№ 588
гр. Габрово, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря Красимира Ат. Н.а
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20224210100939 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.05.2019 г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт с № 30037023737, по силата на
който ответното дружество предоставя на ищцата заем в размер на 2 200 лв. със задължение
да се върне в срок до 21.05.2022 г. на 36 месечни вноски, всяка по 102.50 лв.. ГПР е в
размер на 46.33%. Годишният лихвен процент по кредита е 39.10% при лихвен
процент на ден от 0.11%. Дължимата сума по кредита е в размер на 3689.12лв..
С договора е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по което ищцата дължи възнаграждение в размер на 1810.44лв., разпределена на
месечни вноски от 50.29лв. Съгласно съдържанието на споразумението за ищцата възниква
право да се възползва от следните възможности: приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски и за намаляването
им, възможност за смяна на дата на падежа и улеснена процедура за получаване на парични
средства. На 26.10.2019г. между страните се сключва Анекс №1 към договора за отлагане на
вноските. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер
на 5499.56лв., с общ размер на вноската от 152.79лв..
Ищцата възразява, че клаузата регламентираща възнаграждението за допълнителни
услуги противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестност при
договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради изложеното претендира да
бъде признато за установено, че не дължи на ответника възнаграждение по пакет за
допълнителни услуги в размер на 1810.44лв..
ИСКА СЕ съдът да признае за установено в отношенията между страните, че
1
ищецът не дължи на ответника сумата от 1810.44лв., представляваща възнаграждение за
предоставен пакет от допълнителни услуги, предвидено в договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт с № 30037023737 от 21.05.2019г..
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответникът в отговора си оспорва изцяло предявения иск, като излага че страните са
постигнали съгласие за процесното споразумение по искане на ищеца за да му бъдат
предоставени определен набор от услуги. Така заявените от ищеца допълнителни услуги не
противоречат на добрите нрави. Ищецът сам е попълнил искане, че желае да се възползва от
предлаганите допълнително услуги и е разполагал с информация за тяхната цена. Преценил
е че може да се съгласи с тази цена и заявил, че желае да се ползва от допълнителните
услуги. Освен това ищецът се е възползвал от така предоставения пакет от допълнителни
услуги. В случая договорените допълнителни услуги не попадат в обхвата на общите
разходи по кредита и тяхното възнаграждение се дължи отделно и независимо от цената на
самият кредит.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, с който се иска съдебно установяване на
несъществуването на вземане в размер на 1810.44 лв. в полза на ответното дружество
срещу ищцата за предоставен пакет от допълнителни услуги.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съдът приема, че претенцията е допустима, като насочена против надлежна пасивно
легитимирана в процеса страна, а именно „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството си
на кредитор по договор за потребителски кредит.Налице е и установим правен интерес, тъй
като се цели да бъде установено действителното правно положение в отношенията между
страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов
спор на същото основание. В този смисъл са представените по делото доказателства,
установяващи активното поведение на ответното дружество, насочено към реализиране на
паричното притезание, предмет на процесния договор и засягане имуществената сфера на
ищцата. При това положение и доколкото при уважаване на настоящата претенция би се
формирала сила на пресъдено нещо по въпроса относно дължимостта на кредиторовото
вземане, при което кредиторът не би могъл повече да претендира това вземане по съдебен
ред в исково или заповедно производство, то безспорно и категорично, именно тази забрана,
обуславя и интереса от завеждане на настоящото производство, имащо за предмет именно
установяване недължимостта на вземането на ответното дружество.
Видно от представения договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт с
№30037023737, между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което
ответното дружество предоставя на ищцата заем в размер на 2 200лв. със задължение да се
върне в срок до 21.05.2022 г. на 36 месечни вноски, всяка по 102.50лв.. ГПР е в размер
2
на 46.33%. Годишният лихвен процент по кредита е 39.10% при лихвен процент на
ден от 0.11%. Дължимата сума по кредита е в размер на 3689.12лв..
С договора е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по което ищцата дължи възнаграждение в размер на 1810.44лв.,разпределена на
месечни вноски от 50.29лв.. Съгласно съдържанието на споразумението за ищцата възниква
право да се възползва от следните възможности: приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски и за намаляването
им, възможност за смяна на дата на падежа и улеснена процедура за получаване на парични
средства. На 26.10.2019 г. между страните се сключва Анекс № 1 към договора за отлагане
на вноските. Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер
на 5499.56 лв.
Представени са и общите условия към процесния договор на стр. 10-14 от делото, a
така също и погасителен план (стр. 15 и 16).
Безспорно по делото е, че по силата на договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт с №30037023737/21.05.2019г. са възникнали облигационни отношения между
„Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор от една страна и Г. С. К., като потребител
– от друга. В същия е договорено допълнително плащане за избран и закупен пакет от
допълнителни услуги, по който ищцата дължи възнаграждение в размер на 1810.44лв.
