от ОУ на ищеца, договорът на абоната/потребителя се
счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и
четири) дни. В конкретният случай забавата на абоната е повече от 124 дни и ищецът в
съответствие с общите си условия /утвърдени от Държавната комисия по
далекосъобщенията/ е прекратил договора.
В т. 7.1. от Приложение № I към рамков договор № ********* е предвидено,
че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде
прекратен но инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на
ползване, определен за съответния абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка
в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът
се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка (включително за
допълнителния пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на съответния срок на
ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент
Съдът в настоящия му състав намира, че в конкретния случай приложима е
съдебната практика, съгласно която клаузата на т. 7.1. от Приложение № 1 към рамков
договор № ********* е неравноправна, тъй като тя задължава потребителя при
неизпълнение на негови задължения /неплащане на месечни вноски/, вследствие на
което договорът е прекратен от доставчика на услугата, да заплати необосновано
висока неустойка, надвишаваща, както размера на дължимата месечна такса
/неустойката се изчислява върху т. нар. "стандартен абонамент", чийто размер винаги е
по-висок от този на таксата при срочните абонаменти/, така и от размера на
действително претърпените от кредитора вреди при забавено изпълнение на парично
задължение, а именно размера на законната лихва. В същото време абонатът не
получава насрещна престация от доставчика на услугата, който по собствена
инициатива е решил да прекрати договора. Всичко това осъществява предпоставките
на чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП за неравноправност. Уговорената по този начин клауза е
неравноправна и на основание чл. 146 ал.2 т.6 от ЗЗП доколкото позволява на
оператора да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, каквато
възможност не е предвидена за по-слабата страна в правоотношението - потребителя,
за когото не се предвижда реципрочна възможност да развали договора преди
8
изтичането на срока му поради неизпълнение на задълженията на доставчика на
мобилни услуги и да получи неустойка за неизпълнението. Посочената клауза като
част от стандартни, изготвени предварително и типови споразумения на мобилния
оператор не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 ал.2 от ЗЗП, поради което
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието им /да откаже к.ааузата
за неустойка или същата да бъде в по -нисък размер/.
Същото важи и по отношение на претенцията за заплащане на неустойка по
същата точка от Приложение № 1 към рамков договор № ********* в размер на
разликата между стандартната /по-висока/ и преференциалната /по-ниска/ цена на
предоставеното усгпройство. Съдът намира, че така уговорена неустойката излиза
извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване, на
кредитора. Тази неустойка обективира намерение на оператора да извърши
едностранно промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на
устройството. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна
нееквивалентност на престациите. Освен това така определеният размер на
неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не
обезщетява вреди, а увеличава без съгласието на насрещната страна цената на
предоставеното устройство. Преференциалната цена при сключването на договора за
продажба е определяща, като е недопустимо последващото едностранно увеличение на
цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на извършената
отстъпка. Цената на въпросното устройство следва да се счита за окончателно
определена именно със сключване на договора за продажба.
С оглед изложеното претенцията за присъждане на неустойка следва да бъде
отхвърлена изцяло, както и акцесорната такава за присъждане на мораторна лихва
върху нея.
ІІІ. Относно претенциите за разноски:
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в
заповедното производство, съгласно произнасянето в заповедта, които са в общ
размер на 75,00 лева, включващи държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, които следва да бъдат
присъдени пропорционално на признатите за дължими суми от заповедта. Поради това
на ищеца следва да бъдат присъдени 11,66 лева разноски за заповедното производство.
От страна на ищеца се претендира присъждане на разноски сторени в
исковото производство, включващи държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, или общо разноски 125 лева.
Пропорционално на уважения материален интерес следва да му бъдат
присъдени 19,43 лева разноски за исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
І. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Габрово, ул. *********** № 1 ДЪЛЖИ на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Кукуш" № 1:
9
сумата 169,69 лева, представляваща цената на месечни абонаментни такси
и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от
09.11.2020 г. до 08.05.2021 г., начислена съгласно условията на рамковия
договор № *********, приложенията към него и Общите условия по
партида № М6064487, ведно със законната лихва от 19.07.2023 г. /датата
на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането;
сумата 13,00 лева - цената на вноските на изплащане за закупено
устройство на изплащане за отчетния период от 09.02.2021 г. до 08.05.2021
г. (период на изискуемост на задължението 14.12.2020 г. до 06.06.2021 г.),
начислена съгласно условията на договора за продажба на изплащане към
рамковия договор № ********* по партида № М6064487,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 513/31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1127/2023 г. на РС Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ІІ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове да бъде признато за
установено, че А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. *********** № 1
ДЪЛЖИ на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Кукуш" № 1:
разликата над сумата 169,69 лева до претендирания размер от 429,99
лева, представляваща стойността на неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и сума, съразмерна на частта от направената
отстъпка в цената мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********; ведно със законната лихва от 19.07.2023
г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до изплащането на сумата;
законна лихва върху сумата 13,00 лева от 19.07.2023 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до изплащането на сумата;
сумата 517,38 лева - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на
рамковия договор № ********* за услугата по партида № М6064487 по
вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № I към Договора, ведно със
законната лихва от 19.07.2023 г. /датата на подаване на заявлението в съда/
до изплащането на сумата;
сумата 215,23 лева – мораторна лихва начислена върху главницата от 960,37 лв.
за периода от 08.01.2021 г. до 18.07.2023 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 513/31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1127/2023 г. на РС Габрово,
като неоснователни и недоказани.
ІІІ. ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
*********** № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Кукуш" № 1 сумата 11,66 лева –
разноски по делото по воденето на заповедното производство, на осн чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
10
ІV. ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
*********** № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Кукуш" № 1 сумата 19,43 лева –
разноски по делото по воденето на исковото производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
11