По въпроса за нищожност на договора в частта за предоставяне на пакета от
допълнителни услуги, съдът приема, че е нищожен на отделни правни основания, както
следва:
На основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК
. В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредитора не може да иска заплащането на
такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита.
Допълнителните услуги, които са посочени в процесния договор представляват
действия по усвояване и управление на кредита. В текста на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е
посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. Тази правна норма, приведена към
клаузите на договора означава, че в договора трябва ясно и точно да е посочено
възнаграждението за всяка една допълнителна услуга. Възнаграждението е посочено общо
в договора за всички посочени в споразумението допълнителни услуги.
Споразумението за допълнителни услуги е нищожно на основание чл. 26 ал. 1 от
ЗЗД,поради противоречието му с добрите нрави. Съдебната практика на ВКС / Решение
№452/25.06.2010г. по гр. д.No 4277/2008г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение №
153/24.07.2015г. по гр. д. №3014/2014г. на ІІ І-то гр. отд. на ВКС/, еднозначно приема, че
договореното противоречи на добрите нрави, когато е нарушен принципа за еквивалентност
на насрещните престации. В конкретния случай при отпуснат кредит в размер на 2200лв.,
възнаграждението за допълнителните услуги е в размер на 1810.44лв., което е близко до
размера на кредита.
3
Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл. 21 ал.1 от
ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона. В разпоредбата на чл.19 ал.4
от ЗПК е въздигната забраната да се определя ГПР, който е по-висок от 5-пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Такава уговорка е нищожна на основание чл. 19
ал.5 от ЗПК. При положение, че в договора е предвидено заплащането на възнаграждение за
допълнителни услуги на практика чрез споразумението се заобикаля забраната в чл.19, ал.4
от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представлява
разходи по кредита за потребителя. Тези разходи би следвало да намерят стойностно
изражение в ГПР, при което ГПР щеше да надхвърли максималния законов размер. За да не
се допусне това кредитора е използвал правната форма на „пакет от допълнителни услуги„
,чрез която заобикаля забраната на закона за по–висок размер на ГПР. При установената
нищожност на споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да
постигне непозволен правен резултат, а именно по–висок ГПР, чрез позволени правни
средства –споразумение в договора за предоставяне на допълнителни услуги.
По изложените съображения, съдът приема, че нищожността на процесното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е пречка за възникване на
задължение за заплащане на възнаграждение допълнителни услуги. Следователно
предявеният иск за установяване на недължимост сумата от 1810.44лв., представляваща
възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги, предвидено в договор за
потребителски кредит Профи кредит стандарт с № 30037023737 от 21.05.2019г. е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноските за платена държавна такса в
размер на 78.42лв., съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК.
В представения договор за правна помощ се посочва, че на ищеца е предоставена
безплатно адвокатска помощ, поради което на осн.чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди
възнаграждение на адвокат П. Й. Н. от АК-Варна в размер на 600лв., определено от
съда, на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. С. К.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”*********” №78,ет.2,ап.4, с пълномощник:
адвокат П. Й. Н. от АК-Варна, съдебен адрес:гр.Варна, бул.”Цар Освободител”
4
№44,ет.4,офис 6, НЕ ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е,вх.В, със
законни представители: Светослав Николаев Н., Цветелина Г. Станева и Ярослав Кжищоф
Чулак – управители, с пълномощник: К. М.– юрисконсулт, сумата от 1810.44лв./хиляда
осемстотин и десет лева и четиридесет и четири ст./, предствавляваща възнаграждение за
предоставен пакет от допълнителни услуги, предвидено в договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт с №30037023737 от 21.05.2019г., на основание чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е,вх.В, със законни
представители: Светослав Николаев Н., Цветелина Г. Станева и Ярослав Кжищоф Чулак –
управители, с пълномощник: К. М.– юрисконсулт да заплати на Г. С. К., ЕГН**********, с
адрес: гр.Габрово, ул.”*********” №78, ет.2,ап.4, с пълномощник: адвокат П. Й. Н. от АК-
Варна, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Цар Освободител” №44, ет.4,офис 6, направените
разноски по делото за платена държавна такса в размер на 78.42лв./седемдесет и осем
лева и четиридесет и две ст./, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е,вх.В, със законни
представители: Светослав Николаев Н., Цветелина Г. Станева и Ярослав Кжищоф Чулак –
управители, с пълномощник: К. М.– юрисконсулт да заплати на адвокат адвокат П. Й. Н.,
ЕГН********** от АК-Варна, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Цар Освободител” №44,
ет.4,офис 6, адвокатско вънаграждение в размер на 600лв./шестотин лева/, на основание чл.
чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